Креми (късметче)

...пожелание от мен към всички раци!

Сърдечна благодарност на didi_ts за споделените наблюдения, които почти напълно съвпадат с моя опит и на Любо за значителния труд и ценното време, отделени за темата! Ще добавя, че обичам и много често ям храните, изброени от Диди, особено ядки. А от ядките толкова много предпочитам лешници, че на практика изяждам за седмица грамаж, равен на месната храна на някой заклет месоядец, дори повече. Откакто съм почти изцяло на суровоядство не предпочитам сокове, а хапвам целия плод / зеленчук, като съвсем интуитивно и без да се замисля, сдъвквам храната много, много добре. Сега си спомням, че така се хранех и като малка, когато насила ми набутваха месо в устата, криейки го зад зеленчука в лъжицата ( с най-добри намерения , разбира се). А колко караници е имало заради бавното ми хранене, което реално е било пълноценно сдъвкване. Пиша това, за да дам увереност на други като мен, които биха изгубили десетилетия да изучат правилата на бързащата цивилизация, и пак биха били несигурни, когато намерят себе си - вслушвайте се в тялото и интуицията си. Но в тялото, когато е здраво и щастливо, в хармония с всичко, а не в стресиран организъм, който зове за помощ с неистова консумация на шоколад или друг признак за пристрастеност.

http://paper.standartnews.com/bg/article.p...;article=237007 Има ли някой, който да сподели лични впечатления, мнение по въпроса?

Робин Шарма "Уроци по лидерство от монаха, който продаде своето ферари" изд. Екслибрис ако поне някой и друг политически или икономически лидер се вслуша в него.... Добра, много добра за всеки, който сам иска да управлява живота си. 'Осемте ритуала на далновидните лидери: Свържи заплащането с целта. Управлявай с ум, води със сърце. Подчини се на промяната. Съсредоточи се върху стойностното. Бъди лидер на себе си. Виждай, каквото всички виждат, мисли, каквото никой не мисли. Възнаграждавай рутинно, признавай заслугите неотклонно. Свържи лидерството с наследството си."

Един метод за развитие на интелекта - вече актуален и в България: http://www.pranichealing.com/video/superbr...t-improve-brain

Писали сме едновременно с Диана и сме мислили почти едно и също. Тъй като моят пост се изгуби, добавям само малките информации ( ако ги потърсите чрез google, ще може да си ги извадите и на български ез.) http://www.make-digital.com/make/vol09/?pg...y&cookies=1 Ето как чрез етерното тяло , (а и чрез другите ефирни тела ) -доказуемо или не, но реално за оздравелите - хората се лекуват, с много Любов: http://www.pranichealing.com/video/healing...nic-healing-cbs

А как ли ще изглежда една личност, комбинирала в себе си физическия мозъчен тумор + фобия....?

Недоумявам как съм пропуснала тази чудесна тема! Повечето мнения са прекрасно истински и дишат със силата на живия живот в неговата пълнота! А на въпроса за самоубиеца - разбира се, че може. И то със същите вълни, които някои се чудят как да нарекат. Това приобщава и горното мнение към темата, на която желая попътен вятър за доброто на всички!

А когато ти се плаче от умора, и когато вече няма да пребориш змея зъл на измерение триглаво, ти легни и с изтерзани кости във земята упорито пускай корени, а гръдта разкъсай и Сърцето ще разцъфне в рози, рози, рози...

Плач ли чух... или смях,... или песен - безвъзвратно се скри зад завоя. Профуча по съседната релса във посока, обратна на моята. Всеки ден тъй животът отвежда сто съдби, сто лица, сто целувки. А с протрити обувки Надеждата от купето съседно поглежда. Тaзи скитница с поглед печален, неповикана, плаха, невзрачна, обикаля света ни глобален, уморена дори да заплаче. Неочаквана обич ни сепне и забързани с двеста задачи, из тунелите мрачни понесени , пак се питаме, питаме, ...значи... смях ли чух...или плач, ...или песен.

