zorito30

Здравейте не знам дали тук е мястото, но ви моля за съвет..съжалявам, че няма да съм подробна в данните, но само с тов разполагам -- На малката ми дъщеря родена на 24.03.2012 г. в 6 без 15 сутринта в Смолян предстои и тръгване на ясла но в градинатаяслените групи са 2 - Палечка и Звездички. Въпроса ми е коя да избера -къде ще е по-добре детето? Важно е отговора да е бърз защото на 10.04 в четвъртък трябва да я заведа и да кажа решението си Много благодаря предварително !

Изневярата - на партньора /не разбрах физическа или и двете/ макар и хулена, отричана и заклеймявана е твърде често срещана в ежедневието на 80% от двойките /било семейни или приятелски/. Странно е как поголовно около мен се изливат негативни изказвания по този повод, а самите споделящи това мнение са дейни участници в подобни епизодични или повтарящи се случки.... Явно този начин на редуциране на заявени намерения и действия е по скоро закономерност.Следователно нямаме право да отричаме изневярата, запазвайки си обаче правото да имаме собствено мнение за нея в личния ни живот... Всеки сам за себе си може да изживее степента на поносимост към нея. Наблюденията сочат, че като цяло по-често е "опростена" от повечето хора. Изневярата към самия себе си обаче оставя траен отпечатък и негативи за човека. Не съм от тези, които махват с ръка снисходително при споменаването на партньорска изневяра...но много повече "ме е еня" за това да не допускам ситуации на предателство към самия себе си...

Виждам, че доста се е изписало по темата.... мога да добавя моята мисъл За мен Мъж-ът трябва да носи всички белези и функции на пола си - доколкото това е хармонично разпределено състояние в семейството/двойката/. С две думи ако жената е Жена, съвсем резонно е да изисква присъствието в двойката на Мъж-ът. Не намесвам тук феминистични, патриархални и прочие уклони. Просто, за да има едно цяло - са нужни две завършени начала - мъжко и женско, при което никой не "парзитира" върху другия, а се допълват. Следователно ако аз съм повече "жена" отколкото мъж, мъжа до мен трябва да е в повече Мъж, отколкото "жена". Природата и децата ни изискват това и това е естественото състояние на нещата. Късмет и адмирации към всички, които са намерили хармонията при доминирането на обратното в себе си - при Партньора си.

Здравей, за съжаление скоро не съм имала възможност да влизам във форума и чак сега виождам темата ти исккам да се присъединя към мнението на колегата и да добавя няколко думи. Потвърждавам мнението му за циклотимията, но искам да добавя, че нещата, които си споделила относно нежеланието ти за контакти, плачливостта и усещането за безперспективност граничат с депресивно състояние, в което има опастност да поппаднеш за по дълъг период от време.Съветвам те най доброжелателно да се обърнеш към специалист, за да ти помогне да възвърнеш равновесието в живота си, чрез ефективно ,усвояване на нов поведенчески модел и мислене. Уверена съм , че с негова помощ ще преоткриеш радостите на живота Искрено твоя Зори

убедена съм, че семейство се създава не само с любов, а с още много други налични фактори. Такива са например доверието в двойката, съвпадението на характерите, способността да изразиш правилно разбирането си към другия в смисъла на партньорството, компромиса и уважението. Сексуалната съвместимост също не е без значение. До сега по същество най- вярно ми се струва твърдението, че има хармония там, където недостатъците на другия възможно най- малко ти пречат. Това още се нарича - да обичаш дори "недъзите" на другия" Пожелавам щастливо сбъдване на всички,у които този вид отношения още не са факт Орлине, толкова хубаво си го написал - съгласна съм с всичко което казваш, но това...."жената трябва да следва мъжа."..... а какво да правим ние чиито мъже не искат да ги следваме?! ............. т.е. отношенията са равнопоставени... но жената е с превес.,...дотолкова доколкото доминиращия и характер и това, че на партньора и това се харесва има значение в случая.........получава се нещо такова - че той следва нас... при това никому това не пречи....

