mochito

Ако приемем, че не става въпрос за истинска пропаганда, а по-скоро за разпространение моят отговор си остава същия – зависи. И то най-вече от човека срещу теб и до колко ти самия можеш да разпространиш правилно една духовна идея. В случая идеите на Учителя. Аз лично избягвам да говоря за това в какво вярвам (или поне не пред всеки), но предполагам, че хората около мен го долавят по някакъв начин според това как се държа, говоря, общувам и т.н. Ако видя, че някой около мен също се интересува от духовни теми, то тогава правя опит и пускам малко "семенце". От самия човек зависи дали семенцето ще даде плод, от това каква е неговата почва! Ако човекът е с отворено съзнание и видя, че се интересува, то тогава малко по-малко започвам да споделям повече от нещата, които ме вълнуват, които чета и т.н. Но тук става въпрос по-скоро за обмен между различните хора и души, а не за истинско разпространение. Защото, ако приемем, че в живота няма случайни срещи, то тогава всеки човек с който се срещаме макар и за кратко е човек, който може да ни научи на нещо, или когото ние можем да научим на нещо. Но ако срещу себе си имаш човек, който по никакъв начин не се интересува и дори се заяжда се теб на тази тема, е повече от безсмислено да му се говори. Това поне е моят опит - само се огорчавам по този начин. Все пак и Учителя е казал, че не ние избираме и решаваме, кой да дойде в Школата, а той избира! Но е добре, за души, които са усетили вътрешния подтик да има достъпна информация - както е например този и много други сайтове в интернет. Ако някой мой познат се заинтересува, обикновено му препоръчвам да прочете някоя книга от Учителя. Дори не винаги посочвам конкретна книга, защото смятам, че най-подходящите книги и литература сами идват при човек тогава, когато са му най-полезни, и е по-добре човек сам да избере.

Днес не просто се зарадвах, а плаках от щастие! За това, че молитвите ни за здравето на едно малко същество бяха чути! ...а лекарите даваха минимални шансове и казваха, че трябва да се случи чудо! Е, то се случи! Благодаря ти Учителю!

хаха Много оригинална реклама!

http://www.360mag.bg/posts/10256

ТИНТЯВАТА Бих го взел преди известно време тоя стар турист със голо теме, услужлив и мек съм общо взето, возил съм мнозина по шосето, пък сега надолу слизах празен и навярно по-разнообразен моят път би бил и бих узнал нещо извън своя си квартал – но спирачките натиснал вече порива ми изведнъж пресече лоша мисъл: от таблото вчера някой ми свали електромера, завчера един ме нагруби - откъде да зная, може да е именно от тях и тоя?... И не спрях, и гледах до завоя стария човек да се смалява. А държеше китка от тинтява и навярно беше не от тия, дето ще ти сторят мръсотия. И си казах, леко огорчен: - Утре ще си спомни той за мен как съм го отминал и на други ще откаже своите услуги, и така нататък до безкрая... Дребен случай, но след него зная как и ние, меките, учтивите, ставаме от грубите и дивите, ставаме железни, нелюбезни със беззвездни във душите бездни. Хора на доброто, не умирайте! Първите си пориви не спирайте! Още сме едни във други сплетени, още е тинтявата в ръцете ни! Валери Петров

"Планината е тъй богата и тя очаква всички, за д а ги дари щедро от своите съкровища! Отивай при нея с отворена душа. Отивай при нея като дете и ще получиш много! Преди да се възкачваш по свещените и склонове, прости на всички, примири се с всички, възлюби всички дълбоко в сърцето си, разтвори се от всичките си скърби и тревоги - те са привидни - и иди на планината. Планината ще ти говори много тихо и ако не е притихнал шумът в теб, не ще можеш да чуеш нейния говор."

Мир и светлина на душата и!

Много готина анимация! Който не я е гледал - препоръчвам!!!

http://www.senseofbulgaria.org/index_real.php

Честито Рождество Христово!!! Нека във всички нас да се роди Христовия дух, който да ни води по пътя на истината, мъдростта и любовта!!!

Моето хоби е планината или т.нар "баирбудализъм" ! Всъщност не знам дали е точно хоби - при мен вече граничи със зависимост! Когато някой уикенд не успея да отида на планина се чувствам по-изморена след това през седмицата! Това което ми харесва е досегът с природата и това, че съм извън улисаното и забързано ежедневие на града (София). Тишината, красотата дори трудностите в планината ме зареждат повече отколкото, ако прекарам уикенда спейки и лежейки!!! Препоръчвам го на всеки - в различна степен разбира се, според физическата подготовка.

