mvm

да, ама са казали и "да извадиш душата на човека с памук" отчитате ли тази , измамната, лицемерната мекота?

Жалко, значи няма спасение от злото

Може би това е лекарството срещу омразата. Ако този, който мрази поиска да се излекува....от това нещо

На мене пък това понятие "мекота в отношенията" ми изглежда много изкуствено да се нарече по този начин. Това, което вие по-напред обяснявате не бих го нарекла мекота , а добронамереност. И този израз "от мен да мине" не означава проява на мекота. Означава по-скоро, че отстъпваме от някаква позиция, не защото сме се съгласили и са ни убедили, а защото вече ни е омръзнало да спорим с някого, видели сме, че спора е безполезен нататък и затова просто се оттегляме. Мекушавост, да, това съществува...според мене я проявяват слабохарактерните хора, които не могат да се борят за позицията си и се съгласяват с всичко, само и само мир да има. Те дори вероятно въобще нямат позиция, а се носят по течението, както дойде.

Да, човек е, но всички хора ли биха постъпили като него? Не мисля

И да не се е чувствал истински щастлив, това ли е начина да покаже неодобрението си от подаянията на боговете. Защо не е направил нещо, с което да ги заслужи пред себе си, защо е трябвало да постъпва така

Не се паля, а питам. А тебе или те мързи да пишеш, или не знаеш какво да напишеш. Ще си помисля, че е първото, щото нали много си чел........

Ти търсиш в мита под вола теле. Търси си го. Аз повече няма да разсъждавам за тоя мит. Ако искаш дай да обсъждаме някой друг,, обаче първо го постни да го прочетем отнякъде, а не го преразкавай !!! ПП. под оригинал рабирам не баш, най-най-най-големия оригинал, защото е ясно, че митовете са много пъти пренаписвани. Имах предвид, просто да посочиш сайт, от който да се прочете мита, а не твоя преразказ, с твоята трактовка Разбра ли сега? И да ти кажа много си дребнав, хващаш се за някаква дума и разсъждаваш...даже не разсъждаваш, ами се изказваш като последна инстанция, като Върховния Съд, чието решение не подлежи на обжалване. Да, ама аз не съм подсъдим

Всъщност си прав

Да, обясни, плиййййййз, на простосмъртната какво е според теб високообразования - какво е фантазъм и къде е разликата между фантазъм и нереалните фантазии?

За първи път чувам тази дума. Замислих се какво означава, разрових се и ето какво намерих: . На доста места думата фантазъм се използва като синоним на фантазия, само че малко шантава и трудно достижима, т.е. същото Селсал, мисля, че твоето тълкуване на фантазма е малко по-различно

Не съм съгласна с тебе, Борислав. Ти едва ли не издигаш омразата в култ и се опитваш да ни убедиш, че тя е едно полезно качество. А безразличието било смърт за душата. Аз също не мразя, а се отнасям с хората, които иначе бих намразила с безразличие. И да ти кажа, съвсем не се чувствам умряла, нито душата ми. А си ми е много добре. Омразата забива човека в най-дълбоката дупка. По-скоро мразещия човек е "умрял", отколкото безразличния. Защото омразата има свойството да се разпростира, излиза от рамките на конкретния човек, към когото е насочена и се превръща в омраза към всички и към всеки.

Selsal, следващият път като решиш да ми набутваш такъв дребен шрифт, първо ми прати една лупичка по куриер, да мога да чета. Въпреки това си навих на ината да ти прочета поста. Първо, ти като си решил да правиш тема и да обсъждаш някакъв мит, би било редно да дадеш мита в оригинал, или поне линк към някой сайт.....и след това да си пишеш гледната точка. Затова и аз не си направих труда да търся, айде сега, разбра ли, и не ми вкарвай тука теории за Танаталов комплекс. Самонадеяният в случая си ти и с чувство за недостъпност. И какъв е тоя комплекс, ти ли си го измисли. Митът за Тантал е ясен и обяснението му е просто. Тантал е бил горделив, себелюбив, неблагодарен и самонадеян. Освен това и жесток и крадлив. Затова са го наказали боговете. Като наказанието му съответства на неговото поведение. Защо? Защото когато той е имал възможност да се ползва от благата, в сърцето му е нямало благодарност и е действал измамно. Затова и боговете са му дали подходящо наказание, да вижда храна и вода, но да не може да ги стигне. Защото когато е можел, не я е оценявал. Наказанието на боговете е точно толкова жестоко, както са били и постъпките на Тантал. И справедливо. Извлечи си поука от мита. Аз си извлякох. Ако има някъде Танталов комплекс, той е в поведението му, а не в наказнието. Ти разглеждаш как се е чувствал Тантал по време на наказанието си и го наричаш комплекс. Тази трактовка не е вярна според мене, защото Тантал си го е заслужил. И не е важно какво е мислил Тантал, след като е бил наказан, важно е какво е правил преди това и защо си е навлякъл това наказание. Освен това, ако Тантал наистина е мислел това, което ти твърдиш, че нещата му се изплъзват и някой му изкривява действителността,,,,,,,,,,,,то значи, че и накзанието му няма да го промени. Той си е останал точно толкова самонадеян, колкото и преди.

