iti

Аз не бих чел нищо от "модерен автор". Колкото по-старо - по-добре... Под старо имам предвид преди 2-3 век. Идеята за божествена "частица" е налудничева. Това е да си представяш, че е нещо материално, отделимо след като е "частица", и има нещо друго. Но подобно заблуждение е част от "човешкото състояние". Всъщност е наобратно - човекът е някаква малка частицата от "божественото". Което какво ти говори за това къде е "рая" и как се достига?... Същото е и да твърдиш че има "съзидателна сила", сякаш и тя е нещо външно, и действа някакси "изкуствено" и против волята ти. Но естествено това е много, много стара и примитивна идея за божественото, както първите хора са си обяснявали примерно защо се появяват бурите... За съжаление "модерното" ни общество като цяло има много повече допирни точки с пещерният човек... И то откъм много по-прости неща като човешки взаимоотношения и сексуална култура. Без наистина да си обясниш какво е божественото в теб, "себеобичането" може да се превърне в точно обраното на това което си представяш... Това е абсолютно същият проблем като примерно с Нарцис, или иконите в религията. Т.е. кое наистина "обичаш"? Отражението във водата? Защото реално като хора, това виждаме - отражението на нещата. От къде мислиш идва името "Луцифер"? Най-важното... като човек е да направиш избор. Изобрът е прост - дали да видиш това което е пред носът ти, или не. Но за сметка на това е много личен, и няма как някой друг да го направи вместо теб.

При повечето наистина е несъзнателно, просто разкриват собствената си психика. И наистина работи, от самосебе си, няма нужда да се опитват. Повечето хора са много лесни за покваряване... Повече от лесни... Аз помня още като деца, повечето ми "приятели" заминаха по тоя път или защото ме предадоха директно, или защото пътищата ни се разминаха. След това външното влияние ги пречупи и се промениха към по-зле, и то много. Но има и такива които съзнатетелно го правят, по-интелигентните, които осъзнават, че нещата които правят и мислят няма да се възприемат на масово ниво. Те са по-опасните, защото имат умът да разберат как се е формирало човешкото мислене, и от там - как да го променят. За да могат наистина да създадат средата която на тях им е приятна, а не да се крият. Какво виждаш днес? Социално инжинерство на масово ниво което пръска милиарди за да сформира мисленето, особено на днешните подрастващи. Огромна част от тези хора на върха са педофили (не са "конспирации", а ФАКТИ), и хората им дават тази огромна власт да създават културата в която живеем. Пусни си телевизора, отиди на някоя "социална" мрежи, потърси нещо в гугъл, тези хора са навсякъде днес. И не се крият. Напротив - те не искат да се крият. Но парадоксалното за човекът, е че цял живот е способен да си затваря очите за нещата които са буквално пред носът му... Широко затворени очи имаше един филм.

Ако наистина търсиш отговор, първо трябва да си обясниш какво е човекът. А това е тема табу... Повечето приемат че сексът е най-голямото табу, но сексът е плод на човекът и неговият цикъл на живот (Самсара). Така че самият човек е истинското табу. Но ей тук се изпусна: "Човешката е несъвършена" Което какво значи? Че човек е несъвършен... Просто, но трудно за преглъщане. Защо е несъвършен?... Тези които са имали малко повече мъдрост в главите и сърцата са го отговорили отдавна. Проблемът е, че няма как да се обясни, на този който не ги притежава... Което обезсмисля всякакви "учения"... Това не е математика, с "правила" които просто трябва да следваш. Примерно можеш ли да обясниш на човек който няма морал, какво е морал... Но това не спира "някои" да се пробват и създават "формули", което създава тази грешна представа изобщо какво е "духовното" и че "човекът" като същество, бидейтки обективно несъвършенно, трябва да извърви път до някакъв "идеал" на съвършенство. И ще разочаровам, и ядосам повечето, но няма нещо по-богохулно и анти-"духовно" от това... Но какво можем да очаваме от едни несъвършени същества, освен още по-несъвършени "учения". А за какво говори Исус... Говори не за човекът, а за божественноста в него. Това са две различни неща. Само едното наистина познава любовта в истинският и смисъл. Когато казваш, че искаш да се научиш да обичаш "себе си". Знаеш ли наистина какво е това "себе си"? Тялото което моделира мисленето и емоциите ти, или... нещо друго. Като субектът който наблюдава какво става в това тяло, в тази психика и вижда че има нещо "нередно". Нещо което не може да посочи с пръст, но не му харесва. И чете книжка след книжка "умотворения" на хора намиращи се в абсолютно същото състояние, поради елемнтарната причина, че и те са хора... Кой от тях е идентифицирал "човешкото състояние" най-добре, и наистина се е излекувал от него? И кой е просто самозванец? Някой знае ли? Някой казва ли ти?

