При мен промените се налагат от самия живот - през 6 - 7 години.
Понякога тръгвам да се занимавам с нещо от немай-къде, а после се оказва, че допълва следващото ми занимание, което на предишния етап не съм подозирала.
Смятам, а и изследвания на психолози го потвърждаат, че на 5 - 7 години трябва да има поне известна смяна на дейността, за да се избегне скуката и рутината.
Дори мисля, че в този век, когато има възможност да натрупаме много повече стаж от 20 г., някъде след 20-та година е добре да се направи радикален завой, който да дойде като резултат от натрупания опит и познания и да замени едностранчивостта при избора на професия на млади години. Понякога и самата житейска ситуация го налага, понякога е вътрешен подтик.
( Една моя възрастна позната казваше с въздишка, че ако била няколко години по-млада, щяла да запише да следва право. Смятам, че наистина правото е сфера, в която трябва да се вземат решения от хора с опит и мъдрост, от хора, които вече са се насладили на материални придобивки, получили са успокоение от добре извървян житейски път и не биха били така лесно подкупни. Но съвеменното разбиране би се изсмяло на една 50-60- годишна студентка. А впрочем политиците от висок ранг са на тази възраст.)