VoodooHack

А като видях че някои от вас обсъждат дали има живот след смърта ви намерих страхотен материал

Добрите чуства отдавна са се изпарили поради причината че днешните "бебета" се разждат със зъби и хапят "майките" си. Тъй като много хора в наше време са зли, алчни, подли и т.н. няма как и немога да се опитвам да им правя добро и вобще да се държа добре с тях. Опитах се да поддържам неутрални и пасивни отношения към всички, но не хората си ме мразят и те незнаят защо, не че аз знам точната причина де. Вече ми се е изпарила всякаква надежда и вяра, че мога да накарам някой да е по-добър като му правя добро, сега изпитвам страшна ярост към всички които претендират, че знаят защо са живи а всъщност не знаят. За 3 години съм си добил нужния житейски опит и съм абсолютно сигурен в това. Повечето възрастни ме хвалят че съм се бил държал много зряло и прочие а глупавите на моята възраст и дори по-големи ме мислят за глупав и по-лошо. А и може да кажете че съм ненормален, но не ми се живее поради това че не намирам смисъл в живота, живея само заради хората които обичам от страх да не ги нараня, казвам ви няма смисъл в тая цялата работа. Чисто и просто колкото и банално да ви звучи ми се ще всичко живо да се нагъта както се казва и да се свърши цялата тази гадост наречена живот

Това е гадното че много хора са си със "старите" мозъци и ни смятат за: странни, луди, глупави, ненормални, бавни и какво ли още не. Например аз вече наистина взимам да се депресирам защото всички ме намират странен, а досега никой не ми е казвал че съм нормален така че почвам да мисля че няма индигота а просто някакви душевно болни които имат искривен поглед към реалноста като навсичкото отгоре се подкрепят и залъгват един друг че не са луди. Представете си че индиготата са хората в една лудница - всеки мисли другия за нормален и си има твърдо становище да вярва в това а отстрани погледнато всички са луди. Просто идниготата сме много и някои хора не могат да приемат че може да съществуват толкова много душевно болни и им измислят някво оправдание. Тва беше моята теория и се признавам за ненормален сред тези които ме определят като такъв и нормален сред тези които са твърде малко на брой за да съм сред тях. Ако не сте ме разбрали няма да се очудя малко ми е трудно да изказвам това което мисля по писмен път.