Да ви разкажа за два мои съня. Единият се случи миналата седмица. Сънувах, че дъщеря ми е облечена в ярко червена рокля и си играе с друго момиче по една голяма тераса на апартамент на 3 етаж. Апартаментът приличаше на нашия, но беше и различен. Изведнъж дъщеря ми се покатери по перваза и скочи долу. Аз се разкрещях неистово, незнаех какво да правя, погледнах през парапета и я видях. До нея имаше две жени, които се бяха надвесили. Тя беше жива.
Когато се събудих на суртинта имах адски неприятни мисли в главата си, предстоеше ми пътуване до Пловдив, не знаех дали сънят предупреждава мене за евентуално произшествие или щеше да се случи нещо с детето в мое отсъствие. Дори мислех да се откажа от пътуването и да го отложа за другия ден. Понеже много мои сънища са се сбъдвали. Все пак тръгнах. От баба си знам, че ако се сънува нещо в ярко червен цвят, сънят ще покаже до обяд. Точно в 11.30 ме спряха полицаи за првеишена скорост, защото имало някакво ограничение, което аз знам, понеже много пъти пътувам по този път. И много пъти там е имало полицаи, но не са ме спирали. Този ден ме спряха, написаха ми акт, взеха ми талона и т.н. За 5 години, откакто съм шофьор и друг път са ме спирали полицаи, но това беше първият ми акт.
МОже би наистина трябваше да отложа пътуването.
Сега другият сън. Той се случи преди 7-8- години, но го помня съвсем ярко. Сънувах, че аз, мъжа ми и двете ми деца сме на едно летище. Имаше много хора в голямата чакалня. Изведнъж от небето долетя летяща чиния и кацна на поляната пред чакалнята. Всички хора се разкрещяха и започнаха да бягат и да се крият. Аз стоях, в мен нахлу чувство за необикновено спокойствие и радост, усещах, че те идват от моя истински дом. От чинията слязоха 3 мъже, необикновено красиви и облечени в много ярки и лъскави дрехи. Знаех, че идват за мене, да ме отведат у дома и ми стана мноооого хубаво, не мога да го обясня с думи. Стоях там и ги гледах. Наистина те прекосиха поляната, дойодха право при мене и ми казаха, че идват да ме заведат у дома. Исках да тръгна с тях, о, колко исках. Но не го направих. Казах им, че съм нужна тук на децата си. Така се събудих.
Сънят ми може би има някакво тъкуване. Две седмици преди това бях подала документи за работа в една фирма. Точно на деня след съня, се обадиха от там да ме викат за интервю. Не отидох.
Въпреки това някак си не мога да се съглася с такова елементарно обяснение на този сън , донякъде и поради факта, че след толкова години го помня така ясно.
Още от малка не ме напускаше чувството, че живея в сън, че реалният ми и истински живот е на друго място, с други хора, и че всеки момент ще се събудя и ще се върна на мястото си. После в пубертета и студентските год
не знам какво се получи, но последните изречения от поста ми не излизат. Писах ги два пъти и пак така. Да не би да имате ограничения за брой символи или какво?
Тогава ще довърша в нов пост. Мисълта ми беше, че живея с усещане, че не съм на мястото си и, че това не е истинският ми живот. Но нямам идея какво е объркано. Интересно ми е дали има и други хора като мене. Може би това не е првилната тема. Не съм чела всчико от вашия форум.. Попаднах на него снощи, докато четях информация за индиговите деца, хареса ми какво пишете и как го пишете, затова прочетох и някоя и друга тема, а днес реших и да се регистрирам.
МНого от нещата,които вие пишете аз ги споделям, макар, че не съм почерпила знания от Петър Дънов