mvm

из 18-та лекция "Слънцето" на Младежки окултен клас, четена от Учителя на 30.01.1927г.

Полускъпоценните камъни лекуват. Всеки, различни заболявания, или няколко камъка едно и също заболяване. Преди много векове, когато е нямало антибиотици, лечението със скъпоценни камъни е било ширко разпространено, още при маите, в Египет, Древния Рим , Китай, Индия и на много места. Обикновено камъните се стривали на прах, престоявали са във вода и след това водата се е пиела. Нo тогава са знаели кой камък какво лекува. Сега това се възражда донякъде. Проблем е обаче да се намерят истински полускъпоценни камъни, а не имитации, с които е наводнен пазара. Тук има една много хубава статия за лечебните свойства, само че е на руски. Някой ден, като я преведа, ще я постна.

Аз предпочитам да знам къде мога да намеря една торба с пари, а бъдещето, каквото е ...такова. За какво ми са парите ли? Само за да си купя едно жилище, защото ми писна цял живот да се влача по квартири, и то в родния си град. Когато ми е писано да умра, ще умра. Норбеков мисля беше казал, че дори една причина да има човек да остане на земята, той ще остане. В този смисъл си мисля, че смъртта се случва, когато човек няма вече за какво да остава тука. Изчерпани са му възможностите.

