sarita

Трябва ми и сила . А доверието ми в нещо безличностно може да е по-силно

Напротив , разбирам за какво говорите . Бях в тъмния път , където нищо не напомняше за Духа . Бях и в светлия път , където се докоснах до радостта . Не разбрах , как да се отнасям към отговорностите , произтичащи от него . Това не се научава от учебник и общо взето няма кой да отговори на въпросите ти , а това , за което знаеш трябва да мълчиш . За третия път не мога да кажа нищо . А сега не искам тъмния път , бягам от светлия , а нямам сила за третия .

Не се самосъжалявам , а само написах какво ми се случва . Защото и аз искам да живея , като много от "мъртвите " , все още дишащи хора . И когато всичко е илюзия , то ми се иска и такава , която е по-красива от сегашната . Да ние сме част от Духа , но свързан с материята ( не е много добра кобминацията) Духът иска освобождение от материята , а материята - живот в материалното и мужду тях едно гърчещо се съзнание , което се е изгубило в някакви безкрайни лабиринти .

Като чета последните две мнение сякаш , ми се връща малко вярата , че някога ще мога да се освободя от състоянията си и да се излекувам от соматичните нарушения . Сигурно усещането е върховно , след като преминеш през мъчително състояние и отново си цялостен , зрав , след като човек може да има пълноценен живот . Реално и аз е трябвало да получа психологическа помощ още в детството си , но това не се е случило . Въпреки това не мога да обвинявам никого , защото сега разбирам , че хората около мен са имали също проблеми . Качеството ми на живот е доста ниско . И да не се оплаквам от проблемите си , те стоят до мен и ми напомнят за себе си . Режима "бий се или бягай " работи в пълна сила при мен , защото не успявам да се излекувам от язви и гастрити , от доста време . То колко билки изпих , масла и какво ли още не , но още не успявам да се оправя . Сега пак ще търся нещо да се лекувам. Първия път , когато получих п.а беше преди 15 години . Това беше страх свързан с насилие и със смърт . Всяка нощ получавах п.а и тогава близо година пиех реланиум . Някак си се "пренастрои " тялото ми и доста време не ме беше притеснявало нищо . След земетресението през 2012 си припомних тези реации , отново започнаха , но не бяха с такъв интензитет . Някак търпеливо изчаквах пулса ми да се нормализира . Но с времето нещата се задълбочиха и треперех като болна от треска , по цял час , а някога повече . Вече нямах никакво чувство , никакви мисли по време на криза , а единствено ненормални телесни реакции . 2013 г. беше тежка за мен . Загубих баща си и мой много добър приятел . Видах какво е човек , когато умира . И въпреки , че знам , че всеки , който се е родил ще умре и само този неродения не го засяга това , агонията на смъртта ме разтърси много силно . Явно гледката на умиращ не е за всеки . Започна да ми се случва да виждам и умиращи хора по улиците , непознати хора тръгнали за някъде и свършили на накой тротоар . Нещо в мен крещеше и не искаше повече да гледа такива гледки , не можех да ходя повече на гробища , а го правех , с огромна вътрешна съпротива . И сега , когато се замислих за причината , за тези п.а ми става ясно , че причината е срещата със смъртта . Потърсих помощта на молитвите , на духовната литература в този момент , но не ми помогна нищо . Изпадах в такива кризи , каквито не съм си мслила , че мога да издържа . И така след 11 месечни опити да се "контролирам " , успях да отида на лекар , където ми дадоха ксанакс (то и това ми е сбъркано , хората когато имат здр.проблем търсят лекар , а аз се страхувам от тях ). Снощи пак се "тресох " , виеше ми се свят и щеше да ми изкочи сърцето , а в момента не мисля за смъртта .

