Деяна

Ами в такъв случай ви пожелавам хората с които се срещате да се държат с вас точно по този начин. Нали ... за добро е!

Не е друга тема, а е опит да погледнете през друг ъгъл и да видите, че и вие сте изпускали и вие сте пренебрегвали и че и вие също не сте успявали винаги да съхраните любовта, която ви е давана, както и да я оцените навреме. И това не ви прави лоши хора. Фактът, че ти се замисли и моят въпрос провокира отговор засягащ някаква твоя асоциация с грешки говори много. Много е лесно отстрани да казваш кой любов заслужава, но когато пръста сочи към нас лицата ни придобиват тъжна гримаса.

Ако говорим така по-скоро по липсата на пулс.

Може ли някой да сподели как се определя кой ще разпилее и кой ще съхрани? И вие винаги ли сте успявали да съхраните любовта и грижата която са полагали за вас през целия ви живот до сега? Това, че не винаги сте успявали правили ви лоши хора? Звучи сякаш се пести нещо, което имаш в малки количества.

Разбира се че ще я разпилее. Аз бих дала въпреки това.

Алена, Селена изобщо всякакви ги има. Луди до небето.

Понеже се говори за сериозна езотерика. Напоследък срещам хора, които много "знаят" по темата. Обичам да ги питам дали са чели Елена Блаватска и най-много обичам тъпия им поглед

В една от книгите си Алфред Адлер споменава за манията на някои хора да си мият ръцете постоянно. Те не се здрависвали, за да не изцапат ръцете си. Адлер казва, че такива хора смятат себе си за прекалено чисти и не искат да се мърсят с другите. Та и тези разсъждения в тази тема ми напомня на точно това. Ако не покажеш какво е любов на "лошия", то как ще му помогнеш да бъде по-добър? Защо си мислим, че ние сме много достойни? Кой определя дали си добър или лош и с кое право поставя етикети?

Трудно се обича отблизо!

Картите на Ина са проективни. Лично аз така ги виждам.

Да и бих добавила, че такава магия няма.

:D Това ме разсмя искрено!

Не е възможно, а е факт! Всеки с повече интуиция и наблюдателност, както и опит в общуването (ама не по форумите) го е забелязал и го знае идеално!

Донка, пак заповядай! Аз бих те поздравила за искреността на личната ти проективност на мислите.

Няма такъв човек! И да, зли сме. Най-зли сме към живота във всичките му форми. Не го уважаваме. Мислим и се държим така сякаш всичко ни принадлежи, всичко е наше и ни се полага по право.