Здравей mi6lenceto
Виждам, че си получила доста добри съвети и приятеслка подкрепа.
аз бих могла да добава, че бях в същата ситуация (с разликата че нямах деца), когато търпях съвсем същото унижение. Толкова много обичах това момче, че все го оправдавах.
Мислех си ,че без него не мога, все едно беше някакво нездравословно пристрастяване, което осъзнавах и за това ми бе още по тежко.
В един светъл ден си отворих очите, видях в какъв ад съм живяла и видях какво мога да имам, че пропускам най-хубавото, хармонията, неегоистичната лбов което съществуваше, но з амен бе само далечен мираж.
Тогава случайно, но аз вярвам че няма случайности, ми дадоха книгата "Силата на Настоящето" на Екхарт Толе.
Там има много хубави тълкувания за връзките и отношенията между партньорите, за болката и как да я разберем и преодолеем, как да се освободим от нея.
Опитах да му говоря за това, да го накарам да разбере какво ми причинява, да погледне света през моите очи. Аз лично го разбирах, не му се сърдя само исках да заживеем по-хармонично, но уви...
Такъв човек като твоя мъж и бившия ми приятел едва ли някога ще се промени...
Може би единствено ако преживее голяма болка или загуба!
И тогава осъзнах, аз мога да съм щастлива без него, той с нищо не допринася за моето развитие, нито аз за неговото.
Осъзнах че на такъв тип човек му трябва женичка дето да го върти на малкия си пръст за да види и той какво е егоизъм и страдание, защото аз бях точнокато теб, вечно съгласяваща се и подтисках себе си.
Реших че аз не мога да го променя и това не е мое задължение, мога само себе си да променя
Напуснах го след 4 и половина години съвместен живот и... се родих отново
Но открих че и аз си имам голяма вина за нашите отношения, когато се държиш с един човек твърде хрисимо и му угаждаш ти предизвикваш той да се държи собственически и пренебрежително, да те унижава, защото дефакто мисли че нямаш собствено мнение. Трябва да си защитаваш позициите, да бъдеш непоклатима, като искаш нещо казваш, и аз съм човек, не съм роб...
Орлин е прав по-горе, добре описа вашето състояние в момента.
Аз ти препоръчва на всяка цена продължи да развиваш себе си, ще видиш как ставаш все по-смела, чети когато мошеж има много книги които ще ти вдъхнат кураж. И отстоявай себе си.
Покажи коя си, Жените сме силни същества, само трябва да си го припомним и да си повярваме!
И следващия път не замълчавай, не прави каквото с еочаква от теб, прави това което искаш ти, което чувстваш, ако ще да става въпрос за най-тривиалното нещо - избор на вечеря или др.
от малките неща с епочва...
Не е речено че ще си стози човек до края на живота си вс епак, какво като имате деца, нещата се променят, хората също...
Живота е прекрасен, а ти вече показваш желание за живот пишейки в този форум...: