mvm

Вселената е фрактал? Това къде го прочете? Като се замисля, има логика наистина, макар че за първи път го чувам. Голям проблем на хората е, че не могат да си представят безкрайното, безначалното, както и безвремието. Защото ние живеем в краен свят и си имаме понятие време. Вероятно така трябва, нали самият факт, че хората се опитвали да разберат кои са и откъде са дошли.....ги приближавал все повече към Бога...и това било тяхното училище

Този въпрос приет в буквалния му смисъл, винаги съм го смятала за много тъп. Но погледнат философски, той може да се приложи към много ситуации, макар че и там е трудно да се даде точен отговор. Въпросът по-скоро показва невъзможността да намерим решения в някои случаи....а като се замисля...в доста случаи Например: кое е първо, Големият взрив или Вселената? Физиците смятат, че имало една точка, със много голяма енергия, толкова голяма, че като се освободила, се създала Вселената. Чудесно, ама откъде се е взела тази точка? Остатък от предходна Вселена? Свита да една точка.? Или: Бог ли е създал Вселената , или тя него? В Библията пише, че Бог направил света, а после и човека, това всеки го знае. Но откъде е дошъл Бог? За това няма обяснение. Той си е бил винаги там. Е, все отнякъде трябва да е дошъл. Може би от друга Вселена? Или: кое е първо - срещата между двама или любовта между тях. Всеки ще каже, срещата разбира се, после идва любовта. Да, ама може и да не е така. Ако тази среща е била предопределена от любовта, на високо, енергийно ниво, ако тези души е трябвало да се срещнат...то значи любовта е първа, а след нея е срещата.

И наистина, когато човек съзнае, че е изгубил истината, това показва, че той познава кое е същественото в живота и ще я намери. Щом съзнава това, човек е готов да възприеме истината по новия начин. Докато страда, човек е вън от всякаква опасност. Щом престане да страда, опасността го следва. Значи, докато страдаме, ние сме на правия път. Има един живот у нас, който напира, иска да се изрази навън. Във всяка душа има нещо, което иска да излезе навън, да се прояви. Във всяка душа има един стремеж, който иска да излезе навън. Дайте ход на този стремеж в себе си. Дайте ход на това, което не виждате, но което се заражда във вашата душа, във вашия дух, във вашето сърце и във вашия ум. Щом му дадете ход, тогава всичко в живота ви ще стане ясно и тогава вие ще разберете защо животът и светът се развиват по този път, а не по друг някой. Тогава вие ще видите приемуществото на този живот и ще разберете, че той не е един от най-добрите пътища, но не е и от най-лошите. Има и по-добри пътища от сегашните, но каквото и да правим, ние сега не можем да излезем от тях. Ние трябва да извървим тези пътища, ние трябва да бъдем умни, та като дойдем в новия път, към който наближаваме, да го използуваме както трябва. Ако изберете един път като сегашния, вие ще се намерите на същите противоречия. Вие трябва да изберете един по-добър път от този, в който сега вървите. Та, всеки от вас трябва да си даде отчет, по какъв път върви и каква работа върши. източник

Да си продължа мисълта... Еуфория има в първите години, особено след раждането на първото дете, двамата родители са на седмото небе, поне в началото. Говоря за такива, които са се взели с любов и с желание. Аз не бих използвала понятието щастлив брак, а по-скоро хармоничен брак. Защото щастлив брак ми се струва твърде химерно. Нека бъдем реалисти и да отчетем, че в един брак, колкото и да се разбират двамата, все пак се получава необходимост от съжителство на два различни характера, да не говорим за роднините, с които понякога се живее в една къща. А когато се появят и децата и поотраснат, характерите стават още повече, и хората, с които контактуваме стават повече, като всеки си носи неговите отличителни черти. Хармонията в брака е да се съумее да се балансира между всички, така че да няма сърдити и никой да не се чувства прецакан. Някой по-горе беше писал, че трябва да се правят компромиси, така е, компромисът е в основата, и той трябва да се прави от всички участници в брака, а не само от един и същ, защото той в даден момент ще започне да се чувства манипулиран. Освен това в брака непрекъснато...или често се получават ситуации, в които се налага се прощава, точно, да се прощава, дори когато ни се иска да удушим любимия, ние трябва да му простим. Затова тук търпението също играе огромна роля, но търпение проявявано и от двамата, а не само от единия. На всичко това човек е способен, ако вижда смисъл в брака си , и ако вижда бъдеще. Тогава компромисите и прошките за него не са грешки, не са признак на слабост, нито на слабохарактерност...а са били една необходимост за запазване на цялото. Тогава човек е доволен от себе си, ако е съумял да запази хармонията в брака си, въпреки всички пречки и лоши моменти. Но това може да се оцени само след изминали ....доста години.

