Иви
-
Общо Съдържание
291 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Иви
-
rah и oneman, Помолиха ме да се включа в частта касаеща кърменето, като се постарах да прочета внимателно цялата дискусия. С кърменето много често се спекулира и бива обвинявано за най-различни неща. rah виждам, че детето е на 2 годинки, както и че ти имаш доста познания свързани конкретно с всичко това, което кърменето дава на детето, на майката, на семейството и на обществото дори. Това, което си написала за отбиването е много внимателен и щадящ подход, както към самото дете, така и към твоите гърди, които по този начин биха имали възможност плавно да възстановят формата си. Ще почна малко по-отдалеко, тъй като това може да е важно за oneman, както и би могло да ти даде допълнителен поглед и идеи над някои неща. oneman опитала съм се да опиша още един поглед над това, което се случва с твоята партньорка и детето ти, с което се надявам да успееш по-добре да разбереш това, през което тя преминава. Да, жената променя фигурата си през бременността, която всички знаем продължава около 9 месеца. Девет месеца, в които тялото на майката се променя, за да може да подсигури всичко нужно за растежа и развитието на детето. В тези 9 месеца се променят и гърдите. До зачеването гърдите са изпълнени предимно с мастна тъкан, която след зачеването започва да се оттегля и да отстъпва място на жлезистата тъкан да се доразвие и да се подготви за изхранването на детето в първите години след раждането му. Гърдите в повечето случаи наедряват видимо през бременността, като най-големи са скоро след раждането. За съжаление в съвремието гърдите се възприемат в повечето случаи само като сексуален обект, а тяхната основна функция да изхранват децата ни често се забравя. Има най-различни семейства, в някои от тях партньорът се радва именно на лактиращите гърди; други семейства, в които това че жената кърми не е от особено значение за мъжа; и други при които за мъжа не е особено приятно, че гърдите, които доскоро е възприемал по един общоприет начин, са влезли в може би най-важната си роля в живота, роля за която са създадени. Когато се говори за гърди и кърмене, хората често говорят за себе си, как те възприемат случващото се и понякога се забравя една друга много важна гледна точка - тази на детето. Детето се ражда с инстинкт да суче. То без да е поставено на гърдата, може да изпълзи пътя до гърдата и да засуче, при това тази която то пожелае. Децата се раждат малки и техните стомахчета, мозъка им, цялото им тяло продължава активното си развитие и след раждането. Млякото е това, което дава на нас хората възможност да растем и да се развиваме по оптимален начин. Тази връзка е много важна за детето освен във физически и в чисто емоционален план. Кърмата е видоспецифично мляко и няма друго такова сред никой друг биологичен вид. Колкото и да се наподобява кравето мляко, то си остава мляко за малки теленца, с друг състав, който е за друг биологичен вид, с друго физическо и умствено развитие. Децата са кърмачета до около 3 годишната си възраст. Това е време, в което детето продължава да се нуждае от мляко. На 18-24 месеца кърмата би следвало да съставлява около 50% от енергийните нужди на детето. На възраст от 2-3 г. тя е 10-20% от тях. Естествената възраст за отбиването на детето са установили, че е между 2,5 и 4,5 години. Това е възрастта, в която детето достига зрялост и само се отбива, преминавайки към следващия етап от своя живот. Изследванията са правени в цял свят и сред култури, които не са обременени от "развитите" общества, в които живеем. В някои случаи естественото отбиване може да се случи и по-рано. Вашето дете, което е вече на 2 годинки е съвсем близо до споменатите от мен възрасти и вероятно вие самите бихте започнали да забелязвате, че то започва да разбира повече, да е по-склонно да бъде заиграно с нещо и да отложи малко кърменето си. Идва време, в което може да започне да предпочита да играе с приятелчета и все по-рядко да се сеща да суче. Обикновено първо намаляват дневните си кърмения (макар че някои деца намаляват първо нощните, но това е по-рядко), след това може да разредят нощните, да отпадне някое от кърменията за събуждане или заспиване и когато останат 1-2 кърмения за денонощие, после сигурно ще е 1, следват моментите, в които детето започва да пропуска кърмене за ден или два, присеща се през няколко дни и така до момента, в който и вие самите може да не знаете кога е сукало за последно. Когато детето се отбива и това се случва плавно, гърдите преживяват обратните промени от кърмене, към вече гърди, които няма да произвеждат мляко. Жлезистата тъкан се оттегля, за да бъдат гърдите отново изпълнени предимно с мастна тъкан. Мастната тъкан е тази, която дава формата и големината на гърдите. Когато този преход се случва плавно, както се е случвал плавно през бременността, се дава възможност на гърдите да се възстановят по оптимално добър начин. Ако отбиването се случи рязко, тогава и гърдите нямат възможност да се нагодят толкова бързо към промените и това може да се отрази на вида на бюста. Повечето жени, които са отбили плавно споделят, че гърдите им имат приблизително същия размер и вид, като от преди бременността. Разбира се, че има значение възрастта на жената, гена дори, а и понякога може да има и доза късмет. Във връзка с килограмите, виждам че това тревожи и двама ви. Определени килограми е важно да се качат през бременността, за да се подсигури износването на бебето през бременността и да му се осигури това, от което се нуждае през този период. Обичайно тези килограми се свалят в следващите 9-12 месеца след раждането на детето, ако се внимава за самото хранене. Смята се, че е добре да се избягват твърде мазните храни, тестените такива, да се предпочита печено, варено вместо пържено да речем. Да се хапват предимно пресни плодове и зеленчуци, когато това е възможно. Движението винаги е добра идея. Всеки човек имащ малко дете, знае колко много движение има след малките хора Времето уви не е винаги толкова налично, но дори и с детето спорта също е възможен, когато това е приятно и за майката. Понякога могат да се измислят съвместни игри или спорт заедно с детето, ако то се забавлява от това. Ако въпреки внимателното хранене и движението, килограмите не започнат да намаляват, може да е подходящо да се консултираш с ендокринолог, който да обърне внимание на хормоните. Както сте чели и по-нагоре хормоните са свързани с много неща в живота ни, в това число и кърменето и секса. В случай, че се налага лечение има различни опции за това, много от които също са съвместими с кърменето. Сигурно се чудите защо ви описвам всичко това. Родителството е нещо, през което преминаваме и се променяме много често. Това е момент, който ни дава поглед над много неща и ни дава възможност да научаваме още повече за себе си. Вероятно е трудно човек да си представи, какво е да имаш малко дете, което да обгрижваш 24 часа в денонощието, докато не ти се случи. Децата като всички нас са различни и колкото и да ни е трудно да си признаем понякога техните нужди за повечето семейства са приоритет в даден момент. Децата няма да бъдат завинаги деца, те ще растат, ще стават все по-самостоятелни и ще се нуждаят все по-малко от нашите грижи. Когато детето е толкова малко, то не може да се грижи все още само за себе си и разчита на нас. То има нужда ние да сме добре, за да можем да се грижим за него. В тези моменти може да е важно да се обмислят и пренаредят приоритетите и да се отдели истински важното, от другите неща, които могат да почакат. Възможно е и двамата да се чувствате уморени и може да е полезно за вас да се срещате и с други семейства имащи сходни трудности, с които да обмените опит и да споделите вашия собствен такъв. Няма никой на света, който да познава по-добре ситуацията от вас самите. Вие сте хората, които да прецените кое ви помага за вас и вашето дете. Ние може да ви подскажем идеи и различни неща, които да опитате. Решенията какво да направите са много лични и действително зависят само от вас. Желая ви от сърце да подредите живота си в посоката, която желаете и да сте много щастливи!
