mvm

Ани, много благодаря за тази статия. Защо да е скрита езотериката? Аз в статията никъде не видях да пише, че е скрита и тайна, или не можах да забележа ли? Аз лично християнството много много не го харесвам като учение, затова откакто почнах да чета повече езотерика, все повече й вярвам. Вероятно защото наистина обяснява нещата по-смислено и по-близо до моите усещания

Ани, и аз като тебе, обикновено чета цялата беседа. Като цяло си мисля, че беседите на Дънов, макар да са интересни, те нямат някаква ясна тема. В една беседа той говори за много неща . Прехвърля се от идея на идея, освен това доста често оставя някои свои изказвания незавършени и недообяснени, като самият той казва: "Това сега няма да го обяснявам.." Е, кога ще се обясни? И така.....си остава необяснено и се минава на друг проблем. И това в една и съща беседа. Аз лично не намирам някаква опорна мисъл, върху която той да разсъждава и да обяснява в една и съща беседа. В този аспект ми се струват малко хаотични и разхвърляни.... ..Вероятно човек трябва да се запознае подробно с цялото му Учение, и тогава ще намери някаква връзка в беседите Мод. забележка: Мнения # 8 и # 9 са преместени от тук

На 29 юни (12 юли по стар стил) Православната църква чества светите апостоли Петър и Павел, като ги нарича ‘първовърховни първопрестолници и вселенски учители’. Те много се трудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са описали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот. Най-важните обстоятелства на техния живот са записани в книгата "Деяния на апостолите", а за апостол Петър - и в светото Евангелие. Свети апостол Петър (с името Симон преди светото си кръщение) е роден във Витсаида, близо до Тибериадското езеро. Както брат си свети Андрей, той ловял риба в Генисаретското езеро. Андрей - първият ученик на Исус, завел брат си при Учителя и Христос го призовал да се присъедини към Него. В Евангелието на Лука е описана историята за това, как Петър след цяла нощ напразни усилия се прибрал у дома без нито една уловена риба. Христос отишъл на неговата лодка, проповядвал оттам, а след края на проповедта накарал рибарите да хвърлят още веднъж мрежите. Рибата била толкова много, че мрежите се скъсали. Исус казал на слисания рибар: ‘Не бой се, отсега човеци ще ловиш’ (Лука 5:3-10). Симон получил ново име Кифа – ‘скала, канара’ (на лат. Petrus), след като изповядал, че Исус е: "...Христос, Синът на Живия Бог. Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Maт. 16:13-19). Петър е сочен като най-големият апостол в Новия завет и като най-близкият (заедно с Яков и Йоан) ученик на Христос. Присъствието му на такива събития, като Преображение Господне, възкресението на дъщерята на Яир и последната нощ в Гетсиманската градина говорят за голямото доверие към него. Петър помагал при организирането на прощалната пасхална вечеря и се изявил и в нощта на ареста на Исус. Когато дошли да арестуват Учителя му, той отсякъл с нож ухото на един от войниците, а по-късно, когато чакал да разбере, какво става, в двора на първосвещенника, три пъти се отрекъл от Христос, точно както предрекъл Той. Възкръсналият Христос се явил пред Петър и учениците, които обезкуражени от смъртта на Учителя си, се върнали към стария си занаят. Тогава Петър получил голямата заповед ‘Паси агънцата ми... Паси овцете ми... Паси овцете ми’ (Йоан 21:15-17). Непосредствено след Възнесението на Христос, Петър станал безспорният водач на апостолите. Той намерил човек на мястото на Юда Искариот, той пръв проповядвал пред тълпата, той бил първият, който извършвал чудеса в името на Бога. Петър започнал да проповядва на езичниците; той покръстил римския езичник Корнилий и пред Съвета на Йерусалим заявил решението Христовата църква да стане световна, т.е. в нея да влизат и хора с нееврейски произход. Затворен от цар Ирод Антипа, Петър бил освободен от ангел. Последвали мисионерски пъртувания до Антиохия, Коринт и дори Рим, където умрял от мъченическа смърт през 67 година. Петър бил разпнат на хълма Ватикана, надолу с главата, защото смятал, че е недостоен да умре по същия начин, като Спасителя. Тялото му било погребано на същия хълм. При разкопките под църквата Св. Петър са открити останки, за които се предполага, че са на апостола. *** Свети апостол Павел (с кръщелното име Савел), неуморимият апостол на езичниците, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан. Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата ‘Деяния на на апостолите’ (9 глава) се разказва, че на път за Дамаск, където трябвало да арестува последователите на Христос, Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: ‘Савле, Савле, защо ме гониш? ... Аз съм Иисус, когото ти гониш’. От светлината Савел ослепял. Три дни по-късно един от тези, които трябвало да бъдат арестувани от него, се помолил за зрението му и той прогледнал. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностният разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания...Мисионерските му пътувания били съпроводени с много трудности: бил е бит с камъни, многократно хвърлян в затвора, често гладувал... Последните две години от живота си Павел прекарал в затвора. Около 67-ма година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически през същата година, в която бил разпнат свети апостол Петър. Като римски гражданин, той имал право на по-бърза смърт, затова му отсекли главата. Смъртта му била съпровождена с множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали три извора (на мястото на днешния манастир "Три фонтана" край Рим). В представите на българите Петър и Павел са братя, а някъде се смятат и за близнаци. В традиционния календар на Петровден завършват Петровите пости и се отговява с младо петровско пиле - жертва на светеца. В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки-петровки. От тях жените раздават за здраве. На някои места от тях се раздават като помен за умрели деца. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня. В Русия на Петровден празнуват рибарите, защото те смятат този светец за свой покровител. В миналото жените и девойките излизали на някоя полянка и се люлеели на люлки, танцували хора и пеели ритуални песни. В някои райони за разговяване до църквата заколвали цял вол, сварявали месото и всички жители на селото хапвали от месото. Във вечерните трапези участвали само старци и женени хора, младежите и девойките отивали навън, за да посрещнат изгрева на слънцето, което на този ден сияе с различни цветове и оттенъци, като дъга. Девойките събирали дванадесет цвята от дванадесет полянки, слагали ги под главите си и очаквали да сънуват този, за когото ще се омъжат. от тук

