Креми (късметче)

Операцията на Лори, макар и трудна, е минала успешно. Вече са извън реанимация.

Да, аз разчитам на себе си. Ако падна до ниво да съм в такава дисхармония, че болестта да е обхванала цялото тяло, разчитам на други хора със същия метод на работа (лечение с прана). Семейството ми знае, че може да разчита на мен, а преди това на Божията воля. Не отричам традиционната медицина, напоследък не съм ползвала лекарства. Прекланям се пред всеотдайните лекари, които спазват Хипократовата клетва. Уважавам много всички видове алтернативно лечение, провеждано с чисто сърце, също и билколечението. Най-много разчитам и се надявам да не правя грешки в живота си, да действам справедливо. Също на душевния мир, на пречистената вода и храна, на възможно по-честите порции чист въздух + правилно дишане и движение. На любовта си към света и хармонията в него.

Не мисля, че хората трябва да се делят на Ученици и неученици. Всички хора са Ученици, ако не формално в настоящето, то те са пак са стъпили на същия път. Също всички Истински Учители работят заедно на по-фин план и са пратеници на единната хармония в света. Освен това и времето е много хлъзгава категория по отношение на духовното израстване и Ученичеството. Сещам се за 2 притчи за Ученика и бързането / времето, четени тук , в Портала. Едната е от началната страница: "Небесният плод Живяла някога жена, която чула за съществуването на Небесният Плод. Пожелала да го притежава. Попитала един дервиш, когото ще наречем Сабар: - Как да намеря този плод, за да постигна моментално познание за вечната истина? - Бих те посъветвал да станеш моя ученичка, казал дервишът. Но ако решиш да не последваш съвета ми, ще трябва да пътуваш дълго и неуморно по света, за да търсиш този плод. Тя напуснала дервиша и потърсила друг учител, Ариф Мъдрият, после намерила Хаким Магът, после Мазуп Лудия, Алим Учения и много много други… Така изминали тридесет години в търсене. Най-накрая тя пристигнала в една градина. В нея растяло Небесното Дърво и на неговите клони бил Небесният Плод. Точно зад дървото стоял Сабар, първият дервиш: - Защо не ми каза на първата ни среща, че ти си Пазителят на Небесния Плод? - го попитала тя - Защото нямаше да ми повярваш. – отговорил Пазителят. Освен това трябва да знеш, че Небесното Дърво произвежда плод само един път на тридесет години и тридесет дена. " ( http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=89 ) За намирането на плода може да са ти нужни години, а може и дни. Стига да си на точното място в точното време, ... което става с водач.

От личен опит ще кажа, че макар официалната медицина да не дава шанс за регенерация, възможности за лечение има и те са в многото варианти на алтернативната медицина. Същевременно лечението да върви ръка за ръка с отстраняване на емоционалните и психически причини за болестта. В тази тема - линкове към книги и др. : http://www.beinsadouno.com/board/index.php...=2001&st=20 И друг път съм препоръчвамла също Луиз Хей: "Излекувай живота си", " Излекувай тялото си". Успех!

Джинджър, има начини да постигнеш контрол върху психиката си. Един от тях са Беседите на Беинса Дуно, в които ще срещнеш отговори на всички свои въпроси. Аз ползвам също хилядолетните познания на източната медицина. Ако чувстваш, че ти е трудно да се справиш сама, лечението с прана помага успешно и за психически проблеми, а може да се ползва и за самолечение и хармонизиране. Далеч по-добре от хапчета, които може и да помагат временно, но в крайна сметка задълбочават проблема (личен опит). Има тема в подфорум "Здраве".

".Макар някои неща да ни изглеждат като суеверие, те навярно имат своите основания, но сме загубили свързващия ги смисъл." Абсолютно подкрепям! Смисълът може да бъде намерен отново, ако е нужно рационално обяснение. Статията дава много добри напътствия.

Задължителното условие е в нас да живее Бог и ние да го обичаме с цялата си душа, сърце, разум и дух. Но не единственото. Можем да си помагаме и с езотерични практики.

Разбира се, има повече хора тук, които мислят като теб, Павелче! И ще продължат да се увеличават. Давай все така!