Аз мисля, че на този въпрос не може да се отговаря просто ей така - по принцип и теоретично. Дали на човек семейството му е щастливо, той може да определи, след повечко години съвместен живот. Брак от 1-2 години може да е щастлив, а след това нещата да се променят. Щастливият брак е този, който е оцелял въпреки трудностите, защото такива несъмнено има....но е оцелял не за сметка на потъпкването и изгубването на индивидуалността на участващите в него после ще продължа

Горките черни котки, каква лоша известност им е определена, а пък аз лично ги харесвам най-много. И какво са виновни те, че са се родили чернички, та трябва да се пазим да не ни минат път. Суеверията са голяма глупост според мене и са признак за слабост и недобра ориентация въобще в случващото се. Единствено "да чукам на дърво, да не чуе дявола", това прилагам от време на време, защото както казах в друга тема имам способност да материализирам много бързо лошите си мисли....та затова, ако ми мине някоя такава през главата...гледам да я пресека....и най-интересното е, че работи. Но това по-скоро не е суеверие, а може би изпращане на енергия с обратен заряд към отрицателната енергия породила лошата мисъл и затова я неутрализира.

Какво е Мактуб?

Не се стърпя да не отговориш обаче. Казах ти, че няма да е вярно . Знам още преди да се допреш до клавиатурата какво ще напишеш.

Умирала си ти, грънци. Ти още не си започнала да живееш. Нали те чета какво пишеш из форума , и по-важното как го пишеш. И не ми отговаряй, защото знам какво ще кажеш, а то пак няма да е верно Модераторска бележка: Мнения 61-64 са преместени от тук

източник Та така, много добре го е казал човекът. Има два вида търпение, едното е осъзнато и контролируемо, а другото е неволя. Това е ненужното търпение, безсмисленото, но което човек понася, защото няма сили да се освободи от него и да се промени. Така че, Станимир, колкото и да не им се иска на някои е прав Неразумното търпение е всъщност неволята. И не е необходимо човек да търпи нещо, което не му харесва, в което не вижда смисъл, само защото трябва да проявява търпение. И не да си мисли, че се е смалил, и не може да обхване действителността. Напротив, той много добре даже си я обхваща, но няма сили и смелост да я промени. По-добре е да намери начин да промени нещата, в това се проявява и силата на характера и на духа...а не да търпим нетърпимото и да се самоуспокоява

Едно е да се осъзнаеш и да не се страхуваш от смъртта, а съвсем друго е да я предизвикваш, и да си мислиш, че не се страхуваш от нея Щом смъртта се предизвиква, това показва най-големият страх от нея, толкова дълбоко скрит, че човек не го вижда, а си мисли, че няма страх Когато човек не се страхува от смъртта, той просто не мисли, че някога ще умре, той живее така, сякаш ще живее вечно. Той живее, не си играе на криеница със смъртта

Той го е обяснил много добре според мене в беседата си: Просто човек трябва да живее така, че след всяко следващо идване на земята да се издига с по-едно стъпало нагоре. Аз поне така го разбрах Ето как го обяснява :