Как да помагаме на другите? Ако поискат, тогава да им помагаме. Един от Вселенските закони беше :"Не прави непоискано добро"

Спя по 6 часа точно и средно за денонощие. Засичала съм, Ако някой път се наложи да спя по-малко, например 4 часа, на другото денонощие спя 8 часа и така се наваксва. Но по принцип режимът ми си е постоянен и 6 часа са ми достатъчни. Ако спя повече, получавам ужасно главоболие, и отпадналост, и цял ден съм като парцал.

Аз го разбирам по друг начин: ако забележиш нечие зло, да не клюкарстваш за него на всички

За другите измерения, защо пък да ги няма, ние като не ги виждаме и не знаем за тях? Ето едно

И как се правят тези опити за избягване на страданието, много ми е интересно То страданието като ти се стовари на главата и като не знаеш откъде ти е дошло.....оттам нататък имаш само за задача да се справиш с него

Тук наскоро четох една мисъл от Дънов, че трябва да пропускаме в съзнанието си само добрата мисъл, а това е мисълта, която ни донася светлина и хармония (сега не ми се търси къде беше ) Така че "лесният" път вероятно е този, по който се върви, като се следват повече такива добри мисли. И той не е лесен, той е правилният път

Прочетох "Четирите споразумения", още повече някой ми я препоръча в една друга тема. Няма да кажа мнение за книгата, защото тук има много почитатели, но все пак накратко....аз лично не научих нищо ново от нея. Тези неща, описани там, ги знам и ги прилагам отдавна...поне до голяма степен. Откъде ги знам? Стигнах самостоятелно до тях...от опит человеческий

