Или, казано другояче, признание относно незнанието за свръхчовешкото - но не е ли това също и смирение?! Отдаване? Приемане? Освобождение? Защото, ако претендира за сигурно знаене на висшите истини, човек остава скован от своите представи за тях и това неусетно му пречи да се развива?
Именно! Приемане. Не смирение, а приемане е точната дума. Не освобождение, не отдаване. От какво да се освободим - от човещината си ли - това е източния модел на философия. Будизмът е този, който води до осъзнаване на човешкото и приемане на нещата такива, каквито са. И до тук. Но будизмът като учение съдържа в себе си една празнина - липсва двигателя, стимула, има вагони, но го няма локомотива. А християнската философия запълва именно тази празнина - дава смисъл на това приемане. Точно в несмирението. Идеята за смиреността, според мен, е неправилна. Лесно се обърква смирение с примирение и тук е спекулацията. А християнството е именно непримирение, защото примирението води до застоя, а развитието е в осъзнаването на незнанието като стимул. В осъзнаване смисъла от него. Пък смисълът е - вечното движение.
БОГ е Това, което е Било , Е и Ще Бъде. До Него не можем да стигнем с ума си , затова физикът казва така. Можем да стигнем само със сърцето си , ако е чисто, смирено и изпълнено с Любов.
Светъл ден на всички и много вдъхновение!