mvm

На мене не ми хареса особено, съжалявам, подтискащо, Клипът е с някакви движещи се облаци, които не знам, ..имах чувството в съчетание с музиката, че искат да ме задушат

Ми ето, нали и аз това казвам, че изкуството не е само пеене, рисуване, игра на сцена, или писане на книги и стихове

Не, вие не ме разбрахте, по-точно аз не се изразих много ясно. Като казах, че се заблуждавате, нямах предид, да отричам избраното от вас търсене на духовен път, Идеята ми е, че както и да търси човек просветление, по какъвто и начин да се учи.......много е малко вероятно да достигне до върха, затова и написах, колко от учениците на Исус и другите да станали като тях? Аз поне не знам за такива. Ученичеството по-скоро е не да се опитваме да ставаме богове, а да ставаме Човеци, с главна буква, аз така го разбирам

Добре, може и да седя в подножието, и да не знам по кой път да тръгна. То е, защото аз не търся път, не търся чужд път, търся моя си път. Колко от учениците на Исус, станаха като него? Колко от учениците на Буда станаха като него? Колко от учениците на Дънов станаха като него? Колко от последователите на Блаватска достигнаха сами до нейните прозрения и ги доразвиха? Защо се заблуждавате, че като вярвате сляпо на едно учение, ще достигнете просветление? Общо взето ученията проповядват за любовта между хората, дори и ченълинга, който тук се отрича, и той говори за същото. По същността си, ученията си приличат....айде, не ми се пише повече, следвайте си вашите си Учители, аз ще си следвам себе си ПП. сега видях поста на Донка, така ги разбирам ми аз нещата

Писала съм го вече много пъти и пак ще го напиша. Да се следва само един Учител е тъпо и неправилно и е признак на робска психика и на робско мислене. Според мене човек, търсещ духовното просветление, би трябвало да има поглед върху различни учения, а защо не и върху книги, художествена литература, дори и филми....да вземе от всяко, това, което му приляга на сърцето, да анализира, да си ги съпоставя, ....Просто трябва да се гледа на нещата глобално и от високо, така че човекът да си изгради собствено становище и собствен мироглед, а не да се забие в изучаване на само едно Учение Не казвам, че това, което мисля е вярно и правилно, но аз така ги виждам нещата с ученичеството

И защо пък разглеждате митовете като остатъци от едни вече мъртви религии. Може в някои случаи да е така, но аз си мисля, че много митове са създадени, защото хората са се опитвали да си обяснят някои необясними за тях неща, или са създавали, измисляли митове, така както по-късно писателите-фантасти са писали своите книги. В митовете има и мъдрост, и мистика, и послание. Каква е разликата между един мит и една книга-фантастика, или дори филм. Разликата е само във времто, по което е създадена

И още нещо се сетих. Дизайнерите на облекла, на мебели, на автомобили, хидожниците на анимационни филмчета, например Вероятно за тях ще кажете, че не са хора на изкуството. Но това са все художници, които са избрали вместо да рисуват картини и да висят по изложби, да имат по-практическа насоченост на дарбите си. Или когато едно нещо има вече по-рационално приложение, за вас то вече не е изкуство?

