Креми (късметче)

Не точно по темата, но определено оттук трябва да се тръгне, ако искате резултати: източник: http://nel-anel.blogspot.com/2008/12/1962.html А това вече съвсем по темата: източник: http://www.bialobratstvo.info/index.php?op...2&Itemid=74 При храните от растителен произход плодовете и семената имат вибрации, съответстващи на саттва, листата и стъблата - на раджас, корените - на тамас. Ние се храним и с трите вида части, за да се хармонизираме със заобикалящата ни действителност и собствените си вибрации. Но също така преимущественото хранене с определен вид храни поради някаква традиция или други външни обстоятелства влияе върху мисленето и характера, дори на цели народи. Само някой да не вземе да налага на организма си с плодово-ядкова диета. Това идва естествено при съответната вибрация на фините тела. Не е нужно да впрягаме каруцата пред коня. Както споменава Кристиян по-горе, важно е наличието на ци / ки/ . Има начини и умения, с които храните не само могат да запазват енергията си, а да бъде отстранена от тях вредата от пестициди и др. замърсители. Също и да се увеличава полезната енергия - подобно на промяната на структурата на водата. Скоро ще излезе и книга на тази тема.

Безпричинно весела, безпричинно жива, дните вихрено в мен се сливат. Безпричинно ласкава, безпричинно дива, в нощи приказни, мълчаливи. И безгрижно истинска, и безгрижно права, без почивка, радостно, се раздавам здраво. И в безгрижна есен, и в безгрижна вечност световете мои ме приветстват с песен. С песента на птиците - безразсъдно пъстри, с мъдростта на рибите - нереално бляскави, и с небето, влюбено в изумрудни ниви - аз на всичко радвам се - безразсъдно жива.

"Сериозно" и "несериозно" са мнооого субективни категории, ако въобще са категории, Макс. Какво да кажем за някои несериозни неща като дистанционното енергийно лечение? Прости, днес ми се случва едно много несериозно настроение. Поздрави! Безпричинно весела, безпричинно жива, дните вихрено в мен се сливат. Безпричинно ласкава, безпричинно дива, в нощи приказни, мълчаливи. И безгрижно истинска, и безгрижно права, без почивка, радостно се раздавам здраво. И в безгрижна есен, и безгрижна вечност световете мои ме приветстват с песен. С песента на птиците - безразсъдно пъстри, с мъдростта на рибите - нереално бляскави, и с небето, влюбено в изумрудни ниви - аз на всичко радвам се - безразсъдно жива.

Ако си достатъчно индиго, сигурно изпитваш добри чувства към хората около себе си. Тогава - подавай им толкова от себе си, колкото могат да смелят, за да продължат комуникацията с теб. Също както добрата майка храни детето си всеки ден по малко, а не го натъпква наведнъж с храната за цял месец. Имам наблюдения, че на някои такива хора им е приятно да учудват и шокират другите. Те има да поработят върху характера. За момента не изпълняват предназначението си цялостно. Какво да се прави - всички се учим на търпение и усет за точната мярка.

A може някой да я измества. Светът когато грейне в пълнота и звънне точно нашата дъга, Тъгата, знам, ще се стопи във сестринска прегръдка с Радостта.

Опитвайки се да разбера нейната гледна точка, имам впечатлението че за нея обръщане на внимание означва присъствие в живота. Физически като ме няма поради мои си решения и значи емоционално сам се отделичала от нея. Опитах се да обесня че за мен двете неща не са равни. Знам че ако пътищата ни се разделят все пак е за добро, но нещо в мен ми се свива знайки че моите решения и причиняват на нея един дискомфорт един вид. Май трябва аз да си работя по себе си първо, и моите си представи за свобода и приятелство. За това исках да чуя вашите мнения. Предполагам, твоето заминаване е свързано с положителни промени в живота ти. Тя не се ли радва за теб? Контактите в този интернет-свят не са проблем.

