mvm

Дынов называет болгары под общим знаменателем - славяны. Ето не правда. Мы не точно славяны, мы прежде всего болгары, и ето надо помнить.

Може, но може и да не може. Това че грозните носят доброто не е верно във всички случаи. Защото често става грозният човек да се озлоби срещу природата, ощетила го така,,,,,и срещу останалите хора, които освен, че са по-красиви, и го подиграват за грозотата му и го гледат присмехулно. А озлобеният човек е способен на много подлости и лоши неща, дори на убийство. ПП. Тук нали има много психолози, нека някой каже какво мисли по въпроса и какво пише в дебелите книги, интересно ми е

Не са малко на брой, но такива хора са скромни и не се стремят към власт и ключови позиции в политиката.

Честност ли? Кой е видял честност в капитализма. ? Капитализмът има само един принцип и едно верую : парите и тяхното умножаване. По всички възможни начини, но не честни.Чрез кражби, корупция, далавери, измами . Войни, явни и тайни, психологически и физически , и каквото друго ви хрумне. Капитализмът, това са банките и банковата система, кредитните институции, които ни предлагат заеми, за да живеем по-добре, но по този начин ни поробват и ни правят техни жертви. Цените изкуствено се повишават и тогава на помощ ни идват банките,: елате, ние ще ви дадем кредит, при най-добри условия, а после ще ви одерем кожите, докато го връщате...Честност, хм

И все пак, с жестове и мимики, подскачания и прикляквания, можеш да се разбереш с някой за елементарни неща, обаче ако трябва да се говори за нещо по-смислено, и по-сериозно, .....само с езика на любовта не става...забрави. Представи си, че отиваш да изследваш живота на някои аборигени, да научиш техни легенди и традиции. Извинявай, ама пак ще трябва да се напънеш да им научиш езика, или ще търсиш някой преводач. Или отново ще кажеш, че в това има любов. И любов да има , има и необходимост, досадна необходимост

Еми не съм много съгласна. Колкото и да се обичат хората, като отидеш например в Зимбабве и като не знаеш как да си купиш храна......то не че няма да можеш да си купиш, но няма ли да ти е по-лесно и ти, и онзи отсреща да говорите английски, да се разберете. Или пък да питаш нещо, например еди кое си къде се намира. Казвам английски, защото той се налага като международен. Иначе представям си как ще влязат в употреба всички пръсти на ръцете и краката, за да се обясните...

Ами ние тука из бургаския край така казваме на филия намазана с кайма и опечена на скара от двете страни. Мисля, че по други градове им казват "принцеси"..ама не съм много сигурна.

Аз мисля, че когато човек е още дете и младеж, той няма все още добре изяснени принципи. Това е времето, когато той си ги формира един по един. Не е задължително да се съгласи с всичко, което се опитват да го научат училището и родителите. По-скоро той възприема съветите, но ако има глава на раменете си, ако може добре да наблюдава действителността около него, може да трансформира наученото според неговия си мироглед и разбирания. Тогава вече може да се каже, че има изградени принципи. Това става към 20-25 годишна възраст. Дотогава човекът все още се учи да бъде човек. Освен това си мисля, че хората са склонни да отстъпват от някои свои принципи, когато са влюбени до уши в някой друг, и когато този някой не е подходящ за тях, но те не го осъзнават.....това до момента, в който се събудят от фалшивия си сън, ако се събудят въобще. Ако не, си остават някакво отражение на другия

Човек, който често проявява агресия към околните, не може да се успокои и да я трансформира в спорт, изкуство, или труд. Защото той има нужда да насочи агресията си към жив човек, да го смачка и унизи. Така ще се чувства силен и полезен за себе си, в собствените си очи. А спорта, изкуството и труда, не могат да му дадат такова удовлетворение. Те са начин за изразходване на положителна излишна енергия, не са решение за агресията

Първо се сещам за Айнщайн ,след това за Коперник, Галилей, Нютон, Максуел, Фарадей, Хокинг....... Това са все хора, преобърнали науката (физика) и дали й нов тласък за развитие. По-голяма красота от тази в умствения свят не мога да измисля по това време на денонощието И Едуин Хъбъл, разбира се, как можах да го забравя, най-големият астроном на всички времена. Адвокат и астроном-любител,, той решава, че ще е по-полезен на астрономията, отколкото на правото. Той открива и доказва, че галактиките не само се отдалечават от Земята с постоянна скорост, но и се отдалечават една от друга. Той пръв достига до извода, че Вселената се разширява и го доказва !

http://www.youtube.com/watch?v=8kgOu1MZL_I

поздрав...още един...