Тази притча нямам идея как се е появила като цяла тема. Пуснах я днес в темата "ученикът".....защото там доста се говори, че всеки ученик трябва да си има Учител по-точно всеки, който е решил да става ученик непременно трябва да си избере един учител, иначе няма път за него. Та като прочетох притчата и особено последните изречения се сетих за темата. Понеже и аз така го разбирам, както са го казали в притчата, пътят не е да се бием в гърдите и да казваме : "аз съм последовател на еди-кой си велик Учител ", пътят не се чува и не се вижда, той сме ние, такива каквито се опитваме да бъдем. Въпросът е да се опитваме обаче, може да постигнем само едно нещо, но то да е осъзнато

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЪТЯТ? Великата Чистота попитала Безкрайността: -Знаеш ли какво представлява пътят? -Не знам-отвърнала Безкрайността. Великата Чистота попитала Неправенето за същото. -Знам-отвърнало Неправенето. - Ако знаеш пътя, кажи-той владее ли съдбите? - Владее. - Какви съдби носи той? -От тези, които познавам, има благородни, има презрени, има съединени, има разделени, това са, които зная. За тези думи Великата чистота попитала Безначалното: - Кой от тях е прав, а кой не е прав? Безкрайността ли със своето незнание или Неправенето със своето знание? - Незнанието е по-дълбоко, а знанието е по-малко. - отвърнало Безначалното - Незнанието е вътрешно, а знанието външно. Тук Великата Чистота въздъхнала: - Тогава незнанието е знание? А знанието - незнание? Но кой може да познае знаенето на незнанието? - Пътят не се чува, - отвърнало Безначалното - ако се чува, значи не е път. Пътят е невидим: ако е видим, значи не е път. Пътят не може да се изрази с думи; ако е изразен, значи не е път. Който е познал формиращите форми на безформеното, разбира, че пътят не може да се назове. - Тези, които питат за пътя и които отговарят, не знаят пътя, - продължило Безначалното. - Дори питащият за пътя още не е чувал за него. За пътя не може да се пита, на въпросите за него няма отговор. Питащият за това, за което не може да се пита, върви по задънена улица. Отговарящият на това, на което не може да се отговори, не притежава вътрешно знание. Този, който не притежавайки вътрешно знание, очаква въпроси, водещи до задънка, във външното не наблюдава вселената, а във вътрешното не знае първоизточника. Ето защо такива няма да се изкачат на планината и няма да странства във великата пустота.

Жан Мишел Жар

Да, разбрах, обаче не мога да разбера Значи някои получават отговори, които в нормално състояние не могат да ги получат И тогава, откъде са сигурни, че отговорите получени при медитация са верните

Добре де, когато човек чете много вглъбено една книга, така че ни приема ни предава от околния свят, или когато работи по някаква тема, търси информация по даден въпрос също така задълбочено...това не е ли пак медитация И вие като си медитирате тука...всъщност какво целите? Като се освобождавате от това-онова, после какво става с вас...отивате едно стъпало по-нагоре към върха или какво? Решавате си даден проблем, получавате видения някакви? Интересно ми е. Някой ще разкаже ли? Защо всъщност отделяте време за медитиране, какво искате да постигнете с тия медитации...спокойствие някакво, хармония, учите ли се на нещо....е, освен че се отделяте от света,...какво друго

Защо отричате киселото мляко за бебета до една година? По-добре е от прясно краве или козе или всякакво друго. Просто трябва да се потърси кисело мляко с по-малко нишесте в него. Незнам, но това си е мое мнение. Киселото мляко си е кисело мляко. Аз съм отгледана от първия си ден с кисело мляко......и още не съм умряла. Едното ми дете отказваше категорично да суче и се наложи да го храня с адаптирано мляко, като още на втория или третия месец добавих и киселото мляко, ако не беше и по-рано..не помня вече много добре. За второто дете кърмата ми дойде чак на втората седмица, а през това време естествено трябваше да яде нещо, така че пак му давах адапт. млека, а след това вече не искаше да суче. Също му давах кисело мляко от много рано. За водата...кърмачето дори и да суче трябва да пие вода преварена. Едно време за това са умирали много деца, защото не са им давали вода...колко тъпо. Кърмата не може да замени водата. Някой ще обясни ли какво против има даването на кисело мляко на малки бебета

