mvm

Легенди за нос Калиакра Нос Калиакра, скалист полуостров издаден навътре в морето, още отдалеч привлича погледа на пътника със своя особен силует. По него има доста природни пещери, прилични на стаи. От последната "стая" в скалата се открива сводест прозорец над шеметната пропаст, в която вълните на Черно море с шумен плясък се разбиват около балваните, натрупани под най-тесния издатък на планинския нос. Тази част се казва "врата на четирийсетте моми". При едно чуждоземно нападение много, много отдавна, нападателите успели да завладеят крайморските селища, да ограбят и плячкосат всичко, което им попаднало по пътя. Взели в плен и четирийсет девойки - най-красивите, които срещнали. Докарали пленничките на връх нос Калиакра и ги затворили в последната пещера, като оставили стража, да ги пази откъм входа.Очаквали настъпването на вечерта, за да напалят буйни огньове и да разделят хубавиците между най-изявените воини като награда за храбростта им. Девойките, събрани от различни села, не се познавали, но общата зла съдба ги сближила като сестри. Нито една от тях не рачила да стане играчка в ръцете на завоевателите. Оплаквали през целия ден своята младост и неживян живот и не виждали никакъв път за спасение. Най-смелата от тях обаче им разкрила, че има път да спасят честта си, като посочила прозореца: натам е спасението; натам, морето ще ни прибере! Някои от девойките се изплашили и започнали да вият на глас. Но повечето от тях се окопитили и утешавали другарките си: няма живот а нас, по-добре чисти да умрем в морските води, отколкото да станем играчка в ръцете на войниците. Дълго време се уговаряли девойките, ала все още някои треперели от страх - млади били, искало им се да живеят и да се радват на света. Но по-голямата част от девойките смело решили съдбата си - по-добре смърт, отколкото гавра с младостта им. И за да не се откаже някоя страхливка, заплели плитките си една за друга. А когато слънцето вече клоняло на запад и разсипало червените си лъчи по морската шир, те се изправили и огънали редицата си надве - в средата била най-смелата и най-красива девойка. Тя направила крачка към прозореца и двете редици като крила трепнали от двете й страни. как са се побрали на този прорез и как са успели да полетят едновременно към морските дълбини, не се знае. Но когато войниците ги видели, те били като ято жерави, с развени дрехи и разперени ръце се носели към морето. Замаяни от гледката, никой не се сетил да се спусне след тях и да се опита да ги спаси... Паднали четирийсетте девойки в морето и загинали в аленеещите се от залеза води, запазили чисто своето име и моминска чест. източник Днес в началото на нос Калиакра се издига обелиск, наречен “Портата на 40 девици” в памет на това събитие. Друга легенда е дошла до нас от още по-древни времена: На скалния масив на нос Калиакра има руини от крепост. Тя датира от тракийско време. В скалите под нея има много пещери. Легенда разказва за съкровището на Лизимах. Той го заграбил при поход. Тогава жестоко потушил бунта на въстаналите градове. Едни разграбил, а другите сами принесли злато, сребро и скъпоценни камъни за откуп. Съкровището Лизимах укрил в пещерите под крепостта... В този блог има много снимки от местността Калиакра, заедно с исторически данни

Остава да дадете един линк, да ги прочетем тия глави на Еклесиаст .То така само с първите и последните изречения контекста не е пълен

Не, не съм в противоречие. Просто ме мързи да пиша много обяснително

Не, Силвия, не включва. В някои сърца любовта никога не идва.

Ето какво пише като увод в книгата "Сто дзенски коана"

Любовта си е нявсякъде, но в сърцето на всеки влиза(идва) по различно време

Не, няма нищо объркано. Аз понеже станах голям фен на Дзен коаните, ето какво мисля: Джошу се обърнал към учителя Нансен: - Кой е верният Път? Нансен отговорил: - Всекидневният път е верният Път. Джошу запитал: - Мога ли да го науча? Нансен отвърнал - Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя. Джошу полюбопитствувал: - Но ако не го изучавам, как ще да го узная? Отговорът на Нансен бил: - Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето.

Красотата, която липсва е ослепителна. Ти почна да пишеш като Дзен приказките И спред мене красотата си се вижда и без напременно до нея да има грозота. По-скоро е важно човек да има сърце да я види. Освен това красивото за един не е непременно красиво и за друг. Ето някои виждат красота в математиката, други не виждат.

Не е толкова благословия. Просто трябва човек да се наложи над себе си и да съумее да намери интересен момент и в досадната за него работа. Тогава тя вече няма да му е досадна.

