Креми (късметче)

Усещам те като уравновесен и позитивен човек. Нещо такова: Благодаря сърдечно . Много близко до моето усещане. Но ви изненадвам с нов и малко подвеждащ, защото не се занимавам с астрология и астрономия. Точен, ако се усети символиката. И го намерих много бързо този път. Най-точно ще е , ако си представите, че вътре в обсерваторията се случва картинката на maggee в цялата й пълнота, само - жената да е с широко отворени очи. А може би това не е за всеки ?

Ако имаш 2 варианта, верният е третият. Ако са 5 - шестият, седмият... Въпросът е как да стигнеш до него.

За всички - не знам, но при мен е аналогично. С едно допълнение - физическите болки също имат своето място в схемата. Голяма е ползата от тях.Те са знаци за отклоняване. Като умееш да ги разгадаваш, бързо ги отстраняваш, а същевременно се връщаш на Пътя. Ако някога усетиш дискомфорт, ще получиш и това познание. Поздрави!

Всички сме учили и учим азбуката като безсмислена поредица от букви, папагалски и ни е (било) скучновато. От друга страна много се говори за цифровия еквивалент на буквите, разлика между кирилица и латиница и др. И както често се случва, не забелязваме, че истината ни избожда очите, че някой велик е свършил огромна работа за нас, но взряни в детайла, не виждаме простaта гениалност на цялото. Подредбата на азбуката не е случайна. Тя представлява цялостен смислен текст, който да послужи за основа на възпитанието и личността, а след това и на действията в живота на всеки. Същевременно пряката функция на текста е да улесни и осмисли заучаването на азбуката. Защо сме допуснали след толкова векове да паднем до папагалското ниво? Време е според мен да върнем в основата на образованието и възпитанието този текст, който от една страна ще улесни децата, от друга - ще им даде така важната житейска мъдрост още в детството - стабилни основи, върху които да градят характер, житейска философия, поведение и цели в живота. Проблемът е, че думите са остарели и безвъзвратно излезли от употреба. Повечето са корени на много различни думи , обазувани по-късно и се стига до различни тълкувания на текста. Ето едно от тях, с уважение към автора, но без да твърдя, че е точно. Ако ще се ползва в образованието, то определено има нужда от цялостно осъвременяване, без да се изменя общият смисъл: източник: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...p;mode=threaded Нямам претенции да давам информация, а по-скоро да търсим заедно и да стигнем до реално полезен за днешното дете текст. Смятам, че всяка начална учителка трябва да въведе заучаването на азбуката чрез текст, предварително прецизиран като превод от стария. Смятам също, че тази простичка промяна в такава крехка възраст ще доведе до чудесни резултати в развитието на цялото общество. А вие? -------------------------------- Ето и някои други материали по темата, на които попаднах в търсенето: http://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D0%BE%...%BD%D0%BE%D0%B2 http://www.protobulgarians.com/alem-belem.htm http://www.gramma.ru/RUS/?id=1.5&PHPSE...14ff1bbec42b624

тъкмо промяната на обществото и естественият приоритет на повечето хора - да оцелеят породи промяната в учителскит кадри. И някак се оформиха две враждуващи групи - родители и учители. Лесно е да прехвърлиш отговорностите си от другата страна на барикадата. Тъй като аз снова и от двете страни на тази барикада ( и получавам куршумчета и от двете посоки ), ще ви обърна внимание на следното: точно в средата са вашите деца. Те израстват под престрелката на взаимните обвинения. Ако нещо трябва да бъде поправено, то ще стане с действия, думите помагат само донякъде. Например една идея, която се опита да си проправи път по соц. време, но се провали: няколко часа на класния, в които да гостуват по двама родители и да разкажат за професиите си. ( Познанията за професиите и реалния живот са най-необсъжданата тема в училище) Всеки от вас ще си предвиди 5 мин. за изложение и 10 за въпроси (или ако децата блокират - допълнителна инфо., нагледни материали, весели случки, някой виц по темата; не е нужно да е много академично). Докато единият родител е зает, другият ( на друго дете) ще има време да наблюдава децата в час - поведение, реакции, интереси, комуникация. Определено ще видите всички тях, а и собственото си дете, в нова светлина. Също така ще се сблъскате с тях като аудитория - може да не протече ,както сте си представяли, но няма да ви е скучно. Или може би бизнесът е по-важен и нямате половин ден за такива глупости, не искате да вършите работата на класния и ред други извинения пред собствената съвест...

