Велина Василева

Петър Дънов – Учителя: „Най-първо на вас говоря, но под думата „на вас“ подразбирам тъй грамадно мнозинство хора, защото всеки човек е колективно същество, от милиони и милиони души, заедно. Външно, човек е единица,  [привидно] независима и свободна, но вътрешно, той е колективно същество, с много мнения, по-близки и далечни от неговото. Човек е едно колективно същество, то се въодушевява от разни неща, но тези неща не са важни за него. Светията е колективно същество, в което Бог живее. Хора, у които Бог не живее, не могат да бъдат никакви светии, а не така както вие разбирате. Хора, у които Любовта не живее така, както Бог е определил, какви са? Хора, у които Мъдростта не живее така, както Бог е определил, какви са? Хора, у които Истината не живее така, както Бог е определил, какви са? – Такива хора не вярват в никакъв Господ!  Имаме РАЗНИ СТЕПЕНИ на ЛЮБОВ: животинска, човешка (или физическа), умствена, духовна и БОЖЕСТВЕНА. ЛЮБОВТА е БОЖЕСТВЕНА, когато е СВОБОДНА ОТ ПРИМЕСИ; когато е напълно ЧИСТА – такава, каквато слиза, отгоре. Когато говоря за БОЖЕСТВЕНАТА Любов, подразбирам всички възможности, които са скрити, във всяко живо зрънце, всички сили, които са скрити във всяко живо семенце. От толкова години работя с вас и от вашата любов, не съм могъл да направя дори едно въже [т.е. една мисъл], за да извадя някого [от времето и пространството, където вие (неизбежно) живеете, в съмнение и страх, понеже, на първо място, не обичате ИСТИНАТА (Христос е Истината)]. А Господ казва: „Привлякох ви с нишките на Любовта си.” Това, което наричаме теготене, е много тънка нишка. Цялата Земя се държи на такава една нишка, всяка душа се държи на такава една нишка. Ако тази нишка се скъса, вие ще паднете далеч от Бога. Държите ли се за Бога, вие ще сте свързани с тази нишка и ще сте в един център, около който ще можете да се движите. Това подразбира учението на БОЖЕСТВЕНАТА Любов. Ще турите в ума си мисълта, да имате СИЛА. Тогава, за придобиване на тази СИЛА, ние имаме вече методи. Има закони как да придобием СИЛА. Ще ви поставим на изпит и ще видим дали тази СИЛА, която ще придобиете, е за вашето подигане или за изнасилването ви. Ако я употребите за изнасилването си  [като отделно същество], тогава ще ви дадат обикновена сила, а ако я употребите за вашето подигане  [като колективно същество], ще ви дадат БОЖЕСТВЕНА СИЛА. Когато говоря за Любовта, подразбирам, че само БОЖЕСТВЕНАТА Любов, [която подразбира ЕДИНСТВО, в ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ и че точно това ЕДИНСТВО, е Христовият Закон; това ЕДИНСТВО] е Единственият, Великият Закон в света, който може да гарантира тази СИЛА  [която идва, в онази степен, в която ЕДИНСТВОТО е ОСЪЗНАТО]. Ако бъдете с такава Любов, тази СИЛА ще ви се гарантира, а ако бъдете с обикновената любов, ще ви дадат обикновена сила  [на привидно отделното същество], а тази сила всички я имате. Представете си, че имате един добър приятел, когото обичате, и той ви обича: приема ви в дома си винаги добре, разположен е към вас, угощава ви хубаво и т. н. Това ви радва, задоволява и вие се чувствате щастлив, доволен. Един ден отношенията на приятеля ви се изменят към вас по разни причини – материални, духовни или поради самото естество на приятеля ви. Сега вие се поставяте на изпит: ако сте морален човек, ще останете верен на приятеля си, няма да се поколебаете в отношенията си към него. Ако нямате морал в себе си, веднага ще се измените към него, ще му дадете гръб. Вие трябва да знаете, че човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Когато турите дървото в огъня, виновно ли е то, че изгаря? Първо е виновен човекът, който туря дървото в огъня, а после е виновен огънят, който има свойството да изгаря телата. Когато вземете един остър нож и с него мушнете някой човек, ножът ли е виновен, за това убийство? Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никога не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой. Питам: Какви трябва да бъдат качествата на духовния и на Божествения живот? Както Божественият, така и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Те са извън времето и пространството. Физическият живот обаче се проявява във време и пространство. Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на духа. Следващия момент, когато слезе на физическия свят, той изгубва това добро разположение на духа и минава в обикновения живот. В Божествения свят хората всякога се намират в добро разположение на духа, а във физическия живот те се намират в добро или в лошо настроение. Хората на настроението всякога се движат между два полюса: когато на единия полюс е топло, на другия е студено. Такъв е законът на физическия свят. Когато двама приятели живеят добре помежду си и образуват едно цяло, единият от тях винаги ще се намира на единия полюс, а другият – на противоположния полюс. Ако единият е в лятото на живота, другият ще бъде в зимата; ако единият е в пролетта на живота, другият ще бъде в есента. Обаче съществата от духовния и от Божествения свят, понеже знаят законите, могат да сменят полюсите на живота, както искат. Те имат най-малко четири полюса. Ако едно от тия същества дойде на земята и изгуби условията за растене и развитие, това същество ще се качи в духовния свят. Когато и там изгуби условията, това същество ще се качи още по-нагоре. Така то ще се качва от една област в друга, по-висока, докато най-после не среща никакви препятствия за своето растене и развитие. Хората на физическия свят, като не познават духовните закони, ще се раждат и умират, ще минават от един полюс в друг, докато най-после научат тия закони и могат да ги прилагат в живота си. Казвам: От хиляди години насам Божественият свят работи върху хората да ги научи на онези методи, чрез които ще могат по свое желание да минават от един полюс в друг. Пожелае ли човек да влезе в Божествената Школа като ученик, той непременно трябва да изучава методите за трансформиране на състоянията, за преминаване от един полюс в друг, за да може да се справи с изпитите на тази Школа. В Божествената Школа изпитите са по-трудни, отколкото в обикновените. Мнозина мислят, че като влязат в някоя окултна школа, работите им веднага ще се наредят, всичко ще им тръгне напред. Те мислят, че ще живеят като галени деца: слугини ще ги обличат и събличат, ще ги водят по разходки, песни ще им пеят и т. н. И ако не излезе така, те казват: „Да знаехме, не бихме влезли в тази школа." Питам: Ако не влезете в Школата и останете в света, там по-добре ли ще ви бъде? Положението на хората в света е много по-лошо от това на учениците от някоя окултна школа. Има ред статистики, които показват какво се върши в света. Там хиляди хора умират от различни болести; там мъже убиват жените си и жени убиват мъжете си; родители убиват децата си и деца убиват родителите си. Страшен и тежък е животът в света! Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпления. Тази култура ще загине по причина на тия престъпления. И ако много добри хора даже се гневят, сърдят, искат да отмъстят на този, на онзи, искат да убият някого или да се самоубият, това се дължи именно на лошото влияние на тази култура, в която те са потопени и без да желаят, взимат участие в нейния живот. Но има много хора, които по мисли, чувства и живот коренно се различават от обикновените хора на съвременната култура. Кои са тези хора? Те са ония, които са доволни от най-малкото благо, което им е дадено. Те са доволни, защото знаят, че това благо постоянно расте. Нищо в природата не седи на едно и също място, на едно и също положение. Ако малкото благо, като житното зърно съдържа в себе си условия за растене, щом се посади в земята, всеки нов момент то ще расте, ще се развива, докато даде плод, от който всички ще се ползуват. Който не е доволен от малкото благо, той няма да се погрижи да го посади в земята, вследствие на което ще го лиши от условия за растене и живот. И тъй в природата малките неща растат, а големите се смаляват. Който иска да стане голям, той трябва да се смалява. Слънцето не се ли е смалило? Някои учени твърдят, че едно време слънцето е било по-голямо, отколкото е днес. Те казват, че слънцето още ще се смалява. Същото се твърди и за нашата земя. Някога тя е била много по-голяма, отколкото днес. Следователно, който търси велики работи в света, той трябва да знае, че непременно ще се смали. Законът е такъв. Щом желаеш велики работи, ще те смалят. Щом желаеш малки работи, ще те възрастят. Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи". Сега, като говоря по този начин, искам да обърна вниманието ви на обходата. Изкуство е да знае човек добре да се обхожда. Той трябва да се отнася с хората така, че и те да останат доволни от него, и той да бъде доволен от себе си.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В нашето Свръхсъзнание [т.е. в духа ни] – ние получаваме ЧИСТА ЛЮБОВ, но тя, като слиза и дойде в самосъзнанието [т.е. в ума ни], добива известен примес и тогава – човек почва да обича и доброто, и злото [без да разбира, кое е добро и кое е зло. "Обичайте злото, без да го правите. Обичайте доброто, като го правите." П.Д.]... Това става, КОГАТО НЕ СМЕ ПРЕЧИСТЕНИ.