За мен православието е доста променено от първоначалната идея на християнството, за да обслужва нечии егоистични цели. Това не пречи да е съхранило зрънца истина и да е от полза на хората според тяхното разбиране за духовност и религия. Ани, ако Учението на Беинса Дуно не ти насища живота с достатъчно ритуалност, защо да не ползваш полезното от християнството. За мен лично е уморително да отсявам постоянно желаните зрънца от нежеланите. А и отсяването е неволна критика, което затлачва емоционалната ми същност. Затова съм избрала да спазвам повечето ритуали и традиции у дома, без да имам много допир с официалната църква. Мисля, че така правят повечето българи - независимо дали е като изкристализирало разсъждение или интуитивно. Ще добавя също, че доскоро не вярвах в необходимостта от храм, за да се моли човек. И сега имам резерви. Обаче има храмове, които са с висока енергийност. Там има смисъл да се отиде - от личен опит. Такава е например църквата в Асеновата крепост при Асеновград - едно определено място е като високоскоростна магистрала. От храм до храм също има разлика, както от човек до човек. Което не значи, че молитвата вън от храм няма сила. В Учението на Беинса Дуно не мога да намеря слаби места. Затова ме изпълва със спокойствие и увереност.

Беседа "Силните течения" http://triangle.bg/books/1927-03-02-19.199...7-03-09-19.html

Една от популярните прогнози е. че след затоплянето ще дойде глобално застудяване. Ето кое ме върна към тази мисъл: Източник: беседа "Силните течения" http://triangle.bg/books/1927-03-02-19.199...7-03-09-19.html

Ако с приятелката имате хармонични мисли и чувства, тя след време ще види, че новото, което носиш, е от полза и за нея. Ако то не я вълнува, ще си останете приятелки за общите неща, а ще се намерят други хора, с които да споделяш новите си интереси. Преди десетина години се устроих с постоянно жилище, професия, брак с 2 деца и реших, че едва ли вече ше имам нови познанства, нови премеждия... усетих се закътана като в залив. Не за дълго и по-добре, защото щеше да е много скучно. Старите приятели винаги могат да разчитат на мен. Доколко аз мога да разчитам на тях - не хабя енергия да мисля в тази посока. Предпочитам да насоча енергията си така, че да съм достатъчно силна в живота и да не опирам до помощ. А ако се наложи да ми помагат - ще се разбере.

Понякага са ме лъгали, защото са държали на мен и са искали да запазят контакта до момента , в който тази лъжа ще стане истина и съответният човек (според неговите си предположения) ще отговаря на моите изисквания.... т.е. от уважение, любов, приятелство, НО разбирани по неговия си начин. А дали пък моят начин на разбиране е винаги прав, дали аз не съм вдигнала високо летвата и така съм предизвикала лъжата? Истината винаги е многолика. Май и лъжата също Ако за теб лъжецът е прозрачен с дадена своя лъжа , гласувай му доверие през призмата на неговия свят. Така също може да се работи с хората. Както изслушваме фантазиите на децата, но сме твърдо убедени,че от тях ще израснат добри хора.

Това е доста нестандартен пример за приятелство - дори един анимационен филм чрез идеята на своя създател може да бъде приятел - да утешава, да обучава, да обогатява. Или враг - да налага модели на поведение в своя полза, да измъчва, да блокира развитието и свободната воля.

Tомодаши, ти сам си се опровергал по-горе: "Азиатците винаги оставят малък процент шанс,дори и наи-лошите в филмите им и приказките .." Никой не е само бял или само черен. Аз бих внимавала с цифрите и процентите, те са най-променливото нещо, дори когато са доказани. Всеки , желаещ власт, се стреми да се докаже пред някого. Това е така, защото той/тя държи на този някой. Това е така, защото той/ тя обича този някой. Във всеки човек има искрица любов към някого или нещо. Колкото и да е объркана и неразбираема тази Любов, тя е истинска, тя е Божията искра. От нас зависи да я раздухаме - пак и само с любов, за да променим човека. А ако изпадаме в ужас от грешките на хората по света, само ги правим по-значими. В допълнение: Източник - беседа "Силните течения" http://triangle.bg/books/1927-03-02-19.199...7-03-09-19.html

Koгато мнозинството се убеди в горното, ще настъпи качествен скок. А то ще се убеди, когато възприеме и двете понятия "биология" и "нравственост" като енергия, която трансформира едното в другото и обратно. Благодаря на Станимир за цитата.

Tази беседа е наистина трудна за тълкуване. Под "сол" тук разбирам истинската духовна същност на материалните неща, без която те губят смисъла на съществуването си. Но солта се разглежда и в прекия си смисъл на химично съединение. Тя действително притежава свойството да бъде мост ( както и други минерали - чрез кристалната решетка) между грубо-материалното и по-фините проявления на енергията. Някои от пишещите тук лично са изпробвали тази й функция. Пожелавам много хармония и точното количество сол в точния момент! Както и да се занимаем малко повече с качествата на солта и качествата / смисъла на всяко проявление на материята и енергията.