Добро описание на човешкият живот като цяло... Естествено, при някои няма какво да "изригне", и те се чувстват най-добре и конфортно тук. Лесно е да си празна бутилка на рафта. Всъщност над това размишлявам доста последните години - колко било лесно и просто да живееш като тотално посредствен индивид, без собствените мисли, следвайки някое чуждо течение. Затова и повечето са такива. Не повечето, ами почти всички. Брак, деца, ипотеки, рода... това са всичко неща от течението. Идеален начин човек да се изгуби в него, в "живота". На някакво ниво явно се страхуваш и отказваш това. За мен лично - и с основание, но аз съм от малцинството. Отказът обаче си има своята цена - "любовта" на другите. Другите "обичат" чрез ролята която изпълняваш за тях. Когато не си този който очакват, стават нервни, ядосват се, даже те намразват. И това го виждаш, и не искаш да загубиш отношението на близките си. Но както сама разбираш - всичко в тоя живот си има цена, и за съжаление винаги плащаш с част от себе си... Кое ще избереш? Твой избор... Да направиш най-добрият избор лично за себе си. Всичко друго е второстепенно. Да стоиш между два свята е най-лошият вариант. Това което ти пречи да направиш избор е страх. Анализирай от кое повече те е страх. Повече те е страх да си сама, или повече те е стра от ролята която трябва да играеш. И защо, естествено. Така сме устроени, че винаги някой от тези страхове надделява. Винаги можеш да живееш с едното, но не и с другото. За повечето, доминиращият е страхът да са сами със себе си, но повечето не значи всички...

Btw, добро детско клипче което обяснява тези неща:

Искам да споделя една статийка с мъжете, особено младите, които още ги интересуват връзките с жени. Хубаво я прочетете, дано знаете английски Как жените пазят ДНК от мъжете с които са правили секс Искам да посоча, че в статията се говори, че това е някакво скорошно "откритие". Не е. Аз лично си спомням че съм чел преди десетина години същите неща. От хилядолетия има традиции които сочат, че това се е знаело. Но тук това е представено с повече доказателства. Бъдете супер нащрек относно жените с които ще си имате работа, и какви партньори са имали преди вас. Аз лично съм имал шансът да наблюдавам отстрани как една жена се променя психологически след като загуби девствеността си от някой. Започва да попива манталитета на мъжа. Дори понякога започва да копира начинът му на изказ. Тя вече никога няма да бъде толкова невинна, и отворена за някой друг. Колкото и да не им се иска на много жени, мъжът предава информационният код, той ги "програмира", поне в някаква степен (която естествено е индивидуална). Но много от проблемите които имат днешните мъже с жените са предизвикани именно от това - някой друг преди вас си е оставил "програмата", и е силно възможно никога да не можете да станете част от тази жена, както предния... и психологически, и буквално...

Получава се от разделянето на нещо цялостно. При това разделяне, човек изпитва нужда от това което му е отнето. Така е създаден този дуалистичен живот. Вече съм писал по темата и не смятам да се повтарям...

