Креми (късметче)

И аз се включвам към не-всичко-разбиращите ... Тогава да конкретизираме за "лошия дух".... и въобще кога (след Адам и Ева) е бил в бутилка?

Първа национална конференция по хипноза и хипнотерапия Орлине, благодаря за интересната и полезна информация. Би ли разказал или насочил към някого, който може да рзакаже повече за цитираните по-горе прояви на силата на мисълта?

Излиза, че е най-добре да се стремим към двете едновременно, защото да си щастлив = хармоничен означава да обичаш себе си, а ако не обичаш себе си, не си способен да обичаш ближния. Никое от двете не може да взема превес и не бива да се разглеждат отделно. Също не бива да се акцентира върху крайното състояние, защото то е застой, а върху пътя към него , работата, която има да се върши. Това беше кратко размишление, породено от беседата "Възможни постижения" ( http://triangle.bg/books/1927-03-02-19.199...7-03-02-19.html ). По-конкретно:

източник http://triangle.bg/books/1927-03-02-19.199...7-03-02-19.html

Човек може да изкаже колкото иска думи, но той трябва да знае, че за всяка празна дума ще дава отговор пред невидимия свят. Всяка празна дума не е нищо друго, освен съскане, което нарушава хармоничните вълни в пространството. Можете ли да си представите какво съскане се произвежда от празните думи на хиляди и милиони хора? Голямата дисхармония в света се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизат от устата на хората. Какво е поезията? Поезията е сянка, под която хората си почиват. Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил. Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен. Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи. Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие. При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат. Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня. Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят. Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За вас е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент. Според мене на първо място стои духовната работа, т.е. работата за Бога, а после човешката, т.е. работата за себе си. Така гледам аз на работата, така трябва да гледате и вие. Казано е, че за всяка празна дума ще давате ответ. Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония. Свободният човек е добър човек. Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява. Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание. Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Щом невидимият свят ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуват от нея и ще ви наблюдават как ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните. Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете. Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите. Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него.

Ти пак си плакала в чаршафите. От уморени мигли грим размазан е нарисувал две крила на птица, безмилостно пресована в асфалта от грайфери на дни безоки. Загубили и смисъл, и посока, и твоите мечти унищожени попили са в чаршафа - невидими кристали сол -Сол на Живота- те са там, в нелепо пъстрия уют на мекия памук. Напук на всичката материя, напук на алчност и мизерия, аз искам да се върна в онзи миг, когато сълзите по страните ти изтичаха като кръвта на повалена птица, и да те прегърна.

Петнадесет години, петнадесет усмивки за слънчевия син. Дом - корени си има, семейството - листа, а плод е Обичта: Дървото на Живота във свойта пълнота.

Да, точно - инак сам, ти пак си сам. И сетивата, знаеш ли, не стигат, за да си слят със Светлината. Дали ще имаш своята отплата, отшелнико във своя земен свят, за раните и за съдбата - на черен враг да бъдеш брат.

И пак сама със Интернет и времето, отмервано на капчици мълчание, с небето нощно начумерено, сама със крехкото си земно знание. Защо съм все във изпитание, как да ме води Любовта в тъмата? Опитвам неумело да обичам себе си, на дело - да обичам и Земята. Земята ври, кипи и всеки иска. А аз не съм безкраен източник. Забравила отдавна риска, усещам как кръвта изтича. Котакът черен свит във мене дреме, отнема скърби и въпроси. Не съм сама - със него, с нета, с времето, и с бремето, което неумело нося.

Стово, по принцип май сме единомишленици. .....Kогато ученикът е готов, учителят сам ще дойде. ( Цитат по памет) Впрочем сравнението с бездомните кучета приляга много точно тук. Само в Сф този проблем е неразрешим вече 20 години. Ако наистина бяха кастрирани, досега да са си отишли по естествения начин. Като си отговори човек на този въпрос, отговаря си и на по-глобалните. Темите, които са най-близо до политиката в този форум, са за образованието и педагогиката. Там е пълно с предложения и добри идеи... глас в пустиня.

