Креми (късметче)

Благодаря за уточнението. Не съм искала да кажа, че жената е спряла да се интересува от здравето си, а че е направила това по друг начин - тук се получава преплитане с темата за холистичната медицина. Последното изречение от предния пост не беше критика ,а за да предотвратя погрешно тълкуване и някой да си навреди в резултат от това. Уточнявам - без връзка с горния конкретен пример - правилното и полезно излизане извън рамките на конвенционалната медицина не става със затваряне на очите (което е пак проявление на страх), а с дълбоко опознаване на живота във всичките му аспекти, включващи конвенционална медицина и всички други методи на лекуване на цялостния човек + избор на някои от тях + активно участие на болния.

... или по-скоро Пътят ме намери. Открих своите мисли и устоите, върху които се крепи целият ми живот, подредени , точно формулирани и записани черно на бяло. Това ме направи уверена да следвам вътрешния си глас. А вътрешният ми глас отдавна викаше да се отърся от излишни и чужди на същността ми влияния. Това започнах да правя и продължавам.

Интересно, Ани. Предполагам, че жената не е ходила повече по лекари да следи състоянието си. Затова не може и да се докаже, но аз (на базата на известен опит) мога да твърдя, че най-късно 3 години след диагнозата не е имало никакво раче. Няколо пъти в живота си забелязвам, че когато човек предприеме правилната стъпка, в комплект с нея получава (освен разрешение на проблема си) и още поне едно щастливо стечение на обстоятелствата. В случая - елиминирането не страха й е дало пълноценен живот. Физическото образувание, акумулирало вредните енергии на отрицателни емоции, се е стопило с изчезването на тези емоции. С това не съветвам хората да престанат да се интересуват от здравето си, а да знаят, че човекът може да контролира болестта си.

Да си пожелаем добро време другата събота . Аз през тази и без това съм извънредно на работа. Дано за другата да ми се размине.

... Но едно нещо в петицията привлече внимамието ми: "Ако това е правова държава, аз не съм част от нея!" ( А Полицаят постъпи така, точно защото се чувстваше част от държавата!) Разбирам, че цитираното горе изречение е емоционален изблик. Обаче - хайде да се постараем този модел на мислене да се замени. Правова или не, другите държави ни приемат за правова държава и ни оценяват по всички прояви, и на съдиите, и на циганите. Да спрем да се дистанцираме от това, което по силата на съдбата е наш дом. Да се захванем да го градим или кърпим поне - кой колкото може. Да изискаме да бъдат съдени нарушителите и да съберем всички заедно парите за глобата на полицая - в това виждам смисъл.

Защо и кой си дава труд да създава трагедии, като има достатъчно готови покрай нас - нужно е само обикновено зрение и сърце, за да ги видим. Е, в тях главните роли са заети, но май е по-добре награда за второстепенна роля, отколкото голямо издънване в главна.

Не ми е минавало през ума да заделям специално време, като в гимнастическа зала. Всяка реакция или липса на реакция в ежедневието е упражнение/ изява/ промяна. Е, има и специални духовни практики, за тях трябва време, но само те, без промяна на поведението в живота, остават самоцел, гъдел за егото. По отношение на духовното развитие времето е без това ежедневно значение, с което сме свикнали (т.е.- не съществува). mary6, разбира се, че на мига, даже по-рано (както казват : краен срок - вчера ) А колкото да калта, не разрешавай да ти я хвърлят по крилата. Нейната задача е да бъде плодородна почва.

... присъединявам се!

Сравнението с ластика е много симпатично. Само - като дърпаме, да го проследим откъде тръгва. От една тежка котва - физическия свят. Колко "духовни мускули" трябва да натрупаме, за да гушнем котвата под мишница и да полетим? Кой може да каже, че не само не му пука от дискомфорт, а е готов на всякакви несгоди и болка в името на една висша идея? И то без да се възприема като жертва, а съвсем естествено? Такива хора е имало, има и ще има, но аз нямам самочувствието да се сравнявам с тях. Засега тренирам, а се иска дисциплинааааа...може би още няколко живота подред? Поздрав за съотборниците:

Koлко много сте изписали за 2 дни, приятели и съмишленици! Защо? Думата "призвание" обяснява всичко. Държа да ви се извиня за един мой отчасти-експеримент с речта на Стив Джобс, която тук са намира пусната 2 пъти, май независимо един от друг, на стр.4 и 5. Аз ви поздравих с нея преди 2 седмици, но в една непопулярна тема от "Педагогика": източник: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5471 Честито още веднъж и ми простете закачливото настроение!

Алкохолът, опиатите са грешка, която има поправяне, а могат да бъдат и урок. Самоубийството (а понякога и внезапното убийство) са непростима грешка, защото унищожават не само физическото тяло, но и душата, усъвършенствала се в продължение на много прераждания. Огромен, необозрим регрес и падение! Благодарение на Валентин Петров имаме едно запомнящо се обяснение тук (мнение 48): http://www.beinsadouno.com/board/index.php...D0%BE&st=40 Надявам се - за добро.

с най-сърдечни пожелания и от мен за много Любов:

В сайта на Джуна четох преди време (бях го намерила в гугъл случайно), че държавните органи са я изследвали 6 месеца, без да й дадат право да се върне в къщи и да поддържа връззка с близките си, след което косата й била наполовина побеляла. Макар и с повече възможности, всички са хора.