Старите хора са казали :"село връз село може, къща връз къща не може" По темата къде е границата на търпението, аз си мисля ,че за всеки човек е различна, според хората, с които общува и според различните ситуации. С някои можем да сме много търпеливи, с други не толкова, същото е и със събитията. Дори аз съм забелязала, че в една и съща ситуация, понякога проявявам голямо търпение, понякога се дразня много бързо...В момента се сещам като пример за шофиране в градски условия. Вероятно границата на търпението зависи и от моментното настроение на човека

Любовта идва полека...

Не ми харесва това израстване на духа. По-скоро ми звучи като забиване., разлагане, смаляване, разпиляване

Намерих си още коани за четене, в dao.bg и в xnetbg.com. И цяла книга си изтеглих "Сто дзенски коана"

Красотата на математиката не е в самите цифри, а във взаимовръзките между тях..........

Браво на вас. Супер сте. Къде има още такива приказки за четене

из спомените на Петър Камбуров:

Ех, все едно гледам филма "zeitgeist" втори път с трите му части. Само че написано на книга.

като се абстрахирам от текста, в който се казва, че Тя е в краката Му иначе музиката е супер - цък

Това и аз често го сънувам , и преди да стана шофьор и след това. Нищо особено не ми се е случвало в дните след съня. Споко

Агни Йога - Озарение ч.2.VІІ. Можеш ли сега това да го обясниш с думи прости, като за прости хора (аз). Изтеглих я книгата "озарение"......започнах да чета...и се оплетох в безкрайните думи, наредени префектно, обаче ..твърде неразбираеми в смисъла си за мене.

Той не е бил местен, затова . Нас местните си ни познават и не ни правят бели. ПП. ей ги на, пак грачат,....... по цял ден .....и не се уморяват...........ама аз си ги обичам

Това несъмнено е вярно, аз го разбрах от личен опит. Когато трябва да свърша нещо и започвам с досада и неприязън, първо, го свършвам с много проблеми и затруднения, които изникват едно след друго и второ, накрая резултът не е много блестящ. И обратно, ако работя нещо с желание, работата ми спори както се казва, почти нямам препятствия, свършва се бързо и неусетно, и с добър резултат. Примери ще дам два. 1. Аз по принцип много много не обичам да готвя. Особено понякога въобще не ми се готви, а се налага. Ей,,,тогава се случват все бели в кухнята и накрая все ще забравя да сложа някоя важна съставка и яденето става, ама не е хубаво. Ако обаче подходя с желание, резултатът е толкова добър, че чак аз се учудвам на способностите си. 2. Много често ми се налага да се занимавам с автомонтьори и да купувам авточасти. Като започна да върша това с мрънкане и неудоволствие, големи проблеми възникват......или не мога да намеря тази част, или майстора все е зает и само ме мотае, ела днес, ела утре..........накрая той самия така свършва ремонта, че се налага пак да ходя за рекламация. Като че ли моето негативно отношение се пренася и върху него. А когато подходя към въпроса за ремонта с по-голямо желание, тогава всичко минава безпроблемно и бързо.

Някой път ще ти разкажа и за имераторските пингвини. Те пък са уникални, единствени, по начина, по който си отглеждат малкото при най-суровите зимни условия

Точно вчера се сетих, че всеки ден чувам и виждам сребристата жълтокрака чайка (по-известна като гларус) , а нищо не знам за тях. Освен, че много ги харесвам и винаги съм смятала, че могат да оцеляват при всякакви условия. Което се оказа вярно. Чайките гнездели по скалите преди години, но когато хората нахлули масово по плажовете и по крайбрежието, гларусите пък им го върнали, като започнали да правят гнезда по покривите на къщите. Хехе....и да грачат пронизително, особено докато си пазят гнездото и малките. Гларусът и не е прелетна птица естествено. И зимата си мръзне с нас и лятото се пече в жегите. Не харесвам прелетните птици. Смятам ги за слаби и за един вид предатели. То много лесно, като ти стане студено тук...и айдееее отлитаме на юг. Ми що не си седят там и през лятото? Щото пък им става много топло. Представям си какво щеше да е , ако хората и те така си мигрираха по два пъти в годината , според сезона....напред-назад. А гларусът си е друго нещо. Оцелява, научил се е да яде всичко, но не мърша. Освен това той е много волна птица, през по-голямата част от времето си, той лети. Дори и когато има силен вятър, той пак лети. Наблюдавала съм ги как се мъчат да летят, малко накриво, носени от вятъра, но летят !