Креми (късметче)

Няма да коментирам абсурдността да се обръщаш към някого и да искаш да не го приема лично. Имената и никовете са лично нещо. Изваждането на изречения от контекста и криво тълкуване се е срещало и друг път. Благодаря на Eshavt , че внесе някои ясноти за промяна в законите. Още повече би било сигурно добре. Аз от своя страна мога да помогна на темата, като насоча към източник на информация от друг форум. Така всеки може да почерпи от извора на житейските неволи и разните съдби човешки, а предполагам и там се цитират някои закони: http://forum.bg-mamma.com/index.php?board=26.0

Sonja, моят въпрос беше : какво иска да работи? Добре се ориентираш към промяна на себе си. На нас, зрелите хора , това ни е трудно, но се налага. Премисли първо за книгите - не е чел книги, но е гледал толкова образователни филми...набирането на информация става все по-малко обвързано с хартия и писан текст ( това е дълга тема, но посоката на развитието е ясна, а дали ни харесва е друг въпрос.) Имам какво да кажа и по въпроса за летящия старт, и за това, дали филмите от дискавъри определят точно специалността на едно петгодишно дете... По-важно ми се струва друго - ако детето ти не е желае ( дори подсъзнателно ) да се дели толкова рано от тебе и родната среда, не бързай да му подписваш билет са далечна дестинация, била тя Оксфорд или Кембридж. То може и затова интуитивно да саботира успеха си - за да не го отделите. Вероятно има каков още да учи при вас. В твоя случай - какво ще работи един гениален генен инженер, който храни негативни чувства към араби и мюсюлмани? Много работа имаш още, и никой университет, дори най-престижният, няма да я свърши вместо теб. Напротив, ще се възползва от пропуските. Не че аз съм идеална майка. П.П.Не към Соня: Много време мина уж от социализма , а и много километри в някои случаи, а пак остава : Учи, мами, за да не работиш. Друго явление потвърждава мисълта ми - Европа и Сев. Америка са пълни с икономисти, а икономика ... няма. Никой не иска да произвежда, само да брои парите .

Защо да кандидатства? Защо в стойностен университет? Кой университет според него е стойностен? ... Попитай го какво иска да работи след 5 ( или колкото са в твоя случай) години, когато няма вече да го издържаш, и му помогни да изпълни желанието си... каквото и да е то.

в момента по Евроком дават "Радиация, хора, пари". Много разумно , ерудирано, с факти и с грижа за хората говори инж.Димитър Бучков - експерт, консултант към Парламента. Изнесе някои факти, от които: норма на облъчване за Залцбург - 10 000 микровата/ МЕТЪР квадратен. .............................за България - същото...............на сантиметър квадратен. Така че сме си в собствената норма за цената на живота! Да плачеш ли...

Ники, много ме зарадва твоето включване . ... не е интуитивно, системата е стройна, но какъв смисъл да показваш на някого известния край на пътя, ако той няма началото. А и на широката аудитория. Пустотата също се постига, но много багаж се изчиства по пътя, както знаем всички. Поясни, моля те , за левичарството, с какво го свързваш, че и мен ме интересува живо ( не че не се сещам, но ти знаеш повече) Има и такава тема, може и в нея, ако се отклоняваме много.

Странно как стигнахме от благотворителен SMS до настъпено его . Острият тон няма извинение в никоя тема, още повече когато се говори за Любов. Въпросът за приемните семейства е разгледан още от В.Юго в "Клетниците" с образа на малката Козет и нейното пребиваване в кръчмарското семейство - така че да не бъдем крайни. От осиновители до осиновители също има разлика. И това също не е магическото разрешение на проблема. Споделям голяма част от позицията на Н.Дамянов, както съм писала по-горе. Вярното решение е да се действа на всички фронтове.