Дианче, точно обширното ми обяснение на промяната в учителския състав (на фона на промяната на обществото и приоритетите му) беше отговор на твоя въпрос. Явно не съм била достатъчно ясна. За профсъюзните ръководители не мога да дам мнение, защото не ги познавам. (Не съм в кухнята на нещата, за да знам.) Съжалявам за неприятностите, с които си се сблъскала във вашето училище.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...=2305&st=20

Ще стъпя на това мнение, за да е ясно началото на това, което имам да кажа: Подкрепям напълно. Насъскването на професионалните общности е стара практика: Разделяй и владей! Много подходяща и работеща в Бг., където всеки гледа повече в канчето на другия. Ако не сте съгласни с мен, не си правете труда да четете по-нататък. А че лекарите заслужават - да, макар че и те не са 100% перфектни. В никоя сфера не сме. Важното е да вървим към подобрение. Второ - кой е българският учител днес? Имам над 20 години преки наблюдения като представител и на двете страни - родители и учители. Свидетел съм на следното; Още 1991 - 92 г. масово започнаха да напускат учителите по английски ез., а също и други, които имаха потенциал и стръв за частен бизнес. Тези от тях, които бяха по призвание учители, свързаха работата с бизнеса, частни школи по езици, информатика, подготвящи за изпити математика и бълг. език... те са малцинство. А каква школа би могъл да направи един историк или биолог например? Особено мъжете с по 2 големи деца бяха принудени да сменят работата си, някои с огромно съжаление. Останаха малко, на които това е призвание. Те работят на 2 - 3 места, търчат от едно училище в друго и са смъртно изморени и изхабени. (Представете си само какво е дори да запомняте имената и спецификата на 200 - 300 деца всяка година.) Много нови колеги работят от немай-къде. Без желание, заради по-малкото работно време,( а това не е така, ако си съвестен), по ред други причини, но вършат повърхностно работата. Младите студенти заминават в чужбина или сменят специалността. И така, ако преди на вас са ви преподавали десетина качествени учители и 2-3 некачествени, сега в най-добрия сличай е обратното. Качеството спадна, защото нямаше и няма заплащане. Това беше дълъг процес - около 15 години. АКО (!) се задейства обратният процес, не очаквайте да е по-кратък. Така че не искайте геройство от никого. Вие самите бихте ли насочили 18-годишното си дете днес към кариера "учител" с думите:" ако в първите 5 - 10 години работа проявиш чудеса от храброст и себераздаване, после евентуално може и да ти увеличат заплатата." Следователно качеството няма да се промени, преди да се предложи заплащане. Нали младият учител също трябва да има личен живот, семейство и бъдеще. .............................. Аз като родител: Точно тези 15 - 20 години са времето, в което учеха и учат децата ми. Имам наблюдения от детската градина до висшите уч. заведения. Накратко - не малко учители нанасяха травми на децата ми. В такива моменти съм се стремила да съм до тях и да ми вярват, че семейството е, за да се крепим в трудностите, да ги преодолеем. Че те продължават напред и никой не може да ги спре. В началото защитавах авторитета на всички учители - така бях научена. После видях, че ако упорствам, реалността ще се обърне срещу мен . Децата не са слепи , а отдръпнат ли доверието си, връщане няма. Тогава разясних, че всички сме хора и грешим, но човек запазва собственото си достойнство, като не пада на нивото на другия. Не съм настоявала за бележки, а за знания и винаги съм твърдяла, че знанията далеч не са само в училище, а също извън и встрани от уч. програма. И никой не може да ти попречи да си ги набавиш. Имаше и има много сериозни, загрижени, интелигентни и на първо място - обичащи децата учители. Които са пренебрегвали семействата си заради учениците. Които... са Хора. Благодаря им! Има ги във всяка професия, дано да са повече навсякъде. Стремила съм се да насочвам вниманието на децата си към тези учители, да развивам тяхната благодарност и чувство за дълг към учителския труд и внимание. Две от тези учителки вече само с присъствието си убедиха дъщеря ми, че тяхната специалност е нейно призвание.. Дали ще работи като учителка - зависи дали вие искате качествен учител и как ще го привлечете. П.П. Защо учителите не говорят с имена на родителските срещи - защото родителите после обсъждат в къщи пред децата, а те го занасят в клас и атмосферата става невъзможна. Може да не сте вие такива , достатъчно е , че е имало такъв случай и учителят се е напарил. Като съм искала мнение, винаги съм разговаряла на 4 очи. Но по принцип не съм имала време и желание да вися пред кабинетите - само в краен случай, май само 2 пъти в родителския ми стаж.