Аз наскоро превеждах от руски една статия за Атлантида, ето я: Терра инкогнито - това била Атлантида до скоро. И нищо, освен казаното в дълбока древност за нея, не било известно. Сега положението започна да се променя: специалистите признаха автентичността на древната книга, посветена на удивителните страни в зората на цивилизацията. Сред тях е и Атлантида. А екстрасенсите приели от ноосферата съобщения, косвено потвърждаващи сведенията на тази книга. Остава всичко това да се разбере и приеме. Още през 1969 година в библиотеката на Леварден, административен център на провинция Фризландия , намираща се в северна Холандия, се появила старинна ръкопис. Около нея се разгорели яростни спорове. В ръкописа се съобщавало, че записите се отнасят към времената на атлантите, а написани били от неизвестен автор 3449 години след ужасната катастрофа и потъването на Атлантида. Но по данните от Платон, античен философ, писал за Атлантида, катастрофата се случила много отдавна - в десетото хилядолетия преди нашата ера. Получава се, че древната книга е писана около 7000-8000 години преди нашата ера и в този случай тя е с хилядолетия по-стара от всички известни на науката писмени паметници от миналото. Съществувала ли е толкова отдавна писменост? Неотдавна на този въпрос се отговаряше отрицателно. Докато професорът от Миланския университет Радивое Пешич, югославянин по произход, не намерил на стръмните брегове на Дунав писмени знаци, приличащи на етруските. Като изследвал находките на археолозите от този район, той съставил най-древната азбука в света от 48 знака. Неговата работа взривила научните среди. Получило се, че книгата от Фризландия действително е могла да бъде написана много отдавна. И това веднага премества в трудно представимо далечно минало не само източниците на писменост, но и първите стъпала от стълбата на нашата цивилизация. Още по-голямо изумление предизвикват съобщенията в книгата за океански плавания на кораби, за търговия между континентите, за известни капитани, ходили до Атлантида и обратно. Всичко това - хилядолетия по-рано от появяването на най-примитивните лодки. Ето какво съобщава книгата за катастрофата: "През цялото лято Слънцето се криеше зад гъсти облаци, като че ли то повече не искаше да гледа към Земята. На Земята цареше тишина, влажна мъгла, сякаш мокро платно беше надвиснало над жилищата и нивите. Въздухът беше тежък и гнетящ, и хората не знаеха радост и веселие. Тогава и започна земетресението, като че ли предвещаваше края на света. Планините избухнаха в пламъци - някои пропаднаха в земята, а други се издигнаха по-високо. Страната, която мореплавателите наричат Атлан изчезна, а разбеснелите се вълни толкова високо се повдигаха над планините, че тези, които се спасиха от огъня, бяха погълнати от морската бездна. Земята гореше не само в страната Финда, но и в Твискланд. Горите пламтяха, а когато вятърът духаше оттам, цялата страна се покриваше с пепел. Реките измениха своето русло, в техните устия се образуваха нови острови от пясък и наноси. Това продължи три години..." Трудно е да се разбере за какви страни, освен Атлантида се говори в книгата. Някои атлантолози смятат Твискланд за Германия. Но германците дошли в Европа от Азия, за което има съхранени писмени източници - и дошли в доста по-късно време от написването на книгата, когато никой вече не говорел за гибелта на Атлантида. Възможно е следното заключение: Германия се е намирала тогава на друго място. Но тогава и жителите на Фризландия (фризи) следва да са били на друго място. Те дошли на територията на днешна Холандия от Фригия. А Фригия се намирала в Мала Азия. За това говорят археологически находки. И не само те. Ето загадъчна фраза от книгата: "Много страни изчезнали под водата, появили се нови континенти, в Твискланд били унищожени половината гори, народа на Финда се заселил на безлюдни земи, а местните жители били или изтребени, или взети в робство." Възможно е книгата да съобщава за глобалното преселение на народите след бедствието. Но от ръкописа са останали само фрагменти. Не е изключено, че пълният вариант на книгата, ако бъде намерен някога, ще може да даде сведения за първата родина на много народи, включително и за фризите. Да отбележим нелогичността на неизвестния автор на книгата. Той говори за безлюдни земи, на които се заселил народа на Финда, а в същото време - за вземане в робство или за изтребване на местното население.Възможно е тази логическа грешка да са допуснали преписвачите на книгата, а не самият автор. А че книгата е била преписвана, това не подлежи на съмнение. Странни имена се срещат в тази книга. Например Нееф-Туна. Това е командващ на флотилия. От неговата флотилия се отделили кораби, под командването на капитан с име Инка. Инка тръгнал към западната част на океана. Там той се надявал да намери непотопени части от страната Атлан. Моряците даже мечтаели да се заселят там. С какво е могла да ги привлече тази страна? Вероятно с нейните чудеса, Атлантида е била център на света. Името Нееф-Туна извиква в паметта лика на древния бог на морето Нептун. Римляните не случайно са го почитали. В книгата направо се говори, че Нееф-Туна отправил своите кораби в Средно (вероятно Средиземно) море - след като Инка тръгнал на запад към потъналата земя. Може да се допусне, че древният капитан е бил обожествен именно тук в Средиземноморските страни. Други атлантолози говорят и за обожествяване на Инка, който би могъл да предаде своето име като основател на цивилизацията на инките, неизвестно откъде дошли в Америка. източник

Натали, ако пък толкова те притеснява сърцебиенето ти, отиди на лекар да ти направят изследвания, за да се убедиш, че нищо ти няма. Като получиш сърцебиене, недей да стоиш и да си мериш пулса и да се шашакаш, ами започни да правиш нещо, било книга да четеш, или влез в интернет и започни да четеш , или дори играй на някоя игричка, съвсем неангажиращо, за да се разсееш. И то сърцето ти само ще се успокои. Или пък в този момент, ако си сама, се обади на някоя приятелка по телефона да си побъбрите. Знам ли, има много начини, съвсем искрено ти желая да се успокоиш и да ти се нормализира състоянието. Но трябва да положиш усилия, най-важното да не се стряскаш и да не мислиш само за това. Колкото повече мислиш, толкова по-често ще ти се случва.