Дай един пример поне, не говори наизуст... Знам, че за щъркелите се говореше така, но ето ти от уикипедия Потърси и малко информация за нашите събратя маймуните, с които делим едно 98% от ДНК-то... Щъркелите може и да са по качествени като материал, но не това сме наследили... И да намериш някъде, някакъв пример, той не може да бъде изваден от контекстът на начина по който животното е еволюирало. Природата е егоистична, и то до крайност, не сме само ние. Един индивид обикновено има един вид полови клетки, и търси най-добрата стратегия, да си набави другия вид. Инстинкта за продължаване на вида е вариация на инстинкта за самосъхранение. Обричането на един партньор, в повечето случаи е лоша стратегия, защото всичко може да се случи с него. Освен това, чисто биологично, това което те свързва с него, е единствено качеството на неговите полови клетки, нищо друго... А малко или много тези клетки са взаимно-заменяеми. Ако говориш за някакво по-дълбоко емоционално обвързване, повечето видове нямат развит мозък за това. На такива като теб им е странно, но емоционалният капацитет е функция на нервната система и мозъка. Приматите имат голям мозък и затова са по-социални и по-емоционални. За това съм съгласен. Ето и аз пиша нещо, за което съм отделил много време четене да го проуча, и второ да го напиша. Но на никой ли му пука, защото това не е нещото което иска да чуе. Да, хората са наистина егоистични. И парадоксално за теб - такива като теб не правят разлика. Егоизмът се надраства единствено чрез развитие на личността, не като говориш срещу него, не като го "смиряваш", "притъпяваш", и разправяш как трябвало просто да се "обичаме". Ако искаш да разбереш нещо от тоя живот, чети повече хора като Юнг и Фройд, и по-малко мистицизъм... За това какво наистина е природата и животът тук вече съм писал достатъчно, но човек докато не изживее илюзиите си няма как да го схване...

Естествено той има най-силна роля. Когато тази родителска роля липсва, се появява нарцисизъм, защото субектът няма модел по който да приема/отдава любов, но го има егоистичното желание. Тъй като повечето родители не струват, или направо липсват, повечето хора са нарциси. Но и родителят от същия пол също е важен, защото пък той е моделът от който обикновено се копира. При момичетата процесът според мен е по-сложен, защото аз съм привърженик на Лакан, който твърди че Едиповият комплекс винаги в началото се развива към майката. Т.е. трябва да се осъществи допълнителен пренос към бащата, който в днешно време се случва много рядко... Т.е. обратно на популярното мнение, жените са по-често нарциси от мъжете. Естествено няма как да го признаят, защото самите те се изживяват като жертви. За последното не споря, наистина нарцисът е жертва на начинът по който е израснал, но в психологията е факт, че всяка жертвата е и скрин насилник... Това разцепване на полюси винаги се получава, не само заради родителите, но и заради социалните и биологични роли които ни се налага да играем. Полюсите са това което биологично ни привлича. На друго ниво - като интелектуално, емоционално, душевно човек може да бъде привлечен и от други качества естествено. Но трябва да съществуват И тези нива, схващаш ли? Т.е. ако човек не е... особено интелигентен, надали интелектът у другия ще значи много. Ако не е изградил някаква... по-силна емоционална, душевна връзка с родителите си, и душевното ниво надали ще значи много. Затова може и реално често остава накрая само биологията, която се базира на полярности и икономически транзакции - ти предлагаш това, аз предлагам онова... Полярностите са това което хората наричат "химия", това търси биологичната/социалната ни същност, защото се нуждаем от тази транзакция за да оцелеем. Само че полярните качества, са качества които самият ти нямаш, така че няма и как да ги харесваш (въпреки че можеш да се нуждаеш от тях, но това са 2 различни неща!). Те са всичко което ти не си. Т.е. от там се получава този "феномен" че влизаш във връзки чрез които намразваш себе си, защото се предполага че "обичаш" (макар да е просто привличане) своя антипод. За да обичаш него, трябва да мразиш себе си, образува се конфликт кое цениш... Няма как да се чувстваш "цялостен" по този начин, защото това нещо е просто пренос. Ти нямаш контрол върху другия, а губиш връзка с единственото над което имаш контрол - себе си. Ставаш като нарко-зависим. Това е проблемът който се получава при хора които не са развили и някакъв друг общ план (освен сексуален) на базата на който да изградят любов. В животинското царство няма "връзки". Животните усещат полярно привличане, копулират, и всеки по пътя си. Няма как да "живееш, да бъдеш "цялостен" чрез своя антипод, това би било ад. Транзакциите винаги имат временен характер. Човешките връзки се базират на отговорности, компромиси, социални "договори", на търсене на по-общ човешки план и цели, не просто биологичен нагон. С това не искам да кажа, че работят страхотно, но са поне опит да бъдат търпими... Самият Юнг е имал една камара любовници, така че не се лъжи, че кой знае какви практически решения е намерил... Една от любовниците му има интересни писания по темата как сексуалният акт всъщност представлява унищожение на егото. Май го наричаше "death drive". Затова и всъщност това е транзакция с временен характер - базира се на временно притъпяване, иначе би значела перманентна смърт на егото. Но ние сме отделни индивиди и се нуждаем от ето. Т.е. цялото това нещо е интересен трик на природата, тъй като ако разчиташе да имаме правилно изградено его... Сянката според мен е отделно понятие, и няма толкова пряка връзка с темата ти. Това е когато изтласкваш части от собствената си психика защото не са социално приемливи. Юнг го развива най-вече като отговор на социалните норми навремето. В днешно време човек може да се изразява доста по-свободно. Но основната разлика е, че сянката е нещо което ти искаш да интегрираш обратно в себе си, защото ти е било отнето, не в желанието да го получиш чрез някой друг. Дори да се пробваш, това ще е още по-далеко от усещане за цялостност, защото ще развиеш завист - защо той може, пък аз не. Като цяло си личи, че търсиш повече "магия" отколкото реално има...