Божията прошка аз я разбирам по следния начин. Той ни е простил още като ни е дал свободната воля. Така че каквото и да правим, Бог не ни е съдник, а оттам и няма какво да ни прощава. Защото ако ни съди, респ. прощава, това значи, че той не е бил съгласен с направеното от нас. Но той се е съгласил предварително, давайки ни свободната воля. Така че, Бог може да се разглежда като един наблюдател на човеците и техните постъпки. Това не значи, че не се интересува от нас и не ни обича. То е нещо като родител и дете. Родителят пуска детето си да играе, дава му насоки къде е безопасно, но не може да бъде сигурен, че детето ще спази наставленията. И предварително в душата си родителят е простил на детето си, каквото и да направи, защото го обича. По същия начин и Бог, е създал хората, като част от себе си, но им е дал и свободата, така че хората да могат да я използват по различни начини. Бог знае, че можем и да сгрешим, но не ни съди, защото ако ни осъди, това значи да наруши нашата свобода

Еми ний си разссъждаваме върху въпроса "къде са корените, или кой е първоизточника на злото?". Вярно, че няма връзка голяма с промяната. Ако искат модераторите да отделят мненията в отделна тема. Може пък някой ден да се достигне до решение на задачката

Ето какво пише още в началото на първата книга "Разговори с Бога" Значи аз го разбирам така, че добрите постъпки на хората са предизвикани от Любовта, а лошите от Страха. По този начин доброто е производна на Любовта, а злото е производна на Страха. В началото са били не доброто и злото, а любовта и страха.......ми има логика PP. забравих пак за източника . ТУК ги има и трите книги Ето още малко обяснение

Ани, още като си писах поста вчера, че Бог е създал човека по свой образ и подобие и аз като тебе си зададох въпроса.: Щом е така, откъде е дошло злото, или може би то си е заложено в Бога, но при него някак си не се проявява, а при хората се проявява, защото не са съвършени. Но дали не се проявява и в самия Бог. Той нали е създал света, за да изживее и да познае себе си. А как би познал себе си, ако нямаше борба между добро и зло. Обаче не можах да си отговоря и си оставих поста така...малко противоречащ. Гледам и вие не сте успели....то пък кой ли би могъл да знае със сигурност дали злото е заложено в Бога или е дошло отнякъде другаде Отивам пак да чета Разговорите с Бога на Нийл Уолш. Там мисля, че пишеше нещо по въпроса. Их, начи, защо Бог не дойде да разговаря и с мене......

Има ги, Бориславиле, има ги,.... аз съм едно такова перде...Научих се да бъда. Животът ме научи. Да, доста човешки отношения и взаимоотношения ме ядосват, но обикновено не могат да ме наранят дълбоко с думите и поведението си, не го допускам. Не се задълбавам.... Щях да ти разказвам една моя лична история по повод предишния ти пост, в който казваш,че велика прошка се постига само в изключителни ситуации, като изнасилване на близък, смърт или подобни. Щях....но се отказах...кой каквото е преживял си остава негов урок, не урок за другите

Ми той го е казал Сещам се за един Дзен коан, в който проститутката и свещеникът живеели един срещу друг и като умрели, проститутката отишла в Рая, а свещеникът в Ада. Защо? Защото свещенникът през целия си живот завиждал на проститутката и мислел, че тя живее много интересно, и му се искало и той да живее така разгулно. А проститутката наблюдавала свещеника и си мислела, дали някой ден ще може да живее като него праведно, да влезе в храм с чиста душа, мислела си също, че не е достойна за това. И тази беседа какво казва: дори една добродетел да е останала в човека, тя е достатъчна да го спаси. Е, това не означава да се надяваме само на една последна добродетел.