Често се замислям по този повод. Колко дечица без любов, за които пак се дават средства - от държава, от дарители, но любов не може да им се даде. ... Най-добре се вижда не с очите, не и само с разума, а със сърце. Що се отнася до сложната технология, щом я има - и тя ще намери своето място в живота ни. ---------- Доколкото знам, близнаци се раждат често, защото в матката се вкарват за вгнездяване 3 ембриона. Подходящата среда там е постигната хормонално и вероятно не всички ще се закрепят успешно.

Зaщо, аз пък си попях с тебе.

(тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php...%8F%D1%81%D0%B0 ) 20 ч.

...

Флорестан, благодарна съм, че има хора като теб, да отделят толкова време и труд, за да изложат стройно мислите си. Още повече, че те като цяло съвпадат с моето мислене. Бих направила някои допълнения в исторически и политически аспект, но мястото им е може би на ЛС. Мисълта ми за детските градини, която те учудва, ."..струва ми се, че не би трябвало да има посока на развитие специално в детската градина" е намерила отговор в твоите следващи разсъждения: ...относно проблема за насилието между равни...имайки предвид с какво се зареждат децата в момента. Можете да видите някой епизод от така популярния детски филм "Courage - The cowardly dog", за да разберете какво имам предвид." Когато твърдя нещо, то е от позицията на многократния опит или поне наблюдения. Ако е предположение, изрично пиша това, но по-често го спестявам, защото и на мен ми се е случвало да не бъда добре разбрана от някого във форума. Нормално, като се знаем почти само от мненията си. За мен ползата от тази тема е най-вече да заявим готовността си да променим нещо. Събираме се тук край едно заплетено кълбо прежда, обърквано от години и десетилетия назад. Малко вероятно е да го разплетем тук и сега. Добре е , че най-напред можем да се преброим - колко сме, кои сме, дето ги е грижа. Да събудим още хора, да заявим недоволството си от ситуацията. Да заявим, че сме достатъчно интелигентни и имаме очи и уши да знаем какво и защо се върши. Като подръпваме кълбото, ще има и възли, нужно е внимание и търпение. До идеално положение едва ли ще се стигне, правилно, че и в другите държави не е идеално. Нека да е поне по-спокойно и смислено образованието. Знаем кое е по-добре, в правото си сме да искаме да се осъществи. И да започнем от себе си. Не децата са зверове, те са продукт на обществото, на всяко едно семейство поотделно. Но и родителите в това семейство са израстнали с Том и Джери, чието главно знаимание беше да се бият с тигани по главите. Защото пък техните родители бяха заети да оцеляват. Защото.... Ето колко трудно е разплитането. И понякога боли, защото нишката се врязва в собствения ти живот. Ще добавя само, че стачката на учителите щеше да бъде донякъде успешна (не само за заплатите им, а и за образованието като цяло), ако заедно с тях бяха излезли и родителите, а не всеки да се крие зад малкия екран , да гледа цирк и да крои планове за спасяване на собственото си отроче поединично. И агнетата ги колят поединично. Ако не бутнат заедно оградата, накрая всички ще са изклани. В миналото даскалът е бил в челната тройка на уважаваните личности. Кой му е плащал - училищното настоятелство и чрез него - всеки родител. Хората не са си измивали ръцете с прехвърляне отговорността на някаква инстанция. Друг аспект е, че даскали са били деца на заможни хора, изучили се в чужбина и върнали се, за да пренесат европейската култура в дивите си селца, да отгледат тук децата си като българи - бъдещи революционери и поети, без които и историята, и литературата ни щяха да са много по-бедни. Е, и моето стана дълго. Дано друг да ме допълни.

За всички , които мислят така, а те са много повече извън този форум: Потърсете го не за себе си, а като подарък за дете. Ще се учудите как веднага ще се появи. Истината е в движението - сега е време очарованието да отиде при друг, а ние да сме само приносителите, това е нов вид радост, със свое очарование. ................. Eshavt, напоследък има доста инфо за деца, които помнят предни прераждания и предишни връзки с настоящите си роднини, но това се случва все в по-източните от нас страни. Би ли споделила нещо повече, без да настоявам, разбира се.

