Креми (късметче)

Kато всички други сетива - за ориентиране и в помощ на живота на притежаващия ги човек/ животно / растение...

Да добавя, че не виждам защо трябва да се съобразяваме с група хора, които са решили всячески да отричат мнение, различно от тяхното.

Съгласна съм със Станимир. Лечителят трябва да внимава, когато болестта има кармични причини. Затова трябва да се помоли за Божествено напътствие и защита и да бъде единствено посредник и инструмент за изцелението на пациента. ... Мисля, че е лоша карма, ако можеш да направиш нещо за някоя Душа, а не го правиш. Да почерпим от извора: Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта. (Беседи пред Сестрите, 18.12.1925 16:00 Петък, София) Беинса Дуно http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=817 Една сестра казва: „Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа” – и другата казва същото. Не, това е говорене на ходжата от минарето. Говори ли някоя сестра така, аз ще й кажа: „Да, сестро, ти говориш много хубаво, но хайде сега да отидем при един болен, да направим една молитва. Ти, понеже разбираш по-добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от по-дълго време служиш на Бога, направи каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям.” А пък вие казвате: „Не, сестро, с такива работи не се занимавам – кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да му помагаме.” Въпросът за кармата седи другояче: ти се притечи на помощ, пък не мисли за кармата на другите.

Гледам съвсем малко, по-скоро по случайност, задължително през гъстата цедка на своето самосъзнание и светоусещане. Считам се задължена да знам, какво се набива в главите и определя живота на хората около мен.

Знаем ли , какво искаме? Когато знаем достатъчно, спираме да искаме. Продължаваме да учим.

Течна или суха храна?, Коя е по-полезна? Чистата. Естествената.

Децата днес притежават една прямота и освободеност, които объркват предните поколения, расли при условности и забрани. Естестваено - учениците са разбрали правилно, че учителката не говори буквално. Естествено, че са я провокирали с действията си, за да си направят весело за нейна сметка. В нейните ученически години подобно поведение беше недопустимо, затова тя няма готова реакция на ситуацията. Ето типичен пример, че учителската професия е по-натоварваща от актьорството + съдийството, взети заедно. Някой от вас питал ли се е , каква щеше да е светкавичната му реакция в случая? Да не говорим за хората от инспектората, които от години не са заставали зад катедра. Колкото повече растат учениците, толкова повече нараства тяхната отговорност за атмосферата в час. Докато училището ги хвърли в живота и те понесат цялата отговорност. Това именно е основният смисъл на образованието. А случката не е толкова страшна, ако към нея се подходи с хумор и не се превръща в ежедневие. Тези приятели наистина заслужават шестица, .... изрисувана с майонеза върху сандвич.

Navigator, добре е да цитираш, какво точно от казаното до тук (или наблюдавано в ежедневието) те притеснява и държи нащрек. Иначе не бихме могли да го обсъдим. Не виждам смисъл да говорим общи неща и да хвърляме думите с шепи в празното пространство, също и категоризации като "тъпо и упорито" за хора, които не познаваме. Идеята на темата е именно не да гълтаме , каквото ни подадат, а да подберем съобразно с нашата уникална култура, традиции и светоусещане. Радва ме твоята и на всички, които пишат тук, загриженост. Тя е наша обща.

Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

"Храненето е математическа задача Храната на Учителя беше растителна, прясна, семпла. Той обядваше в братския стол, а закусваше и вечеряше в стаята си. В разстояние на 25-30 години имах възможност да наблюдавам как той, предимно сам, приготовляваше своята закуска и вечеря – супа от „картошки”, както ги наричаше, чай или плодове. Хранеше се бавно, с разположение. Един ден бързах към Изгрева да покажа на Учителя моята нова книга „Игри и песни за деца.” Наближаваше залез слънце и той ме прие горе в своята стая, където белеше картофи. Разказах му подробности по отпечатването на книгата. Той се радваше на успеха ми. На вратата се почука. Една сестра му подаде чиния с крем-карамел. Разтревожена му говореше нещо. Учителя отговаряше тихо, а тя молеше настоятелно. След като жената си отиде, Учителя постави крем-карамела на етажерката и продължи да бели картофи. Хвърлих апетитен поглед към крем-карамела и другите питателни яденета на етажерката и запитах: - Учителю, защо не си вечеряте с крем-карамела. Той е тъй хубав. - Виж да ти кажа. Тази сестра иска да й услужа нещо. Ако ям от крема, аз се свързвам и задължавам, а тя в случая не е права. Всяка храна предава, както своята енергия, така и своите връзки. Не всяка приятна храна е полезна. Храненето е важен процес, при който трябва да се внимава. Ти обичаш ли крем-карамел? - весело ме попита той и като отряза едно голямо парче, поля го обилно със сиропа и ми го подаде. Малко засрамена благодарих и го изядох с удоволствие. А Учителя вечеря картофена супа, която сам си бе приготвил. - Подбирай чиста и прясна храна - продължи той наставленията си за храненето. Пий вода от чист извор, меси хляб от прясно жито и приемай узрели и пресни плодове само от добри хора. Храненето трансформира състоянието на човека в положителни или отрицателни енергии. Дай от храната си на гладния и ти ще се наситиш дори с малко от нея. Храненето е математическа задача, която трябва правилно да бъде решена. Ако един човек разрешава правилно въпроса за своята храна и своя сън, това показва, че той е достигнал до известна хармония между своите мисли и чувства. Щом е постигнал това, той е готов да разрешава всички останали въпроси. Свежест и бодрост са нужни на човешката мисъл. А един от важните фактори за мисълта е храненето. Така ми говори Учителя в онази далечна вечер, когато вечеряхме заедно. Спомням си, веднъж занесох на Учителя хубави праскови. Както обикновено, подадох кесията с думите: - Учителю, Слънцето Ви изпраща своите поздрави. Той се усмихна, благодари и погледна плодовете. Те бяха толкова красиви, че всички се загледаха в тях. Той подаде една праскова на сестрата, която стоеше най-близко до него, след това подаде втората на един брат, третата - на следващия и т.н. Раздаде всички праскови и за себе си задържа само една. Тогава ме погледна, усмихна се и каза: - Сега за мен остана най-много и най-хубавото. Спомних си за думите му: нахрани гладния и малкото, което ти остава, ще бъде предостатъчно да те насити. Учителя винаги прилагаше онова, на което ни учеше и всякога във всичко беше внимателен и последователен." Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

ЗА ОЧИТЕ МИ По настояване на очен лекар започнах да нося очила от ІV клас с половин диоптър за късогледство и завърших гимназията с шест и половина диоптъра. Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да му заговоря за очите си. Тогава бях доста наивна и далеч нямах представа за истинския образ на един ученик. - Моля Ви, Учителю, кажете ми метод, как да излекувам очите си. Нали съм окултен ученик и трябва да се освободя от недъзите на болестите. Ще направя каквото ми кажете. С лекарска помощ стигнах до тук. Вас моля да ми помогнете – казах с пълна вяра и мълчах, за да чуя съвета на Учителя. - Всяка болест има две причини – физиолигическа и психологическа. Сега аз ще ти обясня физиологическата причина за твоето късогледство. Представи си очната ябълка, ириса... и в дъното е жълтото петно. При късогледството лъчите се пречупват преди него- поразително ясно и внушително обясняваше Учителя.-Сега твоята задача е да продължи лъчите, които влизат в очите ти, за да достигнат до жълтото петно. Първо свали очилата и ще ги слагаш само когато си на театър или когато искаш да виждаш много надалеко. - Аз съм толкова свикнала с тях, че на три крачки не бих могла да виждам познатите си-се опитах да възразя. - Е, ще виждаш само тези, които са до тебе-весело ми каза той. - Второ, ще си определиш удобно за теб време сутрин, обед и вечер и без да те знае и вижда никой, за пет минути ще концентрираш мисълта си върху очите. Ще си представяш окото и мислено ще продължаваш лъчите до жълтото петно. Трето, на масата си ще сложиш зелен лист хартия и ще се стараеш да гледаш повече зелен цвят. Ще отбягваш крещящите цветове. И четвърто, всяка вечер по половин час ще ходиш на тъмно, без очила. Като казвам да ходиш,то значи да се движиш. Не е достатъчно да седиш в тъмно, а да се движиш в тъмно. Прави това и ще видиш резултатите! - А каква е психологическата причина за късогледството ми? Тук Учителя замълча и не ми отговори. - Ти направи това, което ти казвам сега! Свалих очилата. Трудно свикнах без тях, но все пак свикнах. Изпълних стриктно казаното от Учителя. Без да споделям с когото и да било, обикалях двора по половин час на тъмно. Скривах се на всевъзможни места по три пъти на ден и по пет минути съсредоточавах мисълта си върху очите, а в стаята ми преобладаваше зеления цвят. Така се изминаха три години и половина. Когато слагах очила в театъра, виждах по-ясно, но очите ме заболяваха. Отидох на преглед при проф.Пашев, при когото ходех години наред и според когото, късогледството ми не би могло да се намали, а обратно, за да не се увеличава, трябва да нося непрекъснато очила. За негова изненада сега късогледството ми бе намаляло с два и половина. Диоптъра. - Е, природата понякога прави чудеса-каза професорът и ми даде рецепта за очила 4 диоптъра. Аз бях щастлива, че опитът на Учителя беше по-ефикасен от лекарските наставления. Майка ми, която беше с мен, сдържано оправда моите ексцентрични упражнения. И като резултат от това, самата тя ми напомняше да не пропускам вечерните обиколки в тъмно, които до тогава считаше едва ли не за...глупост. Похвалих се на Учителя. - Да, понякога малките погрешки довеждат големи последствия и често големите последствия се лекуват с малки корекции-каза Учителя, без да подчертае какво голямо добро ми беше направил. Източник: Спомени от Милка Периклиева

