mvm

уф, Селсал, стига вече, Айде да наруша и аз добрия тон, щото вече ми писна. Оставете Магито на мира. Обиждате я, и тълкувате думите и неправилно, и ти и Силвия, защото като едни дребни душици не можете да понесете мисълта, че тя стои по-високо от вас със своята разумност и доброта. Тук модераторството няма нищо общо. Тук има значение душата на човека. И Диана, толкова истини ви каза, а вие си запушвате ушите и не искате да ги чуете. Стига бе

Много интересна беседа А това е същото по смисъл, като онзи Дзен коан за пилето-изследовател, което кълвяло зрънцата и чакало за нови. Страхотно. От различни краища на света, различни хора казват едно и също. Как да не се вслушаш

OK, убедихте ме Просветлението аз го разбирам като завършек на духовността, като някакъв краен, последен етап . Вървиш, вървиш по пътя на духовността...и в даден моменат получаваш просветление, т.е. разбираш какво има зад завесата. Трудна работа Дънов нали е бил просветен, знаел е във всеки момент кой какво мисли и какво ще му се случи, и какво му се е било случило, виждал е минали животи, пак един вид ясновидски способности....обаче на много високо ниво, не като днешните ясновидци. Можел е и да раговаря със същества от другата страна на завесата, да се телепортира на различни места. Сигурно е можел и много други неща, останали скрити за учениците му Мисля си, добре, че просветление се достига трудно. Някои източници твърдят, че човек достигнал до просветление, просто престава да съществува тук на земята, защото неговият път е завършен, обучението му е приключило и няма повече какво да прави при хората, освен, ако не се върне като учител

Не се бъркаш. Наблюдател, бях дори го написала, но го изтрих. Сега ще довърша. Хората те възприемат като човек , който им задава "гатанки", и някои ги отгатват, други не. А ти ги наблюдаваш и решаваш кога да казваш "гатанки" и кога не, точно, да играеш или не. Еми забавно си е. НО май се отклонихме от темата

Нали? . Аз съм свикнала Предполагам и ти. Не ти ли е вече повече забавно.

Донка ме е разбрала правилно, и ме е добяснила. Мерси. Ани, аз не отричам монасите и отшелниците, нека си търсят и те пътя към духовното. Просто смятам, че този път се намира по-лесно и по-истински в човешките опитности, които ни предоставя непрекъснато живота. Можем да се учим на търпение, смирение, доброта, миротворство и всички други, които тук обсъждате, не само като четем учения, а като се справяме с живота . Вярно е, че има селяни и селяни. Имах предвид този тип хора, които не губят вярата си в бог, дори и когато са изправени пред проблеми. Кой го беше казал, май самият Исус: "да имате вяра колкото едно синапово зърно" Вижте колко малко е нужно, въпросът е, че има хора, и толкова вяра нямат

И в крайна сметка какъв е светът? Аз викам, че е съвършен, само че без хората в него. Човеците са несъвършени, това им е заложено, те са пратени тук да се учат. Да се учат на духовност. Какво е духовно? Това е много неясно и объркано понятие, духовното не е само да се стреми човек към Бог, или да получи просветление. Просветелние? Това пък какво е? Врачка ли ще става? Какво? Хората се учат на духовност в моменти на общи страдания и беди - наводнения, земетресения, и други, тогава се учат на взаимопомощ, на състрадание...това е духовността. За мене да се четат учения, да се медитира и да се правят разни упражнения....не е път към духовното. По-малко духовен ли е простият селянин, който е орал нивата си...от един потънал в медитация адепт (или как там им викате) Аз мисля, че в простия селянин има повече духовност, защото той е по-близо до проблемите, до трудностите, защото е принуден да живее и да оцелява, и същевременно да запази добродетелите си.

Силвия , за пореден път се опитваш да разбереш думите ми, и за пореден път ги разбираш неправилно, променяш ги според твоите разбирания, и ми ги връщаш, така, че да не мога да си ги позная ПП. оставям настрана това, че си позволяваш да ме наричаш стерилна в любовта, сякаш ме познаваш по-добре отколкото аз се познавам, и себе си и живота си. Казах ти, че си далече от психологията, независимо колко книги си прочела....еми съжалявам, но наистина си много далече. Поне с мен не се получава, не можеш да ме разгадаеш, колкото и да се напъваш

Така е, Маги, съгласна съм с тебе, но не смятам, че непременно трябва да си наложа идеите, от които аз се увличам, след като не се възприемат тук. Както и също, не съм винаги съгласна с действията на модераторите, като местят и трият или редактират мнения, но не вдигам врява и не ратувам за свобода на словото. Просто не обръщам такова голямо внимание. Еми като им се мести, да си местят..мене кво ме бърка...голяма работа станала, като ми редактирали мнението. Това не ме е променило и няма да ме промени