Живот в дълбините Този текст представлява превод на част от филм на BBC: "Синята планета" .По-надолу давам видеото от филма Част 1 Над 60% от планетата ни е покрита с океан над миля дълбок. Така дълбокото море е най-големият хабитат на Земята. И в голяма степен неизследван. Присъединете се към нас в пътуването към дълбините. В чужд свят неразкриван досега. Дом на някои от най-странните същества. Риба блести в тъмнината, нови същества се откриват при почти всяко гмуркане. Повече хора са били в Космоса, отколкото в дълбините. Заповядайте с нас на това пътуване в Бездната. Кашалот поема дъх, в последният за над час напред. Той ще напусне топлите, осветени повърхностни води, и ще се гмурне в студените дълбини на океана. На повърхността той поема дъх при същото налягане като нас, но ще търси храна на повече от 1000 метра дълбочина, при налягане 100 пъти по-голямо, смачкващо дробовете на кашалота до 1% от обема им. За да следваме кашалота, ни трябва най-съвременна техника. Подсилена акрилна сфера с 12-сантиметрови стени предпазва пилота и оператора ни от огромното налягане долу и позволява на подводницата да се гмурне до над 900 метра. И с всеки изминал метър налягането расте и светлината намалява. При 300 метра вече е тъмно и температурата на водата спада бързо. Влизаме в зоната на здрача, странен свят на мрак, където много животни са станали напълно прозрачни. В сумрака животните трябва да виждат и да избягват да бъдат видяни. Гигантска цистизома, 12 см дълга и напълно прозрачна. Главата й е почти напълно покрита с две огромни очи, с които да открива жертвата си. Фронима е вдъхновило създаването на филма "Пришълецът" . Тя и подрастващата й розова рожба живеят като паразити, в откраднато тяло на мекотело. Впечатляващият ножарски екип и огромни очи превръщат фронимата в силен хищник. Дори и сложните животни са станали прозрачни в сумрака. Сепиите са сред най-развитите безгръбначни, но тази никога не достига твърда земя и затова тялото й не е така здраво, както на плитководните й братовчеди. Има голямо разнообразие от мекотели , които живеят само в дълбините. Хиляди тъкни ресни ги тласкат в свят без стени. Невидими в тъмнината, те опипват сляпо за плячка. Гревенести медузи пускат дълги лепкави мрежи, за да хванат минаващи копеподи. Но най-широкият смъртоносен капан е заложен от сифонофорите. Този пулсиращ звънец е главата на колониална медуза, която може да бъде 40 метра дълга. Милиони малки жилещи клетки, носещи се в морето. На 500 метра дълбочина дори в най-чистите тропически води остава само най-слабата светлина, очите ни не я улавят, но други могат. Оцеляването в сумрака е свързано с това да видиш и да станеш незабелязан. Рибата-брадва е майстор на играта на криеница. Те имат големи чувствителни очи, за да търсят плячка, но телата им са плоски и страните им са посребрени. Отпред са видими и когато се обърнат, огледалните им страни отразяват остатъците светлина от повърхността и те изчезват в мрака. Гледани отстрани, цели пасажи могат да се скрият. А погледнати отдолу? Цилиндричните очи на много от хищниците дори в тази тъмнина различават плячката си, видима в едва забележима светлина от повърхността. Рибата-брадва може да обърка очите, които ги търсят отдолу. На коремите им има редици фосфорециращи клетки. Те ги използват, за да отразят точно променящия се цвят на светлината. Така се губят контурите на тялото им и те стават почти невидими отдолу, но не съвсем. Но и тези очи не са обикновени. Огромните жълти лещи позволяват на собственика им да различава слънчевата и фосфорецираща светлина. Така едно средство за бягство е противопоставено на равностойно в еволюционна надпревара, която се води от милиони години. На дълбочина 1000 метра започва пълният мрак. Не прониква никаква свтлина. Температурата на водата е под 4 градуса целзий. Налягането е 100 пъти по-голямо от това на повърхността. Животът става още по-рядък. Това е тъмно, опасно място. Сравнени с големината на тялото, това са най-големите зъби в океана, толкова големи, че собственикът им не може да си затвори устата. Те принадлежат на саблезъб. За разлика от повечето дълбочинни риби, тази има мощни мускули и е агресивен ловец. С толкова малко храна на тази дълбочина, хищниците трябва да се справят с месо от всякаква големина. Много животни тук са тъмночервени като тази дълбочинна медуза. В светлините на подводницата, това е зрелищен парад на цветовете. Обичайно никаква червена светлина не прониква толкова дълбоко и животните с червена пигментация изглеждат черни и напълно скрити. Хищниците тук не разчитат на зрение, много имат малки очи. Тънките им прътовидни тела са подплатени с органи, чувствителни на движенията във водата. видео

