Креми (късметче)

Eshavt , благодаря за отговора. За мен темата е много обширна, затова ще си позволя да ползвам 2 твои изречения, без да го приемаш като противопостаяне. Просто насоки. Обаче събираме и отрицателни преживявания - помислете за всички малтретирани и живеещи в мизерия деца. Пресен пример от новините - жестоко нахапаното от ротвайлер дете. Може би този опит идва да стесни задачата ни в житейския път? Като че ли наистина хората, получили достатъчно Любов в детството, стават силни личности. Но пък има и много силни личности в историята, които не са олицетворение на Любовта. После - има деца, които идват непланирани, но биват отгледани с много обич. От моя опит - майчинството може донякъде и да е инстинкт, но в много по-голяма степен се учи (както и бащинството) чрез грижите , труда и мъките, които ни струва.

Азбуки, следвай Висшата душа, доколкото можеш, и не се обвинявай, ако не можеш съвсем. Все пак тя затова е Висша, в някаква степен още не съвсем идентична с нас. А дори само участието ти в темата означава, че го правиш. Не наранявай, по възможност. Ако някой трябва да бъде наранен, това ще се случи. Всекидневно всеки експериментира с всеки - в различна степен. Животът е движение, постоянни сблъсъци на атоми. Кой ме пита какво искам? Аз отговарям за себе си.(Азбуки, ти знаеш, че не е теория, имам доста дълъг брак и опит.)

......а може би твоето его има задача да изложи на опасност една полезна връзка, за да помогне на човека да преосмисли връзката с жена си, независимо от резултата. Да помогнеш на другия с изгледи да навредиш на себе си - жертва или проявление на Любов? Знам, че ще го направиш по умния начин. От друга страна - чия воля е умопомрачението, макар и временно, ако не Божия? Бог винаги е прав, ние трудно го тълкуваме. (личен опит )

Повечето от нас изпадат в умиление пред малките деца - колко са сладки, колко им е лесно, че всички се грижат за тях... Представата ни за детството въобще май е изпълнена с доста клишета. Същевременно всеки, запитан за собственото си детство, ще намери в него трудни и мрачни моменти. Защо бебетата и малките деца имат такъв привлекателен вид? Защо не помнят нищо от първите 3 години? Защо се смята детството за блажено време? Защо всеки смята за висша радост да отгледа дете, а после се оказва не съвсем така? Щампа ли е дългът да се отчетем като родители? Защо е неоходима тя? Какво дава и какво отнема детството? Защо е по-трудно да признаем за проблемно детство, когато не сме били отговорни за събитията, отколкото за проблем във всеки друг отрязък от живота си?

Отново ме възхищавате - колко сте прави всички ! Относно физическото безсмъртие - то изисква величие на Духа , което да му позволява такова развитие, че никой момент и никоя случка да не предизвикват съжаление в него. Трудно. Но не е страшно, просто спестява детството. (Е, повечето от нас май още ще се радваме на детства.)

За мен денят се оказа изненадващо - работен. Ако знаех, че ще стоите до изгрева на луната, щях да се присъединя и аз, макар с доста закъснение. Другия път вероятно

Мда, трудна ситуация. Огромното мнозинство мъже се отъждествяват с ролята си на секс-партньори. Да откажеш на мъж секс е все едно да го сринеш със земята. Една умна мисъл, забравих автора: "Дай на мъжа секс и ще получиш любов. Дай на жената любов, и ще получиш получиш секс." Може би второто изречение е актуално в случая. Азбуки, ти явно не го чувстваш в момента като половинката си за цял живот. Но и не си сигурна, че не е/ не би могъл да бъде . Ти сама си изброила основните възможности за действие: - да се запознаеш с жена му и да изтъкнеш пред него колко красива, добра и умна е тя( ще му помогнеш много активно да си изясни позициите) ; - да поискаш от него сам да постигне яснота в предната си връзка, преди да започне нова ( ще го отблъснеш леко, защото логичското мислене на жената охлажда мъжа, но пак ще му помогнеш). - Третата я практикуваш в момента - да си пасивна по отношение на него, но много концентрирана и владееща себе си = изчакване да узрее. Четох по-горе, че вече си мислила върху тези възможности, но не се сещам за други. Трябва смелост, каквото и да избереш, а изборът зависи от характерите на двамата. Мъжете са малко първични и неосъзнати (изкл. присъстващите). В много случаи жената е контейнерът за смелост за двама души най-малко, а като има деца - и за повече. Свиквай. Аз цял живот все свиквам. ............... От значение е също , дали има дете, деца. Особено за аспектите на Любовта.

