Креми (късметче)

И се обграждай повече с хора, които знаят как и го прилагат в живота си.

Основно е следното: Клетките имат своя памет, но се обменят през определен период от време. Когато старата клетка загине, новата е пак болна. Матрицата,пресъздаваща болестта в една клетка, след като физическият носител изчезне, се намира във фините тела. Променяйки матрицата на болестта там, променяме и физическата клетка, изтриваме паметта за болестта и клетката бива възпроизведена здрава. Това лежи на обща основа с Теорията за паметта на водата, която направи бум в света преди около година. Чрез този метод може да се провежда и психотерапия, тъй като емоционалните преживявания и състояния се запечатват на физическо ниво в определен орган( и понякога, но не непременно довеждат до заболяване там). Например черният дроб запаметява гнева, бъбреците - страха , белите дробове - мъката...(Има и отделна тема за това във форума.) Изчиствайки етерното тяло на съответния орган, изчистваме матрицата на емоцията и я премахваме. (Извинявам се, ако обяснението не е много точно. Лекторката използва някои термини и теории от квантовата физика, с която не съм добре запозната .) ----------------------------------------------- Който се интересува повече от лечение с прана - в сп. "Всичко за жената" бр.186 (22.05.-04.06.)излезе втора част от интервю със съпругата на Мастър Чоа Кок Суи , а в бр.185 беше първата част.

didi_ts, доста полезни се оказаха определенията по-горе. За секунди си направих един мини-тест към кого каква агресия проявявам в живота. После се попитах дали някой проявява към мен някой от видовете агресия ... Много интересно наистина. Благодаря!

<h2 class="r">Агресия (психология) — Уикипедия</h2>Агресията е понятие в психологията и психопатологията, с което се означава регистър от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си. ... Нямам претенции, че това е най-вярната формулировка. Но съм уверена, че така се разбира тази дума от обикновения читател. А нанасянето на вреда само по себе си изключва идеята за правилно поведение. Поради огромното ми уважение към Рюдигер Далке мога само да предположа, че той е назовал с думата "агресия" малко по-различен феномен и това навярно е било преди тази дума да придобие сегашното си широко известно значение. Може би повече цитати от книгата ще осветлят този въпрос. -------------------------------------------------------------- Твърде много изискваме от животните - да се държат противоестествено, а освен това да проявяват и разбирането на ангели. Нима хората под робство са били послушни? А какво ще кажете някой да изисква от вас да се държите като светци, при това в непоносими и неразбираеми условия?

..........опитвам се да предполагам какво имате предвид с формулировката "известна духовност, закотвена в диалектичния свят". Това може да се разбира твърде широко. И тъй като предпочитам сигурността, а сигурно и други четящи, може ли да някой да даде конкретни примери? Благодаря предварително.

Благодаря, Ася. Припомни ми важни неща с беседата. От личен опит и наблюдения стигам до извода, че дясното полукълбо отговаря за дясното око и ухо, а съответно лявото - за лявото око и ухо. Как стои въпросът с другите сетивни органи и къде точно минава разделителната линия, по която връзките мозък-тяло разменят посоките си ? Може по-нататък и това да стане ясно.

Наскоро се замислих за връзката на мозъчните полукълба и тялото. Общоизвестна е постановката, че дясното полукълбо отговаря за лявата половина на тялото, а лявото - за дясната. Но как стои въпросът с главата и сетивните пргани , а също и с шията? А със слепоочията?

От 15. до 19. 05.08 в Хамбург се състоя 8. Световен конгрес на прана-лечението. Над 800 лечители от над 40 страни от всички континенти, работещи по системата на Грандмастър Чоа Кок Суи. Представете си партера и първи балкон на зала 1 на НДК, пълни с усмихнати, ведри лица, хора в светли и бели дрехи, спокойни и мили, а същевременно и толкова естествени. Ето някои от шестте основни семинара, които включваха практическа и теоретична част: Пранично лечение за дълъг и пълноценен живот - Master Steven Co, USA Праничното лечение и класическата медицина - Dr. D.Ramesh, India Възможности на ПЛ за терапия на клетъчната памет - Dr. Hasel Wardha, Australia Праничното лечение и човешките взаимоотношения - Master Nona Castro, Kanada Състояха се също кръгли маси и доклади за постижения в различни области, напр.: -Компютърно регистриране на прана-енергия с цел диагностика и документално доказване.(Дрезден + руски комп. програми) -Прана-лечението в официалното образование (в Колумбия то е част от програмата на Военно-мед. академия и др. университети) -Доклад от пациентка - филмов продуцент, за документален филм за ПЛ, който ще се излъчи в нач. на 2008 г.(САЩ) -Въздействие на ПЛ върху деца с нарушено развитие - резултати след 1, 3 и 6 месеца (Индия) Беше организирана изложба-базар на книги, кристали и др. Конгресът беше последван от Уесак-фестивал на 20.05. Oрганизацията на Немското дружество на прана-лечителите беше перфектна.