Засега попаднах на американско лекарство, продавано и чрез интернет, което само забавя процеса. Не пиша името, за да не е реклама. Четох още за вероятността МС да се отключва и при недостиг на вит.D, което допълва писаното от Любо за суровоядството , както и предполага промяна на начина на хранене и живот. Лекарите имат предположения и търсения в съвсем различни и много посоки. Нормално, когато изследванията са в начален стадий, защото болестта стана масова отскоро. Освен всички полезни информации до тук, важно е да се тръгне от духовната/ емоционална причина за болестта, където е нейният корен. ................... Моя приятелка сподели за книга на авторка, излекувала се от тази болест. Според книгата от МС заболяват умни и амбициозни хора, които са много взискателни към себе си и към другите. Затова в един момент собствената им нервна система отказва и ги поставя в положение да не могат да контролират нищо и да не постигат нищо. Психологически е необходимо тези пациенти да намалят темпото , да започнат да се отнасят към тялото си с разбиране и внимателно , да не го насилват, а да слушат какво и колко може и иска то. Предишното пренебрегване на собствените граници е довело до разрушаване на нервни центрове, поради което се получава и обездвижването. Авторката твърди, че е седяла с часове, концентрирайки се примерно върху едно пръстче, което не може да движи, макар че е била и цялостно обездвижена. Тя започнала да се опитва да си възстанови усещането за ръцете много бавно и търпеливо. Търпение е точно това, което МС-пациентите нямат към себе си. И така след месеци бавно и постепенно раздвижва ръцете си, после и краката и най-накрая става от леглото. Не се възстановяват вече унищожените центрове, но нервните импулси започват постепенно да търсят околни пътища и ангажират други центрове да вършат работата на унищожените. Така се попълват липсващите брънки на веригата. На психологическо ниво това е точно работата над възстановяването на усещането за отделни обездвижени крайници - човек трябва да види тялото си като един умен организъм с характер, а не като слуга, на който се нареждат непосилни неща или неща, които той отхвърля. Според нея лечението с фини енергии може да помогне в тези случаи. ............................. Не искам това да звучи като евтино обещание. Според мен много воля и дълго размишление, както и духовен и умствен потенциал за разнищване на ситуацията са необходими, за да се стигне до резултат. Неразделни с тях са наличните лекарствени средства, както и цялостната промяна на приоритетите във всички области на живота, чрез която ще се стигне до нов начин на живот и набавяне на липсващите компоненти и/или изчистване на причината. С една дума - промяна по всички фронтове.

Вече няколко случая на по-близки или по-далечни мои познати, все жени на около 30 г., със семейства и дечица, които още дълго ще се нуждаят от мама. Съвременната медицина като че ли няма какво много да каже, освен предположения. А освен това на моменти ми се струва, че си измива ръцете за всичко неясно с тази "модерна" диагноза. Изследванията и лечението (доколкото има такова) едва ли са по джоба на повече от 5% от българското население. Какво може да се направи? Какво се прави по света?

Сравнението с музикален инструмент ми харесва много, като се сетя какво мъчение за околните е да слушат дни и месеци някой малък начинаещ цигулар . Но ако го изтърпят в началото, ще жънат и плодовете на насладата и удовлетворението. Според мен страданието може да се разбира като упражнение да ползваш дадените ти ресурси в живота. Ако не си ги ползвал добре, грешиш и страдаш. Виниш за това най-напред околните, обмисляш ситуациите, започваш да виждаш тези, в които си могъл да постъпиш по-добре... опознаваш себе си и възможностите си. А същевременно и силата, с която преодоляваш момента на страдание. Чрез своето страдание най-добре разбираш и другите, които са страдали или явно са се насочили по път на страдание. Затова народът казва: "Не питай старило, а питай патило." Лично за себе си ще кажа - ако не бях преминала през някои страдания в живота си, нямаше да познавам способностите си така добре. Сега това ми е от полза. Известно време ми се случваше следното: всяко нещо, на което се учудвах с неодобрение и неразбиране, по-късно се случваше на мен самата и ми се налагаше да реагирам точно като човека, когото съм критикувала. Добре че се усетих сравнително бързо - днес не се учудвам на нищо. Знам, че животът може да ме постави във всяка ситуация. Сещам се също, как настоящото пеене може да се превърне в плач: Доволни сме от новата си бърза кола и си пеем, а не забелязваме как изразходваме атмосферата и земните ресурси за прищевки. Бащите ни са се радвали на студената бира във фреоновия хладилник,без да подозират, че той ще докара жеги и катаклизми. Но да бъдем и реалистични оптимисти - веднъж усетили фалшивенето, имаме възможност да го поправим и да сме пак в хармония със Вселената.

