Момиче,
ще те посъветвам, след като никога не си била близка с родителите си, да не се вживяваш толкова много в техните авантюри и да не ги преживяваш, защото така само вредиш на себе си и на емоционалното си състояние и на психиката си.
Живей си при баща си, щом така сте решили, влизай , излизай от къщи, като гост, не се задълбочвай в това какво прави той и с кого се среща, да прави каквото иска.
Още малко години и ще си повече пораснала, ще можеш да вземеш живота си в свои ръце. Явно ще трябва да се справяш сама, докато не намериш морална подкрепа в лицето на някой друг., приятел, мъж или жена. Явно не можеш особено да разчиташ на родителите си за разбиране, но това не бива да те сломява. Животът ти си продължава, със или без тях.
Само бодро настроение и усмивка, и не унивай.
Пиша ти така, защото аз израснах без баща и с майка, която беше доста по-трагичен случай от твоята в младите й години, но може би защото се държах дистанцирано от нея, защото не й се връзвах, и не й преживявах безкрайните й според мене алогизми, може би затова успях някак си да се съхраня и да се изградя като личност, която аз да харесвам)