mvm

Колко много сте писали за любовта и за това дали да се разваля семейство. А тя историята е проста. Тази жена, женена за чужденец, когото не обича.....значи женена по сметка, вероятно за чуждо гражданство ...и да се фука пред приятелки, че живее в чужбина. После се влюбила в някакъв много известен...май политик. И какво, започнала да му показва любовта си, а той я скастрил, че му разваля имиджа. И толкова. Тя никъде не каза, че са имали реална връзка поне за известно време. Тя се опитва да го забрави, какво да забравя, като то нищо не е имало. Обаче го сънува, защото не може да го забрави. По-добре да се отрезви (ако вече не го е направила) и да си даде сметка, че този човек въобще, ама въобще не се е интересувал от нея. Тц,тц, какви хора има само.....как сами си създават проблеми и се задълбават в тях...а то проблем няма. Все едно аз или някой от вас да се влюби в холивудски артист, да го сънува....и да се опитва да го забрави после...хаха, голям цирк. Извинете, ама ми е смешно

И все пак Дънов се е намесил в политиката и е спасил българските евреи. Можеше и да не го направи...като един духовен учител...

Нали? И аз това си мисля, че новите луковици не са начинът? И кой е тогава? Хайде де, кажете Как човек може да си прости сам на себе си? Аз пак не разбирам По какъв начин?

Да, но човек може да престане да се упреква при две условия според мене: 1. да си поправи грешката , ако е възможно 2. да получи прошка от пострадалия от грешката Аз например още не мога да си простя как преди три години в училище синът ми имаше задача да сади луковица в мокър памук и като порасне, да се пресади в саксия. Луковицата порасна, синът ми я поливаше и все мрънкаше да я пресадя. Но аз бях все "заета" с глупости и така и не я пресадих. Въпреки това детето си я поливаше в памука. После отиде при баба си за 2 седмици, аз забравих за луковицата и тя изсъхна. Забелязах я чак той като си дойде и ме укори, че съм я оставила да изсъхне. После на два пъти купувах луковици напролет, обаче за зла участ те се хващаха за малко и после си изсъхваха...много бързо. Сякаш Бог или не знам кой, не ми дава да си поправя лошата постъпка. Извинете, че ви разказвам това, обаче ми тежи все още, тука няма прошка за мене, макар синът отдавна да е забравил за луковицата, аз не я забравям.....ще купувам луковици, докато някой ден някоя оцелее. ...тогава може би ще си простя ПП. И какво его? Няма тука его, аз се чувствам виновна, много виновна пред детето

Това чувство отдавна не ме е посещавало. Чудя се дали не съм превърната в един голям камък. Но дали пък е необходимо човек да тъгува? За да се тъгува трябва да има причини. За някои едно дребно нещо би било повод за голяма тъга, .....нещо на което друг не би му обърнал внимание...че чак и да тъгува. Може да се ядосам , да недоволствам, често се тревожа....обикновено за децата си, но тревогата не е тъга ПП. и не съм съгласна, че където няма тъга, няма и радост Защо свързвате тези две чувства, те нямат връзка, защото ги пораждат различни причини.

Да простиш на себе си е много трудно и аз не мога да го разбера това какво означава? Прилича ми все едно си затвяряш очите пред собствените си грешки, които си направил. Според мене човек трябва да осъзнава грешките си, и ако може да ги поправя. Може би това е прошка. Иначе друго ми изглежда като бягство и измъкване.

