mvm

Къде какво съм била казала? Такова нещо не помня да съм ти казвала, ПП. Чакай, че се притесних, но на тебе това не съм казвала, нито на някой друг от форума? Защото аз не мисля, че хората носят отрицателна енергия и не бих използвала такъв израз. Би ли се доуточнил, плиййз

Да, Дианче, поздравявам ги и двамата с ТОВА

..... Разбрахме, че можете да жонглирате с думи, но нищо повече. Разбрахме и че няма да се разберете. Незнам какво доказвате и двамата, освен, че ставате роби на собственото си Его. И пак ви казвам, няма бели и няма черни, има само информация и нейното възприемане, кой как ще го нарича е негов проблем, ако иска да го нарича и на баба ми Фърчилото. ...

Милена - ХаХа

Аз пък не знам защо, не мога да се отърва от усещането , че всяко едно духовно Учение нарича себе си Бяло, а останалите Черни, т.е. признава само себе си за вярно, а другите учения подлага на съмнения и критики.

Тези думи са добре известни. Но кога ученикът е готов? Как може да достигне до тази готовност? Какви качества трябва да притежава човек за да бъде приет като ученик? В какво точно се изразява ученичеството му? Защо вие разглеждате Учителя като духовен водач на някакво учение, като човек? Не ви ли е идвало на ума, че Учител може да е нещо друго и учението да не е духовно, а всякакво друго. И че човек много пъти среща в живота си Учители. От личен опит мога да кажа, че когато искам да науча нещо ново и непознато за мене, когато обаче много го искам и полагам усилия, неминуемо се появява информация по въпроса. Било лично от човек, било от книга, било от форум, от статия или филм. Това наричам аз Учител. И така разбирам и мисълта от цитата, която е вярна и правилна. Информацията под каквато и да е форма, която съм търсила, е идвала и при мене и преди, но аз не съм й обръщала нужното внимание, защото не съм била готова да я приема. Някой по-горе каза, че Учителят не идва, той си е винаги край нас, но ние не го забелязваме и аз се съгласявам с това. . Забелязваме Учителя тогава, когато имаме нужда да го забележим.

Ти сама си си отговорила на въпроса. Хора са тези, които могат да мислят. Ама наистина да мислят, не само да симулират мислене Станимире, има много случаи на деца отгледани от животни. Оставям настрана въпроса защо животните (хищниците) отглеждат децата, вместо да ги изядат. Това не ми е много ясно. Но тези деца, когато в даден момент са намерени от хората и са правени опити да се "опитомят", т.е да се върнат към цивилизацията, да се научат да живеят според човешките правила, ...тези деца не подлежат на възпитание, всички опити се провалят. Човекът е деградирал до животно, и то не за 100, 200, 500 години, а само за няколко.

Хехехе, хареса ми да ме отъждествяваш с дявола. Но да ти кажа аз съм по-дявол и от дявола. Имам си една любима мисъл : "Не е чест да попаднеш в Рая, чест е да те изгонят от Ада"

хехе, тази последната мисъл е супер. Я да ти напиша и аз две мисли от неизвестни автори: 1. Винаги мисли какво казваш, но не казвай винаги какво мислиш 2. Понякога, за да накарате някой да каже истината, трябва да го излъжете

Преводът на поста ми е малко по-друг, но ми е забавно как си го изтълкувал. Не се страхувам, че искаш да ме оплетеш с въпросите си, защото въобще нямам намерение да разсъждавам за твоя анекдот, и затова няма на какъв страх да се поддавам. За мене вица ти е съвсем ясен. Нямам намерение и да ти разказвам никакъв друг виц, за да те предизвиквам и да проверявам дали ще се оплетеш в него. Всъщност вица за релсата е доста тъп Само исках да ти покажа, че ако за теб точно този виц е важен, за друг не е толкова, че чак да му посвещаваме тема и да приканваме и други да разсъждават. Но ако някой иска да разсъждава, нека се пробва. Все пак нали това е форум и трябва да се дъвче нещо.......

