Велина Василева
-
Общо Съдържание
801 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
16
4 Следващи
Последни Посещения
Велина Василева's Achievements
-
АлександърТ.А. reacted to мнение в тема:
Назидавайте себе си
-
Това изисква Новият Живот, от всички хора на Земята – влезте в ролята си да обичате. [Идва и вече е дошъл – Новият Живот. А Новото, за вас, човешките личности, е като преодолеете привидно личния си живот, на старото си, хилядолетно самосъзнание – ОСЪЗНАТО ДА ВЛЕЗЕТЕ, в Космическото Единно Съзнание, наречено Нирвана, където – в ЕДИНСТВО И ХАРМОНИЯ, живеят всички РАЗУМНИ Същества, в Битието. Нито една земна личност, живееща във време и пространство - по дефиниция, не може и няма как да бъде разумна, каквото и да мисли, за себе си. Разумният човек – само с тялото си, живее във времето и пространството, обаче в главата си – той ще живее извън това време и пространство, в което живеят човешките личности. Това значи – да бъдеш, с тялото си, в света, без, в главата си – да си светски; т.е. без да бъдеш, "от света".]~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Духът и душата раждат РАЗУМНОСТТА, [извън това време и пространство, в което живеят човешките личности].“ „Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение.“ „Когато Бог изпъди човека от Рая, остави, вън, един ангел да пази. – Какво пазеше ангелът? – Разумността на човека, т.е. Божественото Начало. Разумността остана в рая. Змията излъга Ева, и тя яде от забранения плод. После даде и на Адама да яде. Тогава Бог ги изпъди от рая и каза: Понеже не заслужавате живота, ще напуснете рая. Един ден, когато разберете Живота [като ЕДИНСТВО и ХАРМОНИЯ и престанете да се подозирате, един, другиго, в нечисти неща], ще се върнете при Мен.“~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Много детективи има, в света [докато живееш в старото си самосъзнание, на човешка личност; т.е. на мъж, или на жена].Щом дойде в тебе едно подозрение, това е един детектив.Яви се в тебе една мисъл за някого и казваш:„Той ходи по крив път.“ Това е лицемерие.Не е твоя работа кой как живее, как се моли и т.н."Из: "Светлина, топлина и сила"~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Вие можете ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ, с даден човек, САМО АКО ОБИЧАТЕ:▲ неговия ум,▲ неговото сърце,▲ неговата душа [и дух], и▲ неговото тяло.ВЛЕЗТЕ В РОЛЯТА СИ ДА ОБИЧАТЕ [както обичат разумните души; т.е. БЕЗУСЛОВНО, защото всеки човек, (кой съзнателно, а някой - несъзнателно, но всеки човек) е проводник на Целокупния Живот, принадлежащ само на Бога. В този смисъл - понеже всеки личен живот, от Божествено Гледище, е фикция - той затова свършва летално. За да не умираш, вместо да живееш окаяно, в самосъзнанието си - още сега, в главата си, се качи една стъпка по-нагоре, в Космическото Съзнание, което диша ЛЮБОВ, разбирана като КОЛЕКТИВНА ПРОЯВА].Обикнете▲ първо ума на човека,▲ после – сърцето му,▲ душата му,▲ духа му и▲ най-после неговото тяло.Обикнете ли човека, по този начин, и той ще ви обича.Това изисква Новият Живот, от всички хора на Земята.ОБИЧАЙТЕ ВСИЧКО, което Бог е създал, за да обичат хората това, което вие създавате.Знайте, че зад всичко, за което МИСЛИТЕ,▲ стои човешкият УМ.Зад всичко, което предизвиква човешките ЧУВСТВА,▲ стои ЛЮБОВТА.Зад ЛЮБОВТА▲ стои БОЖИЯТ ДУХ."Из: "Учение и служение"~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „При връзката на човека, с Бога [в Единното Космическо Съзнание], няма да има мъчнотия, която не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на тази връзка, е СМИРЕНИЕТО. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. СМИРЕНИЕТО е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а СМИРЕН. Сега ще си послужа, със следната аналогия. Когато влизаш в чистата вода, казваш ли, че първо ще се измиеш, а после ще влезеш във водата? Не, в Божествения Живот ще влезем такива, каквито сме. Нека Бог каже да не влизаме. Той ще ни каже: „Добре дошли!“ „Когато сте ДОВОЛНИ, от Живота [във всеки даден момент], то е СМИРЕНИЕТО.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а Космическото Съзнание; туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото, в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните [в смисъл: противоположните] сенки, на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха. Та при сегашното развитие, в религиите, например, има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието. В религията, например, истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви. Всичко това е отдалечаване от Истината. Не е това [външното, което правите, за себе си; т.е. за лична полза; не е то -] същественото. Един човек може да принесе 100 вола в жертва и ни най-малко няма да се приближи до Бога. А тази идея - да бъдем добри, да бъдем любими на Бога, да правим добро, вътрешният смисъл на това са разбрали само посветените [т.е. само онези, които се самоопределят като разумни души и затова, в главите си - те живеят извън това време и пространство, в което живеят човешките личности], а мисълта, че трябва да принасяме жертви, да се кади тамян [това външно служене, е само сянката на истинското благочестие; т.е.], то не е съществена мисъл за Него. Идолослужението подразбира служене на това, което не е реално. Бог няма нужда от тия работи. Единственото нещо, което Той съизволява, то е да бъдем послушни и да [съзнаваме, че във всеки даден момент, ние, от Любов] служим на Бога. Това е единственото нещо, дето влиза законът на Любов и Мъдрост. Щом ти си послушен и [знаеш, че във всеки даден момент, служиш - не на себе си, но с вътрешната си нагласа; с цялостното си синовно ОТНОШЕНИЕ], служиш на Бога, Бог съизволява в тебе. Защото, в послушанието, седи Любовта. Само който люби, той слуша. А можеш да вярваш само в кого? В разумния човек може да вярваш. Следователно от наша страна се иска, ние трябва да вярваме в Бога, понеже Той е Всемъдрият, в света. А щом вярваме в Бога, трябва да имаме и послушание към Него. Трябва да вярваме, да слушаме и да прилагаме това, което Той изисква, то е пък да служим Нему. Щом имаме тия два принципа, нашето временно състояние, на Земята, ще бъде осигурено. И ще дойде време [и дошло е вече], когато вие няма да живеете в това самосъзнание, а ще се изкачите една стъпка по-горе [в Космическото Единно Съзнание; т.е. ще влезете в Безсмъртието].