Бронхити 1. Болните от остър бронхит да консумират дневно по 100-150 г мед като го вземат през интервал от 1-2 часа, по две с.л.. Това лечение продължава 20 дни. 2. Прави се смес от 500 г мед, 100 г ленено брашно и анасон. Варят се 10 мин на водна баня. Тридесет минути след като сте взели по 1 ч.л. от горната смес, ще пиете чай от по 10 г бяла ружа (цвят и корен), бъзов цвят, волски език, мащерка, мента, листа от тесен живовляк, иглика, риган и сладко коренче. При разширени бронхи и бронхоспазъм Приготвя се смес от равни количества от билките: цвят от бяла ружа, листа от градинска ягода, агимония и корите от ябълка. В половин литър вода се прибавят 2 с.л. от сместа и 3 лъжици нектарен мед. Вари се 10 минути След като изстине на болният се дава по 1 ч.л. след ядене. При бронхопневмония и упорита кашлица В 200 г завряла вода се прибавят 35 г счу-кан карамфил. Като изстине се прибавят 35 г нишадър от аптеката. При хроничен бронхит и простудни заболявания 1. В съд се размесват един кг мед, 50 г синапено брашно и 200 г препечена смляна ръж. Взема се по 1 лъжица сутрин и вечер. Почиства идеално и белите дробове. 2. Рецептата е лесно изпълнима. Една чаша топло мляко с разтворена в него 35-40 капки спиртен екстракт от прополис се пие 3 пъти дневно преди ядене. Равни количества от мед, прясна свинска мас и биволско мляко се смесват, като след сваряване на млякото се добавят маста и медът и се разбъркват. Приема се по 1 с.л. 3 пъти дневно. 3. В 100 мл вода се сварява един дафинов лист, докато водата остане наполовина. Правят се компреси на възпаленото място. 4. 1 с.л. небет шекер, 1 сладка папрат и една глава лук се варят в 1 литър вода докато остане половината. Пие се 3 пъти дневно по 100 мл 30 мин преди ядене. При бронхопневмония 1. Един килограм лук, почистен от люспите се настъргва с пластмасово ренде. След това се посипва с 1 кг пудра захар и се оставя да престои 12 часа. Прецежда се през тензух. 2. Разтопен мед 100-120 г се изсипва 6 течността от лука. Разбърква се само в една посока с дървена лъжица 10-15 минути Пие се по 1 с.л. 3 пъти дневно 15 мин преди ядене. източник

Язва 1. Всеки ден ще пиете по една чаша зехтин. 2. Взимате 150 гр. чист зехтин и го размесвате със ситно счукан чесън, така че да се получи гъста каша. Взимайте по една чаена лъжица три пъти дневно. 3. Постене един път седмично. Един ден от седмицата без храна, като през този ден взимайте по една кафена чашка зехтин. 4. През лятото ще се печете, ще излагате корема си на слънце. 5. Сок от прясно зеле, по 1 чаша дневно. 6. Вземете цветовете на жълтия кантарион и ги сложете в дървено масло, да стоят на слънце 40 дена. След това взимайте от кантариона по 1 супена лъжица, сутрин и вечер преди ядене. 7. Не яжте кисело, люто, солено, а също и боб, леща, грах. 8. Сложете 3 листа от смрадлика в 1/4 вряща вода и веднага я махнете от печката. Захлупете тенджерата да се задуши и я оставете да изстине. Ще пиете от тази вода по 3 пъти на ден, по 1 кафена чашка, 1/2 ч. преди ядене. Същото можете да го направите и с тетра, на тетрата се употребяват листата. Най-добре е да берете тетрата докато цъфти. 9. Можете да използвате и следния метод: Първия ден, сутринта изпийте няколко чаши гореща вода, за промиване на стомаха и червата. След това 1 чаша дървено масло преди лягане. 1-2 часа след дървеното масло вземете житена вода. Втория ден, същото по отношение на горещата вода и дървеното масло, но вместо житена вода, вземете овесена каша. Третия ден, също като при втория, но вместо овесена каша вземете картофена супа. Четвъртия ден, както при третия, но вместо картофена супа, вземете смокинена чорба, но без твърдите части. Петия ден, повтаряте първия и т.н., в продължение на 10 дена. След 10 ден, спирате дървеното масло и на болния се дава чай със сухари и краве масло. източник

Закон е: Докато ти не обичаш хората, никой не може да те обича. Който мисли, че първо хората трябва да го обичат, а после той да ги обича, той е попаднал на крив път. Закон е: Ти първо възлюби ближния си, а после и той ще те възлюби. Инициативата трябва да бъде у всеки едного и тогава, като залюби пръв ближния си, после и ближният му ще го залюби. Какви са резултатите днес? Точно обратни. Защо? Защото всеки иска първо другите да го обичат, а после той тях да обича. Никога майките и бащите не могат да имат добри синове и добри дъщери, ако като основа на своя дом не са положили любовта. Защо плачеш и кого търсиш?

