sOLINGEn

Да,така е.В такова състояние мозъка е в пъти по-активен.Знам го от личен опит.Възнамерявах да използвам това състояние за научни цели в по-далечно бъдеще.Но когато започнах да играя с мозъка си единия път изпаднах в някакво състояние в което сърцето ми започна да бие много бавно,след това се стреснах,станах рязко и щях да получа инсулт,тогава бях на 18 г..От тогава не съм пробвал,но мисля пак да опитам.

Случва се тя,действителността,но неможем да я видим в цялата и красота. Да не е много популярна сред научните среди,понеже няма достатъчно солидни доказателства на този етап.Но според мен:Вселената може и да не е холограма,но има подобно поведение.Или иначе казано ако има двойствен характер много е вероятно да се държи като холограма и в същото време като нещо друго.

Някой запознат ли е с теорията за холографската природа на вселената?Наскоро прочетох една книга по темата и идеята много ми допадна.Ще се радвам да обменя информация с някой,по въпроса. Живот в холограмата

Здравейте.Темата е интересна и мога да кажа някои неща от личен опит.Имам много особен сън.Ще се фокусирам върху темата.По два основни начина съм стигал до осъзнат сън.Първият е когато се осъзная в сънят си.По този начин не съм стигал до пълна свобода,но си има своите преимущества.Вторият начин е по интересен за мен.Незнам как се нарича от науката,сън,транс,медитация или по друг начин. Първият път,когато ми се случи бях заинтересуван от физика и астрономия.Бях легнал,гледах в една точка от тавана,а лампата ми светеше в очите.Започнах да си представям космически обекти,явления и закономерности.Изведнъж светлината изчезна и започнах да виждам звезди.Все едно отидох там.На всичко отгоре направих някакъв извод,който забравих след няколко минути.Някрая започнах бързо,но постепенно да виждам светлината от крушката. Втория път беше по вълнуващо.Не бях спал около две денонощия,беше обедно време.Бях изтощен физически,но превъзбуден психически.Та както стоях легнал и гледах стената,изведнъж точка по точка постепенно,но много бързо картината започна да се сменя и виждах това което е във фантазията ми.Стоях с отворени очи,през цялото време ме боляха,но аз не се отказвах.Картината беше много реална и се сменяше мигновено с мисълта ми.Дори си прожектирах най-смешната анимация която съм гледал.Изведнъж реших да спра за малко за да реша върху какво да се съсредоточа,защото мисълта ми беше много хаотична.Картината изчезна,станах и въодушевен започнах да разказвам на сестра ми,която играеше през цялото време на компютъра в близост до мен.Тя изобщо не ми повярва.Отново легнах и бързо достигнах до това състояние.От този втори път си спомням че слушах една от любимите си песни.Звучеше 1:1 с оригинала и през цялото време ме боляха ушите.Много ми хареса и сигурно щях да го правя често,ако третия път котато опитах(в същия ден)не ми се беше случило нещо гадно.Не си спомням как започна,но в един момент си спомням че всичко стана безкрайно бавно,около мен всичко беше черно и все едно бях във вода.През няколко секунди чувах шум и изведнъж се стреснах и станах,мигновено след това усетих ужасна болка в областа на слепоочието(не съм сигурен,но мисля че беше отпяво) от кръвното налягане в някоя голяма артерия най-вероятно.Сигурен съм че шумът който чувах беше от пулсът ми.Мисля че тогава сърцето ми биеше няколко пъти по бавно.След това главата ме болеше два три дни и от тогава избягвам да правя това.Питах едно момиче което се интересува от такива неща и тя ми каза,че е било транс.

Благодаря,душице,за този съвет!

В началото точно това се опитвах да направя,да променя поведението си.Бях прекалено буйно дете,изразявах всяка своя мисъл и емоция без никакви притеснения.Но по този начин създавах много проблеми на родителите си,а и на себе си.И така започнах да пуша цигари,след това да бълнувам.Може да се каже че от едната крайност съм стигнал до другата,''благодарение'' на тези два фактора.Осъзнавам че трябва да спра пушенето и да търся други начини да уравновеся поведението си и е крайно време да действам.

Здравейте.Темата е много интересна.От много време бълнувам.Вече съм свикнал с това.Според мен бълнуването е израз на силата с която са свързани съзнателните и подсъзнателните мисли на човек.Замислям се за следното: Човек има емоции и ги изразява. Изпитването на емоции и изразяването им в даден момент се насищат максимално и следва някакво отпускане. Откакто бълнувам често забелязвам,че има промяна в поведението ми.Много по спокоен и умерен съм. Възможно ли е,при мен това насищане да става в съня? Модераторска бележка: Моля, пишете на кирилица.