Много обогатяваща тема!
Няма да давам мнение, а ще споделя опит.
Имам котка. Разликата е, че ако кучето си иска обич като дете, котката я иска също - но като улегнал човек ( поне в повечето случаи).
Освен това правя медитации, траещи от 25 до 45 минути. Казано е - по време на медитациите да няма малки деца в стаята. Не заради медитиращия, а заради детето.
По аналогия изваждам и котката от стаята. Но понякога я забравям. Тогава тя си стои кротко на около 2,5 м разстояние и спи или дреме през цялото време. Не се опитва да идва в скута ми , както когато гледам ТВ ( напразни опити, защото се случва рядко и за малко) , нито да се приближава много или също да сяда в скута, както прави винаги ( но аз я махам), когато лекувам болен.
Т.е. котката усеща много добре вида енергия и доколко е за нея да черпи от този вид енергия.
Вероятно това и с кучето поне донякъде е така. Ако човек е концентриран в дейност от такъв висш характер като паневритмия, кучетата няма да му пречат, а и ( може би с единични изключения) няма да се хвърлят отгоре му. Все пак те са въведени в градска среда от хората и следва хората да проявят своя такт, като не провокират неприятни ситуации.
Ако живеех в пещера със семейство мечки , дали бих скачала върху тях, когато се пекат на слънце ( за тяхното ниво това е нещо като медитация )?
А какво ли си казва косът отвън, като всевъзможни автомобили и самолети го заглушават и обгазяват в неговата най-висша медитативна дейност - призоваване на женска?
Уважение между видовете - възможно ли е?
Клаудия, много си права:
"Когато участниците в даден кръг по паневритмия ,успеят да изпълнят в максимална степен изискванията поставени от Учителя ,вярвам,че нито едно куче или друго животно,човек,все едно какво,няма да пристъпи свещения кръг,а ще спре на разстояние.
Но е нужна работа ,търпение и много любов."
Просто вие образувате енергиен пояс, който е от недостижим за животните порядък и те само му се радват отдалеч.
Нещо като северно сияние.