.В книгата на Барбара Ан Бренън"Ръце от светлина" има илюстрации и обяснение, че при новороденото чакрите не са съвсем отворени и развити (по памет). Прочетох и по-подробно, обяснено е мн. добре от енергийна гледна точка. Сега нямам време за препис. Най-общо - създавайте много ведра и емоционално чиста атмосфера около бебето. И енергийно то е в най-уязвимия период от живота си. Да не се разделя за дълго и да получава много любов от своята спокойна майка. Инфинити, нямаш причина за безпокойство, ако подходиш с много любов към по-голямото си дете. Има начин да се изчистят неговите отрицателни натрупвания от дома, за да не остават в семейството. Поздравления за чудесните ти дечица и решението да ги имаш! Ако искаш повече инфо, може и на ЛС.

Maлкото в много по-голяма степен е повлияно от присъствието на голямото в живота си, както и обратно. Всички предмети, стари и нови, до които се е докоснала човешка ръка, очи или мисъл, малко или повече поемат енергия. Ние сме свикнали да живеем в този океан от енергия, както дишаме въздуха - повече или по-малко полезен за нас според състава си. Във всеки случай познанието за енергиите може да направи живота ни по-спокоен и да спести някои препятствия. Не съм попадала досега на информация за спецификата на бебето до 40-дневна възраст в енергийно отношение. Мога да предполагам, че са по уязвими, както и във физическо. Вероятно И с това са свързани обичаите да не се изнасят, да не идват гости...В книгата на Барбара Ан Бренън"Ръце от светлина" има илюстрации и обяснение, че при новороденото чакрите не са съвсем отворени и развити (по памет). За мен също би било интересно, ако някой знае нещо.

Именно любезни отговори на въпроси относно нашия личен живот, а не молба за коментар и за оценка на познанията ни! Не съм разказала нищо конкретно от "моя случай", затова не стъпвай върху предполагаема ситуация. И би било добре да го направиш, форумите са за да се обогатяваме взаимно, ние бяхме така добри да споделим за себе си. Ползваш за цитат дума извън контекста, а забравяш , че решението винаги се взема съзнателно, дори човек да не борави с езотерични термини. " реших да спестя трудностите...като създам за себе си трудност, но на него да е леко - това си беше съзнателно....' - не си вникнал в обяснението... да не беше го искал тогава. В този форум обичайно цари взаимна толерантност. Надявам се и в бъдеще да е така.

Абсолютно! Животът е най-добре да се живее естествено, с радост и благодарност към чудесния инструмент - физическото тяло. И според моралните норми( = основни правила във всяка религия). Развитието настъпва постепенно, нужно е време, за да се изживеят и преосмислят много ситуации, а оттам е нужно и търпение. Нужно е действие, за да участваме в ситуациите ( решението за бездействие също е действие), а когато действаме с прецизност и уважение към живота, създаваме красота. Естетическата наслада е лакмус за това, че правим нещата добре, правилно. Естествените емоции също. Пресилените емоции, бързането по духовния път са желание да се покажем пред някого, да живеем по модела на някого, а това може да не е по силите ни и да ни извади от строя. Важна е посоката. И да се движим със съобразена скорост. По-добре плавно напред, отколкото със сътресения напред - назад.