да и аз го приемам като положително качество, когато стане зловредно и непоносимо то какво търпение е това?? бих го нарекла с други имена - глупост, инерция, липса на себеуважение... Вие бихте ли намерили имена на това понятие в отрицателния му аспект?

"Границата на търпението...." стана по широка тема отколкото я заложих, но това е добре, защото виждаме мненията и опита си по отношение на всички сфери на отношенията и живота....аз например търпя комшиите си, когато "вдигат аларма", затова защото и на мен ми се случва да го правя от време на време /разбирайте в месеца 1-2 пъти.. късмета явно е в това, че и те са долу горе същите по отношение на тези неща..... затова при нас има някаква негласна хармония. Ще ви дам един пример във връзка със съседските отношения. Комшията под мен е младо момче... преди време често правеше купони в тях в отсъствие на родителите му. Тогава детето ми беше съвсем малко и една вечер тътена эбеше страхотен.. но аз слезнах, звъннах извиних се че безпокоя и обясних за какво иде реч с молба да понамалят децибелите. Влади се извини и се прибрахме по къщите. Оказа се, че след мен е дошла комшийката от етажа под неговия апартамент и с отварянето на вратата е дигнала луд скандал без предисловия... Момчето беше я оплюло пред техните в последствие а мен ме бе дало за пример, как трябвало да се реагира.... Е, понякога е добре да отреагираме нормално дори на границата... вместо да изпадаме в истерия... Затова ми се струва, че е важна и другата страна на въпроса... как реагираме след прескачане на някои граници.... Дали там е мерилото за възпитание, за толерантност или нещо друго?!

nameli днес чета темата и затова чак сега ти пиша.... аз имам пряк опит в ситуация близка до твоята дотолкова че не знаех какво да направя с бременността си преди 6 г. Мога само да ти кажа, че ти и само ти ще решиш искаш ли всъщност това дете или то е само средство да се оправите с мъжа ти.../вътрешно дали не си се надявала на това?/...бързам ако въобще бебето е още непремахнато да ти кажа, че категорично трябва да се посъветваш с друг лекар. Когато аз прокървих моя лекар търси 30 мин. плода ми в "сакчето" и не го откри но не предприе чистене а ми даде седмица и половина за да се изясни въпроса каза да лежа и да съм спокойна, да пия геритамин. Така когато на 1 март отидох на преглед се видя напълно здрав и жизнен ембрион, а лекаря каза че това е чудо и ме бил отписъл... така че ето ти пример за това, че лекарите грешат. Дерзай и късмет. Всичко ще се оправи

Любовта е състояние на духа. Сливане на две личности намерили се в хорския хаос...Не знам дали има само една голяма любов -такава на която казват "Истинската", "Голямата любов".Лично на мен ми се е случвало вече 2 пъти да попадна в това "сливане" и честно казано не мога да кажа, че едното е по-неистинско или "неГолямо" - не зная. Вероятно човек едва след като изживее живота си може да твърди със сигурност коя е голямата му любов. И била ли е само една.?... Мисля, че за онези, които са убедени че са се разминали вече с нея и не вярват, че отново ще я изживеят повторно е много жалко...те са като безкрили птици...толкова е жалко..Трябва да се вярва в бъдещето и в шанса. Трябва

За съжаление в повечето случаи мъжете са като непораснали деца... Очудвам се меко казано на техните реакции - на бездействие, на пасивност, на колебание пред жизнено важни ситуации за семействмото и живота им. Не говоря за професията - там всички си намират начина да са адекватни.. там като че ли е по безопасното поле за тях. Мисля че причината за тази пасивност и неадекватност е в това, че стожер на семейните отношения и на интимните ако щете е жената. Тя съхранява, създава духа, климата на средата за семеен живот.. И като че ли нашите мъже са свикнали да се боричкат само на служебния фронт, категорично и ясно. другото - го оставят на жените си - майки, съпруги, баби. На мен лично ми е непонятна тази нерешителност, неприемлива е...но пък какво да се прави - и ние жените не сме китки за мирисане и ние си имаме своите слабости... може би се допълваме дори в недостатъците си..