Ти като смятащ себе си за човек на изкуството, си много пристрастна и виждам, как излизаш на моменти от контрол. Да вие тук говорите за хората на изкуството. Но защо ограничавате изкуството само до картините, които висят по галерии, до музиката, сценичното изкуство...и другите какви бяха?...а да, визуални изкуства Изкуството е по-широко понятие, то е това, което някой човек може да сътвори...и което другите не могат. Това не е талант, не ги бъркай, това си е точно изкуство. Защото може един художник да е завършил Академията, да си рисува и да си прави изложби....и да си мисли, че е голям творец и голям човек на изкуството, но всъщност да е посредствен. Да, той ще има продадени картини, но само толкова. Хората, които работят в театрите например. Има артисти и артисти. И всичките се смятат за хора на изкуството, но колко от тях са наистина известни, и наистина талантливи. Защо за някои казваме: той е талантлив артист, а за друг не казваме това? Нали и двамата са хора на изкуството. Защото талантът е едно, а изкуството е друго. Изкуство е не само да излезеш на сцената и да си изпееш ролята, защото си артист, изкуство е да можеш да просълзиш или да разплачеш публиката Същото е и с певците............певци има под път и над път......и си мислят, че са хора на изкуството, да, ама наистина ли са такива? Повече изкуство има в работата на един архитект, който проектира сграда, неизмислена дотогава. И защо има архитекти, които цял живот я карат по приетия стереотип, а има и такива, които измислят неизмисленото. Защото в тях, освен талант, има и нестандартно виждане и възприемане, има идеи, има и въображение - ето това е изкуството. Талант е да проектираш една сграда така, че да не падне, да използваш минимално количество материали, срещу максимално качество. А изкуство е да измислиш визия на сграда, да поставиш някакво ново начало. Подобно е и при готвачите, пиша за тях, защото тук се коментират. Талант е един готвач да направи вкусно ястие, а изкуство е, да го украси така, че да те е страх и да те е жал да започнеш да го ядеш.....нали, правиш ли разликата.? Шивачите.....защо наричате дизайнерите шивачи? Да, те са такива, но са и още много повече. Ако ти, Ина, беше дизайнер на облекла, вместо художник, съм сигурна, че нямаше да наричаш себе си просто шивач. Моля ви се, уважавайте въображението на всеки един, защото изкуството е това.....да видиш нещо, което друг до момента не го е видял в ума си...и да го претвориш , да го създадеш Не знам кой и кога е решил да раздели хората на хора на изкуството и на други, вероятно за повече прегледност

тук има много български легенди

Имам една позната, за съжаление, от две години не е добре. Мисли си, че само за нея говорят по телевизията, само за нея пишат по вестниците, в чуждите разговори си мисли, че пак говорят само за нея. Обсебена е от тази фобия. И си мисли, че й се подиграват и одумват, т.е говорят лоши неща. И в интернет навсякъде всички говорели само за нея. Понеже я познавам отдавна, знам живота и, знам, че й се наложи да преживее за кратко време доста трагични неща. Вероятно е следствие от това. Не издържа психически. Само се чудя, от къде се е взел вируса (тайния агент) в мозъка й, след като си беше съвсем добре до преди 2 години.

"Водно конче", филм с Кевин Костнър Гледах го само веднъж миналата година, но го помня с най-малките подробности, сякаш съм го гледала хиляди пъти. ..., сигурно го има и в замундата ПП. Селсал, поздрави за темата, момче. Повече такива теми и по-малко спорове

Аз пък вчера се заслушах в песента на щурците, те започват да си пеят към 4-5 следобяд, но като се мръкне и утихнат другите шумове, се чуват по-ясно. И за първи път си дадох сметка, защо харесвам толкова много тяхното ритмично цвърчене...сякаш идва от друга Вселена, от друг свят

Да ме извинят психотерапевтите, ако има такива тук, от това, което ще напиша, ако искат да не го четат Винаги съм смятала, че психотерапевтът, психоаналитикът (каква ли пък е разликата ) е един паразит за обществото. Не психологът и не психиатърът, а точно психотерапевтът. Това модно "лечение", навлизащо у нас и взаимствано от американците и техните филми, е абсолютно ненужно. Лечение на бог знае какво. Вероятно на болните амбиции на някои "доктори" да покажат колко са необходими на хората. Чудя се как е оцелявал човекът хилядолетия без психотерапевти, без да ходи на сеанси, в които освен да разказва какво му се е случило днес, не знам какво друго се прави там. О, да, извършвал се диалог между пациент и доктор, така че пациентът да осъзнае себе си. Ми спретни си един блог и си разказвай в него, хем ще ти излезе без пари. А от коментариите на читателите ще си направиш една терапия. Чудя се и кои са тези хора, които се хващат на кукичките им. "Днес бях на сеанс при психотерапевта ми". Ау, колко гордо звучи. Като че ли си бил при Господ. Модна тенденция, дори не в медицината, защото те на практика нищо не лекуват. Предполагам хората дотолкова са се отчуждили един от друг, че не могат да си говорят искрено и откровенно помежду си, та затова възниква тази професия, да отидеш при някой си "доктор" и да се наприказваш на воля. , да се освободиш един вид от натрупаното в теб напрежение, защото иначе няма къде и на кого да се изповядаш Хм, и понеже не си чешеш езика из форуми например, анонимно, ами си изръсил куп пари за сеанс, си мислиш, че този сеанс много, ама много ти е помогнал. Е, на доктора си помогнал със сигурност ...финансово