gergana92, задаваш много правилни въпроси, но това надали е мястото където... ще срещнеш някакво мислене. Така е, психологическата игра работи, докато ако подходиш искрено, има голям шанс за провал, ако другия вече не те играе по някакъв начин... Защото човек ултимативно е егоист и очаква да види собствените си нужди чрез другия. Тези които го отричат, често са дори още по-големи егоисти. Дори няма нужда тази игра да е на много дълбоко ниво, защото хората имат много общи черти и нужди. Примерно всяка жена която носи грим според мен я играе - опитва се да се доближи до някакъв стандартен харесван женски образ. Мъжкото поведение също често е такава игра. Много често това се случва "естествено" чрез копиране на поведение и човек не се запитва истинско ли е, фалшиво ли е, важното е дали работи или не. Другия също очаква такова поведение тъй като е свикнал с него, и иначе си му странен. Манипулация ли е? Естествено. Фалшиво ли е? Зависи от личният ти морал... Ако си ловец и отидеш да убиеш плячката си, някой би го нарекъл "майсторство". И за повечето хора според мен си е такова. Чисто логически, чисто човешки, аналогията е доста правилна. Ако това не импонира на вътрешният ти морал, нещата са далеч по-сложни и малцина наистина виждат нишана който живота им подава да разберат нещо повече за съществуването си.

Ако ти си психоложката на User123, иронията ще е пълна...