Всъщност действията са резултат на мисленето. Според мене първо са мислите, после действията и после промяната. Мислейки положително за дадена ситуация ние можем да я "програмираме" така, че да се случи благоприятно . Както и обратното. Бориславиле, ти такъв ли си, достигнал ли си Полето на Любовта, познаваш ли и други такива хора...говориш сякаш се връщаш от това поле и разпръскваш Светлина за нас неориентираните

Хюндай дрифт и още...

Смятах да пускам тема за Паулу Коелю, но виждам, че си имате вече. Макар да е ограничена само до една негова творба, то не пречи темата да се разшири Малко биография: продължение на биографията Библиография * 1987 Дневникът на един маг (O Diário de um Mago) * 1988 Алхимикът (O Alquimista) * 1990 Брида * 1991 O Dom Supremo * 1992 As Valkírias * 1994 Мактуб * 1994 Край река Пиедра седнах и заплаках (Na margem do rio Piedra eu sentei e chorei) * 1996 Петата планина (O Monte Cinco) * 1997 Cartas de Amor do Profeta * 1997 Воинът на светлината: Наръчник (Manual do Guerreiro da Luz) * 1998 Вероника решава да умре (Veronika decide morrer) * 1999 Palavras essenciais * 2000 Демонът и сеньорита Прим (O Demônio e a Srta. Prym) * 2001 Histórias para pais, filhos e netos * 2003 Единайсет минути (Onze Minutos) * 2004 O Gênio e as Rosas * 2005 Захир * 2006 Бъди като течащата река * 2007 Вещицата от Портобело Интервю с Коелю Някои от по-известните му книги може да се прочетат ТУК Докато търсех инфо за писателя попаднах освен на хвалби и на доста критични мнения за неговите книги: ТУК продължава, има и коментари Други мнения: Продължение Прочетох три от неговите книги "11 минути", "Алхимикът" и "Брида" . Сега чета "Захир", но да си призная четенето върви трудно. Още на първата книга си помислих, че чета приказка на Шехерезада, и това се затвърди и при другите две, Толкова добре бяха подредени случайните случки в живота на героите, че точно като една вълшебна приказка. По-късно прочетох в интервю с него, че за "Алхимикът" го е вдъхновила приказка от 1001 нощ. Ха! Замислих се дали мога да науча нещо ново от иначе много мъдрите му разсъждения, които вкарва измежду случките си с героите, или са думи и мисли на самите герои. Ми......май нищо ново....или поне нищо, което да ме впечатли и да продължа да разсъждавам върху него. Да не говорим, че "Алхимикът" започва с Дзен коана за щастието и двете капки олио в лъжицата, но никъде не е споменато, че е "откраднато" от Дзен. Интересно ми е какво е вашето мнение за Коелю

Крилатият и много известен въпрос на Хамлет, аз лично винаги съм го смятала за много тъп. Както и личността на Хамлет, един много слабохарактерен герой, който предпочита повече да мъдрува и да реди монолози, отколкото да действа. Не виждам нищо гениално и оригинално в решението на Хамлет да се прави на луд, след като разбира истината за баща си, чичо си и майка си. Какво ли е целял с тази "лудост"? Така и не става ясно. Да, има нещо гнило в Дания. То целият образ на Хамлет си е гнилостен. Предлагам ви едно различно мнение за Шекспировата творба ТУК

Е, то ако човек започне да се променя към все по-добро, предполагам околните няма да имат нищо против и дори може да се поучат от него

Българските жени след Освобождението според Хестър Дженкинс цялата статия

Петър Дънов-" Великата Майка"(беседа) Промяната не я разбирам като промяна на дом, работа или семейно положение. Човек може да обиколи света, да има 5 жени/мъже и да си остане същия дебил. Промяната според мен трябва да бъде в нас, в ума, в разбиранията и схващанията ни. Промяна в начина на възприемане на света и хората около нас, и на случващото се с нас самите. Ако можем, да разберем какво и защо се случва, както Дънов го е казал :"ще схванеш отношението, което съществува между причните и следствието"

