Елина

Доколкото разбрах, зоологическите градини са грижа на Общините. А там всичко минава през Общинския съвет. Много е трудно, знам, но един от начините е идеята за промяна да мине през общинския съвет - ако познаваш някой от тях, той може да го внесе като точка от дневния ред за обсъждане, разбира се с конкретно предложение. Твърде вероятно е повечето да се разсмеят, защото последна грижа им е благополучието на животните. Но ако се наблегне на факта, че ако една съвременна зоологическа градина ще издигне реномето на града/общината и ще привлича повече туристи, и разбира се така ще се печелят повече пари, тогава може и да се поразмислят. Хората, посещаващи зоопарковете искат да гледат добре гледани животни - физически и психически (макар някои хора да смятат, че животните нямат психика, а са като машиники), а това може да се постигне само с подходяща среда на обитание, близка до естествената им. Вярно, ще трябват много пари, но вярно е и това, че пари винаги може да се намерят - от богати и не толкова богати хора с дарение, от организации (наши и чуждестранни), които се грижат за защитата на животните, и в крайна сметка пък Общината да отдели малко пари и тя. Другият начин е някоя от тези организации за защита на животните да ги притисне (не знам как точно действат те), което може и да има ефект, може и да няма. Едно е сигурно - само ще ги вбеси и вместо да промени мнението им, ще ги запрати на напълно противоположния край. Но ако има ефект за животните - ако нищо друго не помогне, съм съгласна и на това. За съжаление предполагам, че ефекта ще е краткотраен и само за конкретен случай. А аз искам по-голяма и всеобща промяна. Мисълта на хората е сила. Ако всички, които обичаме животните и растенията се обединим в мисълта си за израстване и просветляване на съзнанието на останалите хора и пожелаем отношението към тези, които не могат да говорят сами, да се подобри, вярвам че нещата ще започнат да се подобряват. Аз започвам още сега, без да съм гневна към хората. И нека никой, който подкрепя идеята ми, да не отлага! Постоянството е важно!

Не, не си само ти, Аделаида! Аз се уморих да сдържам гнева си към хора, които не смятат че и животните имат права, че имат чувства. Толкова ли е трудно и невъзможно всеки да признае правото на съществуване и на щастие на всяка форма на живот. Някой в този форум беше казал, че хората са по-важни, защото имали индивидуална душа, а животните - групова. Това е твърде снизходително отношение към тези наши братя и сестри, които още не са развили съзнанието си като нашето. А ние пък не сме развили нашето спрямо други по-висши същества. Такава е Вселената. Всички са еднакво важни и всички трябва да се подкрепяме. Аделаида, точно след една година след като си написала за Зоопарка в Стара Загора, положението там изобщо не се е променило. Потресена съм, че уж нормални хора всеки ден виждат това страдание и го смятат за в реда на нещата. Постоянно търся начини, за да променя нещо. Но едно знам - с гняв и насилие не става. Може, ако само искаш да си излееш недоволството, но ако човек иска резултати, трябва да действа по друг начин. Убедена съм, че много от хората всъщност ги е грижа, но те просто не са наясно с истинската ситуация при животните, не са свикнали да ги възприемат като живи същества. Истинска промяна може да стане само в сърцата на хората.

Мисля, че по-скоро желанието, намерението за убийство, което пък е свързано с чувство на омраза, гняв и отчаяние, е това, което възпрепятства духовния възход. Самото физическо убийство вече води пък до възпрепятстване на друга душа да извърви пътя си. А може би всички нещастия по Земята, цялата тази смърт и болка съществуват, за да ни научат, че този прекалено материален свят не е толкова привлекателен и вечен както ни се е искало да бъде. Но душите ни са забравили това. Много ме боли от страданието на живите същества по света, независимо дали са хора, животни, растения, камъни и сърцето ми просто се разкъсва, когато видя страдащи души. Но вече започвам да усещам, че някъде много по-високо от мен се вижда друга картина, с друга цел. Където страданието е само малко камъче по пътя на душата. И сякаш не е съвсем истинско. Някой ден, може би по-скоро, отколкото предполагаме, всеки човек ще разбере връзката си с всичко във Вселената и всички заедно ще минем на по-високо ниво. Устремена съм към този ден.