Аз може ли да се намеся във вашия разговор , Силвия и Ани. Ако наистина човек е създаден по образ Божий, значи той съдържа всичко божие в себе си. Въпросът е кое от него ще се прояви. Освен това имаше една мисъл, ама не помня точно от кого, горе-долу така изглеждаше "Във всеки човек има и добро и зло. Важно е на кое ще се даде път " Така че добрият може да стане зъл, както и обратното. Общо взето и аз смятам, че човек си се ражда със заложбите си, но през живота си той трябва да се стреми да развива добрите от тях, в този смисъл е промяната в него

Много интересна беседа

Без да омаловажавам делото на Левски и на неговите съратници, да не забравяме, че тяхната саможертва щеше да остане напразна, ако не бяха руските интереси към България. Вярно, че тяхното дело е послужило като катализатор, но българите сами не биха се справили с робството, пример е Априлското въстание. Което е жалко, разбира се. източник И така ..всяка историческа личност се появява в момент, когато е необходима. Ако не беше Левски, щеше да е някой друг. Тогава е имало необходимост. А сега, извинете, но кой и от какво трябва да ни освобождава? И един нов Левски към какво би трябвало да поведе българите? Под чие робство сме? На НАТО, на ЕС, и робство ли е това? Или част от международната интеграция. И ако се появи някой радетел срещу родната мафия........ По нататък няма да продължа да пиша, защото ще се изтълкува като политическо.... Мисля, че всеки един от нас трябва да бъде един Левски, да се стреми да живее така, че да спомага за развитието на цялата държава...а не само да пълни своите си банкови сметки., като използва всякакви нечестни методи

Еми то не е толкова трудно за човек, дори и да има възможност ..да не заема политически пост

Ми да позная..благородство, само че без предварително осъждане. Това ми прилича на библейското "като ти ударят едната буза, дай си и другата" Мисля, че не е задължително преди прошката да има осъждане. Да предположим, че някой ни е нагрубил, обидил, наклеветил. Според теб непременно този човек ние го осъждаме...и после му прощаваме. Аз например как бих постъпила...и друг път съм го писала. Въобще няма да го осъдя, ами ще се опитам да намеря забавното в ситуацията. В този аспект, аз му прощавам още преди да го осъдя, защото не го осъждам, Тогава може би моето поведение не е точно прошка.....едва ли е благородство. По-скоро опит да не си давам и другата буза Осъждането на дадена ситуация води до омраза към човека породил я....при това положение прошката би дошла трудно Тук имате голяма тема за омразата. Не мислите ли, че нещата са свързани ПП. интересно ми е, след като ти не смяташ прошката за нещо възвишено. , как решаваш ситуации, в които се налага да простиш, как постъпваш?

Аз не мога да си го представя това ниво . Като липсва необходимост от прошка , какво има на нейно място?

