aleirbag

Съгласна съм! Няма нищо страшно! Всичко на този свят е толкова добре измислено, че рано или късно, по една или друга пътечка все се стига до осъзнаване на нещата и до пълна свобода. Доста често ни се налага да се сблъскваме със страховете си, за да ги преодолеем, берем плодовете на егото си за да осъзнаем по-добре имаме ли изобщо нужда от него и осъзнавайки да се освободим и да прескочим границите, които то ни налага. Иначе страхът е доста ограничаващо чувство и докато съществуваме в рамките на нашето его, страхът е доста страшен, може би защото взимаме под внимание и времето за което го изпитваме. И когато се наложи да умираме и видим живота си в неговата цялост през очите на егото ни, ни е яд за пропуснатото време и възможности, които сме позволили стрхът да ни отнеме. Любовта наистина е ключ с който може да се премине отвъд границите на егото, безкористна любов- пожелавам я на всички, които я искат!

Искам да споделя нещо, което ми се случва от доста време и не мога да разбера каква е причината. Често ми се случва да не знам дали нещо ми се е случило или не.Понякога ми се струва,че бъркам сънища и реалност. Например разговор с някои - дъло време се чудя дали наистина съм разговаряла с този човек,сънувала ли съм или или си действат някакви подсъзнателни процеси,много е объркано . Случва ми се дори да се съмнявам в това,че съм жива - знам, че звучи смешно ,но наистина ми се случва и ми се налага доста задълбочено да анализирам разни ситуации за да осъзная,че може би наистина съм жива ! Преди години ми се беше случило нещо доста неприятно и след известно започнах да си мисля че се заблуждавам че ми се е случило и че всъщност мозъка ми създава ситуации и реакции на околните, които да потвърждажат,че нещото се е случило,а то реално да не е. Вероятно това е някаква защитна реакция на психиката,но тя ми носи куп проблеми.Имам склонност доста да се задълбочава върху някои мои емоции,състояния и преживявания и това като че ли ми пречи. Знам,че информацията която давам е може би недостатъчна и вероятно в психологията,някои от нещата които съм изброила по- горе отговарят на симптоми на болестни състояния на психиката, но все пак аз съм добре общувам нормално с хора и т.н.Просто имам нужда някой ,който има повече информация и е специалист да ми обясни какво е неговото мнение по въпроса- защо това ми се случва и как да спре Много благодаря за отделеното време!

Oрли, точно коя част от Йога отхвърля или подтиска подсъзнанието и по какъв начин точно го прави?

интересно ми е как може интегралната психология да помогне на шизофреник? Орлин знае ли?

Аз пък искам да овладея моя ластик!

На мен също ми се случва да имам дежа вю толкова често,същото перде пред очите от други карини и както казваш ти като верижна реакция, но без болки,аз винаги очаквам нещо да се случи след това. Имам чувството, че поредицата от картини които виждам, се случват части от секундата след това. Изглежда в мозъкът се случва нещо,което не ми е много ясно. Ако си ходила на лекар и стомахът ти е здрав има вероятност мозъка ти да предизвиква болка (без да има физически проблем)като реакция на някакво минало преживяване или проблем,който си имала.Аз не съм специалист и може би само ти можеш да разбереш какво ти се случва като анализираш състоянието си по- задълбочено.Има ли връзка между картините и болката в корема ти?Притесняваш ли се за нещо? и други въпроси които само ти мажеш да си зададеш.

И аз ти вярвам! Щом за малко си успял, можеш и за много. Желая ти успех с търсенето на истината (и с намирането )

Жалко наистина,ако има такава смъртност при Пчеличките.Винаги ми е било много мъчно като си помисля колко труд полагат Пчеличките за да произвеждат медец, а накрая човекът им го взима за да задоволи егоистичните си нужди и им дава захар,която съвсем не отговаря на нуждите им(според мен).Познавам пчелари,които правят точно така-дават им мед, но много малка част от произведеното.Взимат им прополиса,а той предпазва кошерите от болести и паразити.Пчеличките се скъсват от работа за да наваксат липсите. Аз ям изключително много мед и понякога ми е много гузно,че го взимам ей така,наготово без усилия,а Пчеличките ядат захар Много съм благодарна на Пчеличките,незнам какво бихме правили, ако изчезнат някога! Обичам Пчеличките!Можем много да научим от тях.

Според Вас ,ако някой има изключително силно отрицателно мислене,това би ли го довело в даден момент до положително такова и ако е възможно,коя е причината за промяната?Дали е самото отрицателно мислене или нещо друго?

Според Вас каква е функцията на дежа вю-то? Дали е просто илюзия,ннякаква грешка или заблуда на възприятията или е нещо повече? Какво е Вашето усещане по въпроса?