-
Привет Medeia, За кърмаческите стачки често значение има възрастта, на която е детето. Удобно ли е да попитам колко голямо е бебето? Вероятно, за да можем да дадем подходящи предложения за вас конкретно би било чудесно, ако може да опишеш малко повече за ситуацията, в която се намирате. Какво се случва по време на кърмене? Колко кърмения има за денонощие? Кое е това, което реално те притеснява? Колко напишкани памперси има детето за 24 часа, какъв е техния цвят и мирис? Колко често се изхожда, какъв е цвета и консистенцията на изхожданията? Вижда ли се влажност в устичката (лигички, балончета, слюнка)? Детето приема ли нещо друго освен кърма (вода, чай, глюкоза, сокове, твърди храни или друго)? Приема ли някакви медикаменти, било лекарства, добавки, витамини или друго? При бебетата под годинка, обикновено помага спокойна, тиха обстановка, в която детето е свикнало и където се чувства сигурно, на място без много нови неща за изучаване. Може да помогне да се дръпнат завесите и да се имитира време за сън, когато обиикновено бебетата сучат по-добре. Може да се използва момента, когато бебето още не е напълно разбудено, за да му се даде да суче, както и може да му се предложи на заспиване, ако е склонно. Много майки намират, че поставянето на нещо шарено около врата, задържа интереса на детето в близост до гърдата и може да реши да посуче малко повече, преди да се заеме отново с важната мисия да опознае света около себе си. Това може да е шал, накит, някои майки дори правят балончета от дъвка или пък пеят нежно на бебето, други ползват устройства, за да пуснат музика, ако това действа успокояващо. Никой не познава детето по-добре от собствената му майка, когато са заедно тя е човека, който има най-добри наблюдения кое би могло да помогне или да не е подходящо. Може да опиташ да се довериш на собствените си инстинкти и на тези на бебето, и да помислиш за нещо друго, което да е работещо при вас. След като споделиш повече, бихме могли да получим по-ясна представа и да дадем някои допълнителни предложения също така
-
Всъщност хиляди години човечеството е оцеляло и бебетата са били хранени само с мляко много по-дълго от 4 месеца. В днешно време нещата не са по-различни, с подходящата информация и реорганизация на кърменето, ако и когато това е нужно, бебетата могат да са само на майчино мляко до около 6 навършени месеца (180 дни след раждането, а за по-рано родените бебета спрямо вероятния им термин на раждане). След тези 6 месеца храната на детето започва да се допълва с твърди храни, като млякото остава водещо около 75-85% от енергийните нужди до около 12 месечна възраст. Факт децата могат да не приемат друго мляко освен майчиното и това са препоръки на всички здравни и педиатрични организации по света, вкл. и в България
-
А това е официалният отговор на УНИЦЕФ Великобритания http://www.babyfrien...icle_140111.pdf И още: http://www.analyticalarmadillo.co.uk/2011/01/starting-solids-facts-behind-todays.html
-
Бебетата не трябва да се кърмят повече от 4 месеца Кърменето през първите шест месеца вреди!? Six months of exclusive breast feeding: how good is the evidence? Ето само някои от заглавията, които през последните дни изненадаха и разгневиха не без основание не само много кърмещи майки, но и УНИЦЕФ, ЛЛЛ по света и у нас, изследователи, педиатри и детски специалисти и различни организации за подкерепа на кърменето. Според изследване, публикувано в „Бритиш медикъл джърнъл“, бебетата, хранени само с кърма до 6-я месец може да имат увеличен риск от желязодефицитна анемия, цьолиакия и хранителни алергии. И понеже в този блог пиша за захранване, водено от бебето (baby-led weaning) ми се струва редно да пусна прес-изявлението по повод статията от създателката на метода Джил Рапли, което тя публикува заедно с Трейси Мъркет, съавторка на книгата „Baby-led Weaning: Helping Your Baby to Love Good Food“ „Отговор на твърдението в днес (14-ти януари 2011 година) в средствата за масова информация, според което въвеждането на твърди храни за бебетата трябва да започне на четири месеца. „Бритиш медикъл джърнъл“ (BMJ) публикува статия, в която се твърди, че изключителното кърмене до шест месеца, може да не е най-доброто за бебетата и захранването трябва да започне между четири и шест месеца. Какво означава това за родителите, които са започнали захранване, водено от бебето и тези, които са планирали да използват този подход? Един поглед към това, което действително се казва в статията, показва, че твърденията са необосновани. 1. На първо място, тази публикация се основава на преглед на съществуващата литература, а не на нови изследвания. Важно е да се има предвид, че три от четирите авторите са работили в тясно сътрудничество с производители на бебешки храни/АМ през последните години и могат да бъдат повлияни от това. 2. Авторите твърдят, че бебетата са изложени на риск от желязодефицитна анемия и последствията от нея, в случай, че въвеждането на твърди храни се забави до навършването на шест месеца. По-голямата част от напълно кърмените до шест месеца бебета не са изложени на риск от желязодефицитна анемия, но балансът е крехък. Повечето бебета, които започват рано със захранването приемат отначало предимно плодове или зеленчуци, които са с ниско съдържание на желязо и поемат по-малко кърма, която съдържа желязо. От друга страна, прекалено много желязо в ранна възраст може да бъде и вредно, тъй като незрелите черва на бебето може да абсорбират повече, отколкото е нужно. Отговорът е да се въведат твърди храни, когато бебето е готово в развитието си (т.е., когато на около шест месеца то започне само да взима храната си, ) и да му се предлагат храни, богати на желязо (като червено месо, яйца и бобови култури) от този момент нататък. 3. Авторите твърдят, че рискът от цьолиакия и алергии е по-висок, когато твърдите храни не са въведени до шест месеца. Изследванията за реалния риск от цьолиакия и алергии са все още много неясни. Възможно е въвеждане на твърди храни по-рано да е от по-голяма полза за изкуствено хранените, отколкото за кърмените бебета. 4. Авторите твърдят че бебетата може да отказват горчивите храни, ако не ги опитат преди шест месеца и че това може да има дългосрочни последици за здравето. Това е чиста спекулация, без всякакво основание. Всеки, който е предпочел захранването, водено от бебето, знае, че е по вероятно да се случи точно обратното . В основата на твърдението, че бебетата, над шест месеца са склонни да откажат нови вкусове са изследователски проучвания за бебета, хранени с пюрета. Огромен брой доказателства показват, че бебетата, които се хранят сами (напр. с BLW) приемат с удоволствие широка гама от вкусове. Освен това, кърмените бебета млизат в досег с различни вкусове чрез майчиното мляко след раждането и са по-възприемчиви към новите храни при захранването. „ Ето и оригиналния текст: http://baby-led.rhgdsrv.co.uk/blog/?p=392 Източник
-
Съвместно прес-изявление на Ла Лече Лига България и Национална Асоциация ‘Подкрепа за кърмене’ относно репортажи в медиите, поставящи под въпрос препоръките за захранване на бебетата на шестмесечна възраст Статия, публикувана в British Medical Journal (BMJ) се цитира в медиите като поставяща под въпрос дали изключителното кърмене до шест месеца е подходящо за бебетата. 1 Тази статия не се основава на нови доказателства, а е повторен анализ на по-стари факти, много от които са същите, като използваните за създаване на настоящите препоръки за започване на захранване на възраст около 6 месеца от Световната Здравна Организация (СЗО) и Министерството на здравеопазването.2 3 Когато се взема предвид този повторен анализ, трябва да се отбележи, че трима от четиримата автори са декларирали връзка с индустрията за бебешки храни. По-кратък период на кърмене и по-ранно започване на захранването ще доведат до по-голяма печалба за тази индустрия. Този факт сам по себе си би могъл да постави под съмнение достоверността на статията, публикувана в British Medical Journal. Има многобройни безспорни доказателства, че кърменето спасява животи и предпазва краткосрочно и дългосрочно майката и бебето дори в индустриализираните страни. Кърменето намалява риска от инфекции, а също риска от диабет, затлъстяване в детска възраст и рак на гърдата при майката. Естественото хранене се свързва с подобрени родителски умения сред жените с ниски доходи, с намален риск от изоставяне/занемаряване на децата и следродилна депресия при майките, като по този начин подобрява шансовете за по-добър живот на децата. 4 5 6 7 СЗО препоръча въвеждането на допълващи храни на възраст около 6 месеца, с продължаващо кърмене, през 2001г. Това се базира на доказателства, че ранното захранване на бебетата повишава риска от инфекции и болести и няма доказани ползи. През 2008 Националният център по опазване на общественото здраве (НЦООЗ) към Министерството на здравеопазването в България също излезе с препоръка захранването да става на ‘около 6-месечна възраст’. Авторът на статията от British Medical Journal (BMJ) поставя под въпрос тези препоръки, базирайки се на аргументи, че забавянето на захранването може да увеличи риска от желязодефицитна анемия, цьолиакия и хранителни алергии и че по-ранното въвеждане на нови вкусове може да доведе до по-охотно приемане на зеленолистни зеленчуци и така да поощри здравословното хранене в по-късна възраст. Във връзка с откъслечната част от статията, предизвикала косвено тълкувание и провокативни заглавия в медиите, Ла Лече Лига България и Национална асоциация ‘Подкрепа за кърмене’ искат да насърчат родителите да се съобразят с индивидуалните нужди на бебето си и да напомнят, че: * Бебетата са с различни потребности и индивидуалности; някои ще са готови за захранване по-рано или по-късно, но повечето проявяват готовност за захранване към шестия месец. Има много проучвания, които посочват категорична връзка между ранно въвеждане на допълващи храни и повишен риск от алергии, стомашни разстройства и хронични болести. * Рядкост е изключително кърмено бебе да страда от желязодефицитна анемия преди тази възраст, докато е възможно анемия да се прояви при ранно захранване и непълноценни допълващи храни в диетата на бебето. * Кърменето не приключва със захранването, а е допълнено с прием на нови храни и следва да се насърчава и да продължава толкова дълго, колкото майката и бебето имат желание. Към настоящето изявление прилагаме допълнителна информация относно анемия и цьолиакия в кърмаческата възраст, препоръките на ЛЛЛ и НАПК, както и препоръките на НЦООЗ за здравословно хранене на кърмачетата. За контакт: Таня Русева, IBCLC, Ла Лече Лига България, 0887/975763 www.lllbg.org Христина Янева, Национална асоциация ‘Подкрепа за кърмене’ 0888/421306 www.podkrepazakarmene.com Изтеглете цялото изявление ТУК Източник
-
Темата за безглутеновата и безказеиновата диета е широко коментирана има и много родители, които не виждат напредък с нея. А при хелирането има смъртни случаи на деца, вероятно много хора са гледали днешното предаване, но все пак е добре да се подходи с проверка на повече информация, преди да се вярва сляпо. Признавам, че изглеждаше доста впечатляващо, но бяха показани хора лекувани в чужбина от най-опитните специалисти и нищичко разбира се не се каза, за децата, които не са преживели хелирането.
