Може ли човек сам да достигне нивото на духовна зрялост, разчитайки единствено на своята интелигентност и интуиция, …без странична помощ от Учител например?
Трудно... да не кажа почти невъзможно, поне според мен.
Съществуват ли опасности, до които може да доведе ученичеството? Как можем да се предпазим от заблуди и злоупотреби, ако смятаме, че ученичеството е необходим етап в живота на човека?
Опасности също има... аз съм се фанатизирал до краен предел което доведе до не толкова добри резултати. По милостта на Бога обаче съвсем скоро се случиха дадени събития които ме освестиха доста бързо, като ударен с мокър парцал, както се казва. Сега гледам по-балансирано на нещата, радвам се и приемам мъдростта, независимо от линията по която се спуска. Опитвам се да влезна във филма на другите хора, ако са от друга духовна школа. Не смятам, че има грешни постъпки, а по-скоро такива които съответстват на нивото на еволюциа на съответната личност. Същото е и с духовните пътища. Колкото хора, толкова и съдби... Истинските духовни школи учат на едни и същи неща, представени по различен начин...
ПС. Ако не правим грешки, няма да има нужда да се учим, и няма да сме тук. Грешките трябва да се осъзнават, анализират и т.н. Безгрешни хора няма. Като спрем да грешим, ще се издигнем и няма да се раждаме повече