Сега вие [понеже се самоопределяте (не като разумни души, които, в главите си, са излезли извън това време и пространство, а се възприемате) като човешки личности, живеещи във времето и пространството - затова сте объркани и] търсите живота извън себе си, извън вашето съзнание. А щом влезнете в Космическото Съзнание или когато придобиете новото [разумно] сърце, или когато дойде Божественият Дух, или което индусите наричат "нирвана", тогава хората съвършено ще се освободят от всички кошмари и противоречия, в живота [на старото си самосъзнание, в което, ПОДВЕДЕНИ ОТ ИЛЮЗИЯТА - са възприемали Целокупния Живот на Бога, като лично техен живот, като са се мъчили да се само-осигуряват, ЗАЩОТО НЕ СА ЗНАЕЛИ, без каквото и да е съмнение, ЧЕ БОГ ОСИГУРЯВА ЧОВЕКА, ВЪВ ВСЕКИ ДАДЕН МОМЕНТ]. Нирвана не значи изгубване, а значи освобождаване от греха. В Нирвана се разширява човешката личност, а тук на запад мислят, че Нирвана е изчезване на личността, че там човек изчезва. Човекът не изчезва там, но изчезват всички негови стари, лъжливи схващания за живота и криви разбирания за Бога, всичкият съвременен порядък на живота, всичко туй изчезва и идва Новото, Мощното, у човека. Душата се разширява и добива своята абсолютна свобода. Нирвана, то е мястото на блажените, които живеят в онази вечна радост, там човекът се освобождава от жилото на смъртта. В нашия език и в другите, в английски, за пример, Holiness, Нирвана може да се замести с думата "святост". Но думата "святост", не може напълно да изнесе това, което Нирвана съдържа, в себе си. Нирвана напълно изразява онази основна идея, която индусите в миналото са влагали. Та сега, пред нас седи една Велика Задача. Ако вие, по някой път, сте обезсърчени, ако вие падате духом, това се дължи на вашето самосъзнание. Туй самосъзнание трябва да го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание. Самосъзнанието не е мястото, дето човек може да живее. Мястото, дето може да живее, е Нирвана, то е жилището на човека. [Жилище; дом = характер; т.е. трябва ти нов характер, за да се приобщиш, към Нирвана.] Следователно всеки да се стреми към Нирвана, то е безсмъртие, или Космическото Съзнание, дето можем да се развиваме правилно. И щом влезнете в туй състояние [на новия, Христоподобен Характер, който е присъщ на разумните души, които служат, от Любов, на Бога и Го виждат, у всяко същество], няма да има нужда, като се съберете, да се гледате така подозрително. Вие сега [докато сте в старото си самосъзнание на човешки личности] - още не се познавате, всеки един от вас седи и почнете да се наблюдавате кой как седи, кого гледа, какво иска да каже с погледа си и т.н. Но всички движения на човека [личност], ни най-малко не изразяват същността на нашия душевен живот [като разумни души, неделими, от Христос]. Някой си повдигал ъгъла на устата малко нагоре, казват, той се засмял. Смехът [в Божествения Порядък на нещата; т.е. в Космическото Съзнание], не съществува отделно, като обект. Той се смее, но това не е смехът. - "Ама той се муси." - Намусването не съществува, обективно. - "Ама той ме гледа злобно." - Злобата не съществува, обективно. Те са лъжливи понятия [валидни само за живота на самосъзнанието; т.е. за личния живот на мъжете и на жените]. Това са дисхармонични разположения на човешките чувства.“Из: „Трите вида съзнания“
-
Петър Дънов – Учителя: „Най-първо на вас говоря, но под думата „на вас“ подразбирам тъй грамадно мнозинство хора, защото всеки човек е колективно същество, от милиони и милиони души, заедно. Външно, човек е единица, [привидно] независима и свободна, но вътрешно, той е колективно същество, с много мнения, по-близки и далечни от неговото. Човек е едно колективно същество, то се въодушевява от разни неща, но тези неща не са важни за него. Светията е колективно същество, в което Бог живее. Хора, у които Бог не живее, не могат да бъдат никакви светии, а не така както вие разбирате. Хора, у които Любовта не живее така, както Бог е определил, какви са? Хора, у които Мъдростта не живее така, както Бог е определил, какви са? Хора, у които Истината не живее така, както Бог е определил, какви са? – Такива хора не вярват в никакъв Господ! Имаме РАЗНИ СТЕПЕНИ на ЛЮБОВ: животинска, човешка (или физическа), умствена, духовна и БОЖЕСТВЕНА. ЛЮБОВТА е БОЖЕСТВЕНА, когато е СВОБОДНА ОТ ПРИМЕСИ; когато е напълно ЧИСТА – такава, каквато слиза, отгоре. Когато говоря за БОЖЕСТВЕНАТА Любов, подразбирам всички възможности, които са скрити, във всяко живо зрънце, всички сили, които са скрити във всяко живо семенце. От толкова години работя с вас и от вашата любов, не съм могъл да направя дори едно въже [т.е. една мисъл], за да извадя някого [от времето и пространството, където вие (неизбежно) живеете, в съмнение и страх, понеже, на първо място, не обичате ИСТИНАТА (Христос е Истината)]. А Господ казва: „Привлякох ви с нишките на Любовта си.” Това, което наричаме теготене, е много тънка нишка. Цялата Земя се държи на такава една нишка, всяка душа се държи на такава една нишка. Ако тази нишка се скъса, вие ще паднете далеч от Бога. Държите ли се за Бога, вие ще сте свързани с тази нишка и ще сте в един център, около който ще можете да се движите. Това подразбира учението на БОЖЕСТВЕНАТА Любов. Ще турите в ума си мисълта, да имате СИЛА. Тогава, за придобиване на тази СИЛА, ние имаме вече методи. Има закони как да придобием СИЛА. Ще ви поставим на изпит и ще видим дали тази СИЛА, която ще придобиете, е за вашето подигане или за изнасилването ви. Ако я употребите за изнасилването си [като отделно същество], тогава ще ви дадат обикновена сила, а ако я употребите за вашето подигане [като колективно същество], ще ви дадат БОЖЕСТВЕНА СИЛА. Когато говоря за Любовта, подразбирам, че само БОЖЕСТВЕНАТА Любов, [която подразбира ЕДИНСТВО, в ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ и че точно това ЕДИНСТВО, е Христовият Закон; това ЕДИНСТВО] е Единственият, Великият Закон в света, който може да гарантира тази СИЛА [която идва, в онази степен, в която ЕДИНСТВОТО е ОСЪЗНАТО]. Ако бъдете с такава Любов, тази СИЛА ще ви се гарантира, а ако бъдете с обикновената любов, ще ви дадат обикновена сила [на привидно отделното същество], а тази сила всички я имате. Представете си, че имате един добър приятел, когото обичате, и той ви обича: приема ви в дома си винаги добре, разположен е към вас, угощава ви хубаво и т. н. Това ви радва, задоволява и вие се чувствате щастлив, доволен. Един ден отношенията на приятеля ви се изменят към вас по разни причини – материални, духовни или поради самото естество на приятеля ви. Сега вие се поставяте на изпит: ако сте морален човек, ще останете верен на приятеля си, няма да се поколебаете в отношенията си към него. Ако нямате морал в себе си, веднага ще се измените към него, ще му дадете гръб. Вие трябва да знаете, че човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Когато турите дървото в огъня, виновно ли е то, че изгаря? Първо е виновен човекът, който туря дървото в огъня, а после е виновен огънят, който има свойството да изгаря телата. Когато вземете един остър нож и с него мушнете някой човек, ножът ли е виновен, за това убийство? Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никога не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой. Питам: Какви трябва да бъдат качествата на духовния и на Божествения живот? Както Божественият, така и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Те са извън времето и пространството. Физическият живот обаче се проявява във време и пространство. Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на духа. Следващия момент, когато слезе на физическия свят, той изгубва това добро разположение на духа и минава в обикновения живот. В Божествения свят хората всякога се намират в добро разположение на духа, а във физическия живот те се намират в добро или в лошо настроение. Хората на настроението всякога се движат между два полюса: когато на единия полюс е топло, на другия е студено. Такъв е законът на физическия свят. Когато двама приятели живеят добре помежду си и образуват едно цяло, единият от тях винаги ще се намира на единия полюс, а другият – на противоположния полюс. Ако единият е в лятото на живота, другият ще бъде в зимата; ако единият е в пролетта на живота, другият ще бъде в есента. Обаче съществата от духовния и от Божествения свят, понеже знаят законите, могат да сменят полюсите на живота, както искат. Те имат най-малко четири полюса. Ако едно от тия същества дойде на земята и изгуби условията за растене и развитие, това същество ще се качи в духовния свят. Когато и там изгуби условията, това същество ще се качи още по-нагоре. Така то ще се качва от една област в друга, по-висока, докато най-после не среща никакви препятствия за своето растене и развитие. Хората на физическия свят, като не познават духовните закони, ще се раждат и умират, ще минават от един полюс в друг, докато най-после научат тия закони и могат да ги прилагат в живота си. Казвам: От хиляди години насам Божественият свят работи върху хората да ги научи на онези методи, чрез които ще могат по свое желание да минават от един полюс в друг. Пожелае ли човек да влезе в Божествената Школа като ученик, той непременно трябва да изучава методите за трансформиране на състоянията, за преминаване от един полюс в друг, за да може да се справи с изпитите на тази Школа. В Божествената Школа изпитите са по-трудни, отколкото в обикновените. Мнозина мислят, че като влязат в някоя окултна школа, работите им веднага ще се наредят, всичко ще им тръгне напред. Те мислят, че ще живеят като галени деца: слугини ще ги обличат и събличат, ще ги водят по разходки, песни ще им пеят и т. н. И ако не излезе така, те казват: „Да знаехме, не бихме влезли в тази школа." Питам: Ако не влезете в Школата и останете в света, там по-добре ли ще ви бъде? Положението на хората в света е много по-лошо от това на учениците от някоя окултна школа. Има ред статистики, които показват какво се върши в света. Там хиляди хора умират от различни болести; там мъже убиват жените си и жени убиват мъжете си; родители убиват децата си и деца убиват родителите си. Страшен и тежък е животът в света! Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпления. Тази култура ще загине по причина на тия престъпления. И ако много добри хора даже се гневят, сърдят, искат да отмъстят на този, на онзи, искат да убият някого или да се самоубият, това се дължи именно на лошото влияние на тази култура, в която те са потопени и без да желаят, взимат участие в нейния живот. Но има много хора, които по мисли, чувства и живот коренно се различават от обикновените хора на съвременната култура. Кои са тези хора? Те са ония, които са доволни от най-малкото благо, което им е дадено. Те са доволни, защото знаят, че това благо постоянно расте. Нищо в природата не седи на едно и също място, на едно и също положение. Ако малкото благо, като житното зърно съдържа в себе си условия за растене, щом се посади в земята, всеки нов момент то ще расте, ще се развива, докато даде плод, от който всички ще се ползуват. Който не е доволен от малкото благо, той няма да се погрижи да го посади в земята, вследствие на което ще го лиши от условия за растене и живот. И тъй в природата малките неща растат, а големите се смаляват. Който иска да стане голям, той трябва да се смалява. Слънцето не се ли е смалило? Някои учени твърдят, че едно време слънцето е било по-голямо, отколкото е днес. Те казват, че слънцето още ще се смалява. Същото се твърди и за нашата земя. Някога тя е била много по-голяма, отколкото днес. Следователно, който търси велики работи в света, той трябва да знае, че непременно ще се смали. Законът е такъв. Щом желаеш велики работи, ще те смалят. Щом желаеш малки работи, ще те възрастят. Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи". Сега, като говоря по този начин, искам да обърна вниманието ви на обходата. Изкуство е да знае човек добре да се обхожда. Той трябва да се отнася с хората така, че и те да останат доволни от него, и той да бъде доволен от себе си.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В нашето Свръхсъзнание [т.е. в духа ни] – ние получаваме ЧИСТА ЛЮБОВ, но тя, като слиза и дойде в самосъзнанието [т.е. в ума ни], добива известен примес и тогава – човек почва да обича и доброто, и злото [без да разбира, кое е добро и кое е зло. "Обичайте злото, без да го правите. Обичайте доброто, като го правите." П.Д.]... Това става, КОГАТО НЕ СМЕ ПРЕЧИСТЕНИ.След това, този поток на ВИСШАТА ЛЮБОВ слиза в съзнанието [т.е. в сърцето ни] ни и ако нашето съзнание [т.е. сърце] НЕ Е ПРЕЧИСТЕНО, добива още повече примеси, ДОБИВА ЖИВОТИНСКИ ХАРАКТЕР.
След това, тази ЛЮБОВ минава през подсъзнанието [т.е. Душата ни] и отново се качва в свръхсъзнанието [т.е. в духа ни], за да добие своята ПЪРВОНАЧАЛНА ЧИСТОТА. Така, по това КОЛЕЛО минава ЛЮБОВТА и затова имаме РАЗНИ СТЕПЕНИ на ЛЮБОВ: животинска,човешка (или физическа), умствена, духовна и БОЖЕСТВЕНА.
ЛЮБОВТА е БОЖЕСТВЕНА, когато е СВОБОДНА ОТ ПРИМЕСИ; когато е напълно ЧИСТА – такава, каквато слиза отгоре.
За физическата и за Духовната ЛЮБОВ съм ви говорил, а за БОЖЕСТВЕНАТА съм ви говорил малко.
ВСИЧКИ ДОЛНИ СТЕПЕНИ на ЛЮБОВТА не са още ЛЮБОВТА, а са нейната външна страна. ФОРМИТЕ на ЛЮБОВТА са РАЗЛИЧНИ, според СТЕПЕНТА на ЛЮБОВТА.
НОВАТА, или БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ, която ще се изяви на Земята, ще създаде нови форми на ЛЮБОВТА. Старата ЛЮБОВ е произвела това, което виждаме, а новите форми, които ще създаде НОВАТА ЛЮБОВ, ще бъдат нещо съвсем друго.
Но не искайте да внасяте формите на Старата ЛЮБОВ, към новата. Старото го оставете и като градите новото, гледайте да не се вдига прах. Това ще влезе в новото възпитание.
Малката ЛЮБОВ минава през малка тръба и има спънки – това е човешката ЛЮБОВ. А голямата ЛЮБОВ минава през голяма тръба – тя е БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ.
Човешката ЛЮБОВ е в астралния човек, а БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ е в ДУХА.
В човешката ЛЮБОВ има радост и страдание,
в Духовната ЛЮБОВ има промени, т.е. усилване и отслабване,
а истинската ЛЮБОВ – е БОЖЕСТВЕНАТА.Този човек, който манифестира с ЛЮБОВТА си, е слаб в ЛЮБОВТА.
При БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ – много нещо остава непроявено.