-
Информирано ли се съгласихте при постъпване за раждане? Зачетоха ли желанията, които имахте? А що се отнася до грижите за кърмачето и въпросите, които имахте за кърмене и обгрижване? Основно право на всеки човек е правото на неприкосновенност над собственото му тяло. Всяка жена притежава това право и всякаква намеса е незаконна, освен ако не е извършена с изричното съгласие на жената. В сферата на медицината се използва така нареченото „информирано съгласие." Това е не просто документ, под който бременната трябва да се подпише, за да бъде приета в болницата за раждане. Напротив -- това е процес на обмяна на информация между бременната жена и нейния лекар. Датата е 25ти ноември, часът е 10.30 СОФИЯ – Майчин дом-София (ул. Здраве 2) ВАРНА – пред СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов" http://www.estestveno.com/node/1753 http://www.rodilnitz..._womens_rights/ http://www.rodilnitza.com/blog/
-
Зов за помощ:Да помогнем на Митко!
Иви replied to vasilenka004's topic in Здраве и благотворителност. Спаси живот
Тъй като случаи на измами вече има доста и е добре хората да са сигурни, че помагат на реален човек с проблем, а не стават дарители на измамници е добре да се даде малко допълнителна информация. Един от въпросите, който веднага изниква пред мен е защо сметките са разплащателни и не са на името на болния. Повечето банки дават възможност за специални сметки, при които средствата могат да се разходват конкретно и точно само за лечението. Когато парите са в повече или ако лечението е приключило, а останат средства се разпределят към други сметки на хора в нужда, т.е. дарителите са спокойни, че наистина тези средства отиват за нечие лечение. -
Разликата между човека и животното се смята, че основно се състои в това, че човека може да мисли. Животът ни преминава сред множество манипулации. Когато детето е малко и не може да избере само храната си, неговите родители са тези, които ще преценят какво да му дадат. Детето няма избор, ако майка му предпочете да не го кърми да речем. До 4 месечна възраст, ако е захранено, то преглъща, без да има възможност да откаже това, което му е дадено. Няма го още изградения рефлекс за това. Когато стане на 8 месеца, майката и бащата са тези, които ще преценят дали да му дадат боклуци като зрънчовци, вафли и т.н. Те са хората, които изграждат мисленето на детето кое е здравословно и кое не е. Всички реклами и по ТВ, и на улицата, и в списанията, навсякъде крещят купи ме, купи ме...не случайно днес децата искат, искат, искат, а имат повече от достатъчно. Ние сме тези, които изграждаме в тях кое е добро и кое лошо, кое е за предпочитане пред нещо друго. Ако това животно е страдало и е било убито не е ли манипулация и да не кажем на детето, че това е така? За мен по-трудно е да намеря подходящите думи, с които да и кажа защо някои от приятелчетата и ядат месо, така че да дам обективна истина и в същото време да не е обвинително, да не я притесня, относно приятелчетата и. Забележка: Отделяйте цитатите от вашето мнение, и не прекалявайте с цитати. Изберете само това, което искате да коментирате и се изкажете. Много е трудно за четене, едни безкрайни писаници, в които не се вижда какво е вашето мнение по въпроса. Благодаря!
-
Статията за кърменето в Монголия я има преведена тук, на който му е интересно да прочете.
-
Привет Мария-София, Не зная колко голямо е детенцето ти сега, но ще отговоря, защото се надявам, че ако някой прочете това, което ще напиша, може да му е полезно да не преживее това, което се е случило на теб. Преди бременността гърдите ни са изпълнени с мастна тъкан и колкото повече мастна тъкан има, толкова по-голям е бюста. С началото на бременността, мастната тъкан плавно започва да се измества от жлезистата, която ще осигурява мляко за бебето. Независимо от размера на гърдите, жените може да имат много или по-малко жлезиста тъкан и тази трансформация се осъществява през цялата бременност. Дали бюстът ще се "развали" зависи от много фактори. Както правилно си отбелязала, промените през бременността дават своето отражение, наред с генния фактор, възрастта, типа на кожата и куп други. Когато започва захранването, започва и процесът на отбиване, колкото по-плавно се случва отбиването, толкова по-плавен би бил обратния преход от жлезиста в мастна тъкан и толкова по-вероятно е бюста да се върне оптимално към предишното си състояние преди бременността. Жените често се притесняват, че усещат гърдите си "меки" или "празни". Ако бебето суче често и ефективно, това вероятно може да означава, че изпразва добре гърдите, което води и до по-голямо количество на мляко. Колкото по-голямо е търсенето, толкова по-голямо е и предлагането. Ако гърдите не се изпразват достатъчно често, мозъка реагира с намаляване на лактацията. Кърменето е естественото продължение на раждането и колкото по-скоро след раждането започне кърменето, толкова по-голяма е вероятността да се избегне препълването на гърдите, което ти си изпитала. Много често майките казват "първите дни нямах кърма". Коластрата - първото мляко, което майката има, още от втория триместър на бременността (независимо дали изтича като капчици или напротив не се вижда) и след раждането Е кърма. Това е кърмата, която в малък обем, концентрира множество хранителни вещества, имунни фактори, антитела и куп други полезности. Стомахчето на бебето след раждането е много мъничко, сравняват го с големината на малка черешка, то постепенно расте и в началото дори няколко капки коластра могат да са достатъчни, за да заситят малкото бебешко стомахче. Ако бебето не е имало възможност да суче скоро след раждането и гърдите започнат да се пълнят, те могат да станат големи, твърди и болезнени. В такива случаи може да се опита да се изцеди малко мляко, колкото да омекне ареолата (тъмния кръг около зърното) и да може бебето по-лесно да засуче, затоплянето на гърдите спомага за по-лесното потичане на млякото. Понякога при твърде препълнените гърди дори това изцеждане може да не е възможно, тогава се препоръчва точно обратното хладен компрес, както и чрез поставяне на пръстите около основата на гърдите, леко да се избута млякото навътре към основата на гърдата, за да се поосвободи напрежението около самата ареола. Зелевите листа също се споменават като добре действащи от много майки в подобни ситуации. Нощем нивата на хормона отговорен за производството на мляко са най-високи в периода от 2 до 8 сутринта и е добре в тези часове да има поне 2 хранения на бебето. Новороденото на естествено хранене би следвало да има 8-12 кърмения за 24 часа, като е добре да няма повече от ЕДНА четири часова пауза за денонощие. Бебетата на изкуствено хранене приемат най-често краве мляко (било и адаптирано такова), което се различава като състав от майчиното мляко. То е много по-тежко за обработване от стомахчетата на човешките бебета, тъй като не е предвидено за нашия биологичен вид. Ако обработката на кравето мляко отнема около 3 часа, усвояването и преработката на майчиното мляко е около 40 -60 мин. Кърмата се усвоява максимално добре и няма нужда от почивка на стомахчето, каквато може да е нужна на бебетата на АМ да речем, за да не се претоварва организма им. Тук само да отбележа, че има отпуск по бащинство 15 дни след изписването на бебето Хубавото е, че ако преди е нямало, сега има много хора, които могат да помогнат за въпроси свързани с кърменето, от преди бременността, та до самото отбиване Майчинството може да е една вълшебна приказка, въпреки трудностите, през които преминаваме. Да гледаш как малкта точица расте в теб, как малкото бебе, става малко човече, как расте и се развива, как открива света и ти заедно с него Да, може началото да не е идеално, но много хора в България се борят от години това да се промени и се случва малко по малко. Може да ни е много трудно в даден момент, но знаейки, че това е просто етап от живота, може да ни помогне да се справим по-лесно с изпитанията
-
Ех Слънчева добре казано
-
Чудесно е, че са защитили правата на биологичните родители, но къде тук са защитени правата на новороденото бебе се чудя...В такава ситуация вероятно все някой ще е ощетен, въпроса е, че тук ощетено би било точно бебето.
-
Да започна от въпроса Как мислите, да се легализира ли със закон? Нямам представа, ама никаква! С горните мнения по-скоро не съм съгласна Всеки човек има правото да желае да има собствено дете, по тази логика не зачевайте собствено дете има достатъчно за осиновяване! Осиновяванията са друга тема, има родители, които си имат осиновени деца, обичат си ги и искат да имат и свое. Има родители, които след като осиновят дете, успяват да заченат свое, има родители, които имат свои деца и желаят да си осиновят дете, има различни хора и различни родители. Колко ще струва? Ако вие не можете да имате дете и разберете, че все пак има някаква опция, която в едни страни е законна, а в други не е, вероятно една част от вас, бихте дали всичко от себе си, за да направите това, което можете. Хората дават пари за съвсем маловажни неща, а за да се сдобият с дете, цената едва ли би имала значение. При сурогатното майчинство обикновено майката износваща бебето е жена, която може да роди едно здраво, доносено бебе, дали това наистина ще се случи зависи от много неща. Друго ме притеснява мен... Това бебе живее 9 месеца в утробата на сурогатната (отвратителна дума, защо и как се е стигнало до нея, нямам представа, но ми е супер неприятна и не на място) майка. Процесите в природата следват бременност, раждане, след раждането - кърменето. Когато това дете се роди, то познава ритъма на сърцето на сурогатната си майка, то познава миризмата и, тя може да му осигури така безценната кърма, с която то да расте, да се развива и да създаде оптимален старт в живота. Кой има право, след раждането на детето, да му отнеме всичко познато и бебето да бъде дадено на биологичната му майка? Има жени, които никога не са били бременни и успяват да лактират, осигурявайки кърма за осиновеното си дете например. Може сурогатната майка да остане за известно време с биологичната, но близостта изграждана през бременността и по време на раждането между сурогатната майка и бебето без друго е силна, кърменето вероятно е възможно да я засили още. Може би, ако са си близки хора, ако се разбират, ако са наясно с всичко, което им предстои, с това, че реално бебето би си имало две майки, може и понякога да е добър вариант. Може в друга ситуация да възникнат проблеми. Това е супер деликатно и наистина важно да не се злоупотребява, подобно на продажбите на новородени, за които така се говореше.