и тревожни р-ва и сомато-психични и в момента ми се вие свят . вече ми е трудно да издържам всичко това

Благодаря ви Смирение ! Благодаря ви г-н Баев ! Оценявам съветите ви и помоща . Но борили ли сте се някога с нещо подобно на това , което описвам ? И когато психо-соматичните проблеми са се превърнали вече в сомато психични , схемата за действие пак ли е същата ? При мен отчаянието от несправянето ме доведе до лекарства . Защото въпреки години занимания с релаксация пак не успях да овладея ума си , та какво остава с тялото . Вече се уморих от всички опити

Защо си мисля , че противоречията спомагат за "побъркването " на хората . Докато човек се бори с трудностите по един начин - добре , но започнат ли противоречията , начините на действие се сменят и се започва едно движение в много посоки и умът не само се отдалечава от хармонията , но и объркването е голямо . противоречията поставят коня пред каруцата . Доверието е нещо , което е свързано с очакванията . Очаквам от теб нещо добро , градивно , положително , значи ти имам доверие . В противен случай не . Как може на всичко да имаме доверие ? Нали всеки греши , всеки се учи ? Как да приемаме грешките с доверие , когато са "върху нашия гръб " ? Всичко е много трудно , заплетено , комплицирано и въпреки това трябва да продължаваме .Но става трудна борбата , когато вече имаме дефекти и факта , че 90% процента от хората са така , не ме успокоява никак . От ксанакс-а остана 1 блистер , който си го пазя за по- тежки моменти .

Защо да съм самонадеяна ? Експериментирам с живота си , както и не само аз . Всеки , когато му се случи нещо прави някакви действия . За какво смирение ми говорите , когато същността е разкъсвана от множество страни ? Смирение има , когато си цялостен , когато има баланс (външен и вътрешен) . А до тогава ......................какво друго ми остава освен опитите върху себе си ?

Мислила съм за психотерапия , но на този етап е невъзможно . Може и да ви е смешно , но имам големи бариери в тази посока . Разкривайки проблемите си "на живо" ме кара да се чувствам незначителна , изостанала , изпаднала , да се срамувам от себе си и неспособността за успехи . Кара ме да говоря завоалирано , да премълчавам факти , да се опитвам да се дистанцирам . Прави ме неискрена В състояние съм да си запиша час , да отида до кабинета и да си тръгна без дори да се обадя . Извиненията са отново от дистанция. То и на лекар ходя по същия начин . Чакам първо да премине острата фаза и след хиляди самоубеждения , понякога съм успявала да отида колкото да ми дадат някоя рецепта, а в повечето съучай докато се убедя , вече нямам нужда от нищо. Съпротива е толкова силна , че е невъзможно действие в тази посока . Научих , че тези кризи имат различна интензивност и мога да повлиявам на тези с по-слабо изразено действие . Ако условно определя интензитета им от 1 до 10 , тези , които са до и с със средна сила до 5 , мога да управлявам , от там нагоре става неконтролируемо . Разбрах също , че силните позитивни емоции , също предизвикват такива анормални реакции (със същтите симптоми както при п.а) . Когато след прекрасен ден , заспивам с чувство на радост , любов отново се събуждам през ноща и преживявам същият кошмар , не знам какво да мисля . Може би емоционалните ми реакции са анормални и тяхното намаляване ми е жизнено необходимо . Иначе при пулсът който развивам , сърцето "ще си отмъсти " със заболяване . Преди поне нямах екстрасистоли , а сега и те се прибавиха . Така , че ми е ясно , че трябва да се променя , но не знам какъв да бъде метода , защото попадайки на бариера ще бъде опорочено всичко .

Чела съм материали за самопомощ при п.а , а когато не се справям се моля да не съм жива .

