Не е лошо да научиш и целия урок - как се изгаря всичкия егоизъм в този огън, ако навлезеш цялата в него, а не само да посягаш към него.
Да те попитам сега аз на свой ред - как мислиш - друг човек може ли да те притежава... Ако е градена една връзка на тази основа, то това не е любов, това са зависимости, които хората с криворазбраните си норми наричат морал. А нима не е морално да обичаш?
Никой не е нечие притежание и ако някой потърси любов далеч от човека, с когото е в момента, това значи само едно - той не получава онова, което трябва. Така се преосмислят позиции, които могат да бъдат градени точно на това, което ти споменаваш - на основата на нещо, което само наричаме "любов"... и един ден... човек проглежда, тогава започва да се оглежда другаде и да търси истинска любов. Спокойно ще поглеждаш другия в очите, защото когато изпитваш любов, твоята съвест е чиста. Нечиста съвест не може да обича. Другите също може да се осъзнаят чрез болката от разкъсаните зависимости, в които са се вкопнали... И ако продължиш да живееш с така наречената си съвест, разминавайки се с любовта, това не се ли нарича страх? Любовта чупи всички глупави човешки закони, тя минава през стени от бетон, любовта е сила, която няма равна.
Любовта отваря очите на всеки! И по повод оправдаваното на онова, което хората наричат изневяра - Св Павел е казал - "Любовта всичко оправдава". Ако е любов. Но не можеш да си наясно с това, преди да я допуснеш.