-
Твоето дете има късмет да има майка като теб
-
Привет teоha, Както вероятно сама си се убедила всяко дете е различно, както и всички възрастни се различаваме. Има такива, които предпочитат да не закусват, други обичат да си похапват нощем, трети нещо друго, така е и с децата. По същия начин някои деца предпочитат да приемат млякото през деня, други сутрин, трети вечер. Децата обикновено не са обременени от светоусещането на възрастните и е много по-вероятно да следват собствените си нужди и потребности. Всяко си има свой вкус и предпочитания, като често те се променят в етапите от израстването им. Докато детето все още суче, то вероятно си набавя необходимото количество мляко и е напълно възможно да му е достатъчно и да няма нужда от друго мляко. Децата са в кърмаческа възраст до навършване на третата си годинка и до тази възраст се счита, че те се нуждаят от мляко. Предвид, че ти имаш кърма, която е млякото предвидено за нашия биологичен вид и това мляко е създадено специално за твоето дете, с нужния състав и количество променящи се според нуждите и възрастта на детето, напълно разбирам, че за теб това е нещо естествено. Кравето мляко, било то и адаптирано за бебета/деца се различава като състав от майчиното мляко и е напълно възможно да не допада на детето. Все пак то приема кърма и кисело мляко, а ако предпочиташ можеш да добавиш към менюто сирене, извара, сусам. Липсата на подкрепа е честа пречка в нашето общество, което отдавна е отвикнало от гледката на кърмеща жена и още повече кърмеща по-голямо кърмаче. Ако до навършване на 6 месеца се счита, че млякото би трябвало да съставлява 100% от храната на детето, между 6-тия и 12-тия месец е около 75-85% от източниците на калории, между 18 и 24 месеца съставлява около 50% от калориите, на 2-3 години е около 10-20% от енергийните нужди. Най-вероятно на този етап тези 10-20% са достатъчни от млякото, което изсуква. Кърменето от самото начало далеч не е само храна, то дава утеха, комфорт, сигурност, близост с мама. Повечето организации занимаващи се с кърменето, вкллючително и Ла Лече Лига считат, че в идеалния случай окончателното отбиване ще настъпи тогава, когато детето е готово за това. Началото на отбиването започва с началото на захранването. Около и след първата годинка, когато е и пика на никнещите зъбки, при които често детето може да откаже твърда храна, децата на естествено хранене имат предимството да могат да сучат и да задоволяват хранителните си нужди малко по-лесно. Когато зъбките излязат, най-често това се случва между 2 - 2,5 години, повечето деца, започват да разреждат кърменията си, като най-често отпадат част от дневните кърмения, оставяйки това за заспиване. В някакъв следващ етап при някои деца първо отпада кърменето за заспиване, при други сутрешното кърмене. Постепенно когато останат 1-2 кърмения за денонощие, често децата започват да ги разреждат, понякога да пропускат, да започнат да заспиват сами и т.н. В даден момент детето може да суче през 1-2 дни, после през малко повече, докато в даден момент напълно престане, открило че е порастнало и вече голямо При отбиването на по-голямо дете, обикновено работи принципа не предлагам, не отказвам. Когато то поиска, но не и непременно, ако не се е сетило. Често им действа стресиращо, ако им се отказва възможността да сучат и в такива ситуации може да се наблюдава още по-голямо вкопчване в мама. Не случайно тази възраст я наричат и бебешки пубертет, когато от бебешка се преминава в детска възраст, когато детето започва да осъзнава, че вече не е бебе и се отделя от мама. Следвайки горе описания метод, често децата се отбиват около или малко след 3-тата си годинка. Друг подход би могъл да бъде с известна инициатива от твоя страна, т.е. да се насочи и/или убеди детето, че иска да приключва с кърменето. Можеш леко да насочиш, да побутнеш процеса. За голямо дете това става обикновено с много търпение, спокойствие и приказки. Можеш да опиташ да и разкажеш история. Например за голямото дете, което било много умно, красиво и т.н. и когато порастнало, решило, че е време да спре да пие от млякото на мама... или нещо друго, което намираш за по-подходящо. Понякога когато детето отказва да чуе какво му се говори, ако се разкаже история от трето лице или пък ако се намеси някой любим приказен герой, детето се инициира с образа и схваща смисъла. Можеш да създадеш различни ритуали. В моментите, когато най много иска да суче, можеш да опиташ да измислиш различни от сученето забавления. Можеш да опиташ да организираш приспиването по съвсем различен начин, да четете книжки, да пеете песнички, да приспивате играчките, някаква нова, но и позната игра. Новият режим, по наситеният с нови игри и предизвикателства ритъм може да помогне да се сеща все по рядко за сучене. Времето сега е подходящо за разходки и с повече време на открито (ако не суче навън), може да е допълнително редуциране на кърменията през деня. Ако има начин, някой би могъл да ти помага с приспиването, ако се буди през нощта или с храненето. Може би сега е моментът таткото да стане по активен в заниманията, а и някоя баба може да се включи. Би било чудесно в този период да получава много любов, прегръдки и целувки от теб за да не се чувства отбита, а по скоро порастнала. Можеш да опиташ с отлагане на кърмене, тоест когато си поиска да и кажеш, ей сега ще ти дам, след малко... Понякога това помага да се пропускат постепенно няколко кърмения. Например решаваш си, че ще и дадеш след няколко часа и като поиска и обясняваш, че ще има кърма, ама след известно време. Обикновено мрънкането е за кратко, а и децата разбират, че не ги лъжеш, защото наистина получават това което искат, но по късно. Обикновено не е много удачен вариант да се оставя детето за по дълго време при бабата, заради риска да се травмира и да се чувства изоставено. Възможно е за няколко дни да отвикне от сученето, но повечето големи кърмачета не забравят толкова лесно как се суче. Много майки прибягват до помощни средства като горчив лак или лепенки на зърната. Лака е доста горчив и детето може доста тежко да приеме промяната. Лепенките пък са малко съмнителни, защото над две години малките хитреци бързо могат да схванат за какво иде реч и просто да ги махнат. Ако си привърженичка на алтернативната медицина, има варианти в хомеопатията, които намаляват стреса от процеса, но това може само класически хомеопат да ти го препоръча. Има и есенции на Бах, които помагат, но пак е добре да се обърнеш към специалист. При естественото отбиване, хубавото е, че организмите и на детето и на майката много плавно се настройват към промяната. Хормоналните промени при майката се случват съвсем постепенно и гърдите имат възможността без особен стрес да се върнат към състоянието си преди забременяване, като жлезистата тъкан отново плавно се замества с мастна. При естественото отбиване намаляването на количеството кърма, се случва естествено и рядко се наблюдават проблеми свързани с това като напрежение или тежест в гърдите. Добре е да знаеш, че понякога 1-2 години след отбиването може все още да има по малко кърма и това е нормално. Все пак е добре да се правят контролни прегледи на гърдите на 6 месеца или 1 година, както те посъветва съответния лекар. Ако има напрежение може леко да се изцедиш, да правиш лек масаж на гърдата, там където е дискомфортно в посока от основата на гърдата към ареолата и зърното (масажа е съвсем лек като погалване, за да не се наранят тъканите на гърдата). Ако усещаш напрежение може за известно време да се приема лецитин (по 1 от 1200мг би трябвало да е достатъчно, ако няма сериозни проблеми), за да се предотвратят запушвания на каналчетата и да се слага хладен компрес за успокояване на гърдата. По принцип е хубаво да се ходи профилактично на мамолог веднъж годишно преди 35 години и 2 пъти годишно след 35. Има разлика, разбира се, дали кърмата тече сама (не би следвало да има напрежение месеци след спирането) или са капки при стискане. Някои лекари още съветват да се пристягат гърдите, но този метод е отдавна отречен като опасен. Пристягането може да доведе до сериозни запушвания и мастити и не е добро решение. Има хомеопатични препарати, които подпомагат спирането на кърмата, но пак трябва да се посъветваш с опитен хомеопат. Има признаци, които обикновено подсказват дали едно дете е готово за отбиване или напротив още не е. В тази статия можеш да прочетеш за тях. Относно колата и кафето, добре би било да се приемат максимално отдалечено във времето от следващото кърмене. А за нощния труд Кодекса на Труда в чл. 140 ал. 4 казва: Нощният труд е забранен за: 1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст; 2. бременни работнички и служителки; 3. майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
-
