Лъчезарна

1938 г.

"Коя е причината за падането на човечеството? Някои казват, че злото е причина за падането на човечеството. Като дойдат до тази причина, те казват, че злото трябва да се премахне, и започват да се борят с него. В края на краищата те излизат победени. Никой човек досега, никое възвишено същество не е победило в борбата си със злото. Като знаят това, възвишените същества, даже и боговете, не правят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си. Невъзможно е да се бори човек със злото и да излезе от тази борба здрав. Затова, именно, Христос е казал: „Не противи се на злото“. Натъкнеш ли се на злото, дай път на доброто в себе си. Само силите на доброто са в състояние да се справят със злото. Следователно не се борете със злото, но изучавайте го, вижте какъв е неговият произход. Как ще си обясните защо двама приятели се скарват? Ако единият от тях каже една обидна дума на другия, последният веднага се отдалечава от него. Преди да е чул тази дума, той е държал приятеля си в ума, в съзнанието си, постоянно е мислил за него. Щом чул тази дума, той го изхвърлил от съзнанието си и престанал да мисли за него. Между тия приятели е станало някакво вътрешно стълкновение, вследствие на което и двамата почват да си противодействат. Стълкновението, което създава противодействие в тях, наричаме зло. Значи злото се явява там, където се образува някакво стълкновение. Като ученици, вие трябва да мислите правилно, да разсъждавате, да не правите бързи заключения за нещата. Това, което става между двама приятели, става между човека и Бога. Някой човек вярва в Бога, обича Го, но щом обърка работите си, щом изгуби нещо ценно в живота си, той се опълчва против Господа, държи Го отговорен за неуспеха си. Някой ученик пропаднал на изпита си – държи Бога отговорен за неуспеха си. Момата се оженила, недоволна е от живота си – търси вината в Господа. Когото срещнете, всички роптания против Господа, защо е допуснал злото в света. Те са прави в едно отношение, а именно: Бог е допуснал злото като сила в света. Обаче пита се: „Защо е допуснато злото?“ Злото си върви по свой определен път. Бог е определил на човека да върви в пътя на доброто. Кой го сложи в пътя на злото? Човек сам се е отклонил от своя път и тръгнал в пътя на злото. При най-малкото отклоняване Бог предупреждава човека да бъде внимателен, да не се залавя за работи, които ще го отклонят, но той не слуша. Както в далечното минало, така и днес, поради непослушанието си, човек се отклонява от пътя на доброто и отива в пътя на злото. Няма човек в света, който да не е предупреден за нещастието, което ще му се случи. Всеки човек е дошъл на земята да изпълнява волята Божия и да се учи. Отклони ли се от своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята воля, той неизбежно ще се натъкне на злото." Правилно отношение към числата, ООК, 12.11.1930г., София

Учителят говори постоянно за тази сърцевина в човека. От нея извира чистия извор на Любовта.

"В живота си човек трябва да знае следното правило: Каквото мисли, каквото желае, той непременно сам ще го преживее. Следователно каквото писателят, романистът пише, рано или късно, и той ще го преживее. Не само той, но целият му дом ще преживее романа, който е написан вече. Ако това не стане в този живот, ще стане в един от бъдещите животи. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни в писането. Щом напишете нещо, след време ще ви по-ставят при такива условия, да преживеете написаното от вас. Щом го преживеете, вие сами ще си дадете най-добра критика и рецензия. Това се налага от великата справедливост в света. Ако съдията отсъжда несправедливо, и него ще поставят при условия да преживее същото нещо. Каквото човек направи, добро или зло, всичко ще изпита на гърба си. В Бога няма лицеприятие. И доброто, и злото, което човек прави, в края на краищата, ще се върнат при източника, от който са излезли. Как може да се избегне този закон? Никой не може да избегне закона на възмездието. Едно се изисква от човека: всеки сам да изправя, да коригира погрешките си. Никой не може да изправя живота на другите хора. Всеки сам ще изправи своя живот. Да изправяте живота на другите, това значи да минете през техния живот. Как можете да изправите живота на другите, когато не сте влезли в тяхното положение? Най-мъчното нещо е да коригирате другите хора. Някой взема перото и започва да дава съвети на някого какво трябва да направи, за да коригира живота си. Откъде знае този човек как може да се коригира животът на другите? Той ще каже може би че има опитност и знае как трябва да се постъпи в дадения случай. Според мене опитността на писателя и опитността на неговия герой коренно се различават. Един ден, когато писателят мине през същата опитност, тогава може напълно да разбере героя си, но днес те могат да имат само няколко допирни точки. Това още не е достатъчно, за да може някой да изправя живота на своя ближен." Равноденствие на силите, ООК,25.01.1928 г.

