МИла Светлана, по-горе съм отделила твоите спасителни въжета ( по мое скромно виждане ).
Има много случаи, когато хората надвиват рака с Воля За Живот.
Не е нужно да чакаш пасивно следващите 6 месеца, работи за изчистването си!
В този смисъл бих казала, че ще е нужно да промениш малко правилата на живота си - а именно - да бъдеш себе си в максимална степен.
Например : защо е нужно да чакаш последния ден ( ако въобще разберем, че той е последен) . Поискай прошка сега. Поставете с близките си нова основа на вашите отношения.
Има много възможности за лечение, има много хора, споделили в книги личния си положителен опит. И още много такива, които всеки ден надделяват над болестта.
Виж темата за психо-емоционалните причини за болестите.
Във Форума ще намериш много теми, мисли и указания, които ще ти покажат как да работиш ЗА живота.
Успех!
П.П. По принцип не пиша в тази тема, защото не смятам, че човек трябва да фокусира мисълта си върху нещо неизбежно.
Също затова не харесвам израза "боря се с болестта" , "боря се със смъртта".
Това е все едно някой ученик да седи в час и да се бори с междучасието.
Във всяка минута , здрави или не, ние работим ЗА живота - докато сме В живота.
Мнението на Светлана е в синхрон с днешната беседа, от която е мисълта за деня:
Отмерени принципи и изявени факти
и от която преди малко "случайно" ми хареса това:
"Казвате: „Ще умрем.“ Не е въпрос, че ще умреш. Ако човек в смъртта може да внесе живота, смъртта е без смисъл. Защото смъртта е най-голямото ограничение, в което човек може да падне. Животът, това е най-голямата свобода, която може да се даде на човека."
Мисъл за деня - 21. октомври 2010 година