да де, и аз за това те попитах. Светлината ти свети накриво

хехехе, Селсал, ти за Зевс ли се броиш, или за по-могъщ и от него Силвия, мерси

Супер, и аз съм така. Много полезно качество. По този начин човек си запазва вътрешното спокойствие и равновесие. Приемаме ги като даденост, затова. Като нещо, което съществува, ще се случи (дъжда) и не можем да го променим.

мдааа, направихте ми разбор набързо . Дали това, дали онова. Дали можело или неможело. Кой както иска да го възприема. Като опит да заблудя вас или себе си или като нещо друго. Това, че не разбирате нещо, не значи, че то не съществува.

Ти може да си така, ама аз не съм. Можех да бъда на друго място , в много по-добро материално положение, на много по-висок пост, много по-известна...но не съм, защото не наруших принципите си

selsal, вместо да правиш литературен анализ (ако е твой) на мита за Тантал, защо не ни го предоставиш да го прочетем в оригинал. И нека тогава всеки сам си направи изводите. Иначе така малко ни задължаваш да се съгласим с тебе.

интервю с Друнвало

За всеки е различно, така е, и е различно във взаимоотношението ни с различните хора. Към едни проявяваме безкрайно търпение, към други не можем да сме така всеотдайни. Зависи какво ни свързва в отделните случаи Как очакваш някой да ти даде готова формула? Няма такава

И аз така разбрах темата като Зорито30. Кога си лягаме и кога какво ядем ,и дали го ядем по някакви правила не е толкова важно, и аз тук не виждам никакви принципи. Принципите и нормите са в нашето поведение по-мащабно, във взаимоотношения с другите, в отношение към природата.

Четох началото на темата. Авторката просто е попаднал в ситуация, в която е срещнала дългоочаквана любов. И е намразила мъжа си, защото той се разминавал с първоначалните и представи и илюзии. Или си го е мразила, и тази нова любов е дала нова сила омразата и да ексалира....Това е тъпо, за мене, да се постъпва така. Не виждам какво надличностно има в нейната история,. Една човешка история. Не знам причините за нейната омраза към мъжа и, но каквито и да са...вероятно са безпочвени, по-точно те съществуват само в нейното съзнание.....и задълбавайки се в тях, тя е започнала да ги вижда в още по-черни краски. Както става с всеки един проблем, в който се задълбочим. Станимир беше дал един цитат, сега не ми се търси, за онзи, който мислел, че носи най-големия кръст, и като го въвели в една стая с много кръстове да си избере друг, той избрал най-малкия. Тогава Бог му казал, че това е кръста, който е носил и досега. МНого поучително. Просто човек има способност да преекспоннира проблемите си, а те в действителност не са толкова зловещи. Ако angoisse беше погледнала обаче първо към себе си, вероятно нямаше чак толкова много да мрази.

Какво да подтискам като го няма. Явно не можеш да разбереш, че има хора, които наистина могат да се ядосат, да бъдат неудовлетворени от някой, но не го намразват. И ще ти обясня защо, поне с мене какво се получава. Просто аз не вниквам прекалено много в нещата, които ми се случват. Не си ги слагам чак толкова на сърцето. Някой нещо казал за мене, ама то не било вярно, някой ме наклеветил.............голяма работа, става ми забавно повече. Разбираш ли, омраза няма откъде да дойде. Или гаджето ми направило това и онова., т.е нещо, за което някой друг би го намразил. Еми да направи. Щом е постъпил с мене така, значи не е за мене...просто е. Защо да го мразя, след като мога просто да се освободя от него. Или някой роднина примерно, имам с него финансов спор за някакво имущество , и той иска да ме излъже. Нека вземе всичко, на мене ми стига и това, което имам.