Още като разбрах, че филмът е заснет за месеци(6?), реших, че ще е само информативен, не задълбочен. Но и аз очаквах по-други трактовки и отношение. Е, има още 2 части, нали? Някой знае ли кога ще са те?

Подкрепям. Практикувам малко позната компилация от основните видове йога. Да, това е процес на духовна и физическа трансформация. Малко инфо - тук: http://www.pranicbulgaria.com/arhatic.php

Защо да е сложно? Аз се подчинявам на закона : Всичко тече, всичко се променя. само движението е вечно. Или поне се опитвам - вземаш толкова, колкото можеш да ползваш. Всичко да бъде в обращение. Да няма застой, да не се стига до задръстване. Това не значи, че не е добре да вземеш много - ако можеш да управляваш справедливо една фабрика, една банка, един търговски център - действай. Това е огромна отговорност - да въртиш много пари, а да не заделяш за себе си повече от нужното. Сещам се само за няколко души в света, които са се справили с такава отговорност. Хората ги почитат наравно със светци. Нужна ти е обаче вяра в собствените сили - че утре пак ще си набавиш необходимото. И вяра в много други морални ценности - че околните ги притежават. На мен ми е най-трудно да следвам закона, където се намесва красотата. Видя ли нещо красиво, особено за очите и ушите, трудно ми е да се разделя с него. (Затова и преди време бях пуснала една такава тема, която потъна.) И там има изход - творчеството. .................... "За бога всичко е добро" разбирам като - за вселената твоето малко зло е твърде преходно и незначително, а освен това пак ще стане храна за естествените процеси. Например ако ядем прекалено много, вредим на себе си, скъсяваме живота си, пренебрегваме духовното си развитие. Но материята,натрупана в нас, пак ще влезе в кръговрата на движението и ще бъде полезна. Примерът, даден от нас, ще бъде поука за други да ползват живота си по-добре... и т.н. Вредата си остава за този, който я причинява,( а и названието "вреда" предполага субективниа гледна точка, която не може да е меродавна), това е твърде преходно и дребно, за да промени нещо съществено. Може би все пак е по-добре да се разсъждава върху конкретен пример, Любо. Защото правилно отбелязваш, че в основата на алчността е страхът, а той е индивидуален за всеки. ПЪк и при съвременните технологии все повече стават нещата, които хем можеш да задържиш в някаква степен, хем да ги раздадеш.

Подписът ми: http://de.youtube.com/watch?v=5JXrmUD0EK0 Сред фигурите има много цветя, някои съвсем конкретни - маргарита, гергина и др. с точен брой листа, така че ботаниците да кажат от кое семейство са. Освен това - калмар, морска звезда, охлюв, пчела. скарабей, още един охлюв. Една фигура прилича на срязана скала с вкаменелости. Определено си струва да се разсъждава върху по-заплетените послания. И аз гледах филмче, където се опитват да наподобят кръговете с дъска и въже. Получава се нещо, на в никой случай така прецизно, точно и равномерно очертано. А и абсурдно звучи да се наподобят всички варианти. Някои са прекалено сложни. Идеята за съживяване на туризма не е правдоподобна, защото растенията възвръщат предишния си вид твърде бързо. А и не се знае кога ще е следващият кръг. На мен житните кръгове ми създават чувство за спокойствие. С радост приветствам всеки нов, макар че не следя специално тези явления.

Няма такава поляризация. (Освен ако разбирате кариерата като егоизма да стоиш финансово и по власт малко над средната маса. Тогава думата "егоизъм" прави полемиката излишна.) Ние просто не сме пробвали, но ако и двамата партньори следват сърцето си, осъществяването на потенциала им е с и г у р н о. При това не по техния ограничен план, а по непознат и неочакван начин, с приятни изненади от съдбата. Изпитано. Повече разяснения бих направила на ЛС. Поляризация би могло да има между родителски задължения и професия, но и там нещата са съвместими. Ако приемем времето не само в неговото количествено измерение, а и като качество на общуване и работа.

Не се боря, замествам с по-подходящо. Търся хармонията.

Поздравления! Първото си дете отгледах без памперси, не бяха популярни още в България (само преди 20 год. ), а с пелени от плат. За второто купувах , но ползвах само по един на ден - нощем и много рядко за дълги разходки или гости (беше по време на Виденовата зима, инфлация и т.н.) Тогава знаех за варианта да се държи бебето над леген, но не ми достигаше време и търпение, признавам си. Обаче като навършиха 6 месеца, и двете можеха да седят и ги слагах на гърне - научиха се за няколко месеца, а с прохождането ( на 11 мес.) самички отиваха и си сядаха "на трона" . Сега ми е мъка , като гледам вече големи човечета да се мотаят с тежки и мокри топузи между краката. И също ми се иска да кажа : Майки, защо подценявате интелигентността на децата си?