Трудничко се обяснява гимнастика с писане, но ще опитам в общо линии: Раздвижваш с въртеливи движения всички стави, започвайки от глава/ врат, рамене , лакти, китки, гръбнак. Изтръскваш цялото тяло в посока надолу, сякаш си мокър и искаш водата да падне под теб. Продължаваш да раздвижваш ставите - ханш, колена, глезени, изтръскваш пак. Време - 15 -20 мин. общо. Тази гимнастика е синтез от източни системи за движение. Прави се преди и след медитация. Включена е в системата за поддръжка на състоянието на прана-лечителите. Системата се нарича Архатик йога. Човек може да я ползва и без да лекува, само за собствено здраве, душевна хармония и по-силна енергийност. Може да правиш гимнастика няколко пъти на ден, а предполагам, че ще са от полза тай-чи и ци-гун, паневритмия. Всеки първи вторник от месеца ( следващата дата е 7.04.) има определен вид медитация при отворени врети ( могат да участват незапознати с нея), преди и след която се прави лек вариант на гимнастиката. Медитацията е обяснена тук: http://sites.google.com/site/infopranabg/video/mcks-twhm И още едно упражнение за умствена концентрация: тук е обяснено по-добре ( разбира се, полезно е за всички хора, не повече от 12 клякания на ден, ако е всеки ден - 7) http://sites.google.com/site/infopranabg/v...ren-with-autism Струва ми се все пак, че за добър ефект е най-добре да се даде детайлно обяснение. За предпазване от егоцентризъм и за отговор на многото възникващи въпроси, за цялостно хармонично и стройно функциониране на разумната мисъл ( както и против стрес и безсъние) - всичко от Учителя Беинса Дуно !!!- книги, беседи, също и музикални произведения, според личните предпочитания и моментна необходимост.

Преди не си могъл да се справяш с ежедневни задачи и с ритъма на всекидневието? Това се получава и при обикновени хора, когато зачестят с медитациите. Има начин за заземяване, съвсем обикновен - с определен вид физически движения. Елементарно. С малко практика се научаваш да владееш разширеното си пространство изцяло. Ето целта или идеята: Дава ти се възможност да вземеш повече участие в планирането на събитията. Да, но ако няма накъде човек се научава да живее с това усещане. Прав си, пък и отбягването напомня за страх, а страхът не е добър съветник. По-добре човек да е благодарен за даденото и да му намери приложение. Е, понякога отнема време, въпросът е да се върви в тази посока. т.е чуваш бъдещи събития като изговорени думи или изречения. Психическото разстройство само по този признак ли го установиха или по нещо повече? Не е нужно да конкретизираш точно какво. С всички хора е така. Малко са, които го разбират, още по-малко, които могат да го формулират.

За ядките - винаги съм обичала, а особено много, откакто месото спря да е храна за мен. Вероятно затова съставът на кръвта ми е в норма. Подхождам съвсем интуитивно, каквото ми се яде - това. Гледам да са по-безсолни, не обичам и солено. Приоритетите ми сами се подредиха така: лешници, бадеми и орехи, шам-фъстък, тиквени, слънчогледови, соя, ... фъстъци. Напоследък на пазара има нов асортимент - киноа, амарант и др. - вносни семена, богати на различни полезни вещества. Пакетират се предимно в Гърция. Цените им са по-високи , но мисля, че в името на разнообразието си струва от време на време.

Toва, което наричаш "война на вярата", е война на егото... понякога скрито зад табелата на някоя изопачена религия. Вярата няма нужда от войни.

Здравей и добре дошъл, Wizzard ! Към твоя първи пост: 1. Ако само това е твоят проблем, май почти всички хора са за там, включително гениалните музиканти, художници и творци в други сфери на науката и изкуството. 2. Не съм специалист фармацевт, но самият факт , че си вземаш лекарството съвестно, говори положително за теб. Може би е добре да споделиш какво променя то у теб и с каква цел ти е предписано. 3. Да, негативизмът отключва такава болка, подобна на мигрената. Изпитвала съм го с години, а от години вече - не. (Диагностицираха заболяването като нелечимо, само може да се намали прогресията ). Наистина всичко зависи от мисълта. Каквито и да са колегите ти, както и да са те наранили или да са ти неприятни, те просто са на своя етап от развитие. Не можеш да се сърдиш на змията, че е студена и яде животни... но хората могат да бъдат променяни с Любов. А дали тук и сега , дали точно ти... 4. Оприличаването на мисълта е много точно! Упражнението с изгарянето явно ти върши работа, но не е нужно да бъдеш негативен към себе си. Представи си, че с тази ръка образуваш сапунен мехур, в розов или розово-прасковен цвят, изпълнен с мека слънчева светлина. Сложи обекта на мисълта вътре, убеди се че е добре затворен отвсякъде и леко го духни да отлува от тебе в далечината, докато изчезне. Не е необходимо дори да следиш, дали е изчезнал, бъди убеден в това и отправи мисълта си към друго. Нека цялата предства да бъде изпълнена с нежност, светлина , мекота, Любов (за Любовта - ако можеш... но ще се научиш ). И накрАя - има много техники за контрол над мисълта и сетивността, така че тя да бъде полезна, а не замазвана с лекарства.