Орлине, прав си за паническите атаки, все пак ти си специалист, исках само да кажа на момичето да не се плаши от състоянието си, да не се задълбочава в него и да си мисли най-лошите неща, че ще й се случи нещо и децата й ще осиротеят. Никой не е умрял в момент на паническа атака, просто защото човека си е физически здрав. , а тези симптоми на атаката се случват само в ума на човека, дори не в ума, ами на някакави си незнам какви дълбоки нива на подсъзнанието. Трябва да се научи да си дава сили и увереност сама на себе си. И не да се затваря все повече в себе си, и да се страхува дори да излезе сама навън примерно, а напротив... . Предполагам какво й е, аз също няколко години получавах световъртеж и сърцебиене в най-неочаквани моменти, и по доктори ходих, купувах си хаповете, но не ги пиех, то човек като им прочете упътванията и да няма паническо разстройство, ще го получи. Като разбрах, че от това няма да припадна или да умра на улицата, донякъде се успоких. Натали, предполагам с времето, като се отдалечи момента на смъртта на баща ти, състоянието ти ще се подобри постепенно. Натали, прочети за паническото растройство, както те съветва Орлин, поне ще разбереш, че макар това състояние да ти изглежда плашещо, всъщност то не те застрашава по никакъв начин физически. И нещо важно, в такъв момент на слабост, дишай, дишай колкото можеш по-дълбоко.

Натали, колкото повече мислиш за сърцебиенето си и за страховете си, толкова по-често те ще те навестяват. Аз също по неизвестни за мене причини доскоро се събуждах с ужасно сърцебиене, известно време си мислех, че нещо не съм добре със сърцето или с нервите или съм болна от нещо друго. Колкото повече мислех за това, толкова по-често го получавах, дори и през деня. Бях започнала само за това да мисля, и много ме беше страх. Докато един ден не попаднах на информация за паническите атаки. Не мисля, че имах такива, нито че ти ги имаш. Но принципа на лечение, по-точно на освобождаване от тях може да се приложи. Единственото нещо е , да не се тревожиш, да не обръщаш внимание на състоянието си, ако можеш. Ти не си физически болна, можеш да си сигурна, всичко е на подсъзнателно ниво. Трябва да се пребориш със страховете си, като си казваш, че нищо ти няма, всичко е добре, нищо лошо няма да ти се случи, да си отвличаш вниманието с други неща.......да не мислиш и да не си следиш сърцето бие ли силно или не. Тези хапове, които пиеш, са временно решение, дори доколкото знам може да доведат до пристрастяване, и да се наложи да увеличаваш количествата. Добре е да се опиташ да ги спреш, и да се справиш сама със собствени сили. Ако ме питаш сега получавам ли сърцебиене, ще ти отговоря, че не знам. Просто не му обръщам внимание вече. И съм по-добре и по-спокойна. Потърси информация за упражненията на Норбеков, много помагат за възстановяване на жизнения тонус и настроението.

Чети беседите на Дънов, няма значение от коя ще започнеш, Ще те успокоят и заредят с енергия. Опитвай се да мислиш за делнични, обикновени неща, не се самосъжалявай и не мисли за миналото, то е минало, а ти живееш в настоящето и твоите близки имат нужда от теб. Един съвет, малко произаичен, но домакинската работа много успокява също и разсейва, върши я по-често, дори, ако няма голяма нужда. Аз лично така се оправям, ако ми е тежко, хващам препаратите за почистване или прахосмукчаката и почвам..... Помагй и на децата си в домашните им, ако са ученици, това също действа..... Ходи по-често на пазар, дори за всекидневните неща, това си е шопинг-терапия, доказана, че действа стимулиращо на самочувствието

наближава

Когато Бог е създавал хората, той ги е създал Богове, точно по негов образ и подобие. Но хората, понеже живеели в едно затворено общество, започнали да си завиждат, да се мразят, да си съперничат и така постепенно мутирали и се отдалечили толкова много от божественото, че забравили кои са. Съшо и загубили божествените си спосбности.