Силвийка (с най-добри чувства) отговори точно, ама точно това, което преполагах, че ще кажеш. И все пак то не е вярно...отново. Но нищо, ти си чети учебниците и се упражнявай. Там е написано всичко и трябва да им вярваме, нали за това са учебници

Аз пък разглеждам този цитат по-простичко. Математикът с листчетата сме ние с всичко, което сме постигнали до момента. Няма значение според мен дали е материално или духовни опитности. Слугинята е някакво нещастно преживяване, което срутва изграденото от нас досега. Поуката от приказката е , да посрещнем трудността спокойно и без гняв към Бога, че сме неоправдани, както и без да се самосъжаляваме, че точно на нас се е случило. Както казвам аз обикновено, да не си го слагаме много на сърцето. Вместо да хабим сили в ядове и гняв, или мъка и депресии, по-добре да вдигнем глава и да започнем отначало. А защо не това начало да не е като първото, а да е някакво на по-високо ниво. Дори би трябвало да е така.

Селсал, ти наистина ли мислиш да си упражняваш ума върху този анекдот? Че очакваш такова нещо и то нас? Да ти кажа тогава вица за Заека и тортата от морковчета, има повече материал за упражнение Или вица за релсата. Там пък съвсем ще се оплетеш от упражнения

Еми добре, ама ако може и аз да кажа нещо, защото са ми направили психопортрет, който на всичкото отгоре не е верен Силвийка, мен нищо не ме измъчва и нищо не ме смущава. Най-малкото кой какво е казал, аз разсъждавам безпристрастно. . Това, което ме дразни, ме дразни, защото е дразнещо, а не защото се познавам в него. Напротив ! Дразни ме точно защото НЕ СЕ познавам в него. Не приписвам моите мисли на тебе, защото аз не бих казала такова нещо, което ти каза. И не си стискам очите, а ги отварям широко, толкова широко, че понякога ме е яд на себе си, защото забелязвам неща, които не бих искала. Снощи ти имаше предвид точно това , което каза и нищо друго. Не се измъквай сега. Но днес си промени малко мнението, т.е. усети, че наистина е крайно и затова така отговори на Оля. Портрета, който си ми направила е перфектен според учебниците, теоретично, но не е верен. Приеми, че съм чепат и костелив орех, случай още неописан в дебелите книги. Знам, че пак няма да се съгласиш, но това не променя нещата.

Как решаваме проблемите? По два начина: 1. има проблем и трябва да се реши, защото е неотложно. Решавам го, като изоставям всичко друго. 2. има проблем, но не е спешен...и нямам точна идея как да го реша 2.а. тогава го отлагам колкото може по-дълго. Понякога става така, дори често става така, че проблемът отпада от само себе си и няма нужда да се решава. В тези случаи си мисля: "по-добре стана, че не реших проблема, когато възникна" 2.б. решавам проблема когато му дойде времето, т.е. когато възникне подходящото решение.

Имам, да. Аз съм голям специалист по материализиране и сбъдване на лошите и неприятните мисли. Само докато си помисля за нещо лошо, и то веднага се случва, най-късно до 1 час. Затова с течение на годините се научих да не мисля за нищо лошо, за нещастия, и други подобни. Ако ми се появи такава мисъл, веднага я пропъждам, поне се старая. Обаче имам голям проблем с материализирането на добрите мисли и мечти. Нещо не ми се отдава, поне не както аз го искам. А може би искам прекалено много . ПП. а този филм "Тайната" го гледах. Много е въздействащ и завладяващ, поне за мене. Дадох го на една позната и тя ми го върна и каза, :какви са тия глупости, дето ги гледаш?" От филма научих много неща, но не и как да си управлявам мечтите, за да се сбъдват

Именно, затова влязох в темата, да напиша точно това, но ти си ме изпреварил

Ще ти кажа. Подкрепям Оля в първите й две изречения, и аз така мисля, това, че някой не те харесва, не значи непременно и само, че не харесва и себе си. Дори бих казала, че е обратното. Той харесва себе си, и ти понеже не се вписваш в неговите разбирания, затова не те харесва. Повече ми направи впечателние думите "може да значи само едно". Това ми звучи малко като: който не е с мен е против мен. Или пък "аз съм перфектния Бог, и който не ме разбира,,значи не може да мисли" В заключение да кажа, че едва ли мислиш по начина, по който си го написала Следващият ти отговор към Оля го доказва