Тъй като праничното лечение е тясно свързано с цветовете, ето един линк за хора, които могат да прилагат цветовете в живота си, без да имат специални познания: http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b3/cvetove.html http://www.sf3.mikc.bg/node/347 и един за хора с по задълбочени интереси: http://www.maxima.bg/bg/library/lechenie/l...s_cvetove/I.htm Най-сърдечни пожелания за здраве и хармония!

Ето вече една прилична снимка: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=29...amp;pid=9080231 Аз съм доволна от резултата до тук, продължаваме да се лекуваме. И ... Найденчо още си търси дом. Ще го предам на бъдещото му семейство в перфектен вид.

Не е задължително. Но ако усещането е такова, значи не трябва. Ако мога да съм от полза, бих казала : не противоречете на интуицията си.

Сребърни ята над нас...

Оказва се, че хората, които ги виждат, съвсем не са малко. Някои ги описват като бяло-черни точици и пръчици или неправилни форми. Предполагам, не говорят за тях, защото никой друг не го прави. Ако са деца, може да си мислят, че имат проблем със зрението и да се притесняват. Ето един пример, защо всяка информация може да бъде от полза.

Имаме право. Ако човекът е в кома/ безсъзнание или е самоубиец например. Вероятно и в други случаи, за които не мога да се сетя. Но е необходимо да помолим за напътствие и да помолим помощта да е успешна само, ако това отговаря на Божия план. Ние сме само канал на помощта - да не го забравяме,а да се осланяме на Учителите и духовните помощници. И още - праничното лечение е старо с хилядолетия, но все пак физически безсмъртни сред широките маси няма. Това обяснява много неща.

Благодаря за чудесните съвети в отговор на моя по-горен пост. С признание ще споделя, чепо принцип се справям с избирането на хранителни продукти. Понякога обаче градското бързане, недостатъчната концентрация изиграват лоша шега. Дори в случай, че ни е поднесен продукт, чието качество е съмнително, а нямаме друг избор , освен да поне да го опитаме, може да се направи нещо. Тъй като всички храни имат голям процент вода, на тях може да се въздейства по същия начин, както на водата за промяна на структурата. Достатъчна е една малка молитва свободен текст, но с нужното отношение и благодарност, с пожеланието да приемете само полезните вещества от тази храна , а вредните да бъдат разградени и изхвърлени от организма. Това не е панацея, но поне донякъде помага. По-добрият вариант е наистина да имаме право и възможност да избираме, а той е реален в много повече случаи, отколкото виждме на пръв поглед.