Да, ако е искрена, ако е чиста, ако другите намерения са в синхрон с нея, молитвата възвръща единството на човека с Мирозданието. И има силата да подрежда живота по най-естествения начин. По-чувствителните хора усещат това.

Разбирам загрижеността на mihailo. Но в почти всички постове става дума за самолечение. И смисълът е точно еволюцията. Затова се съгласявам със selin.

......а още по-точно - с мисъл и Любов: http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=150

В съзвучие с темата и с моето настроение днес, с усещане за лято поздравявам всички с това: ( източник http://www.beinsadouno.com/board/index.php...c=742&st=40 Благодаря, Мария-Мими ) Моето доказателство Пътувах между себе си и околния свят, в своето неразбиране, кръстосвах между два града, тичах – но не много, повече вървях. Забравях, че те има. Заспивах и пак се събуждах. Отварях и затварях една и съща врата, връщах се постоянно. Забравях, че те има. Ядях, за да забравя, дишах, колкото да не остана без дъх, говорех, не слушах, усмихвах се извинително, четях легнала, заспивах права. Забравях, че те има. Разхождах новите си рокли, разсмивах се на сладоледените коктейли, не търсех и не исках. Забравях, че те има. Вечер тялото заспиваше, вместо да се забавлява, че тиранина за малко не го управлява. Не знаех, че мога да съм му приятел. Забравях, че те има. Залеза стандартно ме натъжаваше, изгрева проспивах. Забравях, че те има. До вчера, когато на улицата се сблъсках с причината. Пристъпих тихо, но не успях да я подмина. Да. Опитах се, но нямаше как!

С този резултат не съм съгласна. Но как да го променим?

Радват ме всички споделени преживявания , мили приятели! Имам доста опит и наблюдения върху лечение и самолечение с мисъл, и що се отнася до мен, и до мои близки, и несъзнателно/ породено от други изисквания в живота , и като съзнателно формулирана цел. То не само е много удачно, винаги удачно, ако мисълта е правилно и с воля насочена, но както е известно отдавна и на всички - задължителна съставна част от всяко друго лечение. Засега мои добри помощници са книгите на Учителя,на Петър Димков, на Луис Хей и на Торвалд Детлефсен "Болестта като път". Бих се радвала, ако някой сподели и други автори с принос в тази насока. Хубавото на тази тема е, че ни кара да осъзнаем огромната мощ на задвижване на енергиите в нас чрез мисъл. Това може да ни спести досадната роля на жертви и зависещи от външни хора, обстоятелства ,финансови или други условия. Простичък факт: който се вземе в ръце, преборва болестта. Чрез мисъл преборва и грешките си и се връща на пътя на стойностния живот.

А къде са родителите? Защо са записали децата си в такова училище?

Ето една добра стъпка: http://standartnews.com/bg/article.php?d=2...;article=232052 Какво мислите вие? Впрочем като родител нямам нищо против такива "излияния", защото дават точна информация. А ако думите не се харесват, какво да кажем за действията, които са причина за тях? Повече ми харесва точно и кратко описание от една цифра, която ще ме остави в недоумение и в ролята на Шерлок Холмс.

+ цитати от втория сайт: Умът на съвременния човек е контролиран от модата като масова психоза - да сме по- по- най, да притежаваме и консумираме "най", да работим и да правим компромиси до пълно изчерпване и стрес, за да си набавим тези неща, а после и да се лекуваме с "най" средства. Изборът е на всеки един.