Не е вярно, че не можем да бъдем коректив на министри. Просто в нашата страна не сме свикнали да искаме оставки настоятелно и с демонстрации , не сме свикнали да изнасяме изобличаващи факти в медиите (и за мен се отнася). Конкретно предложение - направих - в моята служба. Надявам се септември месец да се осъществи и да има какво да рзаказвам. А като цяло подкрепям идеята за благотворителността, но да не провокира алчността на някои "организатори".

Дори не виждам общото помежду им... Ето ти малко: тъга "Когато аз употребявам думата скръб, подразбирам онези разумни условия, при които известна добродетел може да се развие. Докато добродетелта се развие, ние все ще усещаме скръб – това са условия, при които тези добродетели могат да се развият. Следователно скръбта ще донесе Радост, защото тя дава условия на добродетелта да се прояви. Затова именно ние трябва да разберем, че всяка скръб носи нещо хубаво в света – имаш ли скръб, нещо хубаво ще се роди в теб. Аз не говоря за мъчението, а за скръбта. " източник: "Сгъване и пречупване" http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=846 Да, смятам , че наистина е така, но развитите добродетели се проявяват след много време,освен това не са обвързани с материално благополучие , затова повечето хора биха недоумявали при този цитат.

Признавам, че този метод върши добра работа, и храната , и водата се усеща по=лека и по-приемлива след него, но не винаги ми остава време да го направя. "Когато човек влезе в този Път, той трябва да намери именно онези целесъобразни методи, с които Природата си служи, за да може с най-малко труд да извърши повече работа и да му остане достатъчно време да се занимава с полезни неща в живота." източник: Беседа "Сгъване и пречупване" http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=846

Kaто стане въпрос за благотворителност, се сещам за нещо, четено отдавна някъде и поради това - вече не толкова конкретно като цифри и време: В някакво трудно, околовоенно за България време германците решили да помогнат. Как? Дали са внесли храни, одеала? Обучили са безплатно български момичета в курс по шев и кройка и са им подарили по една шевна машина.

Науката и изкуството на енергийното лечение без докосване Алтернативните лечителски методи днес не са табу, напротив : наскоро изследване на Специална комисия на Европейската Общност потвърди: неконвенционалните лечителски методи са търсени и в бъдеще също ще допълват по най-целесъобразен начин академичната медицина. Прана се съдържа във всяко живо същество, тя е част от въздуха, слънцето и земята. В основата на метода стои разбирането, че тялото е саморегенериращ се организъм, който за разлика от мъртвата материя има способност да се лекува сам. Основният принцип на праничното лечение е предаването на енергия. Така силата на организма да се самовъзстановява се усилва значително и оздравителният процес може да бъде забързан, така че да изглежда като "чудо". Праничното лечение се основава на прастари текстове и традиции на китайската медицина, езотеричното лечение и много други ориенталски техники на лечение. То представлява ясна и систематична техника, която се учи лесно и е изключително ефективна. Всеки, който има волята да помага, може с търпение и редовни упражнения да изучи този метод сравнително бързо. (следва продължение тук) източник: http://prana-heilung.de/

Информация от общ характер за Праничното лечение на Мастер Чоа Кок Сюи В хода на духовното развитие на човечеството се появява интуитивният копнеж на отделния човек да изучи други алтернативи на хуманното , цялостно лечение. Процесът на изцеляване се простира не само върху физическата, но също - при това в голяма степен - върху енергийната ни същност, тъй като материалното явление "болест" често е само индикатор на душата и ни подтиква да станем здрави - изцелени - цялостни. Начин да постигнем това ни посочва праничното лечение, което което практически работи с чиста жизнена енергия. Поглед върху един революционен метод Синтезираната от филипинския лечител, инженер и бизнесмен Чоа Кок Сюи "Наука и изкуство на лечението с прана" е най-старата форма на естествено лечение. Тя почива върху познанието за законите на космическите жизнени енергии, наречени прана, чи, пневма или "жизнен дъх". Тази жизнена енергия се съдържа във всяко човешко тяло и е необходима за самоизлекуването и запазването на здравето. Без нея животът е невъзможен. Това е естествено и щадящо лечение -без докосване на тялото -без странични ефекти. Жизнената енергия се приема от нашето фино енергийно тяло (аура) и се разпределя чрез енергийните центрове (чакри). Когато тази енергийна система излезе от равновесие, например при стрес, неправилно хранене, отрицателни емоции и мисли, тогава и физическото тяло заболява. При лечението с прана се отстраняват без докосване най-напред блокадите и праничните натрупвания в аурата, а после се насочва нова жизнена енергия към засегнатите участъци. Така се подпомага и забързва процесът на естествено самолечение на организма. ( следва продължение) източник: http://prana-heilung.de/

Mоже много лесно, когато имаме малко опит в различаването ...... a също и ако не достига воля, защото интуицията дава по-трудни задачки... но и по-полезни. Да, когато говори егото, то мисли само за себе си. Когато говори интуицията , тя се грижи и за егото... доколкото това е полезно за него, а не за капризите му. ... Ще се възползвам от персонификацията - нещо като малко братче и по-голяма сестра, която не винаги разрешава сладолед.