Ето така си проличават добрите хора. didi_ts, ако ти не си добра, аз не знам къде трябва да се скрия

За съжаление и аз го наблюдавам от известно време... чак не ми се вярва, че е истина, но ... днес и аз съм илюстрация на това явление. Имам лек дискомфорт в една става, мога да го туширам, но не го правя. Нещо вътре в мен се съпротивлява. Съзнателно анализирах психологическата и емоционална причина.Знам колко трудно ми е да преодолея тази част от характера си. Затова явно не ми се бори с болестта - тя е само индикатор - да я махнеш, това е все едно да гримираш и маскираш душата, че вътре в нея всичко е наред. Това искат хората подсъзнателно. И подсъзнателно усещат, че няма да се получи, тя ще избие в друго място / друг симптом. После , ако съм съвсем здрава, ще ми предстои дейност, за която още нямам готовност... и няма да имам успех. Пак няма да съм доволна от себе си и пак ще се стигне до болка - омагьосан кръг. Явно болестта е само момент от израстването за душата - както боли при израстване на мъдрец. Но с душата сме забравили как се разговаря. Медицината трябва да е на духовна основа, ако иска да бъде истинска. И заплащането трябва да бъде за комплексно свършена работа - духовна и по физическото тяло. А който не иска такава работа, който иска само маскировка (= временна липса на симптоми) - негов проблем.

Излиза, че самата мащеха е била омагьосана от мисълта за Снежанка, но пък тази мисъл нямаше да й хрумне , ако*: 1. Снежанка не беше изключитено красива + прилика с майка си - първата любов 2. Злобата на мащехата Така че не само думите, един образ също е енергия, но тя е неутрална до момента на нечие отношение към него. .................. * Забелязала съм , че ако едно нещо трябва да се случи, винаги има май-малко 2 причини за него. И обратно - ако има най-малко 2 причини , то ще се случи. Ето ви един метафизичен късметски закон.

Здравей, Илиянче, преди всичко много се радвам , че си пак сред нас - и дейна , както винаги! Последното изречение, което съм цитирала , поставя пак въпроса - да действаме или не. Mисля, че той беше обсъждан в други теми - и съзнателното бездействие е действие. По същата логика болният може да се запита - да пия хапче или да оставя болестта да се развие напълно в мен? Дори когато християнинът приеме безропотно плесника, той не бездейства, а си обръща и другата буза, което за мен е мнооого въздействащ отговор. Не че предлагам, ако някой усети енергийно въздействие върху себе си, да отиде и да си поиска още едно... ... но кой знае, може и това в някакъв конкретен случай да е разрешение. И макар абсурдно на пръв поглед, дори по-добро , защото показва липсата на страх. За такова нещо обаче се иска майсторлък. А какво друго е майсторството, ако не израстване. Та за израстването - има много начини и много пътища - криволичещи и прави... за всеки според силите.

Да, Станимир е пак най-прав - превенцията е най-добро решение. Мисля , че това не е темата обаче. Когато някой помисли за защита, предполага се, че вече е усетил енергийно вмешателство. Колкото и енергията да е навсякъде, в нашия триизмерен свът тя приема различни форми в различен момент от време, а времето за огромната маса хора все още тече в една посока. Относно светофара - няма как да се обменят мисли с хора, които не четат внимателно.

По същата логика е най-разумно да пресичаме на червено. Вярно, че и мисълта е реалност, но вече овеществената мисъл е по-реална. Като разликата между чертеж на къща и истинска къща.

А ето пък с какво не само СЪМ съгласна, а подкрепям с цяло сърце и се надявам да има повече такива светлинки в горите Тилилейски на нашето образование и обществено съзнание: "Народно читалище Бъдеще сега е приемник на читалище "Пробуда" основано през 1931 г. в село Гудевица, Смолянско. През 2006 г. група от млади хора обединени от стремежите си за хармонично и смислено образование, устойчиво развитие, граждански права, подпомагането на способни и творчески настроени хора възроди работата на читалището под ново име: НЧ Бъдеще сега. Учредителите на читалището са 43 човека, експерти в различни области – психолози, етнолози, програмисти, дизайнери, учители, университетски преподаватели, които с готовност се включват в работата на организацията с доброволен труд. Нашата най-голяма гордост и отговорност са клубовете ни за гражданско и екологично образование в мрежата от училища партньори и летните лагери, които организираме всяко лято в Родопите. Повече за нашата работа можете да научите на сайта на читалището:http://www.gudevica.org." http://ngo.flgr.bg/forum/viewtopic.php?f=5&t=15