--------- Значи ЕСи, да не бъркаме понятия. Да премълчаваш истини за грозни постъпки не е толерантност и търпение. А буданлък . Това е грешка чрез която не учиш нито себе си нито другия на нещо.-Толерантност е да можеш да разбереш мотивите на другия. Да се поставиш на негово място и да приемеш, че има други същности извън теб равнопоставени с теб самата. Търпението е да дадаеш шанс за корекция в случая а не безропотно да си кажеш - "Оня от горе ще му помогне да се осъзнае" или аз ще търпя в името на"търпението" - което необективизирано и без поука и развитие е празно понятие.

didi_ts - чудесна мисъл. Толкова си права. Разбирам разсъжденията ти. Съгласна съм и с това, че не винаги успяваме да вървим по пътя на разбиранията си за "добро" - живота е многопластов, сложен и често ни поднася необичайни ситуации в които реагираме адекватно съобразно момента. Вероятно обръщайки се назад - виждаме, че сме постъпили необичайно, дори понякога в разрез с нашето "Аз" - но да не забравяме, че става въпрос за извънредни ситуации на мобилизация на собствения ни ресурс за оцеляване - и щом са извънредни, то и реакциите ни логично са били такива. Важното е да имаш желанието и силата, да се върнеш към ценностите, да ги отстояваш въпреки падението...и да продължиш да вярваш в тях, прилагайки ги в живота си. Човек не бива да се отрича от постъпките си - да може и да не сме били прави, да сме огорчили, да сме ощетили, но нали в крайна сметка сме дали това, на което сме били способни в дадената ситуация. Всеки прави това, което му диктува живота и неговото "Аз" - кой по добре, кой по зле. Важното е да се развиваш, да се себеусъвършенстваш..да знаеш, че правиш това което трябва.

------- Търпението е добродетел - в този смисъл кое наричаш вменяване на вина.Човек е необходимо да бъде отговорна система - цялостна, а това значи да отдава и приема отношение, чувства, сигнали от и към себе си. В този аспект на разсъждения не може да кажем - "не ме интересува какво изпитват другите от моето поведение"... защото това говори за липса на критичност. За неадекватност на себеоценката.Отношението на околните е коректив - макар и не най-важен и не единствен - за нашите прояви. Ако видим, че другите остават наранени, обидени или излъгани в очакванията си, в това което са получили от нас, като отношение. То вероятно бъркаме в подхода, прекалили сме с нещо или поне имаме база, за да осмислим проявите си. Да си дадем оценка дали не бъркаме,човек се учи от себе си и чрез околните, чрез самия живот. А живота е неизменно и хората около нас... Търпението, когато не се изражда в нещо зловредно за личността и околните е позитивна черта. То дава плодове, дав ни шанс в немалко случаи. То е и начин да разберем другите да се опитаме да вникнем в тяхната жизнена позиция. Струва ми се обаче , че тук намесваме и понятието толерантност. Търпение и толерантност -имаме полза от тях.

Мона - така си е

Мисля че за часа на лягане не е толкова съществено. По-важно е да не се разминаваш кардинално с основните си убеждения. Да речем.... за мен е важна верността в интимните отношения. А в същото това време да изневерявам "на всяка крачка.."..би било меко казано очудващо. Или майка ми твърди, че мрази лъжата от все сърце, а в същото това време манипулира редовно семейството - с цел да се налага - което когато изопачава или допълва дадени неща отново си е лъжа за мен. Да говориш че си търпелив а всъщност да си просто пасивен и бездействен - това което каза донка е същото