За една чиста и светла душа... и за всички, на които може да е от полза: Схващане Вероятна причина: Напрежение,страх, стискане , задържане. Нов мисловен модел: Отпускам се и позволявам на моя ум да бъде спокоен. Крака Вероятна причина: Водят ни напред в живота. Нов мисловен модел: е Животът е за мен. Крака, проблеми над коляното: Вероятна причина: Задържане на стари травми от детството. Нов мисловен модел: Те са направили най-доброто, на което са били способни,според разбиранията, усещанията и знанията си. Освобождавам ги. Крака, проблеми под коляното: Вероятна причина: Страхот бъдещето, нежелание да се движите. Нов мисловен модел: Вървя напред с увереност и радост, сигурен, че всичко в моето бъдеще е наред. Пръсти на краката: Вероятна причина: Представляват малките подробности в бъдещето. Нов мисловен модел: Всички детайли сами ще се погрижат за себе си. (Л.Хей " Излакувай тялото си")

Имам известен опит, но не се припокрива точно. Ако бях на мястото на родителите, аз бих променила подхода си на 180 градуса. Щом е умно и схватливо дете, няма опасност, ако има една - две петици във 2. клас... или пък ако някое правило или текстче остане малко недоразбрано за момента. Така че аз бих давала цялото си внимание и любов, но в сферите, които интересуват детето и най-вече в реалните житейски ситуации - бих го помолила да ми помогне да сготвим, да насадим цветя, да изберем подарък за някого, да почистим, да играем федербал или футбол...бих го завела в работата си, бих споделяла за нея ( без негативизъм)... А взаимоотношенията с училището като колектив и явление да си ги подреди само - бих му оставила един учебен срок за това, без да изпадам в паника от оценките ( само втори клас все пак!). Друг е въпросът какво е отношението на родителите към техните служебни задължения - дали пък те не ги вършат с нежелание, с мрънкане и пуфтене ( типично за Бг)? Ако е така, моментът на подражание е определящ, не можем да се сърдим на детето, че повтаря родителите! Възпитанието не е нещо отделно от личния пример - точно в разделянето им се коренят грешките. Просто се опитвайте да следвате своя идеал за човек, а детето Ви ще следва Вас - така пътят е един и няма разминаване. Това е гениалната идея за развитието на индивида и вида , заложена от Природата във всички живи същества. Повече не е нужно. освен Волята да следваме идеала си!

Парите са енергия, не може да не си отговорен към това, къде даваш собствената си енергия. Българите доста се напариха в това отношение в последните десетилетия. От друга страна се убедих от личен опит, че повече енергия+време се хаби за контрол. Затова хората, които я нямат, предпочитат да се скрият зад скептицизъм и да се откажат от благотворителност. Моето лично мнение е, че на тези деца им липсва топлина и човешко присъствие, Любов преди всичко. Вещите са необходими, но не са заместители. В тази връзка мислех преди време да предложа на един много активен напоследък участник, оплакващ се от липса на Любов и разбиране, да отиде точно там - при самотните деца- и да вложи себе си в Даването на Любов. А че ще получи безрезервен ответ, е повече от ясно. .. . После се изясни, че позицията на този човек е фарс, и дори не е позиция... това е страшно в нашето общество - нежеланието да дариш Любов, внимание, време ... време , в което няма да печелиш пари, но ще потърсиш своята Духовност.] Най-лесно е да хвърлиш пачката / банкнотата. Друго иска българското общество, макар и подсъзнателно - да види процеса завършен от начало до край ... но хората не знаят как да стане и не им достигат сили. Няма кой да го направи, освен всеки един от нас.