Здравей късметче ! Би ли споменала нещо повече относно горното оцветено в синьо? В смисъл...Как поемаш лично кармата на някой? Това зависи ли от теб ? Как вземаш решение? Имаш ли мярка или просто поемаш всичката налична карма? В какъв смисъл "поемането на карма" те блокира за дълго време след това? Ще съм ти благодарен, ако си послужиш и с реални примери, защото все пак така стават най-ясни нещата. Благодаря ти предварително за отговорите! Поздрави. Здравей, Н.Дамянов! Извинявай за забавянето. Получило се е странно съвпадение - публикували сме мнения в една и съща минута, поради което не съм видяла твоето. Тези "странности" вече не ме учудват, особено лесно се случват в интернет. Сега на въпросите: Визирала съм събития, които са ставали в период от живота ми преди да знам значението на "карма', т.е. ставало е несъзнателно и едва по-късно съм си го обяснила като поемане на карма. Твърде е лично , в моя случай реших да спестя трудностите на друго същество, като създам за себе си трудност, но на него да е леко - това си беше съзнателно. Сега и по принцип не бих постъпила така, защото осъзнах, че по-скоро съм попречила на развитието му, попречила съм и на себе си. Дребните ми човешки разбирания са ме водили и не са били правилни. Основните закони, въведени от която и да е религия, щяха да ме изведат на по-прав път. В този смисъл не бих поела отново карма - осланям се, че има по-знаещи и те са оставили своята мъдрост, за да ни води. Блокирането се изразяваше чисто физически в липса на съзнание за 48 часа, дълго време на легло, неспособност да съм пълноценна за семейството, учението и работата си. След физическото оздравяване още дълго психическа и емоционална затормозеност, докато си изясня поне частично случващото се. ... Но май пак не съм права в преценката си , защото неправенето на едно ме доведе до правене на друго - четене, размисъл, търсене... което е пак развитие. (Така намерих първо Лечителя Петър Димков, после Учителя Беинса Дуно, Мастър Чоа Кок Сюи ....една област от живота, към която се бях насочила още в гимназията, но нямах сили да отстоявам тогава.)

За нас, хората, е типично да помним трудностите. Ако се замислите, ще намерите в живота си примери, когато сте общували често с успяващи хора и също сте имали успехи. Въпросът е да направим себе си успяващи.

Ако дрешките са от добри хора и дадени от сърце, това дори може да повлияе добре. Можеш и да си ги изчистиш енергийно. Най-достъпният начин - с молитва за здраве , благополучие, добро развитие... (Да се формулира внимателно, ако е свободен текст.)

Да си жив и здрав, Pavelchy, и винаги да съчетаваш хубавите качества на всички възрасти!

Ще се опитам да обясня по-нагледно мисълта си: 1. Ти не искаш да живееш в акуалния/ настоящ свят. Представи си, че можеш да се върнеш в миналото, където си била в хармония. Тогава няма да изпитваш болка, нали. Сега си представи, че имаш познат,който e щастлив в актуалния свят и притежава машина на времето. Той решава да те заведе в твоя мечтан минал свят и да остане там с теб, макар че той ще е нещастен далеч от близките си. В случая: 2.Ти спираш да страдаш, той страда вместо теб.* В повечето случаи такива жертви са сериозно хабене на енергия и връщане на развитието. Твоят познат просто може да те научи да боравиш с машината. Ако ти не си в състояние да го направиш, тогава може да му се разреши да дойде с теб. Само ако и той има уроци за учене там. Ако не, може да ти дойде идея да направиш филм за щастливото време или друг вариант, в който да изживееш повторно щастието си от миналото, обвързвайки го по полезен начин с настоящето. Не е толкова трагично. Природата и Вселената не търпят празни пространства, не търпят и излишества... поне не дълго време. ------------- * Струва ми се обаче, че твоят урок (чрез страданието) не се отменя, а се отлага за по-късно време , за да се организира под друга форма, когато ще е по-лесно смилаем за теб или ти ще си по-готова за него.

Не съм цитирала книги. Библия на всеки един от нас е Добротата в неговата душа, дори да не знае азбуката. Когато визирах определени случки в моя живот, трябваше да добавя, че тогава май не знаех точно какво е карма( не че днес стопроцентово знам ). Това не пречи на нещата да са се случили. А въпросът "как" иска много конкретни отговори и конкретно познаване на ситуацията. Ако искаш, Еси, пиши ми ЛС. Ако страдам заедно с теб, не поемам, или поемам само мъничко от кармата ти. Ако поема страданието и освободя теб от него, страдам вместо теб - това аз разбирам като поемане на карма. То пак става с разрешение и не винаги, а и не винаги е нужно, за да се възстанови балансът. Вкопчването (някаква форма на зависимост) се лекува, трудничко наистина и както всичко останало - с участие на "болния".

Чудесна рецепта, и аз правя такива ястия. Бих добавила - опитайте се да оцените вкуса на твърдо сварените на пара зеленчуци - да останат леко хрупкави, с изключение на картофите, разбира се. Имам "ветрило", ако така се нарича сгъваемото приспособление с дупки, прилично на купа, което се поставя в тенджерата. Компактно, лесно за миене ( веднага след варенето) и върши точно това, което трябва!