Мисля си, че за да не е човек в капана на ума си, той трябва да живее в пустинята като отшелник. Иначе, затворени в големите градове и притиснати от обществени порядки, няма как да не се съобразяваме с ума си. Също и притиснати от домашни и семейни задължения. И на мене ми се иска да правя много неща, които са ми по сърце, но умът ми казва друго

Според мене чехите много се изложиха с този "творец" и неговата "творба". Още повече ,че е прибрал парите, предназначени И за други художници. И най-лошото е, че е направил всичко сам, на своя глава, измислял си имена на художници, какво дебелоочие и нахалство. Като някакъв дрогиран наркоман. Ама много дрогиран И не е само България. Защо на германицте аутобаните ще предсталяват свастика? Сегашните германци какво са виновни за издевателствата на Хитлер? И откъде накъде от Холандия ще стърчат минарета? Ако бях на мястото на чешкото председателство, на тоя Черни, или какъв беше там, щях да му друсна една голяма глоба, освен, че трябва да върне усвоените пари....и щях да го пратя да чисти тоалетни.......турски...поня няколко години обшествено полезен труд. А то какво стана. "Великият" творец, вместо да бъде публично порицан, стана известен

Не обичам да се прегръщам с всеки. Дори като се замисля май с никой не обичам, само децата . Колкото и да ми е приятен един човек, чак пък да го запрегръщам. Някои като ги гледам, срещат се и като се запрегръщат и зацелуват, като че ли не са се виждали един цял живот. Пият кафе за половин-един час , че като почнат пак да се прегръщат за довиждане.....

И аз като azbuki много ме беше яд на майка ми и баба ми. И те все си мислеха какво щели да кажата хората. Та затова съм свикнала да си правя каквото искам и както искам, било облекло, било поведение, без да мисля за хората. Ами те да си казват каквото искат. Въобще не ме интересува. И така уча и децата си. Не им натяквам за хорското мнение. Не искам да израстват с мисълта, че хорското мнение е важно. Всеки човек си е строго индивидуален. Колкото и да се пъне, все на някой няма да му хареса. Така че е най-добре да бъдем себе си.

Аз не мога да разбера какво става. Познавам един човек от 10 години, но то е защото офисите ни са през 50 метра на една улица. Засичаме се по няколко пъти на ден, само на здравей-здрасти. Никога не съм си мислила за него нещо по-особено, просто съсед и познат . Обаче в края на това лято ненадейно го сънувах. На сутринта много се зачудих защо пък точно него? Аз по принцип рядко си помня сънищата. Мислих 2-3 дена върху това и след това го забравих. След известно време пак го сънувах. Пак се замислих какво прави този човек в сънищата ми? Да кажа, че съм тайно влюбена в него, ....ами не съм. След това се наложи да го помоля да ми свърши две услуги, защото той има необходимото оборудване. Свърши ми ги човека, дори за едната много се съмнявах, понеже по принцип това, което поисках от него се заплаща....Обаче ми го даде без много да му мисли. В знак на благодарност реших да му купя един сувенир. Черпенето отделно. И така. След тези случки продължавам да го сънувам. Пак сме си на здравей-здрасти. И пак не съм влюбена, той си има семейство, аз също. Много го уважавам, защото знам откъде тръгна и какво направи с бизнеса си. Но само толкова, не се смятам за влюбена. Много ми е чудно, след 10 години, просто така да го сънувам.....

Еми то няма нищо божествено в него...според мене де. Много по-интересни са ми например формите, които заемат облаците....виж там мога да съзра Божествена намеса

Да, и аз много пъти съм мислила и съм повдигала въпроса и по други форуми. Защо процедурата за осиновяване е толкова сложна, попълват се маса документи, наблюдават се кандидат-родителите къде живеят, имат ли добри, напрво се изискват от тях идеални жилищни условия и така нататък. Нерядко дете се осиновява чрез подкупи на директорките на домовете или други обвързани в системата лица. Желаещите за осиновяване са много наистина, но те биват спъвани и размотавани от много бюрократични и ненужни изисквания, чакат с години за дете....ако въобще го получат. А вместо това....домове за сираци. И непрекъснато се говори за техните проблеми, как се биели, как проституирали, как учителите им блудствали с тях и други. Не съм против домовете за сираци, със сигурност са необходими, но няма ли да е по-лесно за държавата да облекчи процедурата по осиновяването. Така децата в домовете ще намалеят, ще растат в семейства и много от проблемите, психологически и финансови в тези домове ще отпаднат от само себе си.