При човешката ЛЮБОВ всичко се проявява, а
при БОЖЕСТВЕНАТА – това, което не се проявява, е много повече от онова, което се проявява; тя има ДЪЛБОЧИНА.Сегашната, обикновена ЛЮБОВ, е кармична, тя НЕ Е ЧИСТА и затова не е устойчива.
БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ не е кармична и е трайна.
Писанието казва: „Роденото от ДУХА, ДУХ е, а роденото от плътта, плът е.“
Значи, има една ЛЮБОВ на плътта, която преминава, изчезва. Тя е човешката ЛЮБОВ. А има друга ЛЮБОВ – ЛЮБОВТА на ДУХА, която вечно пребъдва. Тя е БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ.
Като се влюбят някои, минават за ангели един за друг, а след време не искат да се видят. Онзи, който обича с човешка ЛЮБОВ, се носи добре, но после изстудява.
А БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ – отначало е слаба и постепенно се засилва все повече. При БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ, няма прекратяване, а непреривен растеж и усилване на ЛЮБОВТА.
Човешката ЛЮБОВ е като горене на един огън от дърва, който изгасва. Човешката ЛЮБОВ е кратковременна, а БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ се сравнява с горенето на Слънцето.
От друга страна, човешката ЛЮБОВ има съвсем други цели.
При човешката ЛЮБОВ, вземат участие низши ДУХОВЕ.
Всеки, който работи с човешка ЛЮБОВ, остава излъган.При БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ има ЧИСТОТА. Човек трябва да има връзка само с Бога, а с хората – отношения. При човешката ЛЮБОВ, има изгаряне, а БОЖЕСТВЕНАТА – има Светлина, при която плодовете зреят.
Човек трябва да надрасне физическата, плътската ЛЮБОВ. Тя е една фаза, през която е минал човек, но сега той трябва да се издигне до ПО-ВИСШИТЕ ФОРМИ на ЛЮБОВТА.
При човешката ЛЮБОВ – онзи, който обича, ограничава, докато БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ – не прави ограничения на онзи, когото обича."
Из: "СТЕПЕНИ НА ЛЮБОВТА"
http://www.bialobratstvo.info/index.php…
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "Прав човек, поне от човешко гледище, е онзи, който може да гледа на човека, като на себе си.И като дойде някой човек, при тебе, да можеш да споделиш неговата съдба така, както споделяш своята.
Това е ПРАВО, но ТОВА СЪЗНАНИЕ още го НЯМА, у хората.
Ако това СЪЗНАНИЕ го има някъде, то е в тялото, между клетките.
Клетките на тялото имат това СЪЗНАНИЕ.
И наистина, ако човек го заболят очите, или ушите, или крака, или ръката, или гърдите, всички клетки гледат да му отдадат това право, което му подобава."
Из: "Най-голям в Царството небесно"
http://triangle.bg/books/1936-09-27-10.1999/index-all.html
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "ЛЮБОВТА е един закон, който обръща внимание на нищожните работи в света... ЛЮБОВТА е там, при малките работи"...Из: "Четирите качества"
http://triangle.bg/boo…/1935-09-22-05.2000/1936-05-03-05.htm
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВПетър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "ЛЮБОВТА е една ВЕЛИКА СИЛА, в света. Като дойде, тя САМО ДАВА и си заминава...
Така е, "по човешки", казано...Тя – никога няма да се върже, с тебе. Като дойде, при тебе, тя ще ти тури нещо в ръката и ще си замине.
Тя е СИЛА, която с нищо не се ограничава...Някой път, вие искате да имате ЛЮБОВТА, в себе си. Не, възползувайте се от благата на ЛЮБОВТА, без да искате да я задържите, в себе си.
Това е животът. Възползувайте се от ЛЮБОВТА.
Тя е само един МОМЕНТ, който не може да се опази. Като дойде този МОМЕНТ, вие никога няма да го забравите."
Из: "Този е живият хляб"
http://triangle.bg/bo…/1934-09-23-10.1998/1935-02-10-10.html
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "В живота има ПРИНЦИПИ, на които човек трябва да остане верен. Само така той може да се развива правилно. Който не издържи на тия ПРИНЦИПИ, той носи последствието на своето отклоняване.Това изпитание се отнася не само за отделния индивид, но и за дома, за народа и за цялото човечество. Всички живи същества, от най-малки до най-големи, минават през изпит, след което заемат своето определено място.
Докато не минат през строгите житейски изпити, хората гледат повърхностно на живота. Те търсят блага, търсят щастие, но не ги намират. Само оня може да търси щастието и да го намери, който знае, какво представя то и, като го намери, може да го запази завинаги.
Така хората търсят и ЛЮБОВТА. Знаете ли, какво нещо е ЛЮБОВТА?
Ще кажете, че чувствате ЛЮБОВТА. Човек чувства и приятни, и неприятни неща, обаче, всичко това не е ЛЮБОВ. Всичко, в света, е проява на ЛЮБОВТА, но какво всъщност е ЛЮБОВТА, малцина знаят.
Няма учен, философ или писател, който може да определи точно, какво представя ЛЮБОВТА.
Ще кажете, че Бог е ЛЮБОВ. Казвате, че Бог е ЛЮБОВ, БЕЗ ДА РАЗБИРАТЕ СМИСЪЛА на ЛЮБОВТА.
Тоя въпрос предстои на бъдещето. След хиляди години, човек ще има ясна представа за ЛЮБОВТА. До това време дръжте се за ЛЮБОВТА, СПОРЕД РАЗБИРАНЕТО си."
Из: "Да не пия ли?"
http://besedi.org/bg/1916.10.22.nb.bg.bb_da_ne_piya_li.htm
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "ЗАКОН, в природата, има: ВСЯКОГА, КОГАТО ОБРЕМЕНЯВАШ СЪЗНАНИЕТО СИ, ТЕ ГЛОБЯВАТ.Никой не може да се освободи. При всяко ОБРЕМЕНЯВАНЕ на СЪЗНАНИЕТО, има ГЛОБА. Една справедлива ГЛОБА.
Туй, което вие считате едно неразположение на ДУХА, това (е) една ГЛОБА за ОБРЕМЕНЯВАНЕ на СЪЗНАНИЕТО с НЕПОТРЕБНИ РАБОТИ.
Някоя малка НЕПОТРЕБНА МИСЪЛ имаш, ще платиш една малка глобичка. Или ОБРЕМЕНИШ СЪРЦЕТО си, пак ще платиш ГЛОБА. Казваш: „ОБРЕМЕНЕНО СЪРЦЕ.“ То е СЪЗНАНИЕТО ви.
Една ОБРЕМЕНЕНА МИСЪЛ, има проекция в СЪЗНАНИЕТО, проектира се. ОБРЕМЕНЕНАТА МИСЪЛ се проектира като на един екран. ОБРЕМЕНЕНОТО СЪРЦЕ, и то се проектира като на един екран. ОБРЕМЕНЕНАТА ВОЛЯ, и тя се проектира като на един екран.