За мен баенето е началото на енергийно лечение, придобито по интуитивен път, като явно има родове, които са по-сензитивни и предразположени към такива опитности. В хилядолетните източни култури подобни искрици знание и умение са уловени отдавна, систематизирани, разширени до цялостни и завършени учения - философии, с векове пазени зад стените на манастири поради своята мощна сила, която не е била за всеки. От средата на 20. и в този век те се разпространяват по света, променяйки се до по-компактна форма за масова употреба - Пранично лечение,Рейки, Фалун Дафа, вероятно и други. За или против? Пак опираме до вечния въпрос за инструмента. Енергията също е инструмент като камъка, ножа, писалката, атомната енергия, компютъра... Те са неутрални - могат да убиват и да възвисяват. Зависи от нас - с каква цел ги ползваме.

Eто развитието в снимки ( четвъртата не е за слаби сърца, раната е отблизо) : http://www.snimka.bg/album.php?album_id=299860 Е, сега още: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=29...amp;pid=9239365 Раната е значително намаляла, котето вече прилича на нещо. И си намери дом при много симпатични хора, но ще остане още 2 седмици да го долекувам.

Честит и от мен! Хармония и красота като в най-прекрасната музика, здраве и любов като в най-човечната медицина!

sonja, репликирай моите думи. Това е единственият начин да се опознаваме и да обменяме мнения във форумното пространство. Аз не го възприемам като вражда, а като обогатяване. Силно се надявам, че и ти също! Ако съм те засегнала някак - отново моля за прошка. Не съм изучавала езотеризма толкова , колкото ти, но може би го практикувам - не от прищевки или безделие, а защото не мога иначе. Макар и трудно, всички думи са разбираеми - те затова съществуват. Уважавам твоя начин на изказ и подбор на информацията. Ако сметнеш за необходимо, мисля, че участиците тук могат да понесат и повече теория. За мен теорията е само основата, на която стъпвам, за да не сбъркам в практиката. Може би... на мен се е случвало да правя много повече от аборт, и не веднъж. Мога доста да разказвам за здравната ни система в последния четвърт век и моето многопластово участие като пациент в тази абсурдна реалност. Личните драми са отдавна смляни, чуждите грешки - простени, своите - по-трудно, но... житието ми не е тема сега. Просто знай, че и аз като теб не говоря празни приказки. Позицията ми е простичка - земна и лично преживяна. Всичко е премерено многократно и пиша само с надеждата да помогна на някого. Не потъвам в знанието, а го ползвам, наред с Умението да боравя с материалния свят. Така че няма как да го отричам. Знам обаче, и пак от опит, че той се владее по-лесно, когато се осъзнава едновременно със своите фини нива. Доказвайки себе си във видимата материя, ние винаги същевременно се доказваме и на фините нива. Най-важното - грешката не е краят на света, а началото на изкуплението, което също е себеизразяване, себеизграждане, себедоказване. Tова имах да кажа по темата. http://www.beinsadouno.com/board/index.php...p;showentry=934