изглежда вкусно много ти благодаря, че писа тук +че реши да споделиш опит... и вкус поздрави и да е сладко, чисто и благо на всички, що решили са да пият планинска водичка Посоченият метод доста нашумя в Западна Европа. Запознатите с въздействието на кристалите ще се сетят навярно, че кристалите не само отдават, но може и да са попили волни или неволни негативни въздействия, при което вие да си навредите много повече , отколкото е очакваният добър ефект. Не препоръчвам на никого да ползва вода по този начин, преди сериозно да се е запознал с природата на кристалите от енергийна / езотерична гледна точка. И преди кристалите да са пречистени от надежден и знаещ човек. Ако нямате достъп до информация, по-добре ползвайте по-леснодостъпните природни източници - вода , слънце, въздух... Бъдете здрави!

Интересува ме, дали някой може да даде отзив по темата и презентацията. Благодаря предварително.

Търпението за мен е част от двойка качества заедно с бързата и точна реакция - способността да се реагира правилно на момента, дори и той да е неочакван. И търпениетo, и бързата реакция са инструменти за постигане на цел, затова имат своя смисъл само ,ако имаме ясна визия за целта. Така , както един майстор няма да направи желания продукт само с инструменти, а без чертеж. Добре култивирани, тези качества винаги са от полза и в този смисъл положителни. Резултатът от тяхното прилагане може да бъде за добро или за зло само в зависиост от съответната насоченост на целта - за добро или зло ( но като се знае колко относителни са последните 2 понятия, навлизаме в много дълбоки води.) Тези 2 качества са необходими, за да уцелиш за определено действие най-добрата ситуация, най-доброто стечение на обстоятелствата, с цел - постигане на оптимален резултат. Малко хора ги притежават по рождение или от ранна възраст. При всички те се култивират с времето и опита. При тези, които повече разсъждават и по-малко се осланят на интуицията, е по-трудно. Давам си сметка, че аз в детските и младежките години повече съм действала по интуиция и добре се е получавало. Колкото повече ме учеха да разсъждавам върху нещата, да минавам през анализ и синтез, толкова повече време се губеше за едно правилно решение. И винаги оставаше въпросът: Дали няма да дойде по-подходящ момент/ ситуация от сегашните? Сега си позволявам да разсъждавам за детайлите, но за крайния резултат никога не игнорирам интуицията, а и тя е по-друга от детската.

Eдин от хората, въвели праничното лечение в България: Д-р Райнер Крел ни запознава с принципите на Прана – жизнената енергия и използването й за самолечение още от 1998 г., когато за първи път проведе курсовете на Мастър Чоа Кок Суи в Пловдив, при посещенията си в Земеделския Университет, свързани с проекти за биологично земеделие на ФАО /FAO – Food Agriculture Organization/, ОН . Д-р Райнер Крел подготвя издаването на книга за Прана в кухнята, която се надяваме да излезе и на български език скоро. източник: http://pranicbulgaria.com/prana_inthe_kitchen.php също там - съобщение за семинар. Да предупредя, че това не са лежерни беседи за приятно прекарване на неделния следобед.От личен опит знам, че на такива семинари се научава много, в рамките на 16 часа се работи и учи усилено с немска дисциплина, но затова пък с обмен на чудесни положителни енергии и познания/ умения, които променят живота. Струва си само, ако смятате да прилагате наученото в продължение на години. Teoретическата част най-вероятно до голяма степен се припокрива със съветите на Учителя Беинса Дуно относно храненето.

Поредното такова по скайп. Пращам ви го без да поставям никакви условия. Просто се порадвайте на игрите на децата и на това, какво занимава техните умове. Направих доста труден превод от скайп емотикони на форумни емотикони. Което навежда на единствената полезна мисъл от цялото занимание, че емотиконите е редно да се уеднаквят за всички видове комуникация в интернет.

На първия сняг, защото след него идват все хубави неща, а после и първото кокиче. На факта, че е в мои ръце , дали да се случват хубавите неща и как. Макар че е трудно.