Категорично съм против етикета "болест", който заклеймява човека, различен от едно мнозинство, в което също няма еднакви хора. Още повече този етикет осъжда страдащия да бъде пасивна жертва и потребител на лекарства / процедури. Един нестандартен поглед ,но затова пък и решения на затрудненията дава праничното лечение. При него особеностите на характера се разглеждат във връзка с наличието на енергия в различните чакри. Така например коренна чакра е фактор за жизнеността, център на инстинкта за самосъхранение. При силно депресивни и склонни към самоубийство хора тя е малка и силно замърсена. При почистването й изчезва вибрацията на жертва и с засилва самозащитата. При хиперактивни деца тя е тя е препълнена, задръстена с енергия, която може да се преразпредели в други центрове. Тази чакра е отговорна и за безсънието... Най-много от описаните от Орлин проблеми се регулират от чакрата на слънчевия сплит, който е център на емоции като гняв, омраза, ревност, заблуди, агресии, алчност, завист..., но също и кураж, издържливост, хъс, съпротива... ... Праничната психотерапия допълва официалната , като дава поглед върху проблема от фино енергийно ниво и прави възможна духовната промяна в човека.

Какво мислите за това: (Благодаря на Ася за линка) http://paper.standartnews.com/bg/article.p...;article=235051 "-Г-жо Живкова, подновихте инициативата "Знаме на мира". Това не създаде ли противоречиви настроения? - Възобнових я още от 1999 г., но вече като неправителствена организация и с идеята да се продължи тази хубава инициатива. Традицията за международната детска асамблея се прекъсна в началото на 90-те години. Целта на тези асамблеи беше деца от цял свят да дойдат тук като посланици на своите държави и да изявят дарбите си във всички сфери на изкуството. Идеята беше впоследствие те да станат лоби на България по света. -И все пак кога ще дойде този ден, когато истинската асамблея "Знаме на мира" отново ще се провежда и с деца от чужбина? - Истинският облик ще се възстанови само ако държавата истински се включи с организация и помощ. Желание има, водила съм разговори, има добри намерения, но трябва да са още по-добри. - Асамблеята тази година ще се проведе по време на празника на розата в Казанлък. Освен участието на децата какво още ще видим? - Празникът е винаги първата или втората седмица след 1 юни. Посветен е на Деня на детето, но тъй като има много мероприятия във връзка с него, избираме друга дата. Децата могат да се изявят и пред много чужденци, тъй като по това време на годината Казанлък е пълен с хора. -Променили сте облика на асамблеята, а ще промените ли името "Знаме на мира"? - Не, това е теза и теория, развита от Николай Рьорих, оттам е взаимствано името. Майка ми Людмила Живкова след срещи и разговори със Светослав Рьорих решава да претвори неговите идеи тук, в България, под това име. Името е популярно в световен мащаб.

Случайно попаднах на следното: ...и си зададох въпроса защо толкова от положително мислещите хора така рядко пишат тук,а само четат.

Благодаря за напомнянето, статията е по данни на НАСА от дек. '07 - доста сериозен за мен източник. А дали сме безсилни да спрем процеса - ами опитайте, потърсете своя си начин. Аз отивам да направя още една малка стъпчица в тази посока.

Пак там: В окултната школа се забранява всяко одумване, изтъкване погрешките у другите хора, изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? – Понеже, щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте ваши корени към този лош човек, а там, в него, няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови, разваля живота.

Всичко тече, всичко се променя - Матрицата също има своя посока на промяна. В нея има място за Будители, има и за "приспиватели". Радостно е, че последните не се честват официално. Всички претендират да честват Доброто. Ако ние усещаме себе си по-издигнати от други, то е ,защото някой ни е дърпал нагоре. Което не е било лесно. Редно е и ние да стиснем зъби и да дърпаме тези (условно казано) под нас. Така сме просто част от основния поток...прашинки. ..................... А конкретно - ако българите разровят родословното си дърво до четвърто-пето коляно, ще се види, че за всеки десети поне онези имена на Шипка горе не са на непознати и неизвестни. Втората достойна стъпка би била да не парадираме с тях, докато не можем да положим до техните дела своите.

