Аз така правя най-често, когато неприятностите касаят мене.......Но и като се карам на децата си за някоя бела, хем им се карам, хем се смея.
Ето например скоро беше, връщам се в къщи и от вратата ми мирише на изгоряла пластмаса. Питам сина на какво мирише, какво е правил, той гледа виновно и нищо на казва. Питам го ял ли е , той казва: "да, пекох си странджанки"
Аха, мисля си, значи проблема е в кухнята. Отивам там и какво да видя. (Тук е мястото да кажа, че имам една скара, покрита, и отгоре един тостер, поради липса на друго място. Като ползвам скарата , махам тостера да не се стопи)
Пекъл си човека странджанки, но забравил да махне тостера и онзи се стопил, да благодаря на Бога, че е станало само това.
Гледах, гледах втечнилия се тостер.....и като ме напуши един смях.....
По нататък няма да обяснявам, че проведохме един поучителен разговор...