Привет vitalina, Вероятно знаеш, че още през бременността бебето се запознава с хранителните навици в семейството, с вкусовете на храните, които майката приема, както и трупа запаси от желязо, които ще са му необходими след раждането. Бременността, раждането и кърменето са естествения ход, който се следва от природата, а майчиното мляко е уникално за нашия биологичен вид, като състав, усвоямост и т.н. Когато се роди, с кърмата детето продължава да получава разнообразно меню всеки ден и в различните часове от деня. То приема чрез кърмата всички необходими вещества, които са му нужни, а в това число е и желязото. При бебетата желязото се усвоява изключително добре чрез кърмата. Неслучайно адаптираните млека ги обогатяват с желязо, имитирайки майчиното мляко. С избора си да кърмиш, след раждане би продължила да му осигуряваш желязо, при това във възможно най-подходящия за обработка от организма му вид. Изключително кърмените бебета и бебетата, които са плавно захранени, рядко имат недостиг на нещо, тъй като майчиния организъм осигурява първо всичко за бебето. Между 6-тия и 12-тия месец, кърмата би трябвало да съставлява 75-85 % от хранителните нужди на детето и едва след 12-18 месеца % се измества 50-50 кърма-твърди храни. След захранването то вече има представа за вкусовете на много храни и по-скоро се запознава с техните текстури. Много често кърмените деца не изпитват физическата необходимост от повече от 30-50 гр. твърди храни, защото тяхното меню си е разнообразно, а кърмата ги засища все още достатъчно добре. Между 6-тия и 12-тия месец има физиологичен спад на желязото, който често се компенсира скоро след това, а при някои деца дори не се наблюдава такъв. Желязото в храната съществува под две форми хемово и нехемово желязо. Най-общо казано хемоглобина се състои от хем и от глобин. Хемовото желязо се съдържа в хема на хемоглобина, а нехемовото желязо не е част от хемоглобина. Хемовото желязото, което е около 40% от желязото в месото (включително яйцата, в частност жълтъка), майчиното мляко и рибата се усвоява добре. Нехемовото желязото, 60% от желязото в животинските тъкани, и всичкото желязо в растенията (плодове, зеленчуци, зърнени храни и ядки) е по-слабо усвоимо, но все пак усвоимо. Храни богати на желязо са: майчината кърма, сух боб, тиква, сладък картоф, броколи, гъби, зелените (спанак, броколи, цвекло, домати), изсушени плодове (смокини, кайсии, сини сливи, стафиди), зърнени (покълнало жито, булгур, царевично брашно, просо, кафяв ориз, трици, хляб, желязо обогатени зърнени храни), меласа, бирена мая, ядки (без фъстъци). Витамин Ц подпомага усвояването на желязото, затова е добре да се приемат и храни богати на витамин Ц: цитрусови плодове, ягоди, малини, боровинки, зелени зеленчуци като броколи и зеле, праскови, ябълки, банани, домати. Някои от горепосочените храни, не са подходящи за бебето, можеш да ги приемаш ти самата, тъй като с кърмата детето приема желязо и вит.Ц. Витамин В12 (фолиевата киселина) също подпомага организма да усвои желязото. Калция пречи за доброто усвояване и е добре да не се приема едновременно с желязо-обогатяващите храни. Когато се правят изследвания за желязо има значение дали са правени венозно или е взета кръв от пръстчето. Ако желязото е взето с венозна кръв и е под референтните стойности е добре да посетите хематолог. А ако е взета кръв от пръста е добре да знаеш, че изследването не е показателно и е добре да поискаш венозно изследване и на двата параметъра хемоглобин и желязо. Предвид гореописаните неща и когато му дойде времето, обикновено е добър вариант да се провери действително ли детето е със занижен хемоглобин и желязо, и ако това е факт да се включат в менюто и на двама ви подходящи храни, с които да се компенсира допълнително намалялото желязо. Желязото в изкуствените препарати не винаги се усвоява добре от организма и често по-голяма полза има от храните богати на желязо, вместо от препаратите, които се изписват. За лекарствата е най-добре консултация с хематолог, който да препоръча адекватно лечение, в случай на нужда. Посвета има много родители вегетарианци, вегани и суровоядци, които отглеждат децата си според собствените си разбирания. При едно здравословно хранене и внимателно отношение към развитието на детето, дори и да възникне проблем, вероятно ще е в самото начало и ще можете да се обърнете за консултация към когото е необходимо. Ако детето се развива добре, жизнено и енергично е и ако педиатъра смята, че то е добре, най-вероятно всичко е ок. Има не малко деца вегетарианци с изключително високи стойности на хемоглобин и на желязо, защото в много случаи те се хранят много по-балансирано (разбира се всяко правило си има изключения), с много повече плодове и зеленчуци, поради начина на отглеждане на тези деца и културата на родителите им относно храненето. Има не малко деца, които не консумират месо, въпреки че родителите им го правят. В крайна сметка до определена възраст родителите са тези, които са отговорни за децата си и които взимат своите информирани решения как да постъпят и за всяко семейство този избор е много личен.
-
По случай световната седмица на хомеопатията 2010 г., е отворен скайп чат: Хомеопатия за деца В скайп чата участват класически хомеопати, на които можете да задавате въпроси. Всички родилите, които искат да попитат нещо са добре дошли. За да се включите в Чата е нужно, да ми пратите ЛС, за да ви включа в скайп конференцията.
-
Седем дена минаха. Вълчи празници бяха. Златно-червена есен на студен мраз и бяло покривало отстъпваше земята. Никой в селото в тия дни не предеше от къделя, да не изядат сиви вълци овцете. А и жените не крояха, и дрехи на мъже на шиеха – негли и тях вълк да не разкъса нейде из гори и поля. В къщата на Манол слугите ножици не разтваряха – да се не отварят устата на зверовете. Не решеха и не вчесваха добитък – зъбите по тях страшни вълци да не точат. Две малки деца имаше Маноля. И двете на остри ножици алени конци връзваха – кръвожадна паст на хищник да затворят. Искаше баща им народните празници да почитат и помнят, и от малки те венци за овцете на Гергьовден сплитаха, и рано трептящия изгрев на Еньовден срещаха, а върбови клонки по Кумичене в реката пускаха. И една легенда им разправяше Манол – за белия вълк, водачът на вси глутници в планината. Обичаше той все нови неща и случки да прибавя в чудните си истории, та белоснежния звяр вече не човешки, а негли божествени качества бе добил. Но децата слушаха с жив интерес и всяка бащина дума гълтаха жадно гаче ли белия вълк бе най-верния им другар. А те и другар си имаха – момичето, което помагаше на селския поп. То не просто помагаше, а като че всичко вършеше освен службата, но това май никой не го виждаше. Богдана я наричаха всички, но туй ли й беше името, никой не знаеше. И тя го не помнеше. Ни баща, ни майка знаеше. Нейде далеко са те, но аз ще ги найда един ден, така думаше често, кога се натъжи. Но все бързо й отминаваше и за някоя работа се залавяше. На тоя да помогне, на оня това-онова да услужи – за всеки по нещо гледаше да направи. И като че, тъй бе е редно - тъй го приемаха. Забулени от ненаситно себелюбие и гордост, хората не я забелязваха - тя бе просто сянка, която тихо в ъгъла шета. С децата на Маноля често играеше и те много я обичаха. Па и баща им я харесваше, негли само той в нея човешка душа виждаше, а не неуморна шетница, обречена вечно на всички да прислугва. Но на нея гаче ли така й харесваше – смущаваше я людско внимание и ненадейна загриженост. Радост й носеше кога на всекиго с нещо помогнеше – и така сама се на слугуване бе орисала. По Вучляци (тъй тука викаха на Вълчите дни) минаваше по къщи и дворове, кал зад огнище и двери да лепи – на сиви вълци очи и уста да замаже. А попът, кога бе трезвен все и се караше, че не на разни хора прищевките трябва да изпълнява, а с богоугодни дела да се занимава (сиреч да му прислужва), защото Царството Божие идело и за такива нехранимайковци там място нямало (не за себе си, а за нея говореше той). Пък тя го много не слушаше, а бършеше прах от строги икони, за виждат по-добре кротки светци болките на хората. И свещници чистеше – нови огънчета надежда да има де людете да сложат. А попът я не хокаше дълго – винцето бе по интересно и скоро в омайни светове то унасяше божия човек. И наближаваше последния девети ден – на зверините дни края. А децата на Маноля нейде се бяха заиграли. Из поля и гори волно тичаха те – цветя и птички ги омагьосваха с чудна омая. А Богдана бе с тях – билки да събере за една стара жена и децата на игра да изведе. Тъй правеше тя – че Маноля самин беше – черна болест бе млада майка преди години отнесла. И на слуги той децата не даваше, че звънък смях се от детски уста чуваше само кога Богдана масивната врата отваряше и с красиви венчета в ръце им махаше. Та тоя ден до късно се не върнаха. Смрачи се и тъмен пурпурен здрач се тежко спусна. А децата ги нямаше, и Богдана също. Разтревожи се Маноля и тръгна да ги дири. И други тръгнаха с него. А нейде по пътя вълчи вой дочуха и кръвта им се смръзна в ужас и яд, и жилести ръце здраво чепати сопи стиснаха. В бесен бяг Манол времето искаше да изпревари и преди страшна глутница до децата си да стигне. И другите тичаха с него – гаче ли тях самите черни вълци гонеха. А детски плач се чуваше едва-едва на тъмна поляна - тихо и призрачно страшно. Децата бяха добре, само много уплашени. Вълците ги нямаше, но и Богдана също не бе там... Не я видяха вече. Никой не разбра що бе станало точно, децата и дума не продумваха за туй. Само мълва се носеше, че белия вълк я бе при себе си взел, че людете верна слугиня не заслужаваха още. -