След това, този поток на ВИСШАТА ЛЮБОВ слиза в съзнанието [т.е. в сърцето ни] ни и ако нашето съзнание [т.е. сърце] НЕ Е ПРЕЧИСТЕНО, добива още повече примеси, ДОБИВА ЖИВОТИНСКИ ХАРАКТЕР.

След това, тази ЛЮБОВ минава през подсъзнанието [т.е. Душата ни] и отново се качва в свръхсъзнанието [т.е. в духа ни], за да добие своята ПЪРВОНАЧАЛНА ЧИСТОТА. Така, по това КОЛЕЛО минава ЛЮБОВТА и затова имаме РАЗНИ СТЕПЕНИ на ЛЮБОВ: животинска,човешка (или физическа), умствена, духовна и БОЖЕСТВЕНА.

ЛЮБОВТА е БОЖЕСТВЕНА, когато е СВОБОДНА ОТ ПРИМЕСИ; когато е напълно ЧИСТА – такава, каквато слиза отгоре.

За физическата и за Духовната ЛЮБОВ съм ви говорил, а за БОЖЕСТВЕНАТА съм ви говорил малко.

ВСИЧКИ ДОЛНИ СТЕПЕНИ на ЛЮБОВТА не са още ЛЮБОВТА, а са нейната външна страна. ФОРМИТЕ на ЛЮБОВТА са РАЗЛИЧНИ, според СТЕПЕНТА на ЛЮБОВТА.

НОВАТА, или БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ, която ще се изяви на Земята, ще създаде нови форми на ЛЮБОВТА. Старата ЛЮБОВ е произвела това, което виждаме, а новите форми, които ще създаде НОВАТА ЛЮБОВ, ще бъдат нещо съвсем друго.

Но не искайте да внасяте формите на Старата ЛЮБОВ, към новата. Старото го оставете и като градите новото, гледайте да не се вдига прах. Това ще влезе в новото възпитание.

Малката ЛЮБОВ минава през малка тръба и има спънки – това е човешката ЛЮБОВ. А голямата ЛЮБОВ минава през голяма тръба – тя е БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ.

Човешката ЛЮБОВ е в астралния човек, а БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ е в ДУХА.

В човешката ЛЮБОВ има радост и страдание,
в Духовната ЛЮБОВ има промени, т.е. усилване и отслабване,
а истинската ЛЮБОВ – е БОЖЕСТВЕНАТА.

Този човек, който манифестира с ЛЮБОВТА си, е слаб в ЛЮБОВТА.

При БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ – много нещо остава непроявено.
При човешката ЛЮБОВ всичко се проявява, а
при БОЖЕСТВЕНАТА – това, което не се проявява, е много повече от онова, което се проявява; тя има ДЪЛБОЧИНА.

Сегашната, обикновена ЛЮБОВ, е кармична, тя НЕ Е ЧИСТА и затова не е устойчива.

БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ не е кармична и е трайна.

Писанието казва: „Роденото от ДУХА, ДУХ е, а роденото от плътта, плът е.“

Значи, има една ЛЮБОВ на плътта, която преминава, изчезва. Тя е човешката ЛЮБОВ. А има друга ЛЮБОВ – ЛЮБОВТА на ДУХА, която вечно пребъдва. Тя е БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ.

Като се влюбят някои, минават за ангели един за друг, а след време не искат да се видят. Онзи, който обича с човешка ЛЮБОВ, се носи добре, но после изстудява.

А БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ – отначало е слаба и постепенно се засилва все повече. При БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ, няма прекратяване, а непреривен растеж и усилване на ЛЮБОВТА.

Човешката ЛЮБОВ е като горене на един огън от дърва, който изгасва. Човешката ЛЮБОВ е кратковременна, а БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ се сравнява с горенето на Слънцето.

От друга страна, човешката ЛЮБОВ има съвсем други цели.
При човешката ЛЮБОВ, вземат участие низши ДУХОВЕ.
Всеки, който работи с човешка ЛЮБОВ, остава излъган.

При БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ има ЧИСТОТА. Човек трябва да има връзка само с Бога, а с хората – отношения. При човешката ЛЮБОВ, има изгаряне, а БОЖЕСТВЕНАТА – има Светлина, при която плодовете зреят.

Човек трябва да надрасне физическата, плътската ЛЮБОВ. Тя е една фаза, през която е минал човек, но сега той трябва да се издигне до ПО-ВИСШИТЕ ФОРМИ на ЛЮБОВТА.

При човешката ЛЮБОВ – онзи, който обича, ограничава, докато БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ – не прави ограничения на онзи, когото обича."

Из: "СТЕПЕНИ НА ЛЮБОВТА"
http://www.bialobratstvo.info/index.php…
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "Прав човек, поне от човешко гледище, е онзи, който може да гледа на човека, като на себе си.

И като дойде някой човек, при тебе, да можеш да споделиш неговата съдба така, както споделяш своята.

Това е ПРАВО, но ТОВА СЪЗНАНИЕ още го НЯМА, у хората.

Ако това СЪЗНАНИЕ го има някъде, то е в тялото, между клетките.

Клетките на тялото имат това СЪЗНАНИЕ.