Благодаря Ви за отделеното време и Вашите отговори ! От години се оптвам да постигна разбиране и ако целта ми е да се надрусам , не виждам защо да пиша тук , когато се продава всичко . Явно не мога да се изразявам правилно , явно не трябва да съм откровена . Много години не съм взимала дори аспирин , та какво остава за нещо друго , но след като не мога да се справям , то поне времено да се дръпна от това . С никого не мога да се боря , нито със себе си , нито с другите . Целта ми е да забравя всичко , което ми се е случило и да погледна света от друг ъгъл . Няма как това да се случи сега . Иска ми се това да е с по-малко "сътресения" , защото чесно казано прагът на търпимост и поносимост е вече много нисък . Важно е след този ход , да стана по-нормална , по-разбираща , по-приемаща , по-разумна . Какъв е смисъла от уроци , които засилват травмите на човека ? Уроците си стоят пред всеки и чакат хората да преминат през тях . Не искам треви и магически гъби , а излизане от филма в който не ми е ясно дали по желание или понежелание съм в него . Филм , които не харесвам , който живея и живях много години и който е част от бъдещето ми . Да забравя . Но не успявам да забравя сънищата си дори , а трябва да се справя и с преживяванията си . А те определено са довели да различни последствия . Как да коригирам реакциите си ръководени от автономната нервна система ? Та това ако го можех , на какво ли стъпало в еволюцията щях да се намирам ? Не искам да ставам зависима от разни химии , били те продавани със зелени , бели или незнам си какви рецепти , но да ги ползвам временно и контролирано .

До сега не съм имала усещане , че умирам , а ускорен пулс (пулс като след 100метра спринтово бягане ) последвани от треперене на цялото тяло , гадене , причервяване пред очите . Отвратително просто . Случвало се е и в бърза помощ да ми бият диазепам , а след като една година се опитвах с всички познати начини да си успокоявам нервно-психичните кризи -безуспешно , стигнах до медикаментозната помощ . Сега не искам да оставям хапчетата , защото знам какво ми се случва и нямам никакъв съзнателен контрол над това . Разбираемо е , че не мога да отида на лекар и да му кажа какво да ми изпише , а в същото време не се справям без помоща на химията . Какво ли не опитах релаксация , дишане , миналото лято се качвах и на Рила ( имах страхотна криза и там , добре , че точно в този ден валя проливен дъжд и след това имаше гъста мъгла , та хората да не ме виждат в какво състояние съм ) Примирих се , че ще живея с хапчета . Мисля си , че щом ги взимам в малки дози няма да ми се наложи да ги спирам и няма да стигна до абстиненция . Никой няма да ми повярва , че искам лекарство със зелена рецепта , което да ползвам дълго време и ще трябва да преживея отново тежките кризи , за да ми го дадат . А към Лексотан по-тежка ли е абстиненцията ?

Благодаря , че ми отговорихте ! Вече 2 месеца го приемам заради ПА . наистина не мислех , че тези тахикардии са паник атаки , но след като намаляха вече до съвсем краткотрайни и леки , значи все пак имат психични причини . Когато получавам тези кризи никога не мисля , че умирам , а единствено пулсът ми се качва стремглаво и в някои случаи заедно с това усещам и екстрасистоли (предполагам са следсвие на рязкото учестяване на сърдечния пулс ) които ми сбъркват цялото кръвообращение . Лошото в случая е , че не осъзнавам причините за тези състояния . Не разбирам защо е така и докога ще е така . Преди време ходих на консултация с кардиолог и отрече сърдечна причина , каза ми , че лекарствата , които трябва да взимам се изписват от невролог или психиатър . Сега все още имам Ксанакс , но когато свърши и всичко започне отначало пак ли трябва да ходя за нова рецепта ? Защото вече пробвах да не го пия , но не минава много време и кризите се повтарят . Или следващия път да не го пия всеки ден , а да си го запазя за по-тежки моменти ?

Здравейте , бихте ли ми отговорили колко време може да се ползва този медикамент и създава ли се зависимост към него ?

Не се чувствам уморена от провеждания диалог , но все пак странно . Въпроси , които задавам и вместо отговори отново получавам същите въпроси , сякаш в отговор на ехо . Какъв авторитет ? Когато си мислиш , че си открил авторитет в живота си , а скоро се оказва , че е човек отново изпълнен с много противоречия . Приказки за добро и зло , теории , философии . Всичко това са словесни еквилибристики , водещи доникъде . Като някакъв словесен опиум държейки някои хора в приповдигнато настроение .