chimera

Това е една много хубава идея. За мен ще бъде интересно да има подобна дискусия. Харесай си нещо конкретно от теорията и практиката, с което да започнем.

Но светът е многолик. И ти си в него. Накъдето и да се обръщаш, ще виждаш тази многоликост. И дори мога да те убедя, че ако си затвориш очите, многоликостта на света няма да изчезне от това. Не е ли по-правилно да приемаш хората такива, каквито те са, особено ако идеята ти е да лекуваш?

Предпочитам да възприемам при възможност хората такива, каквито те са. Само че хората са нещо много сложно. Днес са едни. Преживеят нещо. Това нещо ги промени. И те утре са други. За да възприемам обективно какви са хората, аз трябва да допускам тяхната промяна и да я възприемам и нея. Всеки човек си има своя уникален живот и поне според мен трябва да бъде оставен да го изживее. Всичко, което аз мога да направя е да дам мнение в опит да спра ставащото, ако видя водовъртеж от обиди. Но факт е, че всеки сам си преценява за себе си как ще постъпи. Както и всеки сам си носи последиците от своите си решения, постъпки, действия и бездействия. Та моето мнение може да бъде всичко и нищо според зависи от човека отсреща. А що се отнася до: Казват, че непоискано добро е тройно зло. Смятам, че така е с всичко, което не е поискано. Може и да не съм права, но така разсъждавам.

Психоанализата е нещо, което го няма в България. Затова давам пример с психотерапия. Но този цитат важи и относно ходенето при психолог, защото аз оставам с впечатлението, че наистина много хора се заблуждават, че всичко, което се случва, са едни сладки приказки и едно раздаване на съвети на килограм. А то не е така. За любовта си прав. Без нея не може и е вредно.

Отнася се не само до психотерапията:

Психоаналитик За психоаналитично обучение се признава само такова от институти или асоциации, членове на Международната Психоаналитична Асоциация - създадена от Фройд. За създаване на асоциация в една страна трябва да има поне 20 психоаналитици - в България все още няма толкова и в близките години няма да има. Основател на психоанализата е Фройд и психоаналитиците работят с неговата теория, за която се обучават след като вече са станали психолози и то с магистратура по психология. Обучението им е продължително и преди да придобият правото да прилагат психоанализа те самите трябва да са минали през психоанализа и супервайзорство. В момента в България психоаналитиците, до колкото на мен ми е известно, са точно двама и има около 7 обучаващи се на това, които скоро няма да станат психоаналитици. Психотерапевт Психотерапевтът, най-често, е специалист с образование по психология. Неговата работа е свързана с обикновените хора и психичните им проблеми, които не са резултат от умствено/мозъчно заболяване. Психотерапията е начинът и да предотвратим появата на психопатология, т.е. тя има превантивна функция. Психотерапията е научен метод за психологическо въздействие с терапевтична цел. Познанията и уменията за това се придобиват през дълъг период на професионално обучение, който включва не само теоретична и практическа подготовка, но и упорит труд върху личността на терапевта - моделиране на неговите особености и качества в съответствие с определени стандарти. Психотерапията се прилага по стриктни професионални и етични правила, а също така има ясно формулирани приоритети и цели.

Мъжът ми е учител. Той ми донесе такава тетрадката. Беше след приключването на стачката. Инициативата си върви поне в това училище, където е той. И се надявам малчуганите да научат поне там нещо полезно за тях самите.