А аз токова обичах да спя с котката ми (преди да умре ).Някак си ми отнемаше от отрицателните емоции натрупани през деня (особено като почнеше да мърка ). Мисля, че вече стана ясно, кои са любимите ми животни! Но аз съм чувала (тук вече не знам дали Учителя го е казвал), че след паневритмия или някакво друго окултно упражнение, ако примерно дойде някое куче да ти се радва не бива да му отвръщаш и да го галиш, защото ти отнемя по някакъв начин част от благословението. Аз лично не го възприемам много това. По тази логика дай да станем отшелници за да не могат и останалите хора да ни отнемат от благословението. Някак си просто ми се вижда егоистично. В този ред на мисли не мога да си представя, че едно животно би ми попречило на духовното развитие (по-скоро ми звучи като оправдание)!!! Но знам ли - има толкова неща, които ни се струват маловажни/неверни просто, защото не ги разбираме!?

Кристияне - определено успя да ме разсмееш!!! А иначе сериозно по темата. Аз лично си мисля, че предпочитам да ме кремират и да разпръснат праха ми на някое чисто и красиво място (някъде в планината- пр. 7-те рилски езера). Така хората, които са ме обичали вместо да се чувстват длъжни поне веднъж в годината да ходят да плевят някакъв тягостен гроб , когато искат да посетят лобното ми място, ще се качат в планината и гледайки някоя красива природна картина ще си мислят за мен. (Колко скромно). По-добре ми се вижда от това да ходиш да палиш свещи на гробищата, от съседния парцел да чуваш как някоя майка оплаква детето си, а кучета да разнасят храна оствена за умрелите. А и от чисто практична гледна точка - след време какво се случва със земята, която е била гробище? На място наситено с толкова много сълзи, болка и в крайна сметка заминали (недозаминали)души да се построи жилищен блок - не ми се струва много добра идея. Но и аз съм чувала (подчертавам - не чела лично), че Учителя е предпочитал погребването. Защо и аз не знам, но ми е интересно да науча. Моля, ако някой е чел нещо или знае повече какво Учителя е казвал по въпроса да сподели!

И аз както и повечето вече са посочили, заради работата прекарвам много време седнала и на едно място. Като добавя, че и почти цял ден съм вперна в компютъра и картинката ви става ясна! Когато се прибирам вечер се чувствам изморена и не ми се прави почти нищо. И тъй като в повечето случаи е станало доста късно за каквито и да било упражнения - просто се прибирам вкъщи, вечерям приготвям се за другия ден и лягам да спя. Мислила съм си поне сутрин да правя упражнения - но за момента не успявам. Сутрин много ми се спи и докато се разсъня вече е време да излизам, тъй като започвам работа в 8.30, а ми трябва доста време за да стигна до там => доста раничко излизам. За момента нещото което ме разтоварва поне малко психически през седмицата - това е музиката!!! Като изляза от работа и си пусна да сушам музика докато се прибирам, само след половин час вече се чувствам различно!!! Разбира се говоря по-скоро за chill out музика и класика, защото след работа само това ми се слуша! И така единствено през уикендите ми остава време за раздвижване. Но винаги когато мога (при мен в последно време беше почти всеки уикенд) излизам в планината с приятели(Рила, Пирин, Стара планина, Витоша). Изключително съм благодарна, че успях да намеря приятели, с които да се скитаме по баирите, защото единствено в планината си почивам истински. От една страна се натоварвам физически, а от друга се разтоварвам психически! Самият досег с природата е нещото което ме зарежда най-много!!! Паневритмията също е безспорно много силен метод за духовна работа особено, ако се играе сред природата!!! Това е просто най-доброто! И на всеки, който му се отдава да го пратикува често, завиждам най-благородно!!!

Днес се зарадвах на това, че успях да спра едно отрицателно чувство, или по-скоро реакция, която се надигаше в мен. В момента в който я спрях (или по-скоро трансформирах), и отсрещната страна смекчи своята реакция и начинът по-който говореше! В крайна сметка не се получи спор, заради "глупост", а просто разговор! Така в крайна сметка си спестих отрицателни емоции, които биха изразходвали много от енергията ми!

Аз пия алкохол, но не в големи количества и то бира или вино. Понякога дори една бира ми идва в много! В редките случаи когато ми се случва да пия нещо по-силоно (последно беше на една сватба) изобщо не ми беше приятно - самия вкус не ми харесва (особено на силните спиртни питиета - ракията макар и много популярна у нас изобщо не я понасям!!!). Да не говорим, че те разбалансирва отвсякъде!!! Ако говорим за алкохола с мярка и дали той е полезен - предполагам, че една бира или една чаша вино не вреди. Що се отнася до това, че в определени малки дози, алкохола може да те отпусне пред хора да си по-спонтанен и искрен - да така е! Но е много по-ценно съзнателно да се научим да бъдем себе си и да не се притесняваме от непринудените контакти с хората около нас! Поне според мен. В много случаи съм наблюдавала, че консумацията на алкохол като някакъв вид средство на общуване е наложено, като че ли от околните!Дори съм водила спорове с мои приятели на тази тема - защо да трябва човек да пие за да си изкара весело???