Какво значи за теб да минеш правилно през нещо? Не мислите ли,че бъдещата ситуация се изменя и фирмира спрямо начина по който възприемаме и реагираме на настоящата и всъщност няма правилна или неправилна реакция,а просто подходяща бъдеща ситуация,базирана на минало емоционално и душевно състояние ,даваща ни точно това знание,от което сме показали,че имаме нужда в конкретната минала ситуация. Правилната реакция е онази, с която кармичният урок приключва, неправилна е онази, която води до следващ урок от същата поредица... понякога една и съща ситуация трябва да ни се случи 5 пъти, за да разберем, че някъде грешим. Това имах предвид. Благодаря ти много за чудесния отговор.Пожелавам ти повече правилни реакции.

Какво значи за теб да минеш правилно през нещо? Не мислите ли,че бъдещата ситуация се изменя и фирмира спрямо начина по който възприемаме и реагираме на настоящата и всъщност няма правилна или неправилна реакция,а просто подходяща бъдеща ситуация,базирана на минало емоционално и душевно състояние ,даваща ни точно това знание,от което сме показали,че имаме нужда в конкретната минала ситуация.

Според вас възможно ли е дежа вю-то всъщност да е реализиран сън....аз имам токова чувство какво е обяснението ви за това? ето малко информация по темата: Теориите, с които можем да потърсим обяснение на този феномен са няколко. Ако се позовем на науката, Дежа ву е следствие химичен дисбаланс в мозъка. По принцип дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Ако настоящо събитие, обаче, попадне за обработка в тази част на мозъка, която се занимава с възстановяването на спомени, ние изживяваме Дежа ву. Случващото се с нас придобива “привкус” на спомен, и макар да имаме усещането, че идеално знаем какво ще последва оттук нататък, ние реално го предричаме след като вече сме го усетили. Друго обяснение гласи, че понякога погледа възприема нещо по-бързо отколкото съзнанието може да го обработи като информация, и тъй като този процес е прекалено бърз ние придобиваме усещането, че виждаме нещо за втори път. Има и по-смели предположения като например, че съществува опция мозъкът да се настрои при приемането на ситуация така, както когато не дочитаме позната дума. Тоест, ако дадена ситуация е сходна, той да я разтълкува като вече преживяна. Извън научните схващания Дежа ву се асоциира с нашите предчувствия, спомени, изживявания от отминали животи и със способността за ясновидство, дълбоко заложена във всеки от нас. Някои го определят като нещо, което са сънували или усетили в състояние на сън. Съществува схващане, че докато спим, астралното ни тяло преживява различни неща, обикаля непознати места, среща лица и изпитва емоции, които ние не осъзнаваме, не приемаме, но така или иначе и не помним на сутринта. Това явление е породило толкова много въпроси, предизвикало е всякакви теории, и доста широк интерес. Съответно това рефлектира не само върху подробното изследване на този феномен, а и върху класифицирането му на няколко отделни подвида. Deja vecu например е нещо „вече преживяно“.Обикновено става въпрос за съвсем обикновена ситуация, в която чувстваме, че можем да предусетим всеки един малък детайл. Познати са ни гледката, действията на участниците в разговора, и дори репликите ни звучат така сякаш предварително знаем, че ще бъдат изречени. Deja senti е състояние, което се превежда като нещо „вече почувствано“- вътрешно усещане, което дефинираме като познато, но не обвързваме със ситуацията, в която се намираме в дадения момент. Deja visite съдържа в себе си подозрението за вече посетено място. Сигурно ви се е случвало понякога да се движите из непознат район, но да имате странното усещане, че сте били там и преди, и да сте в състояние да се ориентирате правилно. Deja reve е нещо „вече сънувано“, а deja entendu се превежда като нещо „вече чувано“- когато имаме усещането, че можем да предвидим какво ще каже събеседника ни в разговор, който водим. Много често ни се случва да имаме ясната идея какво искаме да кажем, но да не можем точно да се сетим какво е. В такива ситуации от типа „на върха на езика ми е, но не се сещам“ ние изживяваме Presque vu- още едно от проявленията на Дежа Ву. По-рядко, но все така мистично е и явлението Jamais vu, което е нещо като противоположният феномен на Дежа Ву. Превежда се като „никога невидяно“ и се характеризира с моментното неразпознаване на лица, места, ситуации, които човек познава, но в определен момент му се струват различни и чужди. Това явление настъпва обикновено внезапно. Например по време на разговор с ваш близък изведнъж той започва да ви се струва различен, или губите ориентация в даден район за момент и т.н. Какво знаете вие? Случвало ли ви се е? В какви периоди? Когато се по изморени и напрегнати ? Неща от ежедневието ли ви се струват познати или такива,които ви се случват за пръв път?