Александър, няма по-грозно нещо в един форум, от това една тема с определено съдържание, да прерасне в дребнави коментари на участващите в него, които нямат нищо общо с това което се разисква. Представи си че си един страничен човек който е влязъл с искреното желание да прочете нещо за Акаша и вътре на 2-рата страница двама, трима субекта започнат да си разменят "любезности" и да се наддумват за съвсем странични неща... Пълно е с такива теми навсякъде из нета, и най-малкото е некоректно към този който ще дойде и напише нещо смислено, но никой няма да стигне до него, защото няма да му издържат нервите. Дори заяждането да е по темата ще е пак добре, но по-често не е така... След като вече е късно, ок, да говорим за доверието. Ако исках, аз можех пръв да повдигна тази тема, защото написаното от User123 за мен е точно проява на липсата на доверие. Може да е било естрасензорно усещане, но технически (темата е за *технически* методи да припомня) погледнато, това не виждам да се е доказало. Много лесно човек може да направи асоциация с някой си в миналото... Трябва "четенето" да е по-конкретно. Основното в случая е, че нейната психоложка не я е излъгала и е запазила конфиденциалност, а User123 е имала "усещане", че е била излъгана. Т.е. най-простото обяснение е, че самата User123 е изпитвала недоверие в случая. И да има нещо повече, надали някой може наистина да се оправи в него, дори тя. Аз не съм никакъв на User123 да и държа сметка дали наистина и защо е така. Но го виждам (естествено не само аз) като проблем на екстрасензорното четене. Не знаеш кое идва от повърхностно човешко ниво, и кое е наистина по-дълбоко усещане. Самата тема за "remove viewing" с която се започва, включва точно нуждата от изолиране на екстрасенса от обекта, за да е предотврати емоционален пренос. На по-духовно ниво, това се постига чрез дълбока медитация. Тези "популярните" екстрасенси, понякога уцелват, но много често се разминават, или просто налучкват, защото не могат да постигнат дистанциране. Всеки който се опитва да "чете" нещо на толкова дълбоко ниво, ще има този проблем. Няма нищо лошо да си се изживяваш емоциите колкото и както намериш за добре. Но ако вземеш да си въобразяваш, че това е нещо извън теб (а това не е наистина така), това е вече проблем. Това може да послужи да оправдаваш собствените си емоции и поведение. User123 примерно може да си каже - не това не е моето скрито недоверие (ако си представим че наистина е било нейна емоция), реално има заговор срещу мен. Или примерно, представи си че дадеш грешен съвет на друг по подобен начин... По-просто защо двете неща не трябва да се смесват, надали мога да го кажа... И се извинявам на User123, че я използвам по този начин, не е коректно, но разни хора от намеци не разбират... Не разбрах и защо иска да се трият мненията й, в крайна сметка са по-темата и всеки може да ги тълкува от неговата си гледна точка. Ines, за да ти отговоря на личния въпрос, ще ти задам този - ти ако отидеш на хипнотерапевт (или като такъв), би ли се съблякла гола и кажеш - имам ви доверие? Някои от нас уважават личното пространство - и собственото си, и това на другите. Някакси да отидеш при непознат човек, на който даваш пари да извърши някаква комерсиална услуга, на мен лично не ми говори доверие и интимност. Особено след като регресивната хипноза е по-скоро прищявка, не е въпрос на живот и смърт, т.е. нужда от професионална помощ. Някой друг ще присъства на форма на теб самият, която дори за теб е нова и непозната. От друга страна за някои, може би това ще е по-лесният вариант, защото на този човек който не те познава, няма и да му пука. Ако ти е познат, не знаеш пък как мнението му за теб ще се промени. Естествено, и това го има... Всеки който има желанието да се подложи на това, по-добре да проучи нещата за себе си. Според мен не е стъпка която човек може да направи просто ей така. Но ако усеща нужна, това е начин който е по-надежден, отколкото да отиде примерно на "врачка"... Ако човек може сам да медитира, по-добър начин от това обаче надали има... Аз лично под доверие разбирам остарели неща като приятелство, общуване, опознаване, изграждане на взаимоотношения, доказване на "бойното поле". Знам че в днешно време това са нечувани и непознати неща. Хората се хвърлят на вратовете си и се вричат във вечна любов малко след като са се срещнали (а след това реват естествено), рецитират нюейдж и как всички трябвало да се обичат (но реално им пука единствено за тях)... За мен доверието е нещо което се изгражда, та ако щеш дори и спрямо теб самия. Ти не знаеш за кое точно да си вярваш и кое не, какво остава за друг... Понякога се получава, понякога - не. Доверието че просто било... не съм на тези години, какво да ти кажа... Не съм го споделял, но аз съм Овен, така че не уцели. Какъвто и характер да имаме, той е обратният на избягващ... Понякога конфронтацията ми идва даже в повече, нямам желание да се карам с никой, особено без да има полза... Дали някой ме харесва или не си е негова работа. Не съм се родил да се харесвам на някого. Така и говоря, което за хората които имат патологичното желание да ги харесват (т.е. 99%), изглежда като че ли аз съм "дръпнатия", и аз тая злоба. Не, просто не ми пука за това как ще ме възприемат, не се опитвам да ме "харесват", няма нужда да ме "харесват". Трудна концепция да приемат обаче поради огромното си его. Така че съм напълно наясно, че човек е егоистично и егоцентрично същество, затова играе тези игри на "харесване", иначе е неспособен на искрена емпатия към друго човешко същество. Да не би ти самата да пишеш тези неща към мен от емапатия, а не просто да наложиш собственият си начин на мислене... Дали това ме натъжава... естествено, но такъв е живота. Никой друг не ми е виновен, че съм се родил в тази реалност. За мен няма значение дали един такъв човек ме харесва или не, моето разочарование е от това което той реално представлява, не неговото поведение към мен. Така че нищо не мога да направя, и просто се опитвам да го приема. И под това нямам предвид самото "другите". Аз също съм човек, и с това част от тази примитивна човешка природа... Дали не я избягвам... може би, но това си е личен избор и лични приоритети. Ако примерно предпочитам да стоя сам и да слушам Шопен пред това някой да ме отегчава с глупавите си разсъждения или поведение, задължително ли нещо ми има на мен? Всеки живее на собственото си островче, само този който "живее за другите" не го е разбрал... Да бъдеш човек е самотно занимание. Ако говориш за умствени възможности и капацитет за възприятие, не смятам да споря за нещо което е крайно очевидно за този който ги има... По това, че ти се опитваш да ме "учиш" какво било доверието, си личи, че аз съм това "различно" за теб, на което искаш да проектираш собствените си разбирания, не обратното... Или бъркам, и просто те подразних на най-първично ниво, че "подбивам бизнеса"... т.е. визирам, че ти самата се занимаваш с хипноза... Според мен, като човек който взема пари от тази дейност, не е коректно да се намесваш по този елементарен начин чрез забъркването на конкретни личности... Особено след като аз самият изразих положително мнение за този метод, стига самият човек се чувства сигурен в това което прави. Т.е. ако целта ти е била всъщност да увеличиш липсата ми на доверие, то го постигна... Според мен, като терапевт, ти трябва да изграждаш това доверие, не да очакваш "пациента" просто да ти го поднесе, и да го обвиняваш ако го няма. Можеше да се включиш далеч по професионално според мен...