Радвам се, Ани, че си ме разбрала. А така ми помагаш и аз да се разбера докрай. Преди седмици имах неуспех ( съпътстван при това от изненадвщи събития и неуредици и в други сфери) и в мен настъпи силно объркване и дисхармония. Кото че ли пътят , който следвах, изведнъж беше отрязан - пропаст и тъмнина. Обаче открих, че не мога да се самосъжалявам в този смисъл - да потъна в "дупката", която Роси не одобрява , да се обвинявам деградивно, да се посипвам с пепел, да си внушавам, че за нищо не ставам ... пълният негативизъм на самосъжалението беше недостъпен за мен. Тогава разбрах, че такъв негативизъм, макар и вреден като постоянно светоусещане, за хора с определено ниво на развитие може да бъде полезна спирка за почивка, нещо като хладилна камера, в която да се замразят за по-добри времена. Моето усещане беше именно "само-съ-чувствие" - поглеждаш се отстрани, признаваш колко трудно ти е било, как си се поизмъчил/а, претегляш силните и слабите си страни, претегляш силните и слабите страни на ситуацията, признаваш, че имаш ограничени възможности ... и като добър приятел си даваш съвет да поизчакаш малко, да събереш останалите сили и да огледаш обстановката , така че да ги вложиш след време по най-удачния начин. Това искам да посъветвам и " хората със (така наречената) слаба психика... хората, които често изпадат в депресия". "Често" е относително понятие, а кризите зависят от трудността на обстановката и от това , доколко човекът е подготвен за нея. Днес може да се справяш перфектно, утре да попаднеш в низ от трудности... " Не, че има застраховани от това актуално явление в нашия съвременен свят." ( цитирам Роси). И никога не е имало. " Но има хора, борбени, които не се предават така лесно и други, които са готови да коленичат при първата трудност. " Просто на едните трудностите са им по мярка, а на другите - явно не съвсем.(Защо - това е друга тема.) Ако човек е изпаднал в самосъжаление, той сам се критикува и заклеймява достатъчно. Какъв смисъл да го заклеймяваме и ние? Да му помогнем , а той може и да си помогне сам, да постои малко в дупката със съзнанието, че е временно ,че само от него зависи, кога ще подаде очи над ръба й и ще насочи поглед към самос-съ-чувствието, а оттам полека-лека , без бързане , към градивността. Всеки може сам да си бъде приятел, ако усеща липсата на други хора около себе си ( или пък ако не иска да ги натоварва). И всеки има свой собствен ритъм на живот и дейност, който е важен за успеха му.

Точно защото съм наясно с езиковедската страна, не бих искала темата да взема тази насока. И все пак съвсем кратко: съжалявам 1. за нещо/ някого = тъгувам за нещо / нкг., което е в миналото 2. някого ( само за одушевени) = изпитвам съжаление,съпричастност, милост , състрадание, съчувствие... ( мои тълкувания) от уики речник: Синоними жаля, мъчно ми е, скърбя, окайвам разкайвам се пожалвам, смилявам се, омилостивявам се, щадя, пощадявам съчувствувам Нямах идея да въвеждам нова дума в родния ни език, а да попитам, дали хората не са вече на ниво да се погледнат отстрани в дадена ситуация. Да погледнат не само критично, а с по-широка палитра от чувства и по-обективно. И дали това не се явява част от по-голям процес. П.П. А сравнението със "сътрудник" ме разсмя, защото се сетих за онези музиканти, които свирят едновременно на хармоника и китара ( например) . Те са си самосътрудници, иначе би трябвало да плащат на още един за тази дейност. В много случаи, особено в частния бизнес, някой съвместява 2 длъжности. И той си е самосътрудник. Езикът се променя съобразно реалността Край на спама.

Дали не го пускаме самите ние? За преди седмица наистина не съм се замислила... тази ескалация като че ли е повече от седмица, на вълни. Но ето , вчера се е решило затворници да чистят улиците на София. Не съм против хората, изтърпяващи наказание. Обаче дори хора, които нямат провинение и свободно се разхождат из града, не могат да гарантират 100% за ежесекунден абсолютен контрол върху мислите и чувствата си. Какво остава за хора, които вече са доказали, че трудно се контролират в някакъв момент. Защо те биват подложени на изкушението да престъпят правилата? Може ли някой управляващ да гарантира 100% за липса на инцидент в тази ситуация? И пак ние, обществото, сме подложени на изпитание и мълчим - къде от криворазбрано чувство за демокрация ( и те са хора), къде от слепота ( точно на мен няма да се случи). Не сме ли се омаяли сами? Така е от 20 години ... а и повече. Предпочитам да се реагира предварително, а не след това да се прави статистика.

Някой от вас изпитвал ли го е? Или не сте си позволявали такава липса на дисциплина? Дали то е предателство спрямо себе си или е реализъм? Дали е слабост или способност да удариш спирачки? Защо има дума "съчувствие", а няма "само-съ-чувствие" ? Обичаме другите, обичаме и себе си. Съчувстваме на другите, имаме ли право да съчувстваме и на себе си? Може би защото малко хора могат да се погледнат отстрани? Дали пък точно "само-съ-чувствието" не е път към корекция на самочувствието? Дали този път е правилен?