Поздравления за темата!
Надявам се Донка да приеме моите размисли по нея.
Здравейте, lokator.
Oт казаното разбирам, че много добре сте възпитали и сте дали добър личен пример на сина си.
Не смятам, че се е опитал да защити момчето, а просто му е дал право на избор.
( Разбира се, не знам доколко ситуацията е била сериозна и застрашаваща ...
все пак един разбит чин е малка злина в сравнение с един разбит нос.)
Харесва ми това неутрално и категорично мнение!
Ех, за съжаление ситуацията е често срещана сред възрастните, във филмите и музикалните клипове, затова и сред децата. Някои хора смятат, че това само и особено в България е така. Те сравняват по-скоро с уж стерилизираната България от преди 25 г.
Ако детето не е най-добрият и единствен приятел на сина ви, съветвайте го да игнорира словесните атаки.
Ако се стига до сериозни грубости и ежедневна нетърпима атмосфера, редна е намесата на учителите, училищния психолог, директора, голяма група родители.
Ако синът Ви е емоционално обвързан с това момче , става по-сложно. Но виждам, че:
"Синът ми полека започна да се дистанцира от него. "
Нещо повече от съвет към родителите ми се струва неуместно, освен ако има явно насилие в дома.
Вероятно е и безполезно. Може би самите родители смятат, че нямате право да им давате съвети, след като те са успели в материалния живот.
Направили сте необходимото. За съжаление има хора, които учат по трудния начин.
( Има вариант на агресивното дете да се дава Любов и разбиране от други възрастни ... не познавам лично ситуацията и ми е трудно да дам конкретен съвет в тази посока.)
"В дадени случаи знам повече от родителите му, какво се е случило в клас, а понякога и извън училище. "
Вероятно доста ви притеснява това, че синът ви не споделя всичко.
Децата са различни. Някои са зрели и не искат да ви занимават с излишни според тях неща, други ще разкажат чак след време в предразполагаща ситуация ( но вие трудно ще я режисирате специално, просто прекарвайте повече време с такова дете).
Може би точно вашият син ще ви разказва повече по тази тема, ако не му показвате силна емоционална ангажираност.
А може да има теми, които го вълнуват повече и са на по-преден план в момента.
Като родител съм най-доволна от общуването с децата си , когато сме вършили нещо заедно. Получават се моменти на непринудено мълчание. Тогава мисълта на детето се насочва към значимите за него неща и в спокойна обстановка то се осмелява да пита и споделя.