От тълковния речник:1. Остар. Дума. Възвишени слова. Словата са излишни.2. Само ед. Реч, говор, език. Писател с изящно слово.3. Устно публично изказване; реч. Произнасям слово. Президентът имаше слово. Вълнуващо слово. Тържествено слово.• Дар слово. Умение да се говори изящно и убедително.• Свобода на словото. Право да се говори и пише свободно, без ограничения. Знам че за хората които вярват в богове/месии/гурута/култисти има голяма разлика. Защото "словото" точно на този бог/месия/гуру трябва да представлява нещо различно, уникално, "озарено свише". Всеки може да вярва в какво си иска, това не оспорвам. Но все пак да не изкривяваме фактите... Езикът не може да предаде многоизмерна идея, защото е линеен като собственото ни съществуване. Всяка повдигната тема, има и втора, и трета страна и никаква изказана теза не може да бъде 100% вярна. Тя е просто един ограничен житейски поглед върху нещо. Освен това, за неточния превод на Библията, дори в wikipedia има страници.. Няма такова нещо като "Слово"... https://en.wikipedia.org/wiki/John_1:1 https://en.wikipedia.org/wiki/Logos_(Christianity) За мен това е направено нарочно, защото Църквата е искала да постигне точно тази асоциация между текстовете които са събрали, "превели" и нарекли Библия, и "духовната истина". Това е силно подвеждащо и естествено користно. Всяка идеология си има подобни текстове чийто последователи зазубрят и си рецитират периодично. Това обаче не ги вкарва в някаква духовност, а просто в идеология, рецепта. Хората търсят тази "рецептата за живота", някой да им я даде наготово... Обаче това дори не е възможно чрез езика. Заяждането с опита ми да представя този сериозен проблем, е най-малкото неуместно, макар и очаквано... Езика/четенето помагат дотолкова, доколкото могат да пробудят това което вече имаш. Което не е малко, естествено не го отричам... Приключих темата, който има това което се иска, го е схванал, най-вероятно още първият път...