Ако пилотираш самолети, вероятно си преживявал това - щастливо за теб случайно стечение на обстоятелствата става причина за осъщестяването на полет, който няма да забравиш, или те отвежда до гостоприемен пристан посред буря, или те събира с приятел, когото иначе нямаше да срещнеш - човек, който притежава знания за летенето, от които ти се нуждаеш. Ако подобни неща ти се случват толкова често, колкото се случват на някои други пилоти, ти може би си един от онези хора, които вярват, че небето има свои закони и духът на полета призовава определени представители на човечеството, така както пустинята привлича други, а морето - трети. Ако още не си летял, вероятно си усетил този дух, когато внезапно проумяваш, че си единственият човек на улицата, който гледа нагоре към самолета в небето, единственият, който забавя крачка и понякога дори спира, когато е на летището, за да се полюбува на малките птици от желязо, които кацат на земята и се издигат отново в разредения въздух. Ако правиш така, може би ти си човек, който, докато лети, ще научи много за себе си и за пътя, който трябва да извърви на тази земя. Ако ти наистина си един от тези хора, не е случайно, че си попаднал на тази страница от книгата, или че си полетял във въздуха. Летенето за теб е важен инструмент в мисията ти да бъдеш човешко същество. Ще направя бегло описание на различните типове хора, които летят, и ако ти си от онези, които както си вървят, спират, за да погледат самолетите, то това ще бъде грубо нахвърляна скица и на самия теб. Летците се измъчват, когато трябва сляпо да разчитат на някого другиго, за да да ги отдведе до целта, която искат да отидат. Влаковете, автобусите, самолетите - всичко тези транспортни средства могат да аварират или да закъснеят, и да те захвърлят като корабокрушенец на нежелано от теб място. Колите вървят само до места, до които има прокарани магистрали и шосета, опасани от всички страни с билбордове и знаци. Пилотът желае машината да бъде под негов контрол и той сам да избира пътя, който тя ще следва. Видените от въздуха късове земя, недокоснати от човешка ръка, силно привличат летците - те искат, прелитайки бързо над нея, за да се уверят, че природата все още е жива и диша без бремето на веригите, поставени й от човека. Летците високо ценят следното обстоятелството - когато е в небето, човек не може да се извинява за своите грешки, там не са важни думите, ценни са само знанията и действията. Във всеки един от тях съществува друго "аз", което наблюдава внимателно тяхното пилотиране, забелязва моментите на наслада и щастие и следи онова, което те правят, за да изпитат тази радост. Този "друг", който е в тях, не може да бъде подлъган и измамен, всеки летец от време на време изпитва тихо доволство от факта, че този наблюдател ги преценява като поносими, дори понякога приятни за контролиране човешки същества. Онези, които летят, имат интуиция за приключенията, които предстоят и те се осланят на нея, вместо на смътните спомени за интересни събития от далечното минало, с които живеят много хора. Има и други, по-дребни неща, които ги свързват: в почивните им дни техните хоризонти се измерват не с една десета от милята, а със стотици мили; понякога използват самолетите, за да свършат някоя работа, а друг път - за да открият една безкрайна перспектива след пресиращата ги работна седмица на земята. Летенето е пътя, който са избрали - вървейки по този път, те изпитват потребност да демонстрират своята власт над времето и пространството в рамките на своя живот. Ако споделяте този техен стремеж, то тогава вашето неизречено желание някой ден да притежавате самолет не е празно фантазирането е важно изискване към вашия живот и цената, която ще платите, ако го пренебрегнете, някои радикално настроени авиатори казват, ще бъде вашата човешка същност. В нас живее и друго същество, което не е наш приятел и което с радост би искало да ни види провалени и самазани. Това е неговият глас: "Хвърли се под влака, скочи от моста, просто от любопитство, скочи..." На онези, които са родени да летят, той казва: "Забрави за летенето. Ти не можеш да си позволиш да притежаваш самолет. Бъди практичен в крайна сметка. Стой здраво стъпил на земята. Какво знаеш ти за самолетите?". Това е фигура, пропита от предпазливост и консерватизъм. За да сме справедливи, трябва да признаем, че 90 процента от хората, които притежават самолети, всъщност не могат да си позволят да ги имат. Те се нуждаят от пари, за да поддържат дома си, да издържат семейството си, да натрупат някакви спестявания, да инвестират, да плащат осигуровки. Но в един момент всеки един от тях решава, че самолетът е по-важен от всяко друго нещо, купуващо се с пари. Летенето за тях е важна част от съществуването им, то е техен дом, тяхно семейство, и инвестиция, и осигуровка. Най-важният момент в осъществяването на такава покупка е мигът на вземане на решение. Оттам нататък случващото се е неизбежно. Нито времето, нито парите, нито разстоянията могат да се превърнат в пречка, тъй като купуването на самолет е действие на духа - нещо необичайно и тайнствено. Решението е взето, представата за самолета започва упорито да те преследва и ти разбираш, че той е започнал съществуването си в живота ти. Не ти откриваш самолета, по-скоро той те намира. Щом веднъж разбереш, че имаш нужда от тази машина, събитията се задвижват бързо и автоматично. Какъв самолет? Нов или стар? С високо или ниско разположени криле? Семпъл или сложно устроен? С две или четири места? От плат или от метал? С колело на носа или на опашката? По-груб или по-фин? Бърз или бавен? Отговори на тези въпроси, и ще усетиш първите вибрации на самолета около себе си. Твоят самолет вече не е само в представите и желанията ти, а и в книгите и списанията, в статиите за различни модели летящи машини, в изрезкитете от вестници, които правиш, в известния Трейдъплейн, издаван в Кросвил, Тенеси, в който можеш да откриеш хиляди самолети, предлагани за продан в цялата страна. Изборът е направен - по-семплият Тау1oсrаft или препълненият с уреди Веесhсraft - след тази стъпка самолетът обикновено се появява пред теб като макет, в миниатюрен вид, преди да изникне в целия си ръст. Един пилот взел решение да си купи самолет в момент, когато банковата му сметка била стопена до сума, по-малка от десет долара. Решил, че един ден ще притежава класическия малък самолет Рiреr Сub от 1946; направен от плат, с криле над кабината, двуместен - лек самолет с колело на опашката. Цената на този самолет варирала от 800 до 2200 долара. Той непрекъснато бил в мислите му, често ходел до летището и му се любувал. Похарчил 98 цента, за да си купи частите на умалено копие на самолета, направено от хартия и клечки (всъщност тази покупка възлязла на 1 долар и 1 цент заедно с данъка). Той сглобил самолета за две вечери и го закачил на връв, спусната от тавана. Така машината навлязла в живота му и се полюшвала напред-назад при всеки порив на лекия вятър. Изчел Трейдъплейн, прекарвал уикендите си на различни летища, обсъждал този модел с механици и пилоти, наблюдавал самолетите Piper Cub и ги докосвал. Тогава нещо много странно се случило. Негов приятел получил петстотин долара, за да наеме самолет за нуждите на компанията, в която работел. Той споменал това на пилота. Летецът знаел, че в момента се продава Къб за сумата от хиляда долара, взел 500 долара назаем от друг приятел, добавил ги към 500-те долара, предназначени за наемането на самолета, купил Къба и го дал под наем на фирмата, която се нуждаела от него. След като тя свършила работата си и дългът му най-накрая бил изплатен, освен на малкия хартиен Къб, който все още висял от тавана, той станал собственик и на самолет в естествена големина - летящ Пайпър Къб от 1946. Друг човек избрал Чесна 140 за своя цел. На летището, което било в близост до неговия дом, стояла една особено красива Чесна, но той не разполагал с 3 000 долара, колкото била цената й. Отгоре на всичко и собственикът й не искал да я продава. Но този мъж твърде силно желаел да притежава този самолет, твърде много харесвал точно тази машина и обичал да я съзерцава. Той помолил собственика й да му даде възможност да я почисти и излъска, само и само за да бъде близо до нея. Собственикът се засмял и му купил кутия с восък. Да лъснеш самолет, целият направен от метал, не е лесна задача, но една току-що полирана Чесна 140 наистина е прекрасна гледка. Собственикът предложил да направят заедно обиколка със самолета като възнаграждение за свършената работа. Така постепенно станали приятели, а днес вече са партньори-съсобственици на същия този излъскан до блясък самолет. Всеки, който днес притежава лек самолет, е минал по същия път: Решение, Разучаване, Търсене, Откриване и най-накрая нещата са се подреждали така, че те са станали собственици на цели самолети или на част от самолети, които сега пилотират. Трябва да сте много чувствителни, биха ви посъветвали тези пилоти, да бъдете зорки и наблюдателни, за да не пропуснете съвпаденията, случайните събития, на които се натъквате, вървейки по избрания път. Случайното стечение на обстоятелствата е полъх на този невидим дух на небето, който вероятно нежно ви е призовавал през целия ви живот. Една жеиа-пилот, ужасена от проблемите около реда за наемане на самолети, решила да си купи собствен самолет. За нея тази покупка била достатъчно важна, за да похарчи