Здравей, Sonja! Много ми допадна твоето участие тук. Твоята грижа за България, реално отделеноте време и труд да пишеш и мислиш по нашите проблеми, стоплиха сърцето ми. Затова ще си позволя да пиша като на приятелка, а и по още една причина - преди година аз написах пост като твоя ( някъде тук из темите е още) с тази разлика, че беше нескопосано и нетактично формулиран. Сега за тези неща мисля така: 1. еякулацията и мастурбацията са не по-малко естествени от кърменето, храненето и други биологочни процеси. Може би нещо друго в някой пост те е подразнило, но биологията е толкова могъща и непреодолима, както Бог ( и е едно цяло с него), така че също не може да бъде обидена или обидна. 2. отношенията на фино материално ниво в никакъв случай не се случват без участието на майката. Ако ти не вярваш в тях, защото не ги виждаш, просто ... изчакай момента, когато животът ще ти ги докаже. Така се случи с мен след 40 години груб материализъм . Сравнението с пъпеш ми хареса, защото мога да го допълня. От пъпеш, пълнен с ядки и плодове се получава чудесна плодова салата, а тиква, напълнена с алкохол и билки е рецепта против язва - все чудотворни неща от гледна точка на пъпеша. Той сам не може да ги случи, те стават само с външна намеса (Не очаквам да ме разберат хората, които се смятат за венец на природата и човешката цивилизация за единствената възможна във Вселената.) 3. може би е дошъл моментът да събереш максималната информация и оттам да дойде отговорът на въпроса - защо напоследък толкова се шуми за кармичност, фини енергии и подобни "измишльотини", което води към 4.Изразът "много от менталните и езотерични философии" не говори нищо, защото много от многото всякакви философии във всички времена са били използвани и пренаписани, за да бъдат извинени действията на хора с власт и за да се придобие власт. .... външно и в този момент. За някои хора друг момент настъпва след смъртта. Типично за възпитанието, дадено ни от обществото - материалната придобивка е по-важна от съвестта. На детето се гледа като на домашен любимец, който да се отхранва до средна възраст поне. Забравя се , че то ще стане личност въпреки някои материални недоимъци и ще даде своя принос към света независимо от нашата представа за личното му щастие, планирано според наши модели. Това е вярно само донякъде. Да направим най-точния тест: питайте себе си. Всеки от нас вижда в миналото си ситуации, които биха могли да са по-добри, които са го ощетили по някакъв начин като личност. Но ако се попитате - бих ли искал въобще да не се раждам...? Задавайте този въпрос на най-отчаяния човек на земята всяка седмица в продължение на 5 години примерно - все ще дойде момент, в който отговорът вече няма да е "да". Точно тогава забийте ножа до дръжката в сърцето му. Това е правото на аборт. Абсолютно вярно. Още повече - бъдещият баща. Само че чрез аборт не се израства. Докато чрез грижата за едно живо същество - да. Ако не смятаме дипломата за висше образование и ежегодната почивка в чужбина за по-важни. Много дипломи се придобиват в живота, а тези с печат от министерство не винаги са най-ценните и най-потребните. В един свят на толкова бездетни двойки просто не виждам причина да се прави аборт. Може би само здравословна, но и там трябва да се внимава, защото 1. конвенционалната медицина често дава грешни диагнози 2. нетрадиционната медицина дава отговори на такива проблеми Tук вече съм 100% съгласна! На тези, който са се оставили да бъдат убедени в обратното от предразсъдъци и догми, ще кажа - винаги се дава шанс да поправите грешката си! Само да стоим с отворени очи и будни сетива за ставащото около нас!

Само мислено мога да съм с вас. И съм!

Moника 13! 13.01.08 Моята поезия са двете ми деца. Румени и свежи са светлите лица. С тях в сърцето браних се от пошлост и тъма. Сладки са ми раните от битки за дома. В толкова премеждия рано побелях. Но втъках поезия в двете си деца. (източник: http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;&st=10)

Мъртвородени дечица плахи, по ризки продрани, плахо със боси крачета носят в прозрачните длани восъчни тънки свещици. Топли свещиците греят, ала в студени зеници сухо и призрачно тлеят страх и невяра, и спомен от писъци. Тъжно зениците взират се, с мрачни и знаещи ириси. Бавно минават децата и мълчалива е болката, синьо-студени телцата. Те ще отминат прокудени ей тъй, без стон, без сълзица, непожелани, осъдени - мъртвородени дечица. Тихо ще носят огньовете през необятните нощи, че мълчаливи сърцата им молят ...за майките прошка!

Черно Черна нощта е над Витоша. Черна - и мойта душа. Как ми се искаше, искаше, днес поне да не тъжа. Как ми се искаше, знаеш ли, да призова пролетта, тук, през прозореца, в стаята, стихнала от самота. Тук, край прозореца, с вятъра приказки южни да спрат, да ми разкажат за лятото и с тях да тръгна на път. Но все по-черна нощта е . Няма те. Чакам те. Сам. Черен и ням - сред безкрая. А ти си някъде там. Някъде там в светлината, някъде там в младостта. Някъде - сред смеховете на неродени деца. Черна нощта е над Витоша. Черна и мойта душа. Как ми се искаше, искаше днес поне да не сгреша.

Нищо не е само материално, както и нищо не е само духовно. Материалният резултат (здраве) може да бъде стъпката, която създава лавина от духовни промени. Аз поне вече доста често съм свидетел на такива съдби. Но и преди тази стъпка има духовност - в състраданието и Любовта, необходими, за да лекуваш. (Затова и стандартната медицина се счита по принцип за благородна професия, нищо че борави с физически средства.) Но, Станимире, ти сигурно имаш сериозни аргументи, които да говорят в полза на твоето мнение и аз бих ги разбрала с удоволствие.