Аз бих се пазила да навлизам толкова в личното пространство на някого, в рамките не обществено открит форум. "Не прави непоискано добро!" се казваше някъде. ------------------- П.П. Това мнение е писано по повод обръщението на Никола Дамянов към Азбуки(мнение 29). Публикувало в една и съща минута с мнение 30, поради което не може да има отношение към него . Отговор на мнение 30 следва по-долу.

Пак там:

... нима не си страдала заради други хора? ...зависи как го разбираш. В по-минали години съм съчувствала/ състрадавала на други хора, опитвайки се да вникна в тяхното страдание ( пределно ясно e, че човек разбира страданието на 100% ,само ако го изживее). Такъв вид състрадание може да изглежда много благороден в нечии очи, но променя твърде малко и в твърде неясна посока и мен , и другите. Той е добър, ако нямаш по-мощен метод да помогнеш. По-късно страдах лично, поемайки кармата на други хора, така че те да не страдат.Ако така го разбираш, Еси, ще ти кажа, че на практика не страдах, а само изтърпявах, оценявайки смисъла на тази задача. (Ако някой приеме да прехвърли купчина кюмюр от тротоара в мазето, той страда ли или върши работа, макар да не му доставя удоволствие?) Не оставай с погрешно впечатление - говоря както за физическа болка, от която се губи съзнание, така и за сериозни и трайни душевни травми ( от които човек намира себе си ). Сега ... само в много рядък случай бих поела чужда карма ( да не казвам никога), защото това също носи малка полза на съответните живи същества, а мен ме блокира за дълго. Опитвам се да помагам на хората, затова не излъчвам страдание и мъка, а оптимизъм, любов и сила. Вярвам в техните възможности и им го показвам, а който вярва, не страда. Така че както и да го погледна - не съм страдала заради други хора - винаги и само заради собствените си постъпки и решения! Бъдете щастливи!

Tomodashi, внимавай какво пишеш. Понякога мислим едно под прилива не емоцията , а после разбираме, че никога не сме го мислили истински. В момента, в който поправиш на "те, неразумните хора" , и страданието, и филмът са изпълнили част от предназначението си. Ще си позволя да изкажа мнение, различно от Н.Дамянов и в подкрепа на сравнението на Маги с червения светофар. Когато израстваме духовно, разчитаме все по-добре пътните карти и други указателни, предупредителни и забранителни знаци, така че не ни се показва червен светофар и не се стига до стресово набиване на спирачки.

Така описан, сънят наистина изглежда като насока за бъдещо поведение. Затова няма да си позволя да тълкувам, а ще препоръчам Дж. Кехоу "Пoдсъзнанието може всичко". Там има специална глава за сънищата, която определено ще свърши работа.( За останалата част от книгата препоръчвам, ако се ползва,дa бъде на основата на - разбирането на Учителите за всемирната Любов; -утвърждението "Да бъде Божията воля!"). ------------------------------ Наскоро близко до мен лице ми разказа сън, който ще нарека "Белият кон". В него става въпрос за това, че духовното учение е възприемано добре от по-възрастните поколения откъм външната форма, но им се изплъзва истинската същност. Докато по-младите не виждат добре външната форма, но притежават в себе си същността. Идеята на съня беше, че учението е на части и трябва да се съедини от млади и стари. Опасността беше, че старите изхвърлят формата, защото им се вижда безполезна. На следващия ден разговарях с участник във Форума, който изказа същата мисъл, без въобще да има идея за нечий сън. Посланието на съня : запазете формата и чакайте младите, те са поели вече инициативата за съединяване и ви търсят!

За изразните средства в беседита на Учителя Беинса Дуно "Да допуснем, че вие сте българи, както сте сега. От окултно гледище дали сте българи е друг въпрос, но де факто. Как трябва да се каже де факто, или де фактум. Ако кажем де фактум има много спънки. Де факто е по-хубаво, може да станат работите. Де фактум сто думи да кажеш, не става. Кое е онова, при което като кажеш, стават. Де факто става. Де фактум много мъчно става. Следователно, при мъчнотиите думите ще ги отстраниш." "Малката топлина и малката светлина" http://triangle.bg/books/1936-09-23-05.199...7-03-31-05.html