Има няколко тънкости, които трябва да знае всеки, който любителски се наема да превежда хора през планината до някаква крайна цел. Първото и най-важно нещо е предварителната подготовка. Добрата предварителна подготовка е основа за безпроблемното водене на групата. Започва се с избор на датата за пътуването. Тази дата трябва да е съобразена с прогнозата за времето за този ден и това важи с особена сила за зимните преходи (нали няма нужда да напомням за онези студенти, дето не съобразили датата с времето и снежна буря ги уби в планината по време на прехода преди няколко години). Планината може да бъде смъртоносна и ако времето се очертава лошо, водачът има отговорността да отложи пътуването за по-подходяща дата. В предварителната подготовка се включва информирането на групата, която ще бъде превеждана, за особеностите на терена, през който ще се минава- колко е дълъг, колко време ще се ходи, какви са особеностите му (нанагорно-нанадолнищен ли е, равен ли е, има ли пътечки или ще се дращи в дивото неизвестно, тревисто ли е, каменисто ли е, заснежено ли е и т.н.). Всеки от групата трябва да има най-обща представа как да стигне от точката А, която е началната на тръгване до крайната цел Б (много полезно в случай на аварийна ситуация). Всеки от групата трябва да е предупреден какво е най-подходящото облекло и кои са най-подходящите обувки/ботуши за нуждите на прехода. Това е наложително, за да не се чудите как да пренасяте дамите с токове и господата с неподходящи или липсващи грайфери през определени части от пътя. Също така ще се спести прегряване/премръзване по време на прехода на някои от участниците в него. Следваща важна точка е Багажът. Ако преходът ще е кратък и по утъпкана пътечка или път, може и слонове да мъкнете. Но за по-дълги преходи желателно е багажът да е максимално олекотен. Ако пътят се предвижда да е от типа горно-нанадолнище с елементи на любителски алпинизъм, ръцете на всички от групата е крайно желателно да са освободени от торби, чанти, излишни дрехи и най-вече от слонове. Задължително условие е в Багажа на водача да има Аптечка. И водачът да я мъкне без да се оплаква (това с оплакването е незадължително, за разлика от мъкненето). Тя трябва да съдържа Задължително бинт, йод/спирт, лепенки, хапчета за настинки (за зимно-есенен преход) и крем с висок слънцезащитен фактор (от порядъка на 20) при преход лятото-пролетта. Ако преходът ще е през лятото, есента или пролетта (най-общо при температура над 4-5 градуса) има още едно много важно нещо, което любителят водач на група трябва собственокрачно да проучи. Това е кои лекари в населеното място в близост имат опит с хапани от змии. За София лекарите с такива познания са в Пирогов. Не се заблуждавайте, че всички лекари са компетентни по въпросите на змийските наръпвания. Не е така. Който знае по други населени места какво е положението, може да дописва по мен съответната информация. Стигнахме до момента на самия преход. Водачът-любител е длъжен да преведе групата си не по най-прекия път до крайната цел, а по най-безопасният такъв, дори ако това означава да се заобикаля и да се губи време. Отговорност на водача е да държи цялата група да се движи накуп, а не един да е насам, друг да е на там, трети да е надолу по баирчето, пети да е в храстите осем километра в ляво. Много често срещана грешка при начинаещи водачи е да допуснат групата да се разцепи на две и да се юрнат напред кат невидели с първата част от хората, които водят. А втората част от хората изостава и я следят с поглед някъде там в близката далечина. Това Никога, ама НИКОГА, не трябва да се допуска. Водачът е този, който познава терена най-добре. И когато той се отдели от групата, излага изоставащите на опастност. Рискува някой от тях да не оцени опастностите на терена, да се подхлъзне и да се натроши. При това подхлъзване, според зависи от терена, може да завлече още хора да се подхлъзнат и да се натрошат. И ако водачът е избягал напред, докато загрее аварийната ситуация и може да стане много лошо. Това е едно на крак. Другото са нашите мили дружки - змиите. Уважаващият себе си водач обикновено разбира от змии и знае кои от тях са отровни и кои са безобидни. Също така знае, че нашите родни отровници имат два вида отрова в зависи каква е змията. При единият вид змии отровата поразява нервите и е абсолютно Забранено да се слага превръзка на ухапания крайник иначе крайникът си заминава и човекът бива осакатен. При другия вид змии отровата е на друг принцип и мерките за безопасност са други. Когато водачът е напред, а змия наръпа някой от изоставащите, водачът не може да види змията. Може да е просто неотровна. Смок някой. Ако водачът е при групата, той вижда змията, оценява я и ако не е отровна аптечката приключва въпроса. Ако водачът не разбира от змии, той не трябва да се прави на знаещ. Тук идва на помощ предварителната проверка къде да се обърне пострадал от змийско ухапване за помощ. Задължение на водача е да е запомнил външния вид на змията (размер, цвят, има или няма рогче на муцунката) и също така да се съобрази температурата на деня. В по-студено време змията не е много напечена и това ще рече, че ако е отровна, отровата е по-слабо действаща. Ако е горещ летен ден, отровата на змията е по-силна и особено ако змията е хапнала и още нещо преди да си хапне някой от групата. Това е важно да се знае. При ухапване от отровна змия, водачът е длъжен да успокои групата. Ако не е сигурен каква е отровата на змията, да се въздържи от превръзки. Пострадалият трябва да пие течности. Имате между 6 и 10 часа на разположение в зависимост от телосложението на пострадалия, вида на змията и пр. да стигнете до лекар. Това трябва да стане без паника. Ако е ухапано дете- паникьосвайте се и един да остане с групата и да се пробва да я придвижи на безопасно място, а друг да търчи с детето на лекар. Много е важно да знае къде да търчи. Ако водача види змия, редно е да укаже на групата внимателно да я заобиколи (змиите са глухи, така че ако на някой му се крещи от ужас - ами да вика). Змиите не нападат без предупреждение и без причина, освен ако не са настъпени. Не ги гонете безпричинно от страх- застрашавате се. Толкова по въпроса за змиите. Да се върнем на въпроса за групата. Споменах, че по време на прехода групата трябва да е накуп и водачът не трябва да избързва напред. Друго важно нещо е начинът на ходене. Бързината на ходене трябва да е съобразена с възможностите на всички да я поддържат. Не е правилно да се търчи и хората да са задъхани. На определено време от прехода се правят почивки. Избягва се пиенето на ледено студена вода. Това е най-най-основното. И още една полезна тема за любителите-водачи: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1421