Странни теми пускаш Канел. Понякога ми се струва, че седиш в едно ъгълче и лукаво потриваш ръчички: "Ха, да ви видим сега!" И чакаш сеирчето, да му обереш каймачето... ...Мисля си, че ако се чете по-внимателно казаното от Учителя, едва ли би се стигнало до подобни въпроси... А на търсачка за "Хитлер" изскочиха и други нещица. Сигурно си ги оставил нарочно - за такива, като моя милост. Та - цитатчетата: Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека, Неделни Беседи, 31.12.1939 г. Доста е на деня, Неделна Беседа, 02.04.1939 г.

Прави правете Неговите пътеки!

http://www.youtube.com/watch?v=B-mLkzFUzTA&feature=related

Покрай темите на emilia_07, днес с удоволствие прочетох във Фейсбук следния цитат от Учителя: С благодарност към Веселин Стоянов!

Истина и добро Цитат! Огромен цитат! Има беседи, думите на които заживяват в теб. Още докато четеш, тези думички започват своята работа... И чистят (понякога до сълзи), и те омиротворяват, и съграждат. Днешната беседа не е за цитат! Тя е за пълно и всеобхватно проникване и проумяване. Освобождава!

Антонио Вивалди "La notte"

Казваш, да престанем с духовното... Това е сайт с такава насоченост. Може би си сбъркала мястото. А може би тази ти постъпка е продиктувана от нещо неосъзнато в теб, което се опитва да ти помогне... Това, че виждаш грозното - добре. А можеш ли да видиш красивото!? Ще те замоля - би ли ни обяснила какво, според теб, е красиво и стойностно. В случая - красиво и стойностно съотнесено към секса. И още - не приемаш тялото си на жена, но и критикуваш мъжете за проявите им. Тогава, в какво тяло искаш да си - в тялото на жена или в тялото на мъж? Всъщност, ако си в тялото на мъж (дано да съм те разбрала правилно - завиждаш им за това), то какво би било отношението ти към жените?! Как би се отнасяла към тях?! А ти, като жена, как смяташ, че трябва да се държиш към мъжете?!

Въпрос - защо пусна темата? Да чуем мнението ти за мъжете, в частност, за жените! Добре! Чухме те! А ти някой от пишещите - чу ли?! Те споделиха вижданията си от своя си ъгъл. Както и ти. Само че, играта стана един срещу всички. Това би трябвало да те замисли. Защото е простичко - количеството преминава в качество. Или смяташ, че мнението ти по въпроса е единственото, даващо ни истината... И трябва да се съгласим с теб. За да ти олекне?! tonika64 те запита "...кое те е накарало да съжаляваш че си жена?" Това е сайт, в който се търси връзката с невидимото, довело до проява във видимото. И е място, в което споделяме нашите осъзнатости. Ти това ли търсиш?! Ако отговорът е "Да!" - имаш материал за размисъл и работа. Ако отговорът е "Не!" - отново имаш материал за размисъл и работа. Но ти нямаш намерение да променяш нищо в себе си. Искаш да промениш света. Следва нещо още по-простичко - светът е безкрайно по-голям от теб. И той те съдържа. Но ако ти не го приемеш, не го съдържаш в себе си... То ти не съществуваш... ...Учителят винаги е говорил за Любовта. За Мъдростта. За Истината. Докато не обърнеш взор към тях, няма да можеш да видиш себе си. Независимо в каква форма пребиваваш. Но се иска работа. И се започва от най-мъничкото. От мравешката крачица. Дори и да впрегнеш цялата си воля в нея. Много ще спечелиш... Ако пожелаеш да видиш какво има зад бетонната ти оградка...