Не да се промени, а да отрезнее. Има много неща, които Селсал пише и с които съм съгласна. Той не е неудобен за мене, аз дори в известна степен го харесвам. Но той като се хване да разнищва някакъв проблем , така се увлича, че не може да се спре, и увлича и други хора в споровете. Затова казах, ако може да се види отстрани. Споровете са силната страна на Селсал, той много се пали и запалва и други покрай него. Но дали е толкова необходимо и важно, да доказваш на някой правотата си, дори и наистина да си прав......и особено като виждаш, че не можеш да убедиш отсрещната страна. Нали разсъждавахте тук за компромисите. Ето, това е да направиш компромис - да знаеш, кога да спреш Аз досега не си спомням да съм прочела мнение на Селсал в някоя от другите теми, ....но когато се появи провокираща тема, той е пръв и най-деен участник. Колкото и да пише Селсал против модераторите и техните мерки, колкото и да ги кара да се замислят, едва ли ще постигне нещо със своята самотна борба. Едва ли ще промени правилата на форума. И аз в началото воювах за прокарването на едни идеи, но ме отрязаха, защото противоречали на духа на форума.....е, щом противоречат, добре, съгласих се. Това не значи, че съм се отказала от идеите си, но намирам друго място, където да ги обсъждам

Тази поговорка никога не съм я харесвала. По-добре ми звучи така: "повторението е майка на затъпяването"

Не, Селсал, не пита това и ти го е казал много добре в следващия си пост. Но ти отново не си го разбрал. Аз не бих те поставила в кула, а в блато, В блатото на твоите мисли и разсъждения. Ти си затънал толкова дълбоко в тях, че който и каквото и да ти каже, не можеш да излезеш. Мислиш много задълбочено, но и много праволинейно и заблудено....и затова затъваш все по-вече и все по-малко разбираш какво ти се говори. Ако можеш някак си да се освободиш от себе си и да се погледнеш отстрани....ако можеш поне за малко да се опиташ да мислиш обратното на мислите ти досега....ако можеш поне за секунда да си представиш, че може и да не си винаги неприлично прав.................

Ех, Силвия, сложила си си не един, а два чифта крилца и си мислиш, че с тях летиш високо като орлите, но всъщност подскачаш по земята като едно малко врабче.

Браво , Ники !

Не мисля, то се вижда, карате се културно и лицемерно, поне ако се псувахте, щяхте повече да приличате на себе си За сравнението обясних...повече не ми се обяснява, който разбрал, разбрал Тази тема, като я чета, на мене ми прилича на един колективен бой между модератори и участници. Вече ме модерираха месец и половина, ако искат да ме баннат, все ми е тая......то без това тук повече чета спорове на умници, отколкото нещо съществено......с някои изключения, заради тях (изключенията) още се мотая тука Хубаво, но досега не прочетох конкретно мнението ти по темата, а именно за свободата на словото примерно форумното Всеки вижда разни неща и му правят впечатление... Моето мнение ли? То е, че колкото повече дъвчите тук свободата на вашето слово, толкова повече го натиквате дълбоко в заешката дупка. А там знаете ли какво се получава?. Всяко едно слово може да съществува едновременно на много места. И то си личи по това, което пишете из темите. Единият като пише, имам чувството, че едновременно с това блъска с юмрук по клавиатурата, другият пък е толкова умен, че сам се обърква в умнотията си, третият дотолкова се мисли за бог, че е започнал да губи връзка с реалността....и така нататък..... Свободата на словото е в това, да кажеш каквото мислиш, без да се притесняваш колко обидени ще има, и неразбрали без да се интересуваш някой ще ти прочете ли поста или не, и дали ще бъде изтрит или не, без да се притесняваш някой ще те подкрепи ли, или всички ще скочат срещу тебе... Свободата на словото е свободата на самия човек, ако си я осъзнава Самият факт, че се отвори такава тема и в нея има дейно участие вече на 5 страници, означава, че вие не сте свободни

Пишете тук за компромисите, а в другата тема си избождате очите, егати лицемерието