И наистина, ако човек го заболят очите, или ушите, или крака, или ръката, или гърдите, всички клетки гледат да му отдадат това право, което му подобава."

Из: "Най-голям в Царството небесно"
http://triangle.bg/books/1936-09-27-10.1999/index-all.html
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "ЛЮБОВТА е един закон, който обръща внимание на нищожните работи в света... ЛЮБОВТА е там, при малките работи"...

Из: "Четирите качества"
http://triangle.bg/boo…/1935-09-22-05.2000/1936-05-03-05.htm
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ

Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "ЛЮБОВТА е една ВЕЛИКА СИЛА, в света. Като дойде, тя САМО ДАВА и си заминава...
Така е, "по човешки", казано...

Тя – никога няма да се върже, с тебе. Като дойде, при тебе, тя ще ти тури нещо в ръката и ще си замине.
Тя е СИЛА, която с нищо не се ограничава...

Някой път, вие искате да имате ЛЮБОВТА, в себе си. Не, възползувайте се от благата на ЛЮБОВТА, без да искате да я задържите, в себе си.

Това е животът. Възползувайте се от ЛЮБОВТА.

Тя е само един МОМЕНТ, който не може да се опази. Като дойде този МОМЕНТ, вие никога няма да го забравите."

Из: "Този е живият хляб"
http://triangle.bg/bo…/1934-09-23-10.1998/1935-02-10-10.html
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "В живота има ПРИНЦИПИ, на които човек трябва да остане верен. Само така той може да се развива правилно. Който не издържи на тия ПРИНЦИПИ, той носи последствието на своето отклоняване.

Това изпитание се отнася не само за отделния индивид, но и за дома, за народа и за цялото човечество. Всички живи същества, от най-малки до най-големи, минават през изпит, след което заемат своето определено място.

Докато не минат през строгите житейски изпити, хората гледат повърхностно на живота. Те търсят блага, търсят щастие, но не ги намират. Само оня може да търси щастието и да го намери, който знае, какво представя то и, като го намери, може да го запази завинаги.

Така хората търсят и ЛЮБОВТА. Знаете ли, какво нещо е ЛЮБОВТА?

Ще кажете, че чувствате ЛЮБОВТА. Човек чувства и приятни, и неприятни неща, обаче, всичко това не е ЛЮБОВ. Всичко, в света, е проява на ЛЮБОВТА, но какво всъщност е ЛЮБОВТА, малцина знаят.

Няма учен, философ или писател, който може да определи точно, какво представя ЛЮБОВТА.

Ще кажете, че Бог е ЛЮБОВ. Казвате, че Бог е ЛЮБОВ, БЕЗ ДА РАЗБИРАТЕ СМИСЪЛА на ЛЮБОВТА.

Тоя въпрос предстои на бъдещето. След хиляди години, човек ще има ясна представа за ЛЮБОВТА. До това време дръжте се за ЛЮБОВТА, СПОРЕД РАЗБИРАНЕТО си."

Из: "Да не пия ли?"
http://besedi.org/bg/1916.10.22.nb.bg.bb_da_ne_piya_li.htm
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "ЗАКОН, в природата, има: ВСЯКОГА, КОГАТО ОБРЕМЕНЯВАШ СЪЗНАНИЕТО СИ, ТЕ ГЛОБЯВАТ.

Никой не може да се освободи. При всяко ОБРЕМЕНЯВАНЕ на СЪЗНАНИЕТО, има ГЛОБА. Една справедлива ГЛОБА.

Туй, което вие считате едно неразположение на ДУХА, това (е) една ГЛОБА за ОБРЕМЕНЯВАНЕ на СЪЗНАНИЕТО с НЕПОТРЕБНИ РАБОТИ.

Някоя малка НЕПОТРЕБНА МИСЪЛ имаш, ще платиш една малка глобичка. Или ОБРЕМЕНИШ СЪРЦЕТО си, пак ще платиш ГЛОБА. Казваш: „ОБРЕМЕНЕНО СЪРЦЕ.“ То е СЪЗНАНИЕТО ви.

Една ОБРЕМЕНЕНА МИСЪЛ, има проекция в СЪЗНАНИЕТО, проектира се. ОБРЕМЕНЕНАТА МИСЪЛ се проектира като на един екран. ОБРЕМЕНЕНОТО СЪРЦЕ, и то се проектира като на един екран. ОБРЕМЕНЕНАТА ВОЛЯ, и тя се проектира като на един екран.

Следователно [при неразположение], този екран на ОБРЕМЕНЕНОТО СЪЗНАНИЕ, ти ТРЯБВА ДА НАМЕРИШ един ПЪТ, ДА ОСВОБОДИШ СВОЯТА МИСЪЛ.“

Из: "Свобода на съзнанието. Чистене на съзнанието"
http://triangle.bg/bo…/1938-09-23-05.1999/1939-05-05-05.html