Следователно [при неразположение], този екран на ОБРЕМЕНЕНОТО СЪЗНАНИЕ, ти ТРЯБВА ДА НАМЕРИШ един ПЪТ, ДА ОСВОБОДИШ СВОЯТА МИСЪЛ.“
Из: "Свобода на съзнанието. Чистене на съзнанието"
http://triangle.bg/bo…/1938-09-23-05.1999/1939-05-05-05.html -
Петър Дънов – Учителя: „Съвременните хора [т.е. онези хора, които се самоопределят, като човешки личности], толкова са се отдалечили от правилния начин на живеене, че са създали изкуствен живот. Светът е символическо проявление. Твърдите тела, това е понятие на нашия ум. Ние мислим твърдите тела [за нещо съществено, но те са илюзия]. Всичко това трябва да се преведе [на езика на Разумността и в този смисъл – проблемът ни е, че (докато продължаваме да се самоопределяме, като човешки личности, отделени от Бога), ние продължаваме да сме отделени, от Божествената Разумност]. Когато Бог изпъди човека от рая, остави вън един ангел да пази. – Какво пазеше ангелът? – Разумността на човека, т.е. Божественото Начало. Разумността остана в рая. Змията излъга Ева, и тя яде от забранения плод. После даде и на Адама да яде. Тогава Бог ги изпъди от рая и каза: "Понеже не заслужавате живота, ще напуснете рая. Един ден, когато разберете Живота, ще се върнете при Мен." Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидете не праведен, не учен, но смирен. В Божествения Живот ще влезем такива, каквито сме. Който е смирен, той е положил основния камък на връзката с Бога. И Христос казва: “Елате при Мене всички трудещи се и обременени, защото Аз Съм смирен, по сърце”. Имате ли смирение, Божията Любов може да дойде във вас. В Духовния свят, смирението дава пластичност на човешката душа, за да възприема благата, които Божественият Дух носи в себе си. Към това, именно, се стреми човешката душа. Само при това състояние, ние можем да възприемаме [разумно; понеже само ако сме смирени, НЕВИДИМИ Разумни Същества, започват да ОРГАНИЗИРАТ, ХАРМОНИЧНО, мислите, в главата ни (съгл. Първичния Божествен образец)]. Хората искат да бъдат щастливи [като мислят, по своему; т.е. без изобщо да разбират, в какво положение, се намират]. Това [което ние гледаме, около нас, е илюзията, за фиксираната реалност. Но то е] е иносказателно. Нещата трябва да се преведат [на езика на Разумността, за да можем ДА ОСЪЗНАЕМ, че СТАТУКВОТО, задаващо граници, в нашето разбиране на Живота, може да бъде променено, при определени условия, от Невидимия Разумен Свят (който, във всеки даден момент, ни води; това е Разумната Природа, която ни отглежда, не като личности, но като духове и разумни души)]. Природата, [във всеки даден момент], говори на разумните същества, чрез символи, които те трябва да превеждат правилно; да намират скрития смисъл, в тях. Само разумният човек прави верни преводи. Глупавият вижда, че стават промени в Природата, но не ги разбира. Щом не ги разбира, той даже не мисли, за тях. Ние [поради нашето НЕРАЗБИРАНЕ на Истинския Живот], седим в един изкуствен живот и си представяме скърбите, колко са големи. Казваш: „Много съм скръбен.“ А пък това, [реално] не е така [но трябва сам да го РАЗБЕРЕШ и ОСЪЗНАЕШ]. Няма никаква голяма скръб. Това е една малка скръб. Ние не сме се научили да говорим ИСТИНАТА [такава, каквато Бог я вижда]. Аз съм правил психологически наблюдения; на най-големите скърби - причината е много малка [и седи във вашето лично мнение, за Живота, което е изопачено; ще рече - във вашето неразбиране]. Тази причина се поляризира, тя се показва, че е много голяма, а пък е много малка. Повечето от хората, спят [и това са всички онези, които се самоопределят, като човешки личности. Те не познават ИСТИНАТА и затова, лековато вярват, в илюзията за фиксираната реалност; т.е. - вярват, в реалността на външните форми на физически видимите неща, които, обаче (т.е. всички външни форми), са илюзорни]. „Златният Светилник“ означава Христовото Учение, което сега се търси и което сега настава [за да ОСВЕТЛИ това недоразумение, за онези, които проявят интерес, "да си платят дълговете", пред Бога. Те трябва да се научат не само да гледат, но и ДА ВИЖДАТ]. Само онзи ВИЖДА, който ЗНАЕ; който ПОЗНАВА нещата. Този и онзи свят са едно и също нещо [понеже този физически свят, се явява СЯНКА, на Онзи, Реалния Духовен Свят]. Различието седи само в съзнанието на човека [който трябва да се е научил да РАЗЛИЧАВА илюзията и да разпознава ИСТИНАТА]. ИСТИНАТА е врата, за влизане и излизане от материалния свят [който е илюзорен свят], в духовния [свят, който е РЕАЛНИЯТ Свят] и от духовния, в материалния — през нея влизат и излизат. Който има пробудено [Божествено] Съзнание, той живее едновременно, в двата свята [понеже се е научил, да различава СЯНКА, от РЕАЛНОСТ]. Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнание как да съпоставят нещата. Щом човек не може да съпоставя нещата, както са ги създали Природата и Бога, той се намира в голямо противоречие, със себе си. То е все едно да накладете огън в къщата си, но не в огнището, където е определено мястото му, но някъде на пода. Какво става тогава? Цялата къща се запалва и изгаря, а заедно с нея и вие изгаряте. В това отношение чувствата на човека играят роля на огън. Ако човек знае как и къде да оправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия. За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл. Ето защо, най-важно, най-велико нещо за човека са неговите мисли и чувства. За ангелите пък няма по-велико нещо от чистотата – чисти чувства, чисти мисли. В Божествения свят няма по-велико нещо от Любовта. Следователно най-важното нещо за човешкия свят са мислите и чувствата; за ангелския свят – чистотата, а за Божествения свят – Любовта. Който иска правилно да разреши своя живот, той трябва да отиде при някой извор, или при някоя чешма [извор, чешма – това са символи], и от тях да научи РАЗГАДКАТА НА ЖИВОТА.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Мнозина запитват съществува ли друг живот след смъртта. И след смъртта човек пак ще живее, даже по-добре, отколкото е живял на Земята. Докога човек ще идва на Земята и ще се връща? Докато изплати дълговете си [или, докато намери РАЗГАДКАТА НА ЖИВОТА]. Щом изплати дълговете си, независимо дали ще е на Земята, или в другия свят, човек ще живее по-добре, отколкото е живял с дълговете си. Трябва да знаете, че човек живее именно след смъртта. Това не е само теория, но и наука. Този и онзи свят са едно и също нещо. Различието седи само в съзнанието на човека. Който има пробудено съзнание, той живее едновременно в двата свята.“Из: „Другата събота“
-