Това не е първия форум, в който се карат модератори и участници за права и прилагането им. Няма да е и последния. Естествено всеки е прав, участникът от неговата си позиция на "малтретиран" модераторът от позицията на власт-имащ да "малтретира" Слагам го в кавички, защото което е право за едните, за другите не е , и обратно. Обикновено такива спорове се проточват доста, могат и да екскалират,........ и накрая няма победени, нито убедени. Но вие си спорете, щом имате излишна енергия за изразходване Прави ми впечатление, че тук се спори по-често от другаде, това трябва да е резултат от търсенето на духовността от всеки от вас. И колкото сте по напреднали в духовния път, толкова по-трудно сте готови на компромиси, (а имате такава тема....за компромисите, егати) А би трябвало да е обратното. приличате ми на ето

Говорело се, че проклетият капитан се моли на дявола и дяволът му помага във всичко. Отново и отново излизал той в морето и всеки път се връщал с богата плячка. Така дяволски му вървяло във всичко. Веднъж капитанът трябвало да плава от Атлантическия до Тихия океан, от остров Мартиника до островите Хуан Фернандес. - Да плава през март покрай нос Хорн? - питали се другите капитани. - Кой освен него би се решил на това? Когато на кораба товарели последните бъчви сланина, към капитана се приближил богато облечен момък. Той бил чужденец в този край и нищо не знаел за страшната слава на капитана. - Бащата на годеницата ми живее на един от островите Хуан Фернандес - казал момъкът на капитана. - Той е тежко болен и иска да ни благослови преди смъртта си. Ако вие ни закарате там, мен и моята годеница, щедро ще ви се отплатя. Капитанът ги приел на борда заедно със слугите и багажа и излязъл в морето. Напил един от слугите и разбрал, че младежът е богат и носи със себе си много злато. По заповед на капитана моряците хванали младия испанец и го хвърлили в морето, а след него и всичките му слуги. - А ти , красавице, избирай какво искаш - викнал капитанът на девойката - Или ще ми станеш слугиня, или върви след годеника си. - Бъди проклет, убиецо ! - извикала девойката. - Дано никога повече да не видиш брега! - И се хвърлила в морската бездна. Капитанът само се изсмял със сатанински смях. Като че ли в отговор се чули ревът и свистенето на урагана. Той връхлетял от запад. Корабът тъкмо приближавал брега на нос Хорн. - Нещастие! Загубени сме! - завикали уплашено моряците. - Нос Хорн! Тук се издига черна канара, вечно забулена в мъгла. Тя носи гибел на моряците. С грохот се пенят вълните, разбивайки се в скалата. Тук се срещат течения от два океана. Не е лесно да се плава покрай тази скала дори в тихо време... - Нос Хорн е вход за преизподнята - казвали моряците. Но капитанът не мислел да обръща назад. Насрещен ураган! Още по-добре! Да заобиколи в такова време нос Хорн! Ще има какво да разказва като се върне в Делфт. Върху кораба се сгромолясвали планини от вода. По палубата плющял град. Мачтите и въжетата се покривали с ледена кора. Корабът, целият пукащ и треперещ, се издигнал върху вълната. Но всеки път вятърът го отблъсквал назад. Вече втора седмица корабът се въртял на едно място като вързано куче. Луната ту блесвала в пролуките между бързо летящите облаци, ту се скривала. Ужасна буря в зелената светлина на луната. Всичко се е объркало, късове облаци и пяна. Лед и парчета от разбитите кораби се носели из вълните. Сякаш самият дявол бил забъркан в тази каша, защото всичко, което можело да вие, да беснее и да се мята върху скалите, било се събрало тук. Бурята устроила хубав капан на капитана. Толкова години морето го било глезело. Подхвърляло му ту попътен вятър, ту безветрие, ту лека буря. Сега обаче решило да му покаже, че и той също е такъв обикновен моряк, както и всички останали, също такава играчка на морето. Капитанът бил заслепен от ярост. О, нещастие, той съвсем си е загубил ума! Струвало му се, че бурята отнася славата му, заедно с късовете платно, знамето и парчета от мачтата. Какво ! Да обърне назад, а после хорицата да разказват, че е отстъпил, изплашил се е, предал се е? О, разбира се, те ще мълчат пред него. Но нима би могъл да изтрие усмивката от лицата им, да запуши устите им, щом се обърне. Те ще издевателстват над него тихомълком. Моряците гледали с ужас появилия се неизвестно от къде и кацнал на мачтата огромен черен гарван. вятърът късал въжетат, чупел реите, а на гарвана нищо му нямало, само си ежел перата. "Гра-а-а-а!.....Гра-а-а-а" - като че ли им носел гибел със зловещото си грачене. - Сто дявола и хиляди вещици! - викал капитанът. - Нека дяволът да ми вземе душата! Аз ще заобиколя този проклет нос Хорн, дори ако трябва да плавам до деня на Страшния съд! Върху кораба падали свити на кълбо мълнии. Над палубата с пресипнало грачене кръжал гарванът. Екипажът се съпротивлявал, но загубилия разсъдъка си капитан убил щурмана, след това всички останали и застанал зад руля. Когато гибелта изглежда неминуема, станало чудо: щормът престанал, облаците се разсеяли и на палубата пред Ван дер Декен изникнала призрачна фигура. - Ти си смел и упорит човек – проговорил странния гост – Ти хвърли предизвикателство към сили, които са ти неподвластни. - Върви по дяволите! – изкрещял обезумелият капитан и стрелял по привидението. Куршумът минал през него. – Не ми трябва помощта ти, махай се! – освирепял холандеца. – Аз сам мога да покоря морето! - Ще се махна завинаги, но ти ще браздиш океана вечно. Призракът изчезнал и оттогава по моретата странства кораб, с обезумял капитан на мостика и екипаж от мъртъвци. Дяволът се хвана за думата ти. Ти си прокълнат, капитане. Ти ще плаваш вечно. Ти никога няма да заобиколиш този нос. Около нос Хорн винаги ще те чака ураган с нечувана сила. Вълните ще станат стена. Вятърът ще отхвърля твоя кораб назад. Корабът призрак се носи по вълните. Името му е станало друго - "Летящият холандец" - така го наричат хората сега. Вечно напред и напред . Летящият холандец не може да спре. Котвите се впивали в дъното в напразно усилие да спрат страшния бяг. Те дълго орали в него, докато им се скъсали веригите. А когато наближи ивица земя, невидима сила го отблъсква, отхвърля от нея.

