ДиВен

Получи се така, че се докоснах до някой познания, които породиха необходимост от нови интерпретации на официално съществуващите научни представи във физиката. Ето защо предлагам ви накратко хипотезата и очаквам коментарите ви. Някои изходни позиции: o “Ако нещо някъде изчезне, то задължително на друго място ще се появи” М.В. Ломоносов o Пределната скорост на светлината “във вакуума” е равна на 2,9979250(10).108 m.s-1; o Закона на Айнщайн: E = m C2; o Приемаме кръговрата в природата като естествен и оптимален вариант за нейното съществуване. o Гравитационният закон на Нютон в неговият класически вид: F = fo (ma . mb/ r2 , където: ma и mb са масите на взаимодействащите тела в kg; r - разстоянието между тези тела в m; fo - универсалната гравитационна константа - 6,67.10 -11 N. m2. kg-2; Какъв е смисъла на r2 в гравитационният закон на Нютон? Ако погледнем чисто математически, получава се гранична повърхност с страна r! Как ви се струва, има ли смисъл? Но ако осъзнаем, че това е един израз на взаимното им влияние е вече нещо друго! Процеса е двупосочен и едновременен - r2. В светлината на гореказаното да запишем формулата на Айнщайн E / m = C2. Очебийно е че Енергията и материята са в някакво отношение изразено чрез C2? Възникват два въпроса: o Нали максималната скорост е скоростта на светлината C? Тогава C2 какво е? o Защо не запишем E / m = 2,9979250(10).108 m.s-1? Според мен отговора е в двупосочността на прехода Енергия – материя и неговата цикличност, породена от нарушаване на равновесието и съответното му възстановяване! На всяко изменение на Енергията – Е, съответства и изменение на материята – m. За да се съхрани константният характер на скоростта на светлината – С, когато се извършва прехода Енергия – материя със скорост C, се извършва и преход материя – Енергия, също със скорост C. Процеса е едновременен и двупосочен и сумирането на двете скорости е естествено и равно на C2! Тук се налага да отбележа, че цялата хипотеза съм изложил в книгата си „ВечноТо”, която можете да намерите в: http://www.divensvet.com Съществуват два свята – видим и невидим. Видимият ни дава формата, а невидимият, съдържанието. Ние винаги съществуваме в някаква гранична зона между тях, формирана от нашето осъзнаване на процеса. И двата свята се стремят да се проявят чрез нас и създават един непрекъснат процес – Живот! Съществува симетрия спрямо х и у. На измененията в дясно, за да се съхрани равновесието в двата свята, съответстват изменения в ляво - Е и m се увеличават. Намалявайки Е , за да се запази константният характер на скоростта на светлината намалява съответно и m – бъдещето се свива за да се прояви като се материализира. Съгласно гореказаното, за да се съхрани равновесието на Цялото отляво Е и m се увеличават – миналото се разширява и се одухотворява. Нека разложим духовните и материални сили! Видимо се очертава противоречивата им същност спрямо оста у - бъдеще и минало! Интересното в случая е еднаквостта им, спрямо оста х, което прави възможно проявата на времето и пространството, тоест ДВИЖЕНИЕто! Тогава, какво сме ние? Не сме ли едно съчетание на: Енергия – материя, форма – съдържание, Душа – ген… в много светлина. Познаваме ли реалността в която живеем? Тя, като част от едно цяло, не е ли просто резултат обобщаващ двата свята, чрез нас в един – нашият! За да бъде Животът ни в хармония, не трябва ли да опознаем и двата свята, за да можем да изживяваме по най-щастливият начин различните събития породени от „смесването” им? Енергията е в непрекъснато движение през нас и чрез нас! Когато тече свободно, предизвиква най-красивите ни изживявания, а когато не може да мине, се натрупва някъде в нас или около нас и се стреми силово да си направи път, предизвиквайки страдания! Необходимата Енергия за процеса наречен Живот, протича през нас и не може да бъде спрян. Затова нека не затваряме “кранчетата си”, за да не предизвикваме страданията си. Всичко, съществува извън нас и в нас, независимо от осъзнаването му от нас и ни дава възможност да изразим себе си като одухотворим делата си чрез теория и материализираме идеите си чрез практика. По такъв начин можем да открием и изразим своята уникална индивидуалност. Силата на Живота е в неосъзнатият ни стремеж да разберем Вечното, заложен в нас като индивидуалност! Всичко е взаимосвързано… и е в едно Цяло… и се влияе от всичко останало… и всяка частица от него съдържа информация за Цялото! От семето пониква дърво, а от дървото се ражда плод… съдържащ в себе си семето! Вечното е и единство на противоречия, стремящи се към равновесие. Ето защо и самият експеримент променя Вечното и Вечното откликва на експеримента. Цялото е живо! Всяко въздействие върху него го преподрежда и предизвиква изживявания, които от своя страна, също предизвикват изживявания в този който ги е предизвикал... Животът е вечно противоречие..., ние също. Противоречива същност в противоречива среда – едно великолепно изобилие от възможности за Живот и една невъзможност да се дефинираме. Обречени сме да свършим работата, за която сме създадени, притискани от тези противоречиви сили и е по-добре да осъзнаем този факт! Не ни е позволено да бъдем други, защото работата трябва да се извърши. Резултатът е ДВИЖЕНИЕ!A Вечното изживява себе си чрез теб… чрез нас! Работата трябва да се извърши от теб… от нас. То винаги има и други варианти и каква ще бъде ползата ти да се откажеш от тази си възможност за проява?