В дълбините на Марианската падина Бездните на океана все още са непреодолима загадка за човечеството. Дълго време океанолозите възприемаха като абсолютна лудост идеята за съществуване на живот в зоните на непроницаем мрак, чудовищно налягане и ниски температури с дълбочина повече от 6000 м , известни като “адските дълбини”. Но резултатите от проучванията на френски учени край бреговете на Япония доказаха, че на 6 км под морското равнище, налягане от 600 кг/кв.см. и близка до нулата температура, край вулканични пукнатини, съществуват огромни колонии от живи организми - чудовищни червеи без уста и анус с дължина 1,5 м., неидентифицирани мекотели с размери, надхвърлящи 2 м., необикновени морски звезди и октоподи-мутанти. В 1994 г. 10,5 тонният японски батискаф “Кайко” се спусна на 11 км дълбочина и по време на 35 - минутният си престой на океанското дъно засне морски охлюв, червей и скарида там, където водите на Пасифика биха притиснали човек с теглото на петдесет реактивни пътнически самолета. Наричана “четвърти полюс на планетата”, най-загадъчната и недостъпна зона на планетата - Марианската падина, се простира на дължина 2926 км. и ширина 80 км. в западния край на Тихия океан. На разстояние 320 км. южно от остров Гуам (Мариански архипелаг), се намира най-дълбоката точка в запълнената с вода утроба на Гея - Предизвикателната бездна (11 022 м.). Защитени от 12-сантиметровите стоманени стени на батискафа “Триест”, на 23 януари 1960 г., офицерът от американските военноморски сили Дон Уолш и швейцарският изследовател Жак Пикар стават единствените досега смъртни, докоснали дъното на водната преизподня на 10 915 м. Плахите опити на великите сили в дълбоководните проучвания САЩ, Франция и Япония да разбулят тайните на Падината неизменно завършват с фиаско, а очевидното оттегляне през последните четири десетилетия, обосновавано с огромните разходи и екстремалните условия засилва подозренията, че привидно необитаемата сърцевина на океана крие страховити тайни, чието разкриване науката панически избягва. Това е батискафа "Триест" от 1960 г. Понякога водите на Световния океан изхвърлят огромни полуразложени тела на неизвестни морски обитатели, достигащи дължина повече от 70 м. В продължение на хилядолетия срещи на мореплаватели със страховити морски твари са подхранвали преданията и митовете за Левиатан и Кракен. Днес високотехнологични сензори и сонарни прибори нееднократно засичат движението на масивни тела на огромни дълбочини. Но въпреки космическите технологии, способни да засекат галактики и квазари, отдалечени на милиарди светлиннни години от Земята, все още никой не е успял да заснеме, улови или открие обиталището на легендарните морски чудовища. Марианската падина като най-слабо проучения участък от хидросферата е най-сериозният претендент за предполагаемия им адрес. по нататък информацията продължава ТУК още информация за експедицията през 1960 г, на руски ТУК

Това го взех от Уикипедия. Същото, което казах и по-горе, преди да съм намерила определение за психология Добрият психолог се ражда такъв. Той може да е психолог, без да е прочел нито една книга. Психологията е дарба, както рисуването, пеенето, писането на книги. Да предположим, че един човек, който не може да рисува много добре по някакъв начин учи в Художествената Академия. Той ще научи различни техники, но картините му ще са лишени от живот, те няма да ни въздействат. Същото е и с артистите например. Добър може да е артист, и без да е учил в Театрално училище. Защото той дарбата си я има. Психологията не е като медицината, правото, икономиката, човек или се ражда психолог, или не. Просто образованието ще допълни и обогати неговата дарба, за да стане той наистина добър и да има полза за хората.