Не идват от животните. Броят на душите бил наистина постоянен, но те циркулират между различни звездни системи. Освен това може да се случи така, че в едно и също тяло да се изредят две души, без биологическо раждане . Например след състояние на кома, в тялото вече има друга душа, не предишната. Предишната си е научила урока и си е отишла. На нейно място в тялото идва друга душа. Това може да стане и след променящ живота сън. Или след преживяване близко до смъртта, на косъм от смъртта, но човекът е оцелял и обикновено след това се променя коренно, то е защото в него вече има нова душа.....интересно

Тази приказка я купих скоро на дъщеря ми на DVD, анимационен филм, руски, рисуван някъде беше към 50-те години от Сюзмультфилм. Страхотна анимация, филмите на Дисни въобще не могат да се мерят

Браво и на двечките ! Развяхте знамената на победата ! Вече трябва да сте доволни от себе си

Сега като се замислих, оризът май може да се комбинира с най-много други продукти при готвене. Става и за супи, и за основно, и за гарнитури и за десерти. Не се сещам за друг такъв продукт, да намира такова широко приложение, при най-различни ястия. И хляб може да се прави от оризово брашно.

Щастието не идва, и не си отива...то е в теб. Само че трябва да се научиш да се радваш на това, което си, и което имаш, и да си благодарен . Докато мислиш за щастие, къде е и какво е, ти няма да го откриеш, няма да го забележиш. Щастието не е нещо, което се купува от магазина, или пада от небето, то си самият ти и твоя живот. Ако не си доволен нещо от себе си, опитай се да погледнеш на живота си от друг ъгъл, опитай се да намериш и добрите неща в него.....и съм сигурна, че ще се окажат повече от "лошите". Слагам лошите в кавички, защото може би не са толкова лоши, а само ти ги виждаш такива.

уффф, стига вече и Силвия и Селсал ми приличате на пилето от следната притча" Едно пиле било роден експериментатор. Не било обикновено пиле, различно било. Един ден при изгрев слънце към него се приближила огромна сянка, навела се, пуснала нещо и си отишла. Пилето потреперило, потреперило, но нали било учен, излязло да види какво е оставила сянката. И, о, чудо-имало зрънца! Накълвало се пилето до насита, напълнило коремчето. На другият ден ситуацията се повторила, пилето като истински учен хукнало да си достави бележник и молив и започнало редовно да си води записки. Радвало се, че може би е открило нов закон. Наблюдавало, кълвяло зрънцата и прилежно си водило записки. Тефтерът набъбнал, решило пилето, че повтаряемостта е научен факт и решило да изчака само още един ден, да затвърди опитите и да изведе новия закон, който може би щял да му донесе нобеловата пилешка награда. На другия ден огромната сянка се приближила както обикновено, протегнала ръка към пилето, повдигнала го и му откъснала главата... Хората ви говорят, обясняват, а вие предъвквате думите им, и чакате нови, за да предъчвете и тях без въобще, ама въобще да се напънете да помислите какво всъщност искат да ви кажат