Светлата

Репортаж за Паневритмията по ProBG <object width="420" height="376"><param name="movie" value="http://novinitepro.bg/static/bg/shared/app/MediaCenter.swf"></param><param'>http://novinitepro.bg/static/bg/shared/app/MediaCenter.swf"></param><param name="allowfullscreen" value="true"></param><param name="flashVars" value="media_id=60782707&ad_file=noad&autostart=false"><embed src="http://novinitepro.bg/static/bg/shared/app/MediaCenter.swf" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="420" height="376" flashvars="media_id=60782707&ad_file=noad&autostart=false"></embed></param></object>

Другите видеа може да видите ТУК за да товаря темата излишно

http://www.youtube.c...h?v=OJFQz_hz9HM http://www.youtube.c...h?v=5eulQG01wvU http://www.youtube.c...h?v=ho2rcL2HhTg

Смисълът е да се играе Паневритмия на изгрев слънце и ако това се практикува във всяка часова зона си се получава паневритмичен пояс

Представянето на Паневритмията тази сутрин пред НДК мина много приятно. Изиграха се първите 10 упражнения, Евера, Запознаване, Мисли, Изгрява слънцето, Красота, Подвижност, Радостта на Земята, Колко сме доволни, Дишане и Промисъл - за финал. Атмосферата беше много хармонична въпреки нашествието по едно време на един доста шумен училищен оркестър Аз лично си представях нещо поне някой да обяви какво е това странно явление насред София, но може би така беше по-добре и по-естествено. Нямаше много "публика", но малкото хора, които се спряха да гледат останаха очаровани. Снимки от събитието може да видите ТУК А скоро ще има и видео

Аз съм изключително активен човек от малка и ми е трудно да си представя как бих се справяла с такава "спънка". До такава степен, че когато си счупих ръката преди години, спорех с доктора, като му обаснявах, че аз не мога да си счупя ръката и да съм почти месец в гипс! Просто не може, нищо че на ренгеновата снимка и второкласник може да види счупеното. Много често обаче съм се замисляла над тази тема, тъй като брат ми е роден с физически недъг. Винаги съм се чудела как се оправя и дали не се е замислял, защо трябва да живее по този начин - той не е от най-борбените, даже е доста мекушав и никак не обича да прави усилия. Имам обаче един спомен от деството си ,който доста ме беше накарал да се замисля. Може би съм била на около 9-10 години, а брат ми на около 5-6. В нашето многочленно семейство имаше неписана традиция след вечеря докато всички да седят в хола и да гледат телевизия или да занимават всеки с каквото обича, комшията да отставя болната си жена си при нас, за да е сред хора. Не си спомням от какво беше болна, но едвам се движеше, но можеше да говори членоразделно, абе никак не беше в ред жената и само седеше в края на дивана и нищо не правеше. И си спомням, че аз като едно супер активно дете, много се чудех какво прави тая жена в нас и какво да се занимавам аз с нея - тя нито говори, нито се движи - абе пълна скука. Брат ми обаче много често сядаше до нея и почваше да и говори (той е много общителен и приказлив по принцип) и най-странното за мен беше, че той и задаваше въпроси и тя му отговаряше някак си и се разбираха въпреки, че тя говореше нечленоразделно! Просто си общуваха. И явно хората, които имат физически недъг развиват друг тип чувствителност и по-арогантните като мен иамт въжможност дас е "посмекчат" около тях.