Имайте търпение да дочетете до края, ще ви хареса: "Как се обучават птици в слонско училище Милена Ленева Често сетивата ни привикват и възприемат само това, което сме свикнали да виждаме и чуваме. Така неусетно губим чувствителност за новото и различното. Понякога единственият начин да си върнем тази чувствителност е като коренно променим начина на описание на проблемите си. Това се опитвам да направя, като разказвам приказки на големите. Имало едно време една гора. В нея живеели много слонове, затова направили училище за малките слончета. Учели ги как да носят тежко, как да вървят заедно, как да слушат с големите си уши. Станало много добро училище, слончетата се учели добре и ставали Добри Слонове за Слонското Общество. Постепенно, обаче, започнали да се появяват птички. Те ставали все повече и повече. Трябвало да ходят на училище. Понеже в гората имало само училище за Слончета, започнали да изпращат и птичките в него. Птичките трудно се справяли със Слонската програма. Не можели да носят тежко, не ги бивало много да се движат на стадо и все се проваляли в послушанието. Учителите им казвали: Вие сте лоши и некадърни слончета. Учениците отговаряли: Помогнете ни да се научим как да летим. Но им казвали: Това не е в учебната програма. Добрите слончета се учат да носят тежко, а не да летят. Много от птичките били мънички, не можели да разберат, че са различни от слончетата. Някои се отчаяли и избягали от училището (около 15000 само през миналата година). Някои се опитвали да се приспособят към Слонската програма. Даже развили уши и започнали да носят по повече. След 12 години в Слонското училище, дори разбрали, че трябва да се движат на стада и че не могат да летят. Училището продължавало да повтаря: Тези нови слончета за нищо не ги бива. Непрекъснато се провалят на основните Слонски изпити. На всичкото отгоре, само чуруликат за някакво летене и пречат в час. Предлагаме да им въведем вечерен час и наказания за чуруликане. Ще ги облечем в еднакви дрешки, за да почувстват какво е да си Добро Слонче. Тук-там се чували гласове: Дайте да променим малко училището. Може би да вкараме програма по летене? Да махнем тази за носенето на тежки предмети? Но Големите Слонове казвали: Ние имаме най-добрата програма. Знаете ли колко Слонове Шампиони има, излезли от нашето училище? Не ни занимавайте с глупости. Но може би след време ще е по-важно да можеш да летиш, отколкото да носиш тежко? Ние нямаме учители по летене. Какво искате да накараме слоновете да летят ли? - отговаряло училището. Можете ли да довършите приказката? Давате ли си сметка, че децата днес са с много по-развити комуникативни и когнитивни способности? Помислете само дали можете да чатите с 4 човека, с двама от които на език, различен от българския, да говорите по телефона, да си пишете домашното по математика и да гледате филм едновременно. Това за тях е нормално прекарване на свободното време. Докога учители, които не знаят какво е "форум" и "блог", ще обясняват, че децата са с беден речник, защото не са чували думата "кърсердарин"? Защо мислите, че униформите в училище възпитават правилно бъдещото поколение? Не е ли това опит да отгледаме просто добри продавачи в Макдоналдс или послушни банкови чиновници, с които ще се гордеем, ако са в Лондон. Това ли обаче е важното за създателите на следващия Google или за хората, които ще решат проблемите със замърсяването на планетата? Има ли някой, който да се е сетил да попита самите ученици: "Кажете на какво да ви учим, за да можете да се оправяте в този живот след 10-20 години, когато креативността ще е поне толкова важна, колкото грамотността, когато водата няма да достига до все повече хора на планетата, когато промененият климат, вероятно, ще предизвиква големи аномалии в ежедневния ни живот? Какво ще ви трябва във времето, за което никой не знае какво ще работите, защото повечето професии още не са измислени? Как ще ни осигурите пенсиите в един все по-несигурен свят?" Образователната ни система не може да отговори на тези въпроси. А аз искам децата ми да са подготвени за бъдещето, което ги очаква. Дайте ми избор! * Милена Ленева е собственик на www.futurenow.bg и секретар на Читалище Бъдеще сега. От 10 години се занимава с неформално и електронно обучение. Майка на две деца. източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=309867