Петър Дънов – Учителя: „Едно помнете: първичното, в човека – това е неговият дух. Като изучавате човека, виждате неговото трояко естество: Божествено, човешко и животинско. Животът му зависи от това, на кое от трите естества, ще даде ход. Ако даде ход на Божественото Начало, в себе си, той ще се радва на добър и смислен живот; ако даде ход на човешкото, в себе си, животът му ще бъде сносен; ако даде ход на животинското, той ще бъде нещастен. След всичко това чувате някой да казва, че Волята Божия била такава. Общественикът пък казва: Няма какво да се прави, Бог е създал обществото, ще търпим. Вие не сте доволни от обществото, но ще знаете, че Бог не го е създал. – Ама ние носим последствията, на лошите условия. – За кои условия говорите? Ако е за външните условия, вие не можете да ги измените. Външните условия, зависят от вътрешните възможности, на човека. Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове. Първият Принцип е създал всички материални светове, със всички сили и енергии, които строят формите. Преди създаването на материалния свят, злото не е съществувало. Със създаването на този свят, злото се е явило като необходимост; като неизбежно противоречие. Във всички материални светове, грехът върви тъй, както сянката подир колелото. Това е една неизбежност. Съвременното общество не може да разбере [и спокойно да приеме], че нито една [плътно-материална; т.е. външна] форма, в света, не е постоянна. Хубостта на Живота седи именно в това, че според вътрешното развитие на духа [който сме] и ние ще се изменяме [външно; и затова - ще приемаме разни форми], постоянно, защото, както виждаме, създаването на Вселената е процес, поставен, в постепенно развитие, в който Бог постоянно се изявява. Тъй се изявяват в Живота и хубавото, и красивото, и в това изявяване, ние живеем.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Културата, това не е мода, това е начин за обработване на самия Живот.“ „Културният човек, на пръв план, си служи с нови методи, а некултурният – със стари методи. Ние, съвременните хора, трябва да очистим своя ум, своето сърце от всички онези лъжливи положения, в които сега се намираме. Лъжливи положения разбирам: научно-лъжливи положения, обществено-лъжливи положения, религиозно-лъжливи положения, индивидуално-лъжливи положения, на които ние градим това Велико Здание [на човешкия храм - бъдещото Тяло, от Светлина].“ „Бъдещата култура носи методи, чрез които човек може да впрегне енергията на своите мисли и чувства и да я използува, като Светлина и Топлина.“ „Днес мислят, че културата върви отдолу нагоре, но аз оспорвам това и казвам, че ябълката се храни не толкова от соковете, колкото от Слънцето.“ „И тъй, човечеството първо е минало през фазата на растенията, от които се образуваха каменните въглища. После то премина през фазата на рибите, които организираха водата. Най-после премина през фазата на птиците, които организираха въздуха. Сега вече иде културата на огъня, т.е. културата на истинския човек. Христос казва: “Огън дойдох да запаля на света.” Той донесе култура, която ще преобрази света. Този Божествен, свещен огън ще почне да гори върху огнището на всяко човешко сърце. Този огън, именно, ще организира света.“ „Когато хората заживеят в периода на организиране на човешкото сърце, само тогава ще разберат, какво нещо е Любовта. Бъдещата култура е на Любовта, и тя представлява организиране на човешкото сърце и проявление на човешката душа. Тогава ще става горение без огън, без дим. Можете ли да си представите култура без огнища? - Може. Такава култура съществува. Как се пекат плодовете на дърветата? Как се пекат картофите в земята? Как се пече бобът? Ако хората живеят по закона на Любовта, същият този боб, от който днес всички се оплакват, че разстройва стомасите, би им доставял много енергия. Надали има друго растение, което съдържа толкова много хранителни вещества, както бобът. Той казва: “Когато шестата раса дойде на земята - културата на братство и равенство - тогава само, аз ще дам на хората всичката си енергия. Дотогава ще им давам малко енергия, ще развалям стомасите им, защото те ме пекат на огън.” И наистина, когато се вари боб, първата му люспа се напуква, и всичко хранително, както и голяма част от енергията, която се съдържа в нея, отлетява, излиза навън, а от боба остава главно онова, което надува стомаха, без да го ползва много. Как ще се разбере това нещо? Вие трябва да знаете, че бобът, както и всички зърнени и плодови храни, които употребявате, представляват колективни същества. Те са образувани от множество живи, съзнателни същества, подчинени на една централна клетка, на една централна монада, която представлява индивидуалната душа на всяко растение. За пример, бобът има своя индивидуална душа; ябълката, крушата, гроздето, черешата също така имат своя индивидуална душа. Светът е пълен с такива души, а хората мислят, че само те имат души. Съвременните учени хора, като слушат някого да говори, казват: “В думите на този човек, няма никаква логика, никаква мисъл.” Същото казват и за мене. Чудни са хората! Тогава какъв смисъл намират те в избиването и осакатяването на милиони хора във време на война? Да се избиват на бойните полета хиляди и милиони хора, да се откъсват ръце и крака, да ослепяват и оглушават, а след това да ги възнаграждават с ордени и кръстове за храброст, в това имало смисъл! Ако избиването и осакатяването на хората е правилно и разумно, защо, когато един апаш обере или убие някой богат човек, не закачват на гърдите му орден, за храброст? Де ли не стават кражби и убийства в съвременния свят? Почти навсякъде хората крадат, само че едни крадат много, а други - малко. Много или малко, кражбата, сама по себе си, е престъпление. Ако кражбата е някаква добродетел, защо подир крадците вървят стражари? Защо ги преследват и затварят? Щом хванат някой крадец, веднага му турят белег, че е такъв, и го завеждат в затвора. Защо правят това? - Защото светът гледа на кражбата като на порок. Щом кражбата е порок, защо се върши тя? В такъв случай хората не трябва да крадат, не трябва и да убиват. Когато хората се убиват, това показва, че техните спирачки са развъртени - нищо повече! “Ако говоря.” Като ме слушате, мнозина ще кажат: “Този човек говори против нас.” - Аз не говоря против вас, но от невидимия свят отдавна са заговорили против вас. Те изпращат срещу вас голяма армия, от 500 милиона духове, добре въоръжени, със своя модерна артилерия. Знаете ли, какво ще стане с вас, като излезе тази армия насреща ви?“ „ Ако след хиляди години хората може да се хранят със Светлина, то е един успех. Но аз мисля, че едва след 2100-ата година, може да се постигнат някакви условия, да се храни човек [съзнателно], със Светлина.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Какво разбираме под думата Същина на Бога? Всяко разумно същество, което мисли, чувства и действа като Бога, е едно с Бога. Няма ли тия качества, то се различава коренно от Бога.И тъй, дойдете ли до въпроса какво нещо е човекът, ще знаете, че той е същество на контрасти, на противоположности в света. Египтяните са изобразявали човека във вид на малко яйце - знак за вселената. С това те искали да кажат, че човек е малка вселена, в която се крият всички възможности. Докато яйцето е било в покой, светът не е съществувал. Когато го турили под квачката, то се измътило, и така, се създали всички материални светове. И до днес се повдига въпросът, квачката ли е съществувала по-рано, или яйцето. Едни са поддържали, че яйцето е съществувало преди квачката; други са поддържали, че квачката е съществувала преди яйцето. Въпросът, обаче, и до сега още не е разрешен. Той е един въпрос, подобен на ирационалните числа. Колкото и да се дели това число, все остава една малка, неделима част от него. Този остатък е свързан с други светове, за които днес хората нямат понятия. Тия светове имат свои представители на физическия свят, които минават незабелязано между хората.Като изучавате човешкия живот, виждате, че три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. В тях той се движи. Личността на човека не е нищо друго, освен отражение на Бога, т.е. Неговата единична проява върху човека. Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия. Думата „общество“ започва с буквата „О“ - закон на движение. Значи, обществото е в постоянно движение напред, вследствие на което представя променчива, преходна величина. Искате ли да знаете, каква е същината на обществото, ще я намерите между ангелите, а същината на света е в Бога. Като отражения, човек не може да разчита нито на обществото, нито на света. От отражението той ще върви към самата реалност.