Които вас приемат

Съвременните хора се обичат едни други, въпреки това се мъчат. – Защо? – Съмняват се в Любовта. И който обича, и когото обичат, и двамата се съмняват. Щом дойде съмнението, с него заедно идва и мъчението. Съмнението показва, че любовта не е чиста, има нещо користно в нея. Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от факта, че обича. Щом обича, той е богат, доволен от всичко. Чистата, безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички. Ако твоята любов събужда любов и в другите хора, радвай се, че си станал причина за проява на Любовта. Любовта любов събужда. Невъзможно е да обичаш някого и той да не ти отговори. Могат да минат десетки и стотици години, но един ден той ще ти благодари за Любовта, която си имал към него. Любовта е единствената сила, която никога не губи. Ако някой не обръща внимание на вашата любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което сте му дали, и на любовта ви ще отговори с любов.Той ще плати с лихва за това, което е получил от вас. Да мисли човек, че като люби, губи нещо, той е в голямо заблуждение. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в Любовта. ..... Коя е причината, че обичате някого? Все има някаква външна или вътрешна причина, поради която обичате някого или някакъв предмет. За пример, ти обичаш слънцето заради светлината, която дава. Ти обичаш диаманта заради способността му да пречупва силно слънчевите лъчи. Всяко нещо, което обичате, крие в себе си някакво Божествено качество. Само Божественото се обича и цени. Където и да го видите – в камъните, в растенията, в животните, в хората, вие го оценявате и обичате. Днес всички хора се оплакват, че са загубили любовта си. Какво трябва да правят, за да не я губят? Искате ли да не губите любовта си, не престъпвайте нейната свещена ограда. Ако застанеш до тази ограда по-близо, отколкото трябва, ще изгориш; ако се отдалечиш повече, отколкото трябва, ще замръзнеш. Не търсете вън от вас виновници за изгарянето или за замръзването си. Щом ви е много горещо, отдалечете се малко. Ако ви е много студено, приближете се. Благодарете, че имате огън, да се топлите на него. Благодарете на дърветата, които се жертват за вас. Задачата на всеки човек е да прояви любовта си, да работи в това направление, да бъде до най-високата степен на Любовта. Жената трябва да обича и жената, и мъжа като себе си. И мъжът трябва да обича и мъжа, и жената като себе си. Любовта на жената носи мекота и топлина, а любовта на мъжа носи светлина. Топлината и светлината, съединени в едно, раждат силата. Като съедини топлината на сърцето си със светлината на ума си, човек става силен и красив. Така трябва да обича всеки човек. Някой казва, че не може да обича. Това не е вярно. – Защо? – Защото да обичаш, това значи да ядеш. Може ли човек да не яде? Не може. Следователно, както човек не може без ядене, така не може да живее и без обич. Ето защо, когато някой казва, че не може да обича, това означава, че не може да обича като Бога. Това вече е друг въпрос. Кой колкото може да възприеме от Любовта, толкова ще предаде. Комарът ще приеме Любовта като комар и ще я предаде като комар; мухата ще приеме Любовта като муха и ще я предаде като муха; човек ще приеме Любовта като човек и ще я предаде като човек. Който не разбира Любовта, казва, че умира от любов и за любов. Каква любов е тази, която уморява човека? Христос се пожертва за човечеството от Любов, но не умря, а възкръсна. Значи в Любовта няма смърт. Любовта възкресява хората, а не ги умъртвява. За да имате ясна представа за Любовта, не гледайте през дупчиците ѝ. Гледайте през прозорците и вратите ѝ, да я видите в нейната пълнота. Учете се от ония, които се обичат безкористно, за да се учат някога и от вас. ..... Казано е, че Любовта не търси своето право, но същевременно тя никога не го губи. Любовта е капитал, който никога не се губи. Всеки, който мисли, че се е излъгал в любовта си, в края на краищата ще получи вложения си капитал с лихвите заедно. Както животът се освобождава от огъня и се връща към своя източник, така и капиталите, вложени в Любовта, никога не се губят. Те се връщат към своя източник. из Правила на Любовта

Твоето Слово

Извини ме за допълнителния цитат... Беседата е прекрасна! Даде ми отговорче на едно мое вътрешно терзание... Или по-скоро, лекичко раздуха мъглата, обвзела душата ми... Благодаря!

Молитвен наряд за начало: В начало бе словото - песен Молитва към Великото съзнание Беседа - Твоето Слово Молитвен наряд за край: Молитва моето верую Аз съм дошъл да нося Любовта Твоето Слово Химн на Великата Душа - песен