Тъй като аз създадох темата май се налага да отговоря на тези въпроси ... С казване можеш да "осакатиш" някой, но с въпрос това е малко вероятно. За предпочитане е човек сам да преосмисля нещата и чрез усещанията си, интуицията си и размисли, да се постига Истината. В този ред на мисли въпросите са безценни когато са зададени на място и по подходящият начин. Никола Дамянов, благодаря за отзива. Аз се сещах, че ти имаш отговора, а подаваш въпроса на други. И затова писах в мн. ч. , без обръщение. Тоест - исках да наблегна точно на задачата, с която е поставена тази тема. Обаче понякога се доказват теории, които имат за цел да послужат на една заблуда... Човек може така да извърти нещата, че да докаже всичко, което си пожелае. Затова аз зададох въпроса си - за да стигне всеки за себе си до дълбините на душата си. Венцислав,нали това което си написал, не е реплика към мен? Защото то се съдържа и в моето изказване, ако четеш внимателно.

Поздравления и благодарности за цитата! Той се отнася не само за астрологията, не само за дейностите , свързани със свръхсензитивност и фини енергии, а за всяка дейност въобще. Така поне мисля аз. Какво значение, дали материята , с която работим е видима/ невидима за моите, за твоите или нечии други очи. Важен е резултатът. А иначе ми се искаше да кажа, че музикалността също е вродена донякъде, а после се доразвива. Същото е с усещането за цвят, за ритъм и рима, за простанство... това значи ли, че музиканти, художници, танцьори, поети, архитекти... всички, в чиято професия има творчески момент ( готвачите също) трябва да работят без пари? Човек има нужда от средства не за да бъде погалено егото му и да получи признание, а просто за да го има и да живее достойно във физическия свят. Всеки има поне няколко заложби. Всеки сам решава с коя от тях ще си изкарва прехраната и коя ще ползва допълнително. Понякога обаче обстоятелствата подсказват решението.

Едно важно нещо никой досега не спомена - полът не играе съществена роля в началото и в края на физическия живот. Той е едно допълнително определение, което се изявява в онази средна част от житейския път, в която човек е най-активен в материята. Тогава човекът създава деца и материални предмети, но и ползва в най-голяма степен благата на материалния свят. Преходът от ранното детства е плавен - човек постепенно навлиза в ролята на своя пол, а после също така плавно излиза от ползването на половите особености, правейки равносметка на живота. Още тук, на Земята, в материалното си тяло. И не че не е зададен предварително ( филмът "Козият рог") , а просто не е съществен през цялото време.

Aко обръщението е към мен - да, аз намирам отговори на своите въпроси. И въздухът изглежда кух за тези , които не са го изследвали под микроскоп. Другите знаят, че в него има големи богатства ...и вредни вещества също. Ако нещо ти изглежда кухо, просто не си потърсила верния инструмент и начин за разглеждане. Питай, не предполагай. Мисли, но и прилагай.Така няма да сбъркаш, а ще знаеш от личен опит. Аз бях най-върлата материалистка и болнава скептичка... докато не се убедих в неподозирани неща - просто с опитване. Благодаря за пожеланията! Честит празник на всички!

... но те не лекуват сами, а всеки трябва да ги вземе в ума си, както се взема лекарство в ръка и да ги приложи съзнателно и с воля: Мисъл на деня – 5 март 2009 г. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия да я развие. Из Възможни постижения, ООК, 2 март 1927 г. Мисъл на деня – 6 март 2009 г. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима си бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише! Из Възможни постижения, ООК, 2 март 1927 г. Опитайте чрез интуицията да стигнете до отговора на въпроса, нужен ли ви е отговор, нужен ли ви е въпрос и защо.

"Това може да илюстрира, като се даде за пример общността на маорите, които имат социална група, отговаряща на нашата представа за гейове. Тяхната роля в племето е да възпитават децата в традициите, техниките за оцеляване, както и с наставления за живота." Koй е източникът на това твърдение? Липсва линк. Като става дума за традиции, при славянските народи и прабългарските племена няма такива. Защо точно маорите?