Moлитвен наряд за начало: Утринна молитва на ученика - молитва; Благата песен - песен; Както Ти разбираш - формула; Беседа: Мир вам 2 Mолитвен наряд за край: Господнята молитва

Човек може да изкара на сух глад(без вода) до 36 часа спокойно. Така, че ще ти оставя водата. Но ако сме в пустинята и ни предстоят 10 дена преход, при същите условия, то ситуацията вече става по-сложна. Саможертвата е трудно нещо за обикновения човек. А за промяната, дори и полекичка, ни е необходимо търпение. В екстремна ситуация глътката ще изпие по-силният, който има шанс да отиде при други хора и да доведе помощ. Иначе и двамата са загинали. Но за да си дадеш последната глътка трябва Вяра в Човека. И Човек.

Защото ситуацията е натоварила миризмата да бъде носител на емоция, която още не сме формулирали и проумяли. ......... Аз разчитам на сетивата си, осъзнавайки тяхната ограниченост и се старая да ги изостря и да разширя границите им. Да ги ползвам разумно, по предназначение, в съответствие с хармонията на Вселената. Така благодаря на Този, Който ми ги е дарил.

Освен това детската природа си е вътре в нас и само слабите духом се срамуват от нея и я пращат на заточение. Луиз Хей "Живот по пътя на изцелението": "Когато душата се превъплъти, първата й цел е играта. Детето страда, когато се намира в среда, където не му е позволено да играе. Много деца са възпитани да питат родителите си за всичко - те не могат сами да вземат решения. Други са били отгледани под бремето на съвършенството. На тях не им е било позволено да грешат. С други думи, не им е било позволено да се учат, затова сега се страхуват да вземат решения. Всички тези изживявания в детството създават тревоги в зряла възраст. Не мисля, че сегашната ни образователна система помага на децата да бъдат прекрасни личности. В нея има твърде много конкурентност, а същевременно се изисква всяко дете да спазва правилата. Мисля, че цялата тестова система в училище кара децата да израстват с чувството, че не ги бива достатъчно. Да си дете не е лесно. Толкова много неща задушават творческия дух и пораждат усещане за безполезност. Ако детството ви е било трудно, сигурно все още отхвърляте малкото дете вътре в себе си. Може дори да не съзнавате, че вътре във вас живее нещастното дете, което сте били някога, и че то още се тормози и обвинява. То се нждае от изцеление, от любовта, която му е била отказана някога, и вие сте единствените, които могат да му я дадат. Добро за всички ни упражнение е да говорим редовно на детето в себе си. Аз обичам веднъж седмично да го водя навсякъде със себе си. Когато се събудя, казвам: " Здравей, Лулубел. Днес е нашият ден. Тръгвай с мен. Ще се забавляаме страхотно." После всичко, което правя този ден , го правя заедно с Лулубел. Говоря й - на глас или наум, обяснявам й всичко, което правим. Казвам й колко е хубава и умна и колко много я обичам. Казвам й всички онези неща, които е искала да чуе като дете. В края на деня се чувствам страхотно и знам, че детето вътре в мен е щастливо. Можете да намерите някоя детска снимка, да я поставите на видно място, може би да сложите край нея цветя. Винаги, когато минавате край снимката, казвайте: " Аз те обичам. Тук съм, за да се грижа за теб." Вие можете да излекувате детето вътре в себе си. Ако то е щастливо, и вие ще бъдете щастливи. Можете също да си пишете с детето в себе си. Вземете две разноцветни химикалки..." Тук (не случайно) прекъсвам и ви пожелавам весела събота и неделя.

Вчера случайно чух разговор на мои познати: намазва се петата с мед, върху него се налага зелев лист, леко начукан с кухненско чукче и се завързва с парче памучен плат / бинт. Спи се така през нощта. За 2 - 3 нощи болката минала. Не пречи да се опита.