Наистина човек може да се освободи от карамата си, но дали това не важи само за кармата на Земята? Мисля, че всяко действие и мисъл, чувство поражда следващи последствия и те може и да са само добри. Но като изразител на причинно-следствената връзка, кармата вероятно винаги ще съпътства една същност, било тя човешка или надчовешка. Не знам дали съм права. Вие какво мислите? Поздрави! Елина

Прав си, че реалността е много повече от това, което виждаме. Но какво разбираш под "холографски"? Образа на нещата може и да се променя, но енергията си е енергия и е нещо съвсем реално. Така че в този смисъл всичко, което ни заобикаля е реално. Само се опитай да го усетиш в истинската му същност. Поздрави! Елина

Щастлива Нова 2005 година на всички! Нека всеки намери хармонията в себе си и силата да я види в другите, радостта и красотата във всичко! Поздрави! Елина

Всяко нещо ни се случва, за да ни научи на нещо и да ни направи по-силни. Ти под противоречия препятствия ли имаш предвид ? Но противоречия или препятстивя, все са за да ни помагат да събираме в себе си малко по малко енергията, която ще ни помогне да разберем нещо на по-високо ниво. Енергията се губи само, ако не вървим в правилната за нас посока. Или не си вадим правилния извод за дадена ситуация. Поздрави! Елина

Здравей, Венциславе! Думите ти ме наведоха на мисълта, че и аз не съм се изразила много точно, когато задавах въпроса си... Да, знам че Монадата не се дели... Но може ли да се "одушевява" така да се каже две или три личности превъплътени на земята по едно и също време? Или само две? Поздрави! Елина

Венциславе, за колко вида монади знаеш? Аз имам предвид човешката... И какво имаш предвид, че може да се дели на множество други...? Ще съм ти много благодарна, ако обясниш по-подробно.. Поздрави! Елина

Външната агресия е отговор на нещо вътре в теб, което е разклатило малко устоите си... Та затова агресията винаги е като аларма, че някъде си кривнал и трябва да си влезеш отново в релсите. В този смисъл - няма смисъл да бягаш от агресията, тя винаги ще те намери, защото ТИ я привличаш. Поздрави! Елина

Какво знаете за Монадата? Твърде малко източници я споменават и на мен все още не ми е съвсем ясно - когато тя се разделя това същото ли е като душите близнаци? И може ли да се дели на повече от две? Някъде прочетох за роенето на духа...

Аз много разчитам на сънищата си, за да разбера истината за нещо. Сънищата са ми вече толкова истински, че както често казвам - повечето ми спомени са от тях и самата аз незнам кой живот е по-истински... И този сън, който ти цитираш отново ми напомня колко още по-осъзнати в съня хора има... В съня прегради за осъзнаването на Духа няма. Може би ще дойде време, когато границата между този "реален" живот както го наричаме и съня ще изчезне и тогава всичко ще си дойде на мястото. Поздрави! Елина

Вярвам в плана на Духа и действам, за да го осъществя. Вярвам, но се стремя да го осъзная и с духа си. Поздрави! Елина

За Шамбала говори много и Николай Рьорих, и Лиана Антонова, и Джеймс Редфийлд. За точното място едва ли някой е сигурен, но че съществува - спор няма. Там живеят и работят по своите задачи Учители, някои във физически тела, други са в по- фини тела. Едва ли можем да го осъзнаем изцяло, но ако не са те, доста по-труден живот бихме живели - и във физически план, и в духовен. Поздрави! Елина

Здравейте! да си призная не разбрах какво точно е този "изгорял път"... Но тъй като аз имам доста планети в този "отрязък", това живо ме интересува... Някой може ли да ми обясни по-подробно? Поздрави! Елина