Общо взето ясновидците познават миналото и настоящето, познават имена, семейно положение, болести, ако има , казват някои неща за роднини, но вече случили се, могат да разгадаят кражба, или нещо изгубено, изчезнало...и така нататък НО, те не са много правдоподобни в предсказването на бъдещето и това е нормално, защото бъдещето не е константа, а е променлива, и как ще се промени, или по-точно как ще се случи не е предварително заложено, че да може да се види. Бъдещето ние си го създаваме, Ако днес мислим по един проблем по един начин, то утре ще мислим за този проблем по друг начин и така ще формираме бъдещето си, което няма да е същото, ако бяхме продължили да мислим по проблема както вчера. Така че врачката ако види някакво бъдеще, то е в резултат на нашите мисли днес, но ако утре те се променят, което често се случва.......предсказанието на врачката увисва. Скоро четох една книга, където се обясняваше, че предсказанията на Нострадамус за апокалипсиса през 2000г...не са вече верни, не са се сбъднали . Защо е така? Защото на енергийно ниво, вибрациите на цялото човечество са се повишили към по-добро, станали са по-съвършени и по-извисени, и по този начин, хората сами са предотвратили този апокалипсис. Ако хората бяха останали на нивото си, на което са били по времето на Нострадамус, то това нещастие щеше да се случи.

Вие сега като разгледате вашия живот, се питате, защо сте нещастни, искате да бъдете в живота си щастливи. Щастието от какво произлиза? МАЙКА НА ЩАСТИЕТО Е ДОБРОДЕТЕЛТА. А БАЩА НА ЩАСТИЕТО Е РАЗУМНОСТТА. Нищо повече! Те са двамата. Там, дето няма добро, може ли да има щастие? Не може. И там, дето няма разумност, може ли да има щастие? Не може. Може да има нещо; какво ще бъде то? Нещастие. Е коя е майката на нещастието? Защото и нещастието си има своя майка. (Грехът). А РАДОСТТА ГЪЛТА СТРАДАНИЕТО. Следователно, ако нямаше страдание, радостта ще умре гладна. Трябва да има страдание, за да я гълта радостта. Не можеш да се радваш, ако не си страдал. Необходимо е за да живее вашата радост, непременно трябва да имате скръб, да се храни радостта. Радостта се храни със скръбта. По този начин, ако разсъждавате, вие ставате силни. Това е начин. Трябва да знаете най-първо кои са елементите на щастието. Аз ще ви обясня елементите на щастието. Представете си, че вие имате една кибритена кутия вътре в джоба си, но сте забравили, че имате кибрит. Зимно време, седите в една хижа, треперите и сте цял вкочанясал, казвате: Да има огън. Дърва има, всичко друго има и казваш: Как не са наклали огъня? Защо са направили тази хижа? Седите и философствувате, но са вкочанясали ръцете ви. Но бъркате в джоба си, да стоплите малко ръцете си и виждате кибрит! Веднага трас и запалвате. Казвате, намерих го в джоба си като се намирах в противоречие и бръкнах в джоба си. Та като се намираш в противоречие ще бъркаш в джобовете си. Като бръкнеш в джобовете на сърцето или на ума си, все ще намериш една запалка, с която да се освободите от голямото противоречие в света. Наоколо са вложени много блага в човешката душа. И всеки един от вас трябва да намери ония блага в себе си. Те няма да дойдат отвън. В дадения случай казвам, няма да дойдат отвън. Може някой път някой друг да дойде отвън да носи своя кибрит, да ви запали огъня, но в дадения случай когато сте сами вие, при неблагоприятните условия все трябва да имате няколко клечки кибрит в джоба си, да си запалите огън, а може да дойде някой отвън да ви помогне. всеки един човек може да бъде щастлив. Но той трябва да има предвид не само своето щастие, той трябва да има предвид и щастието на другите хора; тогава той ще бъде щастлив, нищо повече! Дръж в ума си не само идеята за своето щастие, но дръж идеята и (за) щастието на другите хора. Ти като държиш щастието и на другите хора, ще ти върви напред. Ти като държиш своето щастие, дръж и щастието на другите хора; така ти ще усилиш своя ум, усилване е това на ума. Като търсиш своето право, дръж и правото на другите хора в ума си и ще бъдеш силен. Това е закон, по който хората сега се усъвършенствуват – това (е) съединение на хората да си помагат един на друг. Това, което търсиш за себе си, имай го предвид и за другите хора. Това съзнание трябва да се роди у хората. Сянката на нещата