От известно време наблюдавам как един вид дърво окупира града, израства на невероятни места, каменисти, близо до сгради и огради, расте много бързо и пуска наоколо кълнове, от които израстват нови дървета. Има го и на групи, или все още индивидуално и извън града. Разрових из интернет и се оказа доста известен вид, от който американците са изпаднали в паника, и са го обявили за плевел първа катеогрия. латинско име - Аilanthus полупярно име - Айлантус вид - листопадно, подходящо за индустриални райони. Дърво, чието основно качество е невероятната му устойчивост на дим и замърсен въздух. Листата приличат на листата на ясена и достигат до 90 см дължина. Скоростта на растеж - 20 метра за 20 години, и образуването на издънки могат да създадат проблеми в една средно голяма градина . На молукско наречие "айланто" означава небесно дърво.. Познати са четири вида, един расте в Австралия, а останалите три в Източна Азия. Айлантус е известен под името "китайски орех". То е едно от най-разпространените дървета в света. За разлика от другите представители на рода си, този вид може да живее и при температури, различни от тези на тропиците. Обикновено дърветата достигат до 15-20 метра височина и рядко могат да живеят повече от 50 години. Естествено видът се среща в повечето провинции на Китай, а подвидове има в северната част на полуостров Корея и остров Тайван. От 1751 г. е пренесен в Европа, където се използва за декоративно бързорастящо растение. В САЩ е пренесен към 1784 г. Обаче ентусиазмът около дървото секнал, когато то започва своята биологична офанзива. Започва да се проявява и способността му бързо да колонизира територии с нарушения на природната среда. Освен това видът налага силен натиск над другите видове, отделяйки алелопатични вещества – химически активни вещества, които възпрепятстват развитието на конкурентни видове. И така се разпространява почти повсеместно в умерените и тропичните ширини. Опитите за отстраняването му рядко завършват с успех. Той си намира място за живот и на най-чудатите места, дори в градовете. Очертава се като класически... вид. Дали има някаква полза от този него ли? В Китай той има дълга и богата история. Източниците сочат, че се прилага в традиционната китайска медицина... . Смята се, че е намирал приложение в някои от способите за обработка на коприна. И разбира се – част е от традиционните китайски градини. Последното е и причината за световното му разпространение... Дървото предпочита влажни и глинести почви, НО е лесно приспособимо към широк диапазон от почвени характеристики – различен механичен състав, ниво на pH, съдържание на химични елементи и т.н. Доказано е само, че при преовлажненост и плътна сянка не се развива добре. По отношение на климата границите също са относително понятие. В Щатите се среща от аридните зони на Великите равнини и влажните места по Южните Апалачи, до мразовитите места в Скалистите планини. От 1784 видът е разпространен във Филаделфия и скоро става част от типичната гледка по улиците на градовете по Източното крайбрежие на Щатите, а дори и в Европа. Дървото е пренесено отделно и в Калифорния около 1890 от китайци участници в Калифорнийската златна треска. Навсякъде, където видът е поставен като декоративен, той излиза извън желаните места за разпространение и скоро става ясна сериозността на биологичната му агресивност. Най-тревожно се очертава положението в САЩ. Айлантът се среща навсякъде – в цяла Европа, по Средиземноморието, Южна и Северна Америка, Авсралия, Нова Зеландия, Близкия Изток, Южна Азия...В Америка то е обявено за плевел категория първа. Всеки е виждал как симпатичният дървесен вид израства из основи на здания, около запустели постройки, дори по покриви на сгради. Размножаването му със семена чрез вятъра го прави изключително пробивен навсякъде. Биологичният му комфорт е ненарушим до този момент. Някой ще каже - какво лошо има да се среща навсякъде някакво си дърво?. Резонен въпрос. Бих отговорил, изхождайки от личните си убеждения за същността на планетата ни. Споделям виждането, че за нея може да се говори като за единна система, изградена от взаимовръзки и взаимнообусловили се различия, съчетани в планетарното единство. Тя сама е достигнала някакво ниво на равновесие и еволюция. Изведнъж се явява нов момент – дейността на човека. Примерът с този дървесен вид няма все още мащабни последствия за природата на планетата ни, но сами разбирате, че той показва как в стремежа си човек да “надхитри” природата, я обърква. А обърквайки нея, обърква и средата, в която живее. Последиците се задействат по веригата. още информация и снимки и тук уикипедия на английски още информация ТУК и ТУК, за съжаление пак е на английски, на български има много малко Та си мислех, нали Земята е жив организъм, дали това не е нейният отговор към хората, заради безконтролното изсичане на горите, и замърсяването на въздуха. Едно дърво, което излиза от Китай, оцелява навсякъде, особено в индустриални зони, расте бързо, размножава се безпроблемно и много много трудно се изкоренява.