Един човек тази вечер ми каза следното "Да,любовта си отива и в това няма нищо страшно" .И това е така .Всичко в този свят си отива .Каза и това "Фактът, че е същестувувала я оправдава за съществувавенето й" .
Обичам те Лимонке !Извинявай ,че те цитирам ,но думите ти са толкова простички ,че нямаше как да ги пренебрегна.
Само един слаб човек за мен може да си мисли,че щом една любов си отива... тя не е любов .Такива хора не могат да понесат загубата и за утеха им е "Това не е било любов" .Най-истинската любов е най-абсурдната ,най-трудната ,най-лудата .
Някои хора са се родили с една слабост - любов и живота ,съдбата ,както искате ги наричайте ,непрекъснато ги удря там ,за да се учат .Така любовта се превръща в най-великия учител и учи когато си отиде .
Не съм съгласна,че се ражда всеки момент.Отиди го кажи това на някои ,които е усетил 10-те меча забити в сърцето му.След подобна загуба ...трудно понасяш дори и себе си. После и това минава разбира се ... срещаш нова любов ,обичаш и когато му дойде времето се сбогуваш !