всичките си спестявания. Тя разгледала огромен брой самолети във вестниците, списанията и из летищата, но не могла да намери това, което търсела, макар и да свела изискванията си до двуместен самолет, направен изцяло от метал. Въпреки това не харесала нито един от тях, никой не грабнал окото й, никой от тях не я привлякъл. Тогава, в един съботен ден, точно когато си тръгвала от поредното летище, един бял Luscombe Silvaire меко се приземил, спирайки близо до ресторанта на летището. Тя харесала този самолет. Усещала, че той е точно за нея и макар и да нямало знаци, че се продава, попитала собственика му дали има някакъв шанс да го купи. - Всъщност - отвърнал той - търся по-голям самолет за себе си. Luscombе е чудесна машина, но е само за двама души. Да, може и да го продам. Жената пилотирала белия самолет, го харесала още повече заради начина, по който той се държал в небето, и тогава разбрала - това била машината, искала точно нея. Трябвало да се уредят някои формалности преди сключването на сделката - тя дала съгласието си предишният собственик да го пилотира до момента, в който намери подходящ самолет. В крайна сметка самолетът станал неин. Помислете. Ако не беше дошла точно на това летище, точно в този ден и в този момент от деня, на тръгване тя нямаше да види белия самолет, устремен към земята. Ако вятърът духаше от противоположната посока, тя нямаше да го види как се приземява. Ако пилотът се бе забавил само с две минути, преди да отлети към летището, където обикновено сядаше да изпие чаша кафе, тя щеше да се размине с него. Но всички тези неща се случват. Тази поредица от случайни съвпадения е знак, че този дух ни призовава и ни насочва към място, от което бихме научили най-много. Днес тази жена пилотира Luscombe Silvaire - целият в бяло, машина, която обича и от която се нуждае. Докато търсиш своя самолет, чуваш следните думи: „О, не, ти не искаш тази машина. Никъде няма да намериш точно такъв самолет". Това означава, че ти се приближаваш към целта. Чух точно тези думи за Fairchild 24-s, само седмица преди да открия този самолет. Чух ги и година по-късно, когато се интересувах от сделката по размяната на Fairchild с един биплан, скоро преди да я осъществя. Запомни - „нямаш шанс" означава: „Този шанс е пред теб". Всичко, което трябва да направиш, е да бъдеш внимателен и да оставиш тайнствения древен дух на небето да подреди събитията. Не бива да ходиш под крилете на самолета, който всъщност искаш, без да го забележиш. Духът не може да бъде обезсърчен. Ако още не си се научил да летиш и ако го искаш повече от всичко друго на света, ти ще го постигнеш. Без значение кой си, на колко години си, къде живееш, ако желаеш това, ти ще летиш. Звучи невероятно, но се случва. Случва се, макар понякога да се налага да вървиш по дълъг и обиколен път. Почти всеки пилот днес, например, се учи да пилотира модерни самолети с колело на носа, които са конструирани така, че биха могли тренировъчно да се управляват на земята също толкова добре, колкото и във въздуха. В резултат на това по-старите самолети с колело при опашката получиха славата на свирепи, непредвидими демони, изискващи свръхумения от пилота, за да излети и да кацне, машини, които изведнъж с преобръщат в близост до земята, клатушкат се и високо отскачат, ако той само за миг се разсее при приземяването. Все пак има пилоти, получили съвременно обучение, които закупуват самолети с опашно колело, тъй като те струват много по-малко и се представят много по-добре от новите си събратя. Пътеката, по която ги води духът, ги среща лице в лице с демоните. Не е много мило от страна на духа на небето да поставя препятствия по пътя на избраните от самия него човешки същества. Така той напомня за страха от надмогването, пилотите намират себе си, напредвайки по пътя на знанието, който са избрали, те стават собственици на машини, от които се нуждаят и за които са слушали ужасни, немислими неща. Пилотът подхожда към своя самолет с ентусиазма, с който един учещ се да язди младеж пристъпва към най-добрия кон в конюшнята. Също като ездача, той не бърза, опитва се да разбере мислите и привичките на своя кон, открива, че той се ужасява от разпилени от вятъра хартии, разбира, че в определени моменти има нужда от отдих, а в други трябва да бъде много внимателен, когато го язди. Пилотът разбира, че ако умее да пилотира добре, е по-забавно и по-вълнуващо да лети със самолет с опашно колело. Когато видиш блясъка в очите на младия пилот, който проумява, че умее да управлява Drеаdеd Таildragger, започваш да разбираш какво е имал предвид духът на летенето през цялото време, докато го е направлявал по този път. Ако чуеш този призив, идващ от небето, който много хора усещат, независимо дали летят, или не, ако положиш усилия да се научиш да пилотираш и да намериш машината, която искаш, ако повярваш, че лудуващият дух ще създаде онези невъзможно странни, свръхестествени, случайни съвпадения за теб, както и за всеки друг, който сега лети, светът на полета, който трябва да притежаваш, ще бъде твой.
-
Изсъхналите клони прорязаха небето и то се спусна тихо върху тях. Крилете на малката чайка се разтрепераха от усисието й да намери посоката към брега. Луташе се в мрака, облаците я блъскаха, дъждът я упойваше, а светкавиците накъсваха мислите й. Не беше успяла да намери себе си! Страдаше за болката, която бе причинила в наивното си невидение на толкова същества и не намираше опора за себесъчувствие. Усещаше, че времето й изтича през мокрите криле, но не се страхуваше, сълзите на душата й сега бяха насочени към нея – нейната майчица. Там отвъд мрака на небитието нейната тръпнеща мисъл молеше за милост и чайката знаеше, а не можеше и никога нямаше да може да й разкрие себе си. Колко безразсъдни й се струваха сега всичките й пориви на бурно търсене, с които я беше наранила, а тя готова да приеме всичко и всичко да прости й беше поднесла сърцето си! Какво да прави, какво да прави? Да я помоли за прошка – отдавна й е дадена, да падне в нозете й, да се превърне в молитва, да й подари още незасъхналата картина на душата си .................... всичко й изглеждаше дребно и толкова недостатъчно ............ И тогава в съзнанието й се появи това чувство – тя усети как измъчената й душа се вкопчва с всички сили в него – имаше нещо, имаше нещо!!! Да, там на края на времето, в безмерния предел на простора, сред вихъра на бурята тя осъзна, че ще се отдаде по същия начин на своите рожби – и ще го направи също толкова безрасъдно, влагайки цялата си същност, защото това щеше да бъде в Нейно име, това щеше да бъде благодарността й към Нея ............... Водата бавно пропиваше тънките перца, бурята буйстваше вече в друга посока, а в далечината имаше бряг .................... Малката чайка бавно се оттласкваше с криле – беше спокойна – тази безгранична обич, която беше получила като дар и която малкото й сърчице не можеше да понесе сега щеше да бъде предадена и да продължи да съществува завинаги ......................... тя ставаше все по-малка и по-малка точица докато се сля с хоризонта. -
Имаше в старо време на земята едно племе, чиито табори бяха обкръжени от три страни с непроходими гори, а от четвътрата - със степ. Весели, силни и смели хора бяха те. И настъпи веднъж тежко време: дойдоха отнякъде други племена и изгониха първите вдън-горите. Там имаше блата и мрак, защото гората беше стара и клоните и тъй гъсто се бяха преплели, че през тях не се виждаше небето и лъчите на слънцето едва можеха да си пробият път до блатата през гъстите листа. Но когато слънчевите лъчи падаха върху водата на блатата, оттам се издигаше смрад и от тоя смрад хората гинеха един след друг. Тогава жените и децата на това племе почнаха да плачат, а бащите се замислиха и потънаха в скръб. Трябваше да излязът от тая гора и затова имаше два пътя: - единият - назад, там бяха силните и зли врагове, другият - напред, там се възпряваха великаните-дървеса, прегърнали се плътно един друг със своите могъщи клони и забили възлести корени дълбико в лепкавата тиня на блатата. Тия каменни дървеса се възправяха денем мълчеливо и неподвижно в сивата дрезгавина, а вечер, когато пламваха огньовете, още по-плътно се приближаваха около хората. И винаги, денем и нощем, около тия хора имаше пръстен от дълбока тъмнина, който сякъш се готвеше да ги премаже, а пък те бяха свикнали със степния простор. А още по-странно биваше, когато вятърът шибаше върховете на дърветата и цялата гора бучеше глухо, сякъш се заканваше и пееше погребална песен над тия хора. Ала те бяха силни хора и биха могли да тръгнат на смъртен бой с ония, които веднъж ги бяха победили, но не можеха да умрат в боевете, защото имаха да оставят завети на поколенията и ако биха умрели, от живота биха изчезнали с тях и тия завети. И затова през дългите нощи под глухия шум на гората, в отровния смрад на блатата те седяха и мислеха. Ала нищо не изтощава телата и душите на хората така, както ги изтощават мъчителните мисли. И хората изнемощяха от мисли. . . Между тях се роди страх, който скова яките им ръце, от плача на жените над труповете на умрелите от отровния смрад и над съдбата на скованите от страх живи хора се роди ужас и страхливи думи почнаха да се чуват в гората, отначало несмели и тихи, а след това все