На мен все не ми остава време да търся нова картинка за аватар ( 2 пъти по 30 мин. за 1 година). А виждам, че ви харесва да тълкувате, затова предлагам следната игра: Абстрахирайте се от сегашния ми аватар. Въз основа на мненията ми и лични впечатления, ако ви попадне подходяща картинка, пуснете я тук. Като се съберат двайсетина , ще направя класация според моето виждане. А може преди това да ги подложим на гласуване за една седица и да видим дали моята класация ще съвпадне с общото мнение. После може да се направи същата игра за друг желаещ и така да обогатим темата.

Taкa е , информирам просто.

Правилно, но известният лесно става черната овца, а истински влиятелният остава неизвестен, защото е опериран от съвест и чувство за вина: Наскоро имаше репортаж за младо момче със същата диагноза и блъснато по същия начин от коли, състезавали се нощно време по пътища в покрайнините на София. Предполага се кой е водачът, но някак си не може да бъде открит . От друго място знам, а и май е обществена тайна, че едни и същи хора редовно уреждат нощни състезания с коли и мотори на едно и също място. Майката каза( цитирам свободно): " Циничното в случая е, че синът ми не е блъснат от известна личност и няма кой да плати лечението му." Мисля, че на фона на татковите синчета, които се разхождат недокоснати нито от закон, нито от съвест, и продължават да вършат същите зулуми, наказанието на Максим не е малко: на първо място - раздялата с призванието (+ вина, че е стопирал развитието И на партньорката си), на второ - заклеймяването пред цялото световно общество, на трето - че е далеч от родина и близки. ............. Да подчертая, че не познавам М. Стависки, освен от кратките моменти пред телевизора; дори нямам специални предпочитания към този спорт.

Изпитвам непреодолима нужда да ям ядки, осооообено лешници, и го правя. Чувствам се перфектно.

Там, където са показани, нещата са такива, каквито са показани. Трябва ли да чакаме да станат навсякъде същите? Достатъчно е, че в други области на живота снегът, наводненията и горските пожари всяка година ни "изненадват". Флорестан, ако до 5 години имаш собствено дете, след 7 - 8 ще го повериш на първите учителки и другарчета в детската градина. Като виждам посоката на развитие,аз не искам да си представям атмосферата в детската група тогава. И не се успокоявайте с частните уч. заведения, защото и там има такива примери, и то с малки деца, само дето там не влиза камера. Малтретирането (между равни) изчезна от казармата със самата нея, а влезе в детските градини.

От една година духовните връзки с много извисени хора в и извън България правят живота ми така многоцветен! Освен това професията ми ме дарява с приятелството на най-чистите души. Благодаря! Надявам се да продължа да го заслужавам.

Мнението е копирано от психотерапия онлаин, за да могат да вземат отношение и останалите участници във форума. Благодаря и аз, защото ми се искаше да кажа на Сингониум: Твърде малко информация си подала за себе си и другия човек, за да може да се мисли за съвет. Едно е сигурно - непреработената вина (чрез прошка към себе си и другия и промяна на ситуацията) се превръща в психична причина за болест, при това болест, отличаваща се с изразена болезненост. Днес попаднах на това в книжката на Л.Хей и се чудех за какво ли ми е, като не ме касае.

Tочно и ясно, личи си веднага кой се е върнал да пише Вальо, мога ли да помоля за продължение и уточнение на последното изречение? Знам, че ще е от значение за доста хора, за мен със сигурност. Благодаря предварително.

http://de.youtube.com/watch?v=T6i8HHrz2BI&...feature=related за всички вас, за красотата на мислите ви, нежна като целувката между небето и земята, небето и водата...дори когато има буря.

Прочее, "не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да хвърли в пъкъла [Бога]" Матей Хвърлянето в пъкъла не е загубване на душата, нито нейно унищожение, а само наказание, при това с определен краен срок. (Не ми се говори за лостовете на християнската религия да подчинява.) А доста хора са в пъкъла и приживе, единствено като сами са се вкарали там. (Или както напоследък се казва - "вкарваш се в някакъв филм". И повечето дори си харесват филма, без него нямат смисъл в живота.) Някой по-горе беше задал въпрос, унищожима ли е душата. Мисля, че за нашето съзнание това е "макро"-въпрос и не може да има категоричен отговор. Все пак би било добре да има повече мнения от различни източници.

Преходен период при наличие на двама души - почти бивш(а) и почти бъдещ(а) - е страх от себе си и да не се минеш. Това не може да бъде търсене на Любовта. Как да намериш половинката си, ако не познаваш себе си? Истинският преходен период е спокойно усамотение. Тишина, в която изплува истината. Няма страх, няма малодушие. Има осъзнаване на собствената стойност, грешки, възможности. И красиво очакване.