Сега, онези от вас, които не разбират смисъла на символите, казват, че човек трябва да възненавиди света, да се откаже от него. Да възненавиди човек света, това значи, да се откаже от него като отражение и да търси реалността на нещата - Бога. Той трябва да се откаже от своята собствена личност и да потърси Бога в себе си. Не уповавайте на обществото, а на ангелите, които са същина на самото общество. Тъй щото, дойдете ли до своята личност, обикнете Бога в себе си; дойдете ли до обществото, дойдете ли до света, обикнете Бога, Който се проявява в цялата вселена. Изучавайте света заради любовта си към Бога. Служете на човечеството от любов към ангелите. Зачитайте себе си, своята личност, от любов към Бога в себе си. При това положение, личността, обществото и светът, като символи, придобиват смисъл. - Трябва ли човек да живее в света, в обществото или в личността си? - Човек не може да живее нито в света, нито в обществото, нито в своята личност, но той трябва да изучава света, като отражение на Великия Божествен свят, дето Бог се проявява; той трябва да изучава обществото, като отражение на разумните същества - ангелите, неговите братя; той трябва да изучава личността, като отражение на Бога вътре в себе си. Това са идеи, върху които трябва да мислите, да си създадете прави разбирания и понятия за нещата. А тъй да се произнасяте, че Бог е всемъдър, без да имате опитност върху това, няма смисъл. Всяко нещо, върху което човек се произнася, трябва да бъде изпитано, преживяно. Кажете ли думите живот, смърт, добро, зло, вие трябва да ги разбирате, да имате ясна представа за тях, като понятия.Какво разбирате под думата „любов“? Ще кажете, че да люби човек, това значи, да обикаля някоя мома или някой момък. Виждате, че един момък цял ден обикаля къщата на някоя мома, караули като стражар. - Докога ще обикаля? - Докато началникът му го смени. - Къде е началникът му? - В къщата. Той седи в къщата и оттам дава заповедите си. Ще кажете, че сърцето на този момък е вързано и не може да се освободи. Чудни са хората, като говорят по този начин. Те търсят реалността на нещата, а допущат нереални работи. Може ли някой да върже сърцето на човека и да бъде жив? Значи, тази връзка не е външна, но вътрешна, както човек изпада под влиянието на магнитни течения, от които не може да се освободи. Някои хора се поддават на един род течения, други - на друг род течения. Това показва, че човек не може да бъде свободен от влияния. Колкото и да е силен, той все ще се поддаде на някакво влияние. Железните стърготини се привличат от магнита, а песъчинките не се привличат. Това, от което едни се влияят, други не се влияят. Казват за някого, че не може да обича. Поставете го в положението на желязото към магнита, и той ще започне да обича, да се привлича. Някой се оплаква, че никой не го обича. - Стани злато, всички ще те обичат. Значи за да те обичат, ти трябва да имаш нещо ценно в себе си, което при никакви условия да не се мени.Каквото и както да се говори на съвременните хора, те не разбират всичко, по единствената причина, че имат свои, субективни разбирания за нещата. Обаче, техните разбирания са преходни, променчиви. Например, разбиранията им, които са имали в своето детство, коренно се различават от тия, които имат на младини, в зряла възраст и на старини. Тази е причината, поради която и задачите, които решават в живота си, изглеждат мъчни. Всяка задача, която човек решава на времето си, е мъчна. След години същата задача му се вижда лесна, но новата която в дадения момент разрешава, пак е мъчна. Едно време се е мислило, че електрическата енергия не може да се предава без жици. Днес виждаме, че електрическата енергия се предава и без жици. Оттук следва, че тия задачи, които днес ни се представят трудни и невъзможни за решаване, някога, в близкото или далечно бъдеще, те ще се разрешат. Трудна задача е, например, човек да бъде добър. Да бъдеш добър, това е цяла наука, цяло изкуство. Човек трябва да знае, че доброто е съществувало и съществува във всички светове, но злото - само в материалния свят. Преди създаването на материалния свят, злото не е съществувало. Със създаването на този свят, злото се е явило като необходимост, като неизбежно противоречие. Понятията на хората за добро и за зло са съвършено относителни. Ако някой открадне пари от касата на банкера, за последния това е зло. За апаша, обаче, това е добро.“Из: „Личност, общество и свят“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „В Живота, има една последователност, за превръщане на енергиите. Това е Закон. Съвременното общество не може да разбере, че нито една форма в света не е постоянна. Едно управление, което съществува днес, след време ще се измени. Религиозните форми, които съществуват днес, след време ще се изменят. Вярванията на хората също ще се изменят. Аз не говоря за общия принцип, но за формите на нещата. Вземете например формите, по които се развиват домовете, обществата, Църквите, народите, държавите, и ще видите, че всички подлежат на изменение. Хубостта на Живота седи именно в това, че според вътрешното развитие на духа и ние ще се изменяме постоянно, защото, както виждаме, създаването на Вселената е процес, поставен в постепенно развитие, в който Бог постоянно се изявява. Тъй се изявяват в Живота и хубавото, и красивото, и в това изявяване, ние живеем.“Из: „Сам изтъпках жлеба“
-
Петър Дънов – Учителя: „У човека има двама души: единият [това е душата, неделимо свързана с Христос – е господар, а другият е низшето его и той] е онзи, който се сърди и бърза. Той е обективният човек, той бърза да си свърши сам работата. Той е търговец, базиргянин [базиргянин, значи: търговец, търгаш, занаятчия]. Ще му кажеш: „О-о-о...“ Той ще разбере закона, ти ще го укротиш, ще му кажеш: „Слушай, аз те управлявам. Ти си слуга, аз съм господар.“ И работите се обръщат."~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Ние говорим за вътрешен и външен живот. Нямаме ясна представа за вътрешния и външния живот. Ние казваме „нашият“ живот. Не че самият живот е „наш“. Защото не живеем само ние. Тогава ние [щом за ЖИВОТА, КОЙТО ПРИНАДЛЕЖИ НА БОГА, си позволяваме, да кажем: „нашият“ живот], се намираме в положението на един комар. Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието. Комарът не може да има човешко съзнание. Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание. Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили [т.е. няма развити такива мозъчни центрове и затова:] комарът [който тук е алюзия, за човекът-личност], ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар. И човек е минал някога [през големство], но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество. Туй е само едно малко прозорче от човека там, дето е стъпил, малкото пръстче на човека. От чисто психологическо гледище туй значи онзи търговец базиргянин [т.е. такова е мисленето на Плътта; плътското мислене на егото]. На прост език казано, той [наготово] използва всичките условия [които други Същества, с по-висше съзнание, от неговото, са създали]. Той [понеже няма ЯСНА ПРЕДСТАВА за вътрешния и външния живот], евтино ще купи, скъпо ще продаде и памучния плат ще продаде за вълнен. Ние сега се отдалечаваме от въпроса.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Ние сме за Великия [Целокупен] Живот, който се проявява във всички посоки – [външно], във физическия, [и вътрешно], в духовния и в Божествения живот, като части на общия Божествен организъм. Бъдете носители на това Единство! В това се състои Божественото учение, което всеки ден трябва да прилагате в живота си. Щом го приложите и опитате, тогава можете да разправяте на другите хора как сте намерили този път [т.