"Но аз ще погледна", 32-ра неделна беседа, 29.08.1937

Момче, не отивай да учиш психология, ако не можеш да отгатваш какво ще ти каже човекът срещу тебе в процеса на разговора, още преди да ти го е казал...... ако не можеш да отгатваш реакции и бъдещи действия

Не знам концентрирана ли трябва да е мисълта или не, чиста, или някаква друга, обаче аз миналата седмица материализирах покупка на точно определен вид и цвят колело(велосипед), След като първоначално нямаше никакъв шанс да се сдобие синът ми точно с това колело. Имаше варианти за други, но не за това, което искахме. И все пак излязохме от магазина с желаното.....не ми се пише подробно, защото историята е дълга. Днес пък човек, който вече 3 месеца не иска да работи с мене...изведнъж поиска. Като влязох при нея , толкова много бях убедена, че тоя път няма да ми каже "не"....че явно Вселената, или съдбата, не е могла да реагира по друг начин, освен като ми угоди

И колкото и да искаш всичко да ти е наред, то не се подрежда, нали така? А не мислиш ли, че нещата ти са подредени, но само ти ги виждаш по друг начин? Познавам такъв човек, по стечение на обстоятелствата е бил близо до мен през целия ми досегашен живот. Наблюдавайки този човек още от малка не ми харесваше начинът му на мислене, начинът на говорене...затова се постарах да стана негова противоположност. Вечно нещо иска, за нещо мечтае, но не го постига, и вечно мрънка и недоволства. Или го постига частично , не точно както го е искал и пак мрънка. Не казвам ,че и ти си точно такъв, но като ти прочетох поста първо за това се сетих. Оставам с впечатление, че имаш прекалено големи амбиции за себе си и живота си, но ти е трудно да ги осъществиш, точно както ги мечатеш,....и това внася дисбаланс и дисхармония в тебе и те кара да се чувстваш нещастен. Пак ти повтарям, радвай се на това, което имаш и което си постигнал , а не бъди нещастен заради това, което нямаш. Опитай...сигурна съм, че в живота ти има и много хубави неща, намери ги, виж ги, радвай им се....и останалото ще се подреди само

Това не е вярно. Не съм съгласна. Поне не всякога и не винаги не е вярно. Ако човек разсъждава така, той никога няма да има очи да види и доброто у хората. А всеки човек с повече отрицателни черти, отколкото положителни (поне за пред света), може да прояви към тебе и добрина, и нито едно отрицателно качество, ако успееш да видиш и доброто у него...и да му го покажеш, защото той може и да не си го осъзнава. Нали, има една приказка, каквото повикало, такова се обадило. Може..наистина лошите навици да са по-силни от добрите, зависи как ще се подходи към човека, ако му се разреши да си покаже доброто у него...той ще си го покаже Не можах да го обясня много добре, сега бързам Някой ден ще разкажа по-подробно как една позната ме попита, :"не те ли е страх от кражба?" аз и отговорих :"не, не ме е страх, аз вярвам в доброто у хората" Тя се засмя подигравателно, и ми каза, че съм много наивна,,,,,няколко дена след това ме обраха, е, не бяха големи щетите Като и разказах, тя ме пита: "е, още ли вярваш в доброто у хората" "Да, казах й, продължавам да вярвам "

Писателят Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели. 8 октомври 2000 ~ ~ ~ Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед! Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си. Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им... Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане. Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя. Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб. източник - много са

Точно ! Аз не мога да разбера 11 страници изписани за омразата. Какво има толкова да пишете.? Омразата я забелязват , тези, които могат съответно да мразят. По Закона за Привличането, колкото повече мразиш, толкова повече ще привличаш към себе си хора, които те мразят. А е толкова просто. Като не мразиш, ти излъчваш в пространството , е може да не е точно любов, но излъчваш спокойствие и някаква уравновесеност. Тогава способните да мразят няма да ги привличаш, и те ще стоят далече от тебе, т.е. няма да могат да ти навредят.

Хм, тогава остава варианта, хората, които не могат да мразят, да създават впечатление, че могат. Така ще се спасят от врагове

О'Хенри и неговите разкази. "Даровете на влъхвите"......

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите? Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме: 1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка. 2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека. 3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая. 4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща 5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа. 7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем. 8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето. 9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш. 10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш. 11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш. 12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6. 13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма. източник: някъде из нета ПП. Не че нещо, ама се чудя какво прави тази тема в подфорум "изкуство" И какво изкуство има в нея