Ах, каква картина видях днес в един блог, ама не ми даде да я открадна. Представляваше едно женско лице и срещу него малко по-нагоре мъжко лице, направено от звезди и съзвездия, и мъжът подаваше в шепите си на жената една червена роза. Не мога да го обясня добре с думи, но все пак,,,,,, помислих си, че изобразява Вселената или Бог, който ни казва :"Аз съм до вас и ви обичам, и подкрепям" Как ли не се мъчих да я взема от блога да ви я покажа, но не можах

Аз пък като прочета нещо за първи път...и си го възприемам по някакъв начин и много добре си го разбирам, прочетеното често предизвиква и някакви асоциации и мисли в друга насока или някакви предположения. Ако след това започна да го чета още пъти, нещо нещата ми се размиват, обърквам се, започвам да се чудя защо пък точно така съм го възприела първия път...и защо при втори прочит не ми изглежда по същия начин....а по по-различен, който не ми е много ясен...и в крайна сметка нищо ново не получавам. Така че, предпочитам първосигналната реакция

Защо Черно море е бурно , легенда от Крим Отдавна било, кой знае кога е било......Живял на земята приказен богатир, със сила нечувана, със смелост невиждана. Той имал удивително оръжие - вълшебна златна стрела. Но не с това стрелата била известна, че била от чисто злато изкована, със скъпоценни камъни украсена, а с това, че притежавала чудесно свойство. Достатъчно било богатирът да вземе своя лък, да опъне тетивата - и летяла стрелата до края на света с такава бързина, че човешкото око не можело да я проследи. И там, където тя падала, възпламенявал се въздухът, закипявала водата, разтрепервала се земята, загивало всичко живо. Страшно било това оръжие, ни с перо да го опишеш, ни в приказка да го разкажеш. За щастие то се намирало в надеждни ръце. Богатирът бил честен човек, справедлив и огнената стрела без необходимост не използвал. Други държави той не нападал, и неговата родина враговете не нападали - страхували се. Страхували се, но в същото време мечтаели да притежават това смъртоносно оръжие, за да покоряват чуждите земи. Но не било възможно! Зорко пазел богатирът вълшебната стрела, скрил я дълбоко под земята. Много много години живял богатирът и много години пазил чудодейната стрела. Но ето дошло време да се раздели с живота. Замислил се богатирът : На кого да предаде стрелата? На синовете си наследници? Не трябва. Макар че те са войни честни и смели, те са още млади. Няма да могат да удържат на съблазанта да изпробват силата на оръжието - и ще избухне тогава братоубийствена война. На кого още? Има ли на земята човек, достатъчно силен и благоразумен, на когото може да се довери стрелата, без да се опасява, че той ще я използва за зло на хората? Няма такъв човек, не се е родил още! Не бива да се оставя на земята огнената стрела, защото злите, алчните хора, притежавайки такова страшно оръжие, могат да подпалят всеки свят и да го разрушат до основи. И решил богатирът да скрие вълшебната стрела така, че никой да не може да я намери през хилядолетията. И едва тогава, когато хората, най-накрая, престанат да воюват, когато се научат да ценята и пазят мира - тогава те ще намерят стрелата, за да използват нейната чудодейна сила за мирен труд. Извикал богатирът своите синове и им казал: - Деца мои, аз съм стар и тежко болен. Немного ми остава да живея. Чуйте моята последна повеля: отворете подземието ето с тези ключове, вземете златната стрела, за страшната сила, на която вие сте слушали, и я хвърлете в средата на Черното море, в най-дълбокото. Тръгнали синовете да изпълняват желанието на умиращия си баща, взели вълшебната стрела и още същата нощ се отправили на път. Дълго ли вървели те, кратко ли, и ето че пред тях се показали сини планини. Със своите високи върхове те подпирали синьото, прозрачно, като че ли от кристал небе. Изкачили се братятя на планините и пред погледа им се открила величествена картина: далече-далече долу се простирало огромно безбрежно море. Обвито в утринна розова завеса, то още спяло. В неговите тихи води се отразявал червения кръг на изгряващото слънце. Това било Черно море. И изведнъж братята разбрали, че им е жал да се разделят с драгоценната стрела, и честолюбиви мечти ги завладяли. - Послушай, братко, - внимателно казал по-малкият, - защо да хвърляме такова богатство в морето? Нали то е наше наследство... - Да, - съгласил се по-големият, - вълшебната стрела по право трябва да принадлежи на нас, и е глупаво просто така да се откажем от нея... - А ако ние притежаваме огнената стрела, - продължил по-малкият брат, - ние ще превземем тази красива страна, ще построим на върха на планината замък, ще си вземем за жени най-прекрасните от прекрасните... - Да, но защо само една страна! - възкликнал по-големият брат. - Ние ще можем да превземем всички страни, които знаем и които още не знаем. Ние можем да имаме много жени, на нас безпропотно ще ни се подчиняват всички. Ние ще станем владетели на света... И се договорили братята, че ще скрият стрелата в планината, а на баща си, ако още не умрял, докато се върнат, ще му кажат, че са изпълнили волята му. Както се договорили, така и направили. Оставили чудодейната стрела в една пещера, затворили входа с огромен камък и се върнали по обратния път. Колко голямо било тяхното удивление, когато, връщайки се в къщи, те узнали, че баща им по някакъв начин е разкрил техния замисъл. С негодувание се нахвърлил старецът на своите синове, като ги обвинил в родителско непослушание. - Аз няма да умра дотогава, - казал той, - докато чудодейната стрела не попадне на дъното на Черното море. Тогава синовете, като се убедили, че е невъзможно да запазят за себе си вълшебното оръжие, отново се отправили към бреговете на далечното море и с тъга изпълнили желанието на баща си. Огнената стрела паднала в морската бездна. Потъмняло от гняв морето, закипяли, развълнували се неговите тихи води. И оттогава не може да се успокои Черно море. Отново и отново се бунтува то, клокочи, повдига огромни вълни, опитва се да изхвърли от недрата си смъртоносното оръжие. източник