Според мене няма лошо бебе да носи дрешките на друго бебе, ако родителите са финансово затруднени да купуват всичко ново. Защото взетите "стари" дрехи са носени също от бебе. Не мисля, че е едно малко бебе, или малко дете, може да зареди енергийно отрицателно дрехите си и да предаде тази енергия на друго дете. Защото децата, особено малките, са най-чистите същества сред хората. Ако има някаква енергия в носените дрехи, то тя може да е само положителна.

Дъгата е обикновено физично явление, обяснено от физиците отдавна. Не виждам нищо Божествено в него, макар да е много красиво. Появява се когато слънчева светлина премине през водни миниатюрни капки след дъжд, или над изворче, водопад също. Водните капки са призми, които разлагат бялата светлина на нейните съставни цветове - от виолетово...до червено

От телевизиите, гледам само новинарските емисии, и най-вече времето. Ако дават някой интересен филм гледам и него. Повече съм фен на Дискавъри, Нешънъл Географик и Анимал Планет. Там поне от филмчетата научавам по нещо ново, например как се лови павиан в Кейптаун. Това беше малко на шега, но наистина имаше такова филмче. Понеже дъщерята е фен на Джетикс, гледам и там детските филмчета, особено някои много ги харесвам, макар да повтарят сериите по много пъти, пак са ми интересни. От нашите телевизии, за последно гледах редовно Сървайвъра, обаче от средата до края.

От първо чуване гласът може да те заплени, обаче аз бих посъветвала автора на темата да се опита и да се види лично с дамата. Защото аз си изпатих веднъж така запленена от един глас, и после като го видях господина, триста пъти съжалих. Също често ми се случва ако само чувам телевизията, да харесам гласът на някой водещ, но като отида и го погледна , не ми харесва въобще.

Бих ти препоръчала да прочетеш тази книга. Дано да разбираш руски. Тук добре е описан животът на тибетските монаси(лами). В книгата са обяснени и как се правят петте тибетски упражнения, наречени "изворът на младостта". И за какво точно служат тези упражнения, те ги наричат ритуали. ПП. Книгата я има и на български, издадена - тук примерно да я видиш как изглежда

Каквото и да правиш, ако и ти не си специална за него, опитите ти ще завършат с неуспех и може да започне съвсем да те избягва. Аз лично подозирам, че той няма желание да излиза с тебе, щом все отклонява поканите ти. Знам, че е тежко, всеки е минал по този път, но се опитай да го преодолееш.

Сигурно имам лооши качества, но то трябва страничен човек да ги посочи. Така аз сама за себе си не мога да определя кое ми е чак толкова лошо. Единствено тютюнопушенето, но то май не е качество, а вреден навик. Но пак опира до воля, за да се откажат. Аз успях само за две седмици. Така че вероятно ми липсва мотивация и воля за това, най-вече мотивация.

Близо 20 години аз пиех по много кафета на ден, почти вместо водата го пиех, дори вечер преди лягане си правех кафе. Обаче от 2-3 години нещо започнах да се чувствам зле след чаша кафе, особено ако е горещо. Така постепенно го намалих, и минах на дълги кафета. След това дългите кафета ги замених с три в едно комбинациите. Сега от няколко месеца, пия само безкофеиново кафе и то сутрин по навик си правя и понякога вечер. Вкусът не е същия, но поне замества усещането, че пиеш кафе.