е. този възглед].“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Докато човек живее в Божествения кръг [и съзнава своя Първичен Център – Христос], той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Хората схващат Бога като абстракция, а Бог е реалност. Въздухът [т.е. мисълта] и Светлината [т.е. даването на свободен ход на Божествения Дух (изразен в прилагане на Принципите Любов–Мъдрост–Истина)], са УСЛОВИЯ, чрез които може да имате преки, свободни отношения с Бога.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Съвременният човек се е отдалечил от своя ПЪРВИЧЕН ЦЕНТЪР, вследствие на което той е изгубил влиянието на положителните елементи, върху своя живот. ПОД ЕЛЕМЕНТИ, НИЕ РАЗБИРАМЕ ЦЕНТРОВЕТЕ, В КОИТО МОГАТ ДА СЕ ПРОЯВЯТ СИЛИТЕ. Всеки елемент се представя с известна категория сила. Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи. Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото [е светът, вътре] в нас. Защото нашият [вътрешен] свят се дължи на [ограничените параметри на] нашето съзнание [което е земно и се изразява в помрачен ум и нечисто сърце, представящи съвременната човешка личност].Сега зад другото [т.е. зад проявите на низшето ни ограничено] съзнание, има едно [по-висше] съзнание, което обгръща [низшето ни съзнание и съвместно с него, отразява навън] целия материален свят. Материалният свят е един резултат на туй [съвместно действие на низшето и по-висшето] съзнание. Зад това [резултативно] съзнание има друго [т.е. има трето, още по-висше] съзнание, което обхваща в един кръг цялото туй [низше и по-висше] съзнание и действа в него. Следователно от това съзнание, което ние наричаме духовно [т.е. от висшето резултативно и от третото, още по-висше съзнание], произтичат някои явления [в материалния свят, които ние мислим, че са случайни, но те са резултат на една разумност, която ние не разбираме, към дадения момент].~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Сега туй, което става в Природата, става и вътре в нас. Ние говорим за вътрешен и външен живот. Нямаме ясна представа за вътрешния и външния живот. При тези условия онези елементи [т.е. онези центрове], които представят живота външно, това е външният живот. Другите елементи [т.е. другите центрове], които действат вътрешно, за да се прояви животът, това е вътрешният живот.Ние казваме „нашият“ живот. Не че самият живот е „наш“. Защото не живеем само ние. Тогава ние се намираме в положението на един комар. Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието. Комарът не може да има човешко съзнание. Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание. Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили [развити центрове и затова:]. Комарът [който тук е алюзия за човекът-личност], ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар. И човек е минал някога [през големство], но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество. Туй е само едно малко прозорче от човека там, дето е стъпил, малкото пръстче на човека. От чисто психологическо гледище туй значи онзи търговец базиргянин [т.е. такова е мисленето на Плътта; плътското мислене на егото]. На прост език казано, той [наготово] използва всичките условия [които други Същества, с по-висше съзнание, от неговото, са създали]. Той [понеже няма ЯСНА ПРЕДСТАВА за вътрешния и външния живот], евтино ще купи, скъпо ще продаде и памучния плат ще продаде за вълнен. Ние сега се отдалечаваме от въпроса. Каквото направи този търговец, това са слабости [в резултат на ограниченото съзнание, което мисли, че е отделено]. Аз не искам да се спирам да говоря върху някои слабости, понеже това е психологична патология, за която аз не искам да говоря, понеже тя не влиза в живота. Животът не е едно патологично явление, той е здравословно проявление във всяко едно отношение. Всички други патологични проявления, това са неща извън живота. Тепърва ние трябва да отделим живота [от примесите, които го правят нечист; патологичен]. Докато хората се карат на земята, то е патологично състояние. Докато хората завиждат, ревнуват, докато не се разбират, докато хората се убиват, това не е животът. В живота виждаме - един става слуга, а друг - господар, едни - свещеници, други - проповедници, професори, някои учени, химици. Какво знаят те? Той идва да научи азбуката на тези елементи. Ако кажете, че той е учен човек, ще кажеш - ето един човек, на когото кръвообращението е спряло. Ще кажете, че кръвообращението се смразило. Че какво от това? Зимно време нали се смразява водата. Аз мога да взема замръзналата вода и да я стопля и тя става течна. Замразила се кръвта, тя не е изгубена и тя може да се стопли, да стане течна. По тази кръв има известна специфична топлина, при която може да се движи. Вие имате повърхностни понятия за топлината. Този, който знае качествата и свойствата на топлината, той може да върши чудеса. При сто градуса ти може да възвариш водата, но при сто градуса ти не може да въз- вариш желязото. А желязото може да се свари, тъй как¬то една краставица. Малко смешно е. Може да го свариш. Може да го направиш отлична храна, която може да ядеш прекрасно. Сега не искам да се спираме върху това. Ще кажете - това е много казано. Мнозина са казвали неща, които не са разбрани. Когато са разбрани, точно на място са казани. Та, ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно. Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си. Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота. Може да ви наредя тези елементи. Всеки елемент се представя с известна категория сила. Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи. Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото в нас. Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание. Сега зад другото съзнание има едно съзнание, което обгръща целия материален свят. Материалният свят е един резултат на туй съзнание. Зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг цялото туй съзнание и действа в него. Следователно от това съзнание, което ние наричаме духовно, произтичат някои явления.Казва Христос: „Хлябът, който слиза от небето.“ Значи от онова място, дето иде запасът на живота. Истинският живот оттам иде. Казват някои, че за бъдеще ще дойде време, когато хората ще се хранят чрез светлина. Всичко е в светлината. Ако ти може да сгъстиш светлината, ти ще имаш храна. Учените хора казват, че може да се хранят със светлина. Хиляди години може да минат. Ако след хиляди години хората може да се хранят със светлина, то е един успех. Но аз мисля, че едва след 2100-ата година може да се постигнат някакви условия, да се храни човек със светлина. Ако ви кажат, че Син Човечески ще дойде, не вярвате. Защото той ще дойде в светлината. Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Човечески на земята, защото той е казал, че Син Човечески ще живее с хляб, който слиза от небето.“Из: "Живият хляб"
-
Петър Дънов – Учителя: „ДОБРОТО в СЪРЦЕТО, СПРАВЕДЛИВОСТТА в УМА, КРАСОТАТА, в ДУШАТА и РАЗУМНОСТТА в ЧОВЕШКИЯ ДУХ, СЪБРАНИ ЗАЕДНО, ТОВА Е ЧОВЕКЪТ.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Георги Радев (1900–1940): „Ние поднасяме Словото на Учителя на всички братя, чиито души са затрогнати от Любовта, чийто дух се радва на пълна свобода. Защото само онзи, казва Учителя, чиято душа е затрогната от Любовта, живее. Само онзи, чийто разум е озарен от знанието, носи светлина. И само онзи, чийто дух се радва на съвършена свобода, може да се нарече истински човек и брат на човечеството.“Из: „Учителя говори“ -
Велина Василева changed their profile photo