Това нещо,което следва е от преди 2-3 седмици,само че тогава нямах регистрация тук,пък и честно казано чувствата в мен не са се променили особено много от тогава...и все пак вижте го...имам нужда до го споделя... :
Ех това време... все мрачно и влажно напоследък. Гъста и непрогледна мъгла се разстила почти всяка вечер... още малко и човек би могъл да се изгуби в нея, както би могъл да се изгуби и в себе си... Преди малко реших да се поразходя из Витоша в мъгливото време...и разхождайки се в почти непрогледното се чувствах някак си, спокоен, плащещо спокоен, може би защото от много време насам съм свикнал всичко около мене да намира израз в непрогледното и празното... Не съм го търсил, вече съм забравил и кога се е случило... но дори когато вечер навън няма мъгла тази непрогледна празнинка.. при мен си остава. В какво се изразява самотата... може би да бъдеш заобиколен от хора и да се чувстваш като на празен остров ?(задължително мъглив и непрогледен остров..!) Лошото на тази самота е студа й.. , когато да имаш нужда някой да те стопли и сгрее (било с прегръдка или обнадеждаваща дума..) разбираш, че наоколо няма никой и колкото и да премрежваш поглед, разлика на хоризонта няма.. И се замисляш, опитваш се да се сетиш какво всъщност представшяваше тази топлина... но неможеш да си спомниш.. странно.. в съзнанието изплува единствено студена мъгла.. И този студ сковава всичко... пречи на всяка работа която подхванеш, на всяка страница, която прелистиш опитвайки се да я осмислиш.. пречи на изблиците на радост.. Къде е изхода от мъглата... възможно ли е да обхваща целия хоризонт? Налудничаво странно-обяснимо и упорито продължавам да гледам в една посока и един човек... мислейки си, колко топлина има в Нея...това момиче...Слънчевия Изгрев. Всеки път когато си мисля, че може би ще мога поне да я погледна за миг и отърся съзнанието си от мъглата поне за момент...и изведнъж извършвам някое крайно - глупаво и необмислено детинско по същността си действие... и в следващия миг се оглеждам..и отново виждам мъгла.. и така докато отново не съзра същия човек и същия резултат.. Вече може би ми омръзна тази мъгла.. но каквото и да правя не мога да я прогоня.. и се опитвам да си припомня избледняващия смисъл на понятието топлина...опитвам се да си спомня Нея... А навън мъглата се сгъстява...
Не,че чакам някакви отговори...просто наистина ми е много криво в момента и исках да го кажа някъде, където ще се види...