Езикът е също интересен пример за същата "подмяна". Не сме способни да представим директно никоя идея на някой друг. Трябва да използваме символи и връзки между тях, но те не представляват реалната идея, а просто неин символ. Символите са полезни само до толкова, доколкото създадат асоциация с вече позната идея. Ако идеята липсва, то никой символ не може да я замести. Това е като проблемът за разликата между Идолът и Богът. Самият Дао Дъ Дзин започва по този начин: "Дао, което може да бъде изказано, не е вечното Дао. Име, което може да се назове, не е вечното име." В Библията имаме "В начало бе Словото"... но дали е така наистина... Мнозона твърдят, че превода всъщност е - "В начало бе Логоса", което е по-комплексен термин и с това по-объркващ, заради което най-вероятно е заменен. Човек постоянно живее с този натрапчив въпрос доколко може да вярва на думите. И тези които чете, и тези които другите му приказват. Думите са толкова лесни за фалшифициране, за подмяна... Всеки може да използва езика да каже неща които не вярва, не разбира, не изпълнява на практика или направо лъже. Човек дори може да се замисли дали не би се разбирал по-добре с останалите ако езика изобщо не съществуваше... Както се разбира примерно с едно животно с което може да постигне по-нормални взаимотноотношения за минути отколкото с човек за години... Хората са интересни същества които съм забелязал, колкото повече им обясняваш, толкова повече не разбират. Ако не зацепят, т.е. направя асоциация в първата минута, то няма абсолютно никакъв смисъл от следващи часове и дни на преливане от пусто в празно... Затова и сигурно форумите се оказаха такъв провал и хората се отказаха от тях. Затова и сигурно тези които пишат на по-сериозни теми често използват явни метафори, символика, "притчи". Някакси да е ясно - не се опитвай да го приемаш буквално, защото няма как да бъде предадено така, трябва да търсиш истинското значение в себе си. Моят опит е, че колкото по-точно и ясно се опитваш да изразиш нещо чрез езика, толкова по-зле, ефекта е обратен, защото "на другата линия", трябва да стои човек който има същия капацитет за разбиране. Поне такъв е случаят когато не става дума за нещо тип "рецепта". Предимството на простата метафора е, че всеки в крайна сметка може да я схване на неговото ниво на разбиране. Недостатъкът е, че естествено не може да види нищо над собственото си разбиране... Но реалността е, че с никакви обяснения не може. Езикът е функция на човешкият ни ум, нищо повече. Затова и духовност не се придобива с четене. Духовността не може да се намери в думите. Един текст може най-много да провокира и насочва съзнанието в правилна посока, но самият път трябва да си го извървиш ти сам... В този ред на мисли, не знаем доколко писанията и на Гностиците трябва да се приемат за метафора и доколко буквално. София, чисто духовно може да се разглежда като опита на Съзнанието да постигне познание и мъдрост за себе си. Демиургът може да се разглежда като негативната страна на този процес, който създава дуализъма като метод за такова познание, чрез разделяне на различни аспекти на цялото в материални форми, които си взаимодействат по определени закони. Ултимативното познание обаче е, че това е "игра", и духът има по-дълбок аспект на самият себе си. Когато той го разпознае, с това започва "завръщането", което е другата централна тема в Гностицизма. В ортодоксалното Християнство за съжаление този елемент също ми се струва там, но по-деформиран.

Ines, ще ви предложа да се придържате към темата. Тук не обсъждаме нито доверието, нито въображаемите или реалните проблеми на iti...