Тази мисъл уцели точно една моя болка от преди няколко дни. Ето случката: Моя близка беше излекувана от артроза за няколко дни със средства на алтернативната медицина до степен,при която болката изчезва, обездвижването - почти. За всеки случай лекуващият помоли да направи рентгенова снимка. В края на работния ден тя отива да вземе талон от личната лекарка. Наблюденията въху многото чакащи и безпомощни хора, върху повърхностното отношение на сестрата и лекарката довеждат до емоционален спад. Вечерта болката донякъде се връща. На следващия ден ортопедът убеждава пациентката колко е неизлечимо болна, какви скъпи инжекции трябва да се слагат, а при нея е невъзможно, тъй като има и други здравни проблеми, колко е стара и изхабена. Същата вечер болката и обездвижването се връщат напълно, все едно че лечение не е имало. Ще кажете - не е било ефикасно, какви са тези алтернативни измишльотини. На другия ден сутринта лекуващият отново се намесва и резултатът от лечението е възвърнат наполовина, на следващия ден - напълно. Друг лекар разчита снимката ,но не в присъствие на пациентката .Вижда 2 шипа, които също могат да бъдат лекувани. Полза от рентгеновата снимка има, но вредата от бездушието на първия ортопед е била значителна, макар и преодоляна. Всички видове лечение имат своите плюсове, ако са придружени с Любов. Знанията и уменията са само път, този път го извървява Любовта към ближния.Тя лекува, тя ще накара дори незнаещия да търси знание, умения, начини, за да излекува близките си или себе си. Ако я няма, няма лечение , а само продавачи на скъпи ( и не най-удачни) лекарства, в каквито са се превърнали някои лекари. От езотерична гледна точка Любовта, загрижеността и откровеният разговор са средствата, чрез които лекуващият ще накара болния да се замисли върху живота и грешките си, да се издигне духовно, за да не допуска повече болестите до себе си. И още един цитат от беседата, който точно уцелва нашето общество: "Представете си, че някъде по пътя се е отворил голям трап и който мине край него, пада вътре и счупва крака си. Такова нещо е болестта. Всеки, който заболее, все ще пострада от нещо. Ако 100 души минат край този трап и хвърлят вътре по един камък, няма да се мине много време, и трапът ще се напълни. Напълни ли се трапът, никой вече не пада в него. На същото основание всеки, който отива при болен с желание да му помогне, трябва да му предаде нещо от себе си." Не само в здравно, във вяко отношение ние копаем трапове, за да вземем оттам нещо за себе си, а после сами падаме в траповете, изкопани от други като нас. Безогледен индивидуализъм ( егоизъм) - типично българско качество?

Благодаря, shepot!

В немскоговорящите страни се произнася "Весак". Стана ми интересно - какъв е произходът на думата, а също и значението й.

Поздравления, Пела! Полезна си за себе си и за другите. Твоите постове днес повдигнаха духа ми и направиха деня по-светъл!

Да!

Наистина неприятно е някой да изреже основната нишка на нечия мисъл и да остави авторът да бъде тълкуван произволно. Стоя зад цялото си мнение и се налага да го припомня. Мила Силвия, аз също имам познати с различна ориентация, все мили и стойностни хора. Най-голяма група са тези, за чиято ориентация въобще не е ставало въпрос, освен ако ми поискат съвет, защото имаме много по-важни и интересни неща да си кажем. Изказването по-долу визираше явлението като социален феномен в световен мащаб и в един по-широк исторически отрязък от време, със загриженост за бъдещето. Не съм се изразила ясно, сега поправям това. ................................................................................ ........................ Да добавя още нещо: Мнозина си затварят очите за следното - темата за секса се ползва като масово оръжие за осакатяване на личността още при нейното оформяне, и то съзнателно. Растат поколения, чието съзнание е денонощно затлачвано от пошли картинки. Думите "чувства","любов", "идеал","красота", "нежност","любознателност", ...станаха за присмех. Самите деца са угнетени, усещат някаква празнота, но не знаят с какво тя би могла да се запълни. (За тези, които ще ме извадят от контекста - говоря за мнозинството, това предполага, че има и малцинство от различни.)Запълват я пак със секс и насилие, защото това им е познато. Това са настоящите и особено бъдещите хора, които ще градят света на вашите късни години. Тогава, когато ще искате спокойни старини и удовлетворение от живота. Ако сме го заслужили...

Това е наблюдение от личния ми живот - тогава имах баланс между разумността и смелостта, който довеждаше до изключително голям процент правилни решения, дори на пръв поглед да изглеждат спонтанни. Може да се е включвала и интуицията. По-късно смелостта намаля... но мисля, че беше временно. Също така може и да е строго индивидуално, макар че съм го наблюдавала и при мои познати.

Има само едно нещо, което върви ръка за ръка с хомосексуалността и аз абсолютно не мога да го възприема - агресивността. И то предимно с мъжката хомосексуалност. Защо е тази показност, тази раюзданост по фестивали, в медийното пространство, тази демонстрация на сексуални предпочитания? Аз, а и всеки човек също има такива, но не е тръгнал с предизвикателен грим и дрехи, не се държи провокативно, скандално. Живеем си живота, привличаме с умерени средства един партньор и градим с него общо ежедневие според представите си, без много шум. Провокативността (според мен) цели привличането на млади хора с още неизградено самосъзнание или с такова, което се поддава на външна намеса. Това е агресия. За такава агресия се ползват също парите, властта, славата...С това не мога да се съглася. Не че това го няма и сред хетеросексуалните, не че няма вероятно и кротки хомо-двойки, които не парадират с личния си живот. Обаче много по-изявено е другото, което току що описах. Ще се радвам , ако някой ме обори аргументирано, защото и на мен ми се иска светът да е по-хубав, отколкото го виждам. Бъди, какъвто искаш, но остави и другите да бъдат себе си. Човек има право да живее според собствените си разбирания, стига да не пречи на другите.