Пчеличката, прав си, то и темата май беше за общуването в интернет, а не за самия интернет като явление. Аз си имам едно обяснение за тази така наречена "зависимост". То не е точно зависимост, а нужда да се разговаря, и то да се разговаря за неща, които ни интересуват. Имам предвид смислени разговори , а не разговорите на троловете. Предполагам , знаете на кои хора в интернет се казва, че са тролове. Също нямам наблюдение голямо върху чатовете, там се излива твърде много негативизъм, който не се контролира, и не ги харесвам. В една друга тема, май беше за самотата, писах, че хората чатещи по форуми, и оставящи коментарии в блогове и статии, са дълбоко в душата си самотници. Какво имам предвид. Еми те си имат познати, имат си реални срещи, но това не ги удовлетворява. Т.е. със своите познати не могат да говорят за неща, които ги интересуват наистина. Но пък имат нужда да споделят. И затова намират решение във форумите на интернет, всеки според интересите си. Там намират и съмишленици....нещо, което е трудно да се направи в реалността, защото малко или много се движим в определен кръг от хора.

Уф, ама как не ви омръзна да спорите. Все едно няма да стигнете до никъде, защото спорите за нещо, което не съществува. Кое учение е Бяло и кое Черно? И кой ги е разделил и на какви принципи?. На някой някога му хрумнало и сега хората се разделят на бели и черни. Това са фантасмагории. Във всяко учение има и истини и догми, няма универсално учение и няма да има. По-важно е за един ученик, да вземе това, което му е по-сърце и от двете учения, но да не принадлежи на нито едно от двете.

Интересно ми е как расъждават някои за интернета. Аз го възприемам от съвсем практичната му страна и затова ми е полезен. Вероятно ако някой търси само срещи с хора и разговори от общ характер, той би могъл да се депресира. Защото в интернет има много свестни хора , но има и големи тъпанари, които избиват някакви комлпекси, и като се разговаря с тях, могат да те изкарат извън нерви, да ти формират комплекси за малоценност, ако много им се връзваш. Има дори мъже, които се представят за жени, както и обратното. Въобще хора всякави, както и в реалността. Би трябвало човек да успява да отсее полезните разговори, с натоварващите го. Но то и в живота е така. Не виждам тук никаква разлика. Но интернет не е само разговор. Той е и информация най-вече. Ето аз казах, че съм си купила кола оттам. Не че в Бургас няма коли, обаче са доста по-скъпи, отколкото из страната. Но ако го нямаше интернета, аз нямаше да имам физическата възможност да обикалям навсякъде и да търся по-евтина. Нещо, в което интернет ми помогна. Поне като тръгнах да пътувам за да си купя кола, отидох на точно определено място. По същия начин намерих бързо една част за кола, която тук въпреки цялото ми обикаляне по моргите я нямаше. Но в интернет попаднах на фирма от Пловдив, и дори не се наложи да ходя до там, защото ми я пратиха по куриер. Мога да дам още много примери за ползата от интернет, но да не ставам досадна. Просто интернет, освен, че е чесане на езици и показване на кой е по-велик и по-умен, той е и една връзка със съвсем реалния свят.

Жалко, че прие думите ми така, аз бях съвсем добронамерена, не с цел да те поучавам, а да ти покажа още една гледна точка. Но както искаш

О, да, това несъмнено е така. Аз затова се старая, когато някой ме обиди, да гледам на обидата откъм смешната й страна и да не му се връзвам много, много. Е, не казвам, че винаги успявам

Не, не мисля така. Според мен те се допълват. Аз например пренасям информацията от нета и от форумите в раговори с реални хора, както и правя обратното. И не мисля, че живеем два живота, то си е едно и също. Ти май прекалено много се задълбаваш в това. Мисли по-повърхностно за интернета, Колкото повече мислиш, толкова по-зле ще ти се виждат нещата.