Ако това е вярно - че в името на институцията църква са убили родилка и дете , излиза че институцията не струва колкото една лула тютюн. Все повече се убеждавам, че инквизицията през средновековието не е била това което е. А вероятно е била нещо като инструмент на тогавашните сатанисти, които са имали нужда от материал за човешки жертвопринушенуия. Като са християни, че да не би да са безгрешни? Не сатанистите, християните са създали инквизицията, гоненията, горенето на клада и т.н. И ти за какво си мислиш, че е била Инквизицията на католиците, или пък гоненията на православните? За стремеж към доброто? Не. Това е Падението на църквата в ламтежа и за хорските пари и имоти. Точно това са прибирали църквите от убитите- парите им, имотите им. За това са убивали. Но католиците поне си признават своето собствено падение на църквата си. И се мъчат да го изкупят. С православните църковници не е така. Те дори сега покриват, че имало гонения и горене на клада нея време. Отделно си приписват заслуги за добруването на хората, които не им принадлежат.

Ако има водачи на групата, които са достатъчно недобросъвестни да не изчакват изоставащите, а просто да оставят растояние между тях и изоставащите на един далечен поглед, изоставащите, направете всичко възможно да разсреляте водачите си. :Р Причината е, че първата група (т.е. групата на водачите) почива повече от втората група (т.е. тази на изоставащите). Това се получава, защото докато втората група върви, в опит да настигне първата група, първата група почива. Дори двете групи да се засекат при това на почивката... Едно е да си почивал примерно 15 минути, ако си от първата група, друго е да починеш 5 минути, ако си от втората група и пак да се тръгне на път. Накрая тези от втората група пристигат меко казано смазани в крайната точка на прехода, но не защото са кекави, а защото са физически по-натоварвани и по-непочиващи. Не допускайте водачи да избързват напред пред вас, ако са ви мили силиците ви. Ако не можете да разсреляте избързващите водачи, никога не се движете в групата на изоставащите с темпото.

Останах с впечатлението, че има хора, които не правят такава разлика. Затова реших да пусна една такава тема, в която да се обсъждат разликите. И тъй, предлагам да се даде отговор на въпросите: 1. Какво е това нещо "психолог" и за какво се ходи при него. 2. Какво е това нещо "психотерапевт" и за какво се ходи при него. 3.Какво е това нещо "психоаналитик" и защо то няма почва у нас, поради което не може да се каже просто така, че някой е успял да се вреди при такъв. Вие, които знаете разликите, сте на ход.

Аз предпочитам да не се обиждам. Защото това е свързано с хабене на излишни нерви: Ако тръгнем взаимно да се обиждаме без спирачки, предвиждам изхабени нерви на всички обидчии без изключение. А нервните клетки не се възстановяват (поне така учим по биологична психология), значи е нездравословно да се обижда човек за щяло и за нещяло. Има и друга причина да не се обиждам. Тя се корени в прозрението, че няма смисъл да се обиждам, като така или иначе един ден ще ми мине. Това и го препоръчвам на особено обидчивите- като им дойде вдъхновението да се обидят, да се сетят, че няма смисъл от това, защото ще си изхабят нервите, а накрая така или иначе ще простят обидата и ще им мине, колкото и да отричат варианта с прошката пред себе си.

Всички сме на различен път от своето развитие. Сигурна съм, че е възможно един ден всички да се отнасят отговорно към опазването на околната среда. Все пак околната среда е нашият общ дом като хора. Просто това ще се случи в края на пътя, по който сега вървим. А на този път ние сме едва в началото и още много имаме да се учим като човечество за всичко.

И такива ги има- слаби и страхливи. Срещала съм такива, каквито описваш. Но не всички мъже са слаби и страхливи, това също трябва да се отчете. Едно от нещата, които харесвам у своя мъж е именно това, че не е нито слаб, нито страхлив. :Р

Габриил Антуан Пажес пише доста за нея. И не само той. Друг е въпросът, че срамът на църковниците от онова време, ги е подтиквал да унищожават доказателства за прецакването си да изберат жена за папа. Поне това, което съм прочела като изследвания за нея, ме е убедило, че е живяла и е била папа. Разкрили я, защото е била забременяла и получила родилни болки по време на някаква процесия. Убили я заедно с бебето и, в срама си от това, че са следвали жена.