Аз вчера се завърнах от Рила, където бях за една седмица. Какво да кажа - като си тръгвах ми се плачеше. Чувствах се все едно си тръгвам от вкъщи. Спокойствието което е горе, тишината, общуването със съидейници, досега с природата са просто невероятни. Днес съм малко като ударена с мокър парцал - цялата тази блъсканица от хора, различни шумове от всички страни, които не дават и миг покой на сетивата. Като че ли с всяка изминала година, която се качвам на Рила това усещане се засилва. Страно е как през другото време на ми прави чак толкова силно впечетление, някак си човек свиква с тези постоянни дразнители, но в първите дни след Рила винаги се чувствам така. Този уикенд пак се качвам дори и само за два дена - просто не ме свърта в София
ПП Не знам как се качват снимки в галерията , а имам чудни снимки на изгреви от молитвения връх. Ще съм благодарна, ако някой ми разясни как става номера