Ъ, знаци значи, те все знаци чакат Тоя път няма да давам знаци, да видим какво ще се случи от само себе си

Явно и този, който ми каза това изречение няма понятие от Таро, както и аз Нямаше въпрос, просто аз му казах, че не го свалям в писмата си, а той отговори, че щом не го свалям, тогава да не бърза да изтегля колесницата от картите Таро...и аз реших, че тази колесница означава нещо, ама както не знам какво...не можах да разбера какво ми казва.......умишлено не го попитах какво има предвид с тази колесница, първо исках да видя вие какво ще кажете

Мога ли да попитам тук знаещите, какво означава "да изтеглиш колесницата от тестето карти Таро"

Добре де, дори и да е така за котките, възможно е....., но представяте ли си какво ще стане, ако всеки, вървейки по улицата и срещайки много котки, започне да подскача наляво и надясно, за да заобикаля отрицателните линии. Хехе, голям цирк. Освен това, би трябвало да се пазим от пътя на всички котки, не само на черните... Другото суеверие е за връщането от вратата, че нямало да ни върви....затам, накъдето сме тръгнали. А замисляли ли сте се , колко пъти не ви е провървявало и без да се връщате от вратата. Въобще тези суеверия аз ги приемам като проявление на Закона за Привличането, т.е....каквото си мисли човек, го привлича. Мисли си, че ако се върне, нещата му ще се объркат...и Вселената му угажда....объркват се. По-добре като излиза от къщи да си мисли, не дали да се връща или не, а за това, което му предстои. Аз например съм доста разсеяна....и много често се връщам да проверя дали съм заключила вратата. Е, ако всеки път не ми вървеше, досега животът ми съвсем да се беше провалил Други суеверия не знам, защото не се интересувам от това, но ще ми е интересно да прочета

Аз лично бих те посъветвала да не мислиш за това , кой на кого ще прави баница, ти на жена ти, или тя на тебе.