по-високо и по-високо. . . Искаха вече да отидат при врага и да му дадат в дар своята свобода и вече уплашени от смъртта, не се страхуваха от робския живот. . . Ала в това време се яви Данко и сам спаси всички. Данко беше един от ония хора, млад красавец. Красивите хора са винаги смели. И той каза на другарите си: - Камък насред пътя не се маха с мислене. Който не върши нищо, от него нищо не става. Защо губим сили за мисли и скръб? Ставайте да тръгнем из гората, да минем през нея, защото тя ще има край - всичко в тоя свят има край! Да вървим! Хайде! Хайде! . . . Вгледаха се в него и видяха, че той е най-добър от всички, защото в очите му светеше много сила и жив огън. - Води ни! - казаха те. Тогава той ги поведе . . . Поведе ги Данко. Всички тръгнаха дружно след него - вярвяха в него. Труден беше пътят! Тъмно беше и на всяка крачка блатото разтваряше своята жадна пленясала уста и гълташе хората, а дървесата препречваха пътя като мощна стена. Клоните им се бяха преплели; корените се бяха изпънали като змии навсякъде и всяка стъпка струваше на ония хора много пот и кръв. Дълго вървяха те . . . Все по-гъста ставаше гората и все повече намаляваха силите им! И те почнаха да роптаят срещу Данко, като казваха, че той, млад и неопитен, напразно ги е повел нанякъде си. А той вървеше пред тях и беше бодър и светъл. Ала веднъж буря завилня над гората и дървесата зашепнаха глухо и страховито. И стана в гората тъй тъмно, сякъш там се бяха събрали наведнъж всичките нощи, които са минали, откак гората е била родена. Вървяха мъничките хора между големите дървеса сред страшния шум на мълниите, вървяха, а разлюлените великани-дървета скърцаха и гневни песни бучаха, а мълниите, летящи над върховете на гората, я осветяваха за миг със син, студен блясък и изчезваха тъй бързо, както се появяваха като плашеха хората. И дърветата, осветени от студения блясък на мълниите, изглеждаха живи, прострели своите корави дълги ръце, сплетени в гъста мрежа, сякъш се опитваха да спрат хората, които бягаха от плена на мрака. А из мрака на клоните нещо страшно, тъмно и студено, гледаше вървящите хора. Това беше труден път и уморени от него, хората паднаха духом. Но те се срамуваха да признаят безсилието си и озлобени и гневни, се нахвърляха срещу Данко, срещу човека, който вървеше начело. И почнаха да го укоряват, че не знае как да ги води - да, точно тъй! Те се спряха и под победния шум на гората, сред разтреперания мрак, почнаха уморени и зли да съдят Данко. - Ти - казаха те - си нищожен и вреден за нас човек! Ти ни поведе и измори и заради това ти ще загинеш! - Вие казахте: “Води ни!” и аз ви поведох! - извика Данко, като изпъна срещу тях гърдите си. - Аз имам мъжество да водя и затова ви поведох. А вие? Какво сторихте вие, за да си помогнете? Вие само вървяхте и не можехте да запазите силите си за по-дълъг път! Вие само вървяхте и вървяхте - като стадо овце! Ала тия думи ги разяриха още повече. - Ти ще умреш! Ти ще умреш! - ревяха те. А гората все така бучеше и бучеше, като пригласяше на техните викове, и мълниите разкъваха мрака на парцали. Данко гледаше ония, за които бе поел тоя труден път, и видя, че те са като зверове. Много хора се бяха изправяли около него, но по лицата им нямаше благородство и той не можеше да чака милост от тях. Тогава и в неговото сърце кипна негодувание, но от жалост към хората то угасна. Той обичаше хората и мислеше, че може би без него те ще загинат. И сърцето му пламна от огъня на желанието да ги спаси, да ги изведе на открит път и тогава в очите му блеснаха лъчите на оня могъщ пламък . . . А когато те видяха това, помислиха, че той е освирепял и затова очите му така ярко блестят, задебнаха като вълци, очаквайки, че той ще се бори с тях, и почнаха по-плътно да го обграждат за да могат по-лесно да го хванат и убият. А Данко вече разбра какво мислят и от това сърцето му още по-ярко пламна, защото тая тяхна мисъл роди у него скръб. А гората все така пееше своята мрачна песен и гърмът трещеше, и дъждът се изливаше . . . - Какво да направя за хората ? ! - извика по-силно от гръмотевицата Данко. И изведнъж той разкъса с ръце гръдта си и изтръгна от нея своето сърце и го издигна високо над главата си. То блестеше ярко като слънцето и по-силно от слънцето. И цялата гора млъкна, осветена от тоя факел на велика обич към хората, а тъмнината се пръсна от светлината му и там, вдън-гората, разтреперана падна плесенясалата паст на блатото. - Да вървим! - извика Данко и се втурна към своето място, дигна високо горящото си сърце и осветяваше с него пътя на хората. Очаровани, те се втурнаха подире му. Тогава гората отново зашумя, като разлюля учудено върховете си, но тоя шум бе заглушен от тропота на тичащите хора. Всички тичаха бързо и смело, увличани от чудесната гледка на горящото сърце. Загиваха и сега, но загиваха без оплаквания и сълзи. А Данко непрестанно вървеше напред и сърцето му непрестанно блестеше, блестеше ! И ето че изведнъж гората отстъпи пред него, отстъпи и остана назад, гъста и мълчелива, а Данко и всички ония хора изведнъж потънаха в море от слънчев блясък и чист въздух, измит от дъжда. Бурята остана там, зад тях, над гората, а тука блестеше слънцето, въздишаше степта, искреше в брилянти от дъжд тревата и реката лещеше като злато . . . Беше вечер и от лъчите на залеза реката изглеждаше червена като кръвта, която бликаше на горяща струя от разкъсаната гръд на Данко. Хвърли поглед пред себе се към степната шир гордият и смел момък Данко, хвърли радостен поглед към свободната земя и се засмя гордо. А след това падна и умря. А хората, радостни и изпълнени с надежди, не забелязаха смъртта му и не видяха, че редом с трупа на Данко неговото смело сърце още гори. Само един предпазлив човек забеляза това и страхувайки се от нещо, стъпи с крак върху гордото сърце . . . И разсипано в искри, то угасна. -
Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.” Учителят погледнал в очите на мъжа и с най-прекрасната усмивка казал: “Приготви всичко. Ще дойда”, след което си отишъл. При тези думи сърцето на мъжа се изпълнило със сила. Той очаквал с нетърпение да посрещне Учителя и да изрази своята любов към него. Това щяло да бъде най-важният ден в неговия живот – Учителят щял да бъде с него. Купил от най-добрата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, които да предложи на Учителя като подарък. Отишъл си вкъщи да приготви всичко за Учителя. Почистил цялата къща, приготвил прекрасни ястия и наредил изящно масата. Сърцето му сияело от радост, защото Учителят скоро щял да дойде. Човекът чакал неспокойно, когато някой почукал на вратата. Той отворил нетърпеливо, но вместо Учителя, видял една възрастна жена, която го погледнала в очите и казала: “Ужасно съм гладна. Можеш ли да ми дадеш парче хляб?” Човекът малко се разочаровал, защото това не бил Учителят. Погледнал жената и казал: “Заповядай у дома.” Сложил я да седне на мястото, което бил определил за Учителя и й дал от храната, която бил приготвил за него. Човекът обаче бил неспокоен и едва чакал старата жена да приключи и да си тръгне. Жената, трогната от щедростта на човека, му благодарила и си тръгнала. Мъжът отново подредил масата за Учителя и едва приключил, на вратата отново се почукало. Този път бил друг странник, който пътувал през пустинята. Той го погледнал в лицето и казал: “Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо да пийна?” Мъжът отново бил малко разочарован, тъй като отново не бил Учителят. Поканил странника у дома си и го сложил да седне на мястото, приготвено за Учителя. Дал му да пие от виното, предназначено за него. Когато непознатият си тръгнал, човекът отново приготвил всичко за Учителя. Някой отново почукал. Когато мъжът отворил вратата, там стояло малко момче. То го погледнало и казало: “Замръзвам. Можеш ли да ми дадеш одеало да завия тялото си?” Мъжът отново се разочаровал леко, но погледнал в очите на детето и усетил любовта в сърцето си. Бързо събрал дрехите, които възнамерявал да даде на Учителя и покрил детето с тях. То му благодарило и си тръгнало. Мъжът отново приготвил всичко за Учителя и зачакал, докато не станало късно. Когато разбрал, че той няма да дойде, се разочаровал, но веднага му простил. Казал си: “Аз си знаех, че не мога да очаквам Учителя да дойде в този скромен дом. Въпреки, че обеща да дойде, може би нещо много по-важно го е завело някъде другаде. Учителят не дойде, но поне ми каза, че ще дойде и това е достатъчно за моето сърце, за да бъде то щастливо.” Бавно прибрал храната и виното и си легнал. През нощта сънувал, че Учителят е дошъл в неговия дом. Мъжът се зарадвал, че го вижда, но не знаел, че сънува. “Учителю, ти дойде. Ти удържа на думата си!” Учителят отговорил: “Да, аз съм тук, но бях тук и преди това. Бях гладен и ти ме нахрани, бях жаден и ти ми даде да пия вино, беше ми студено и ти ме облече. Каквото правиш за другите, ти го правиш за мен.” Когато се събудил, сърцето му било изпълнено с щастие, защото той разбрал урока на Учителя. Той толкова много го обичал, че му изпратил трима души, за да му даде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато даваш храна на някой, който е гладен; когато даваш вода на някой, който е жаден; когато обличаш някой, на който му е студено - ти даваш своята любов на Учителя.