Станимире, аз не те разбирам и по объркания начин по който си писал (нещо неприсъщо за тебе) имам чувството, че и ти не си се разбрал. Ти каза, че човек си създавал някаква илюзия за себе си и живеел според нея, вярвайки си. Не отричам, че има и такива хора, тип "артисти", които играят някакви роли и толкова се вживяват в тях, че започват наистина много да си вярват. Но не се ли сещаш, че има и много хора откровени, непринудени и естествени, не виждам при тях каква илюзия има създадена. Дианче, не си спомням скоро да съм си отстъпвала от принципите, и да правя компромиси със себе. Не мога да се сетя за такава ситуация, може би начинът по който живея и работя ме избавя от такива неща.

Вероятно защото нейното отрицание говори за страха от нея. И е много по-лесно да отричаш тази любов, отколкото да бъдеш наранен и уязвен. Любовта ни оголва. И това е най-ценното й качество за мен. Не че няма какво да кажа, но не искам, защото ще е предпоставка за скандал и разправии. Може би само това, че твърде много вярвате на звездите и много малко на себе си. Да се чувстваш жив само като си влюбен, извинете, но за мен е проявление на слаба воля и слаб характер, и за още нещо, но ще го премълча. Надявам се, все пак поне малко да се чувстваш жива и когато няма мъж до теб

Ти с илюзиите си ли живееш, с отраженията си? Значи наистина не познаваш себе си.

Еми ето, това е много добре казано. Обаче освен Учителя, измислил учението си, едва ли има някой на 100% съгласен с него, ако има такъв, значи той лъже себе си.

Има начин да се обичат всички , но не трябва ума да е заблуден в обич само към един

Ееее, ама естествено, ти да не помисли, че питам пред всички гръмогласно :"какво толкова му харесвате?" И аз си замълчавам, най-малкото защото авторът на картината е положил някакъв труд, вложил е своите чувства, усещания, на него със сигурност му харесва. Човек трябва да уважава труда на другите, дори и когато не е съгласен с резултата.

По света има много учения и много Учители, как познавате кое точно е за вас, ? А познавате ли всичките, че да намерите най-доброто?

Направи чай и почерпи с него приятели, колеги или роднини,......

Аз нещо съм сбъркана в разбирането за красотата. Освен, че харесвам някои общопризнати неща, харесвам и такива, които никой друг не харесва и ме питат: "ти наистина ли го харесваш(нещото) или си правиш майтап? " Еми не си правя майтап, но иди им го обяснявай. Също важи и обратното. Например някоя картина, пред която другите седят и цъкат с език и казват :"ау, тука голямо изкуство, голям талант" Аз седя и се чуда, на какво се радват, то там няма нищо за гледане... Чудя се и дали царят е гол, но другите не смеят да му го кажат ...или пък аз съм толкова зле с възприятията, че само на мене ми се вижда гол

Как ви хрумна в тема за жестокостта да говрите за Лолита Книгата засяга съвсем друг проблем, който според мене не е проявление на жестокост

Родихме се без да искаме Ще умрем без да искаме Но ще живеем както си искаме

Да, прав си, не съм чела цялата тема и не мисля, че е нужно да го правя, защото темата е "дуел" и в нея има спорове на различни хора, които мене не ме интересуват и не ме засягат. Еми от тези две изречения си направих извода, защото ти казах, че нищо не си разбрал, а това може да се хиперболизира още и да се види и в думите на дявола, нали, все едно освен , че нищо не си разбрал, съм ти казала и че си невежа, от тебе нищо няма да излезе и там другите от цитата. Просто реших, че ти така си изтълкувал моите думи и затова даваш такъв цитат.

Аз така правя най-често, когато неприятностите касаят мене.......Но и като се карам на децата си за някоя бела, хем им се карам, хем се смея. Ето например скоро беше, връщам се в къщи и от вратата ми мирише на изгоряла пластмаса. Питам сина на какво мирише, какво е правил, той гледа виновно и нищо на казва. Питам го ял ли е , той казва: "да, пекох си странджанки" Аха, мисля си, значи проблема е в кухнята. Отивам там и какво да видя. (Тук е мястото да кажа, че имам една скара, покрита, и отгоре един тостер, поради липса на друго място. Като ползвам скарата , махам тостера да не се стопи) Пекъл си човека странджанки, но забравил да махне тостера и онзи се стопил, да благодаря на Бога, че е станало само това. Гледах, гледах втечнилия се тостер.....и като ме напуши един смях..... По нататък няма да обяснявам, че проведохме един поучителен разговор...