Преди седмици разглеждах много снимки на различни кръгове и ми направи впечатление, че не малка част от тях приличат на животни и насекоми. Дали това не е предупреждение за видове, които са в опасност, но ние не знаем още? Или които биха помогнали за разрешаването на проблем? Или такова тълкуване би било прекалено елементарно. Но пък истината често е проста.

Подписах петицията. Мисля, че важна съпътстваща дейност е информирането на хората, например разясняването на някои медицински термини и процедури , обясняването - защо един вариант е по-добър от друг , в кои случаи се налага или не се налага и т.н. Още по-добре, ако се стигне и до полемика. Всеки да може сам да размисли и да претегли за себе си преимущества и недостатъци.

Да подходим към сетивата от друга посока - откъм сетивните органи, които ни е известно. че притежаваме. С огромна благодарност да ползваме обичайните им възможности . Да не забравяме, че има достатъчно примери в света за разширяване на техните функции. Ако желаем и сме в състояние да ползваме разширени функции, това ще се случи. Но от друга срана Универсумът не търпи разхищение. Комбинацията от сетивността на общоизвестните сетивни органи , преминавайки през ума, или през сърцето, или най-често (и най-добре) и през двете, дава огромно количество информация за света. Ако я ползваме по подходящ начин и се окаже, че в даден момент не е достатъчна...( Поклон пред хората, които са стигнали такова ниво на развитие и организация не времето и др. фактори !)...тогава едва бихме имали правото да си пожелаем отключване на нови сетива, т.е. активиране на други сетивни органи. Ако сме наясно със себе си , дали имаме потенциала да ги ползваме. Това е огромна отговорност. Мисля, чв това, за което се говори в по-горните постове, е разширена сетивност или комбинирана разширена сетивност на няколо органа.

... имаше преди време тук една идея за клиника, обединяваща всички алтернативни методи на лечение...а в комплект с минералните извори на страната ни... Кой ще доразвие идеята?

Абсурдното при мен е, че запомням клипчето като съдържание, ако ме е впечатлило, понякога дори изпитвам задоволство от интересната фабула. Но - почти никога не запомням марката, на която е посветено :) . Затова не мога да си купя нещо заради рекламата. Дори Пурлан, обектът на първата реклама по българска телевизия, още не е бил сред препаратите у дома. Просто намирам пуловерите си за достатъчно меки без излишна химия. Напоследък изключвам звука по време на рекламите. От една страна - за да можем да си поговорим спокойно в къщи, от друга - защото се изхитриха да ги пускат с по-висок говор, а аз не съм съгласна някой да ми надува ушите.

...и без него София сигурно би била 30% по-малко зелена, защото откакто четох тази тема, го разпознавам и поздравявам на най-невероятни места - разчупило бетона, в отвесни стени, къде ли не, по покриви на сгради...

Има професии,за които България наистина не предлага никакво развитие. Избирайки своето призвание преди 15 - 20 години някои хора са имали перспективи, днес обаче въпреки нечовешките усилия - никакви. В такъв случай аз не бих казала, че човек напуска Родината си, а чв следва призванието си. Какво щеше да е, ако Колумб си беше стоял в къщи? Разбирам хората, които напускат страната си при такива условия. Те принадлежат на света. (Това са малцинство в общата емигрантска маса.)За тях, а и за всички останали емигранти искам да напиша следното: Изненадана съм от доста време, че от много посоки на света идват все същите новини - българите не са задружни И в чужбина, напротив - или се правят, че не се познават, или си подливат вода. Защо повечето други народности - китайци, италианци, руснаци, поляци... си създават свои квартали, църкви, културни домове, цели сателитни градчета в мегаполисите, а ние...Знам, че на емигрантите е трудно, но поне на чиста основа могат да променят това, от което уж са избягали. А ето че то пак ги застига - прословутият наш манталитет. Ще се радвам, ако някой ме опровергае с факти от първа ръка.

А как се измерва разултатът? Зависи също кой зарежда, а комбинацията с молитва е най-добра.

Хареса ми тази система да измерим себе си - къде е хигиената ни - като подбор на храни и натоварване в ежедневието, като отношение и уважение към себе си. http://www.beinsadouno.com/board/index.php...p;showentry=729 Благодаря на автора на блога.

Благодаря за интересното четиво, искрено, художествено... дано да споделиш с нас още.

и обратно - някои знания и качества от минали животи да те събудят за Учението. А най-вероятно процесът върви и в двете посоки - като буталата на двигателя.