Въпросите са много добри! Вярно, че много зависи от нас самите, но в едно общество има и външни условия , които не всеки може да надскочи или прескочи просто ей така. bee,bg бих се радвала, ако споделиш как ти го правиш, за да си създаваш добри условия на труд. (От друга страна желаеш промяна, но това не зависи от теб.) Аз имам усещането, че за да настигнем Европа, сме тръгнали от зората на зверския капитализъм. И от перестройката до днес само затвърждаваме позициите му, (с някои особености, продиктувани от външна и вътрешна политика, които не променят картинката като цяло). Срещам плътно неоценяване, неразбиране или използвачество, доста използвачество! (Хората от този форум са изключение . ) Опитвам се като светлината да проникна и през най-тънкия процеп, .......... а кой има силата да уголеми процепите?

Прави сте , Моника 13, AL414 и Мона! Само материално и духовно заедно ще ни заведат чрез избраните средства до желаната цел. Предпоставка за материалното имаме (банковите сметки, без напълването на които няма да стане точно тази операция в точно тази клиника, а тя преполага успешен изход). Сега Моника дава и духовната предпоставка - молитвата, която е също резервоар на добри намерения и мисъл-форми, за да не се отклони материалната енергия в нежелана посока (както вероятно е станало при предните интервенции). Да сложим и в двата резервоара - кой колкото може. Капка по капка - вир!

Проникнали са в интернет-пощата на моя позната (тя пътува много) и от нейно име са разпратили на всичките й контакти, че е в Австралия в нужда и й трябват пари...+ къде да бъдат пратени. Безкрайната изобретателност на престъпността!

Е, добре, да прецизираме примера: Прекъсвам играта, за да се свържа с някого в скайп. Пак съм на компютъра - в тялото, но насочвам разума си в непозната за другите посока. ........ Все пак това е само сравнение. Ако пак не е разбираемо, ще поправям.

Добри съвети! Бих конкретизирала за формулата, нека да не бъде вдън земя, че на Земята и без това не й е лесно напоследък. "Разгради в името на доброто на Вселената." или "Разгради в името на хармонията във Вселената. Да бъде Божията воля." (Тази е по-малко императивна и оставяме една вратичка, няма да я коментирам сега.)

Мисля, че тук въпросът е зададен по-скоро за взаимотношението разум - Дух. Има едно сравнение, кото харесвам, защото е достъпно и точно: ако разумът е компютър, Духът е потребителят зад компютъра. В този смисъл компютърът може да е повреден поради неправилно боравене ( в минал/и живот/и). А може и да са направени някои ограничения, които биха предпазили потребителя от неразбираеми теми ( като родителски контрол при комп.). Така вниманието на Духа се насочва към други реалности, които са неразбираеми за нас, действащите в мрежата. Обаче тези други дейности може и да са развитие за него, встрани и далеч от това , което ние наричаме развитие. (Например ако играем в мрежа и аз прекъсна играта, за да си полея цветята, на вас може да не ви хареса , но цветята ще са доволни. Какво от това, че вие не виждате моите цветя през вашите компютри? Някога може би ще си инсталираме камери .)

източник : "Книга за здравето" Петър Дънов, глава. Клетки http://www.beinsadouno.com/books.php?id=55 източник: "Чудеса на лечението с прана" Мастър Чоа Кок Суи - гл.5, стр.263

източник: "Kнига за здравето" Петър Дънов , глава Стареене http://www.beinsadouno.com/board/index.php...ic=4835&hl= Упражнение за активиране на мозъчната дейност, при което се хваща с пръсти месестата част на ухото: http://www.pranichealing.com/video/superbr...t-improve-brain (Видеото не дава достатъчно информация, за правилно прилагане са необходими подробни указания!) Дали само да съжаляваме, че техниката по времето на Учителя е била толкова назад, или да помислим какво може да се направи днес...

Отдавна се натъквам на поразителни прилики в наследството на двамата светли духовни водители. Мастър Чоа Кок Суи - основател на прана-лечението - не е известен в България, затова ще дам линкове на бълг.,руски и английски език. Тази духовна практика е базирана на будизма и духовните прозрения на Изтока, някои африкански и северноиндиански опитности. Тук смятам да записвам накратко начини на духовно усъвършенстване и съпътстващото го физическо лечение. Малко са хората в България, които биха се включили с подобни наблюдения. Може практикуващите Рейки също да направят подобен паралел. Когато нещо се потвърди от два или повече източника, става по-достоверно за обикновените ни умове... И най-вече - поклон пред тези, които са по-далеч в развитието си и с Любов ни подават ръка! http://www.pranichealing.com http://yoga.kulichki.net/Pranichealing/Pranichealing01.htm http://pranicbulgaria.com/

Само който се е опитал, знае колко е трудно. И че с първия успешен опит стъпваш на безкраен път, който води все по-нататък.

Подкрепям изцяло.

С партньор или без партньор по пътя на развитие? С партньор ( по възможност). И с повече хора около себе си - деца, роднини, приятели. Ние никога не сме сами, нито в живота, нито в смъртта , нито отвъд. Всички сме едно цяло. Уединяването е необходимо на всеки за част от деня , но като начин на живот в днешно време е псевдоразвитие. (Затова е и по-лесно. ) Трудно е , когато партньорът се развива в друга насока или с друго темпо. Ако той/ тя все още приема да сте заедно, връзката не е случайна и ще се намери път през трудностите. Различията обогатяват. Дори да ни се струва , че ни забавят, те са полезни. Ако наистина имаме духовност, ще ги преоткрием така, че да сме съвместими като партньори. --------------------- Както винаги Любо дава полезни и симпатични идеи .