По принцип аз смятам, че хора, които често си сменят аватарите, са доста непостоянни, и по-важното е, че те не могат да намерят себе си. Т.е. не могат да се разберат и да се отъждествят...затова ..във всеки следващ аватар те сякаш са се познали, но това е за кратко...после решават, че не са те...слагат друг и така едно безкрайно търсене и не-намиране

И все пак, за един начинаещ по медитация.......всякакви външни шумове биха го разсейвали

Така ли? Невежество и безумна гордост значи. Това второто направо ме разби Чудя се кой е по-безумно горд: този, който твърди, че върви към Божественото Съзнание следвайки своя Учител, или този, който чистосърдечно си признава, че не търси конкретен учител, защото няма стремежи чак да става бог с активно събудено божествено съзнание

Интересно ми е каква медитация се прави в съвременния град, от съвременния човек . Примерно с нормално семейство от 3-4 човека, където всеки ходи напред-назад и нещо си прави, има включен телевизор, компютри или някакъв източник на звук. Абсолютно няма условия за медитация. Добре, да предположим, че човекът живее сам, или в момента поне е оставен сам в къщи. Но тогава: 1. чува се пеенето на птиците 2. чува се уличния шум, понякога доста силен, или може би си слагате шумоизолиращи дограми 3. да не говорим в момент на медитация да ти се разсвири алармата на колата на комшията 4. или отгоре съседското дете да реши да играе на топчета по теракота, или съседката да реши да чисти с прахосмукачка например 5. дори и посочените в точки 1-4 шумове по някакъв начин да се изолират, макар, че не мога да се сетя как у дома си има шумове битови: например, бръмченето на хладилника, шума от водата по канализацията, дори и комшията ви да се къпе, то се чува и у вас айде...стига толкова И така....как медитирате и при какви условия се чуда

Билковите рецепти на Петър Дънов Рецепти за артрит 1. Смесват се ябълков оцет, сол и етилов алкохол, след което се омесват с брашно, за да станат като тесто. Получената смес се разстила като мекица и с нея се превързва възпалената става. Постепенно ставата престава да боли, а след 10 процедури болките отшумяват напълно. 2. Три пъти дневно преди хранене се пие по една чаша 100 мл сок от моркови и целина. 3. Ревматоидният артрит да се лекува с тамян. При болки изпивате 1 чаена чаша чист медицински тамян, като след това болките спират. Тамянът е отлично средство при всички ставни болки, а също така и срещу остеопороза. 4. Поставят се на ставите затоплени дъбови листа - болката бързо отминава. Заедно с това се пие отвара от коприва, брезови листа и плодове от шипка. Смесват се в еднакви пропорции. Освен дъбови листа може да се използват и върбови кори. 5. Сварява се в два литра вода едно стъбло от билката слез. Към това се добавят две шепи трици и една чаша свинска мас. След като сместта изстине и се разбърка добре, намазва се на парче памучен плат и се слага на болното място. След това върху него се увива найлон и се завързва с бинт. Така престоява цяла нощ. На сутринта подутините и болките ги няма. 6. Два дафинови листа се начупват на ситно и врат 10 минути в 300 мл вода. След това съдът се похлупва и се оставя два часа. Пие се по една кафеена чашка 3 пъти на ден, 30 минути преди ядене. Процедурата